Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен 15.02.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на тринадесети февруари две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В.Русева и с участие на прокурор Я.Николова при ШОП, като разгледа
докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД
№ 23 по описа за 2023г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Б.И.Я.,***, депозирана чрез адвокат Л.А.
от Адвокатска колегия – Шумен, против Решение № 399/30.11.2022г. на Районен съд
– Шумен, постановено по ВНАХД № 342/2022г. по описа на съда. С оспорения
съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 21-0869-003928 от
02.02.2022г. на началник група към ОД на МВР - Шумен, сектор „Пътна полиция“
Шумен, с което на Б.И.Я. са наложени административни наказания, съответно „глоба“
в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП, „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,
предл. първо и второ от ЗДвП, „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева на основание
чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. трето от ЗДвП, „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева
на основание чл. 183, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 20 /двадесет/
лева на основание чл. 185 от ЗДвП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че
районният съд е основал решението си на фактическа обстановка, която не е
обоснована от събраните доказателства и не е съобразил вътрешните противоречия
в показанията на свидетелите С.Х., М.Х., А.З. и А.Г.. В тази връзка се твърди,
че липсва яснота дали санкционираното лице е бил водач на превозното средство.
С оглед на това се отправя искане за отмяна на съдебния акт, съответно за
отмяна и на процесното НП. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. В
съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, се явява лично и
с адв.А., която поддържа касационната жалба на възведените в нея отменителни
основания.
Ответната страна, началник
на група в ОД на МВР – Шумен, сектор „Пътна полиция“ – Шумен, редовно и
своевременно призована, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт С.,
която оспорва жалбата като неоснователна.Претендира присъждане на сторените по
делото разноски.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за неоснователна и
пледира за потвърждаване на обжалваното въззивно решение.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 17.12.2021г. около
02.25 часа жалбоподателят Я. посетил Игрална зала „Джокер“, където употребил
алкохол. Въпреки това обстоятелство решил да си тръгне с паркирания пред
заведението лек автомобил марка „П.“ с рег. № ***, собственост на свидетеля Н.Н.П..
Качил се в автомобила и потеглил, като се движил по ул. „Климент Охридски“ в
гр.Шумен, пресякъл кръстовището с бул. „Симеон Велики“ и продължил по ул. „Климент
Охридски“ в посока ул. „Марица“.
По това време на денонощието
свидетелите С. Х.и М. Х., заедно с паркирания полицейски автомобил се намирали
на ул. „Климент Охридски“, като се намирали извън автомобила и възприели ясно бързо
преминаващия покрай тях автомобил, управляван от Я.. Последният продължил
движението си, като на левия завой до денонощния магазин на ул. „Марица“ загубил
контрол над управлявано превозно средство и се блъснал вдясно, странично, в крайпътния
бордюр. След удара за секунди автомобилът останал неподвижен, след което отново
предприел движение, но по улицата, находяща се под ул. „Марица“, от долната страна
на реката, на която се намират детски ясли „Слънчево детство“.
Веднага след като видели
причиненото от Я. ПТП, свидетелите Х. и Х.се качили в полицейския автомобил и
последвали нарушителя. Полицейският екип следвал управлявания от нарушителя лек
автомобил марка „П.“ с рег. № ***, като свидетелите постоянно наблюдавали
автомобила. Навлизайки в улицата под реката, непосредствено пред вх. №1 на блок
№60 на ул. „Панайот Волов“ жалбоподателят спрял моторното превозно средство, излязъл
от шофьорската врата, като стъпвайки на земята паднал, след което се изправил и
побягнал. В този момент полицейските служители също излезли от полицейския
автомобил, като свидетелят Х.разпознал нарушителя и заедно със свидетелката Х.
тръгнали след Я.. Последният прескочил една ограда /парапет/ и отново паднал,
като в този момент бил задържан.
На водача Я. била
извършена проверка за употреба на алкохол
с техническо средство „А.Д.с фабричен номер ARBA 0092, като скалата отчела 1.81
промила алкохол в издишания въздух. Пробата била с №03167 от 02.35 часа на 17.12.2021г.,
като на Я. бил издаден талон за изследване. Тъй като последният изявил желание
да даде кръв за изследване бил отведен от полицейските служители до Спешно
отделение на МБАЛ - гр.Шумен, където в 03.20 ч. на 17.12.2021г.. му била взета кръвна
проба за химическо изследване.
По време на извършената
проверка от водача били поискани свидетелство за управление на МПС и контролен
талон към него, свидетелство за регистрация на МПС, документ за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила и талон за преминат годишен
технически преглед, като Я. не представил нито един от поисканите му документи.
За така констатираните нарушения на водача на 17.12.2021г.. бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение серия GA, No3928, с бланков No531306,
като актосъставителят посочил, че с описаните деяния били нарушение
разпоредбите на чл. 20, ал. 2, чл. 5, ал. 3, т. 1, чл. 123, ал. 1, т. 3, б. “а“,
чл. 123, ал. 1, т. 3, б. “в“, чл. 100, ал. 1, т. 1, чл. 100, ал. 1, т. 2, чл. 100,
ал. 1, т. 3 и чл. 100, ал. 1, т. 6, предл.1 от ЗДвП. Актът бил връчен на нарушителя,
като последният отказал да го подпише. Отказът му е бил удостоверен с подписа
на свидетеля Д.Х.Д.. Впоследствие на 20.12.2021г.. нарушителят получил акт за установяване
на административно нарушение. Впоследствие не се е възползвал от законното си
право и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирал писмени възражения.
По отношение на
констатираното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, както и по отношение на
част от останалите нарушения административно-наказателното производство било
прекратено с Мотивирана резолюция №21-0869-М000002/01.02.2022г., като срещу Я.
било образувано наказателно производство за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК,
като след внасяне на обвинителен акт е било образувано НОХД №174/2022 год. по
описа на ШРС, което е приключило с присъда № 38/19.07.2022 год., която била
обжалвана и потвърдена от ШОС в осъдителната ѝ част, по силата на която е
бил признат за виновен за посоченото деяние, като му е било наложено наказание
„лишаване от свобода“, чието изпълнение на основание разпоредбата на чл. 66,
ал. 1 от НК е било отложено за срок от три години, както и наказание „глоба“ в
размер на 200 лева.
Въз основа на така
съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната
преписка било издадено и процесното наказателно постановление.
При така установената фактическа
обстановка районният съд достигнал до извод, че в хода на административнонаказателното производство,
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на НП. Съдебният състав, съобразявайки приобщените писмени и гласни
доказателства, приел за безспорно установено обстоятелството, че
санкционираното лице действително е било водач на инкриминираната дата и място
на описаното в акта и в НП превозно средство, като е осъществил от обективна и
субективна страна приписаните му нарушения, индивидуализирани в пункт първи до
пети от атакуваното НП. Воден от тези съображения, предходният съдебен състав
потвърдил оспорения санкционен акт.
При извършената служебна проверка в
съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
В хода на въззивното съдебно
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Събрани са исканите от страните доказателства, което е спомогнало делото да
бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Настоящият състав напълно споделя
възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, както и направените въз
основа на нея правни изводи относно наличие на предпоставките за ангажиране на
отговорността на касатора. В дадения случай, по отношение на направените изводи за установяване на
нарушенията, автора им, неговото виновно поведение и приложимостта на
санкционните разпоредби, изводите на районния съд са законосъобразни. Те са
направени на база събраните по делото доказателства. За прецизност и изчерпателност следва
да се отбележи, доколкото и касаторът обосновава отменителната си претенция
единствено с твърдения за недоказаност на обстоятелството, че санкционираното
лице е било водач на превозното средство, че напълно аргументирано и
изчерпателно районният съд е дал отговор коя група свидетелски показания
кредитира, а именно изложеното от свидетелите С.Х., М.Х., А.З., А.Г.и В.И., доколкото
всеки един от посочените свидетели е имал преки впечатления над фактите, за
които свидетелства. В същото време показанията им са последователни,
еднопосочни, кореспондират помежду си и с останалия събран по делото
доказателствен материал и с изложената по-горе и приета от съда фактическа
обстановка, поради което закономерно са ценени като достоверен източник на правнорелевантна
информация. За да формира извод, че именно привлеченото към отговорност лице е
управлявало превозното средство, районният съд е съобразил и приобщените по
делото видео записи, представляващи веществените доказателства по смисъла на
чл. 109, ал. 1 от НПК, както приложените по делото писмени доказателства
Присъда № 38/19.07.2022г. по НОХД № 174/2022г. по описа на ШРС и Решение №
67/18.10.2022г. по ВНОХД № 286/2022г. на ШОС, от които се доказва, че Б.Я. е
признат за виновен и осъден за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК, извършено на
17.12.2021г. и изразяващо се в управление на МПС след употреба на алкохол.
Касационната инстанция изцяло споделя
и мотивите на предходната инстанция относно безспорната установеност от
обективна и субективна страна на приписаните на водача нарушения, изрично
посочени в акта и в НП, поради което няма смисъл същите да бъдат преповтаряни,
а съобразно възможностите на чл. 221,
ал. 2 изр. 2 от АПК съдебният състав изцяло препраща към тях. По делото липсват
каквито и да било доказателства в подкрепа на противно становище, поради което
в унисон с приобщените доказателства и при стриктното съблюдаване на относимата
правна уредба въззивният съд е приел, че не са налице основания за отмяна на
атакуваното пред него наказателно постановление.
С оглед изложените съображения,
настоящият касационен състав намира, че не са налице твърдените касационни
основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо,
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване
на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора и
своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на
ответника, в полза на ОД на МВР – Шумен и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във
вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ касаторът следва да
бъде осъден да заплати разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 399/30.11.2022г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 342/2022г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
Б.И.Я. да заплати на ОД на МВР –
Шумен разноски по делото в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................