МОТИВИ
към Присъда №115/17.09.2019г. по НОХД №1199/2019г.
на РС- ПЛЕВЕН
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е
повдигнала обвинение срещу И.Г.Т. ЕГН: ********** – за това, че „През периода от месец ноември 2017 г.,
включително до месец ноември 2018 г., включително в гр. Плевен при условията на
повторност, като осъден с Решение №**/04.01.20** г. по гр.д. №***/2012 г. по
описа на Районен съд – Плевен, влязло в сила на 25.02.20** г. да издържа свой
низходящ – малолетната си дъщеря И.И.Т.с ЕГН **********, съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на две или повече месечни вноски, а именно ** месечни
вноски, всяка в размер на 100 лв., или общо 1 300 лв. – престъпление по чл.
183, ал. 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 от НК.“
В хода на съдебното производство
подсъдимият И.Г.Т. отправи искане за разглеждане на делото по реда на Глава
ХХVІІ от НПК и по – конкретно – при условията на чл.371 т.2 НПК. Съобразявайки,
че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, Съдът на
основание чл.372 ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
Представителят на РП - ПЛЕВЕН
поддържа повдигнатото обвинение и счита същото за доказано по несъмнен начин.
Относно параметрите на наказателната отговорност счита, че на подсъдимия следва
да бъде наложено наказание пробация при пробационни мерки по чл.42а ал.2 т. 1,
2 и 6 НК, както и обществено порицание.
Защитникът на подсъдимия счита, че
обвинението е доказано по безспорен начин. По отношение на вида и размера на
наказанията счита, че следва да бъдат наложени наказания пробация и обществено
порицание, като вида на пробационните мерки да бъде надлежно преценен от Съда.
Подсъдимият пледира в същия смисъл.
От направеното самопризнание на
подсъдимия, както и от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства и доказателствени средства, които ги подкрепят, Съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
И.Г.Т. е роден на *** ***, настоящ
адрес ***, понастоящем в ***, българин, български гражданин, със
средно-специално образование, не работи, разведен, осъждан, ЕГН: **********.
С Решение № **/04.01.20**г. по
гр.дело №***/2012 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН подсъдимият Т. бил осъден
да изплаща месечна издръжка в размер на 100 лева в полза на И.И.Т.ЕГН: **********
– негова дъщеря, чрез майката на детето и негов законен представител, Ц.М. Ж..
Решението влязло в сила на 25.02.20** г.
С Присъда по НОХД №***/2016 г. по
описа на РАЙОНЕН СЪД–ПЛЕВЕН, И.Т. бил признат за виновен в извършване на
престъпление по по чл. 183, ал. 4, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 НК
- за това, че „В периода от месец август 2016г. до месец ноември 2016г. (включително)
в гр. Плевен, при условията на повторност, като осъден с решение №**/04.01.20**г.
по гр.дело №2679/2012г. по описа на Районен съд – гр. Плевен, влязло в законна
сила на 18.01.20**г. да изплаща издръжка на свой низходящ – И.И.Т.с ЕГН **********,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на 4 месечни вноски на обща
стойност 400 лева“, като му било наложено наказание ПРОБАЦИЯ. Присъдата
влязла в сила на 09.01.2017г.
Въпреки това осъждане, в периода
месец ноември 2017 г. - месец ноември 2018 г. включително в гр. Плевен,
подсъдимият Т. отново преустановил изплащането на дължимата в полза на И.И.Т.издръжка.
През преобладаващата част от този период – за времето от 27.06.2017г. до
07.09.2018г., подсъдимият изтърпявал наказание в размер на 1 година и 6 месеца
лишаване от свобода – в ***, съобразно Определение по НЧД №***/2017г. по описа
на РС – ПЛЕВЕН. Все пак, в условията на споменатото място за лишаване от
свобода, подсъдимият полагал труд, за който получавал съответно трудово
възнаграждение, но въпреки това - не
изпълнявал задължението за издръжка на малолетното си дете. По този начин, в
периода ноември 2017 г. - месец ноември 2018 г., Т. не изпълнил общо ** месечни
вноски, всяка в размер на 100 лв., възлизащи на всичко **00 лв.
Така изложената фактическа
обстановка се приема от съда за безпротиворечива и в съответствие с направеното
от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371 т.2 НПК. Доказва се от събраните
в хода на наказателното производство доказателства и доказателствени средства –
писмени и гласни такива, а именно:
- показания на свидетелката Ц.М. Ж.
/Х./, дадени в хода на досъдебното производство /л.32 – 33 от ДП/;
- заверен препис от Решение № **/04.01.20**г.
по гр.дело №***/2012 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН/л.36 – 37 от ДП/;
- препис на удостоверение за раждане
на И.И.Т./л.10 от ДП/;
- справка за родствените връзки на И.Г.Т.
/л.14 от делото/;
- справка за търпяно наказание
лишаване от свобода от страна на И.Г.Т. *** /л.73 от делото/;
- писмени доказателства за
имущественото състояние и трудовата заетост на подсъдимия, представени от ****ЕН
/л.39 – 50 от ДП, л.18 от делото/;
- характеристични данни /л.64 от ДП,
л.21 - 40 от делото/;
- справка за съдимост /л.42 - 63 от
делото/.
При така установената фактическа
обстановка Съдът намира, че с действията си, от обективна страна, подсъдимият И.Г.Т.
ЕГН: ********** е осъществил състав на престъпление по чл. 183 ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 НК – през
периода месец ноември 2017 г. - месец ноември 2018 г. включително в гр. Плевен,
при условията на повторност, като осъден с Решение №**/04.01.20** г. по гр.д. №***/2012
г. по описа на Районен съд – Плевен /влязло в сила на 25.02.20** г./ да издържа
свой низходящ – дъщеря си И.И.Т.ЕГН: **********, не изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно - ** месечни вноски, всяка в
размер на 100 лв., възлизащи на общо **00 лв.
Изпълнителното деяние на
престъплението по чл.183 ал.4 НК е идентично с това по чл. 183 ал.1 НК и се
изразява в бездействие – противоправно въздържане от изпълнението на задължение
за даване на издръжка, постановено с влязъл в сила съдебен акт, за две или
повече месечни вноски. Поведението на подсъдимия е било именно такова, като в
периода месец ноември 2017 г. - месец ноември 2018 г. включително в гр. Плевен,
не изпълнил нито една месечна вноска от дължимите през този период общо **
/тринадесет/ месечни вноски. Тези факти и обстоятелства се установяват пряко от
самопризнанието на подсъдимия, дадено при условията на чл.371 т.2 НПК и показанията
на свидетелката Ц.М. Ж. /Х./, а косвено - от заверен препис от Решение № **/04.01.20**г.
по гр.дело №***/2012 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН. От друга страна, осъждането
на подсъдимия за престъпление по чл.183 ал.1 НК по НОХД №***/2016 г. по описа
на РАЙОНЕН СЪД–ПЛЕВЕН, обуславя наличието на квалифициращия признак „повторност“
по смисъла на чл.28 ал.1 НК.
От субективна страна подсъдимият е
действал при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 НК –
съзнавал е общественоопасния характер на деянието, съзнавал е неговите
обективни признаци, предвиждал е общественоопасните му последици – неплащане на
повече от две месечни вноски по издръжката - и е целял тяхното настъпване. В
този смисъл, неговото поведение е било „съзнателно“ по смисъла на чл.183 ал.1 НК, като следва да бъде подчертано, че през инкриминирания период, за
подсъдимия не са били налице пречки от такова естество, че да е налице пълна обективна
невъзможност да изплаща вноските по издръжката на И.И.Т.ЕГН: **********.
Действително, както беше вече отбелязано, за времето от 27.06.2017г. до
07.09.2018г., И.Т. изтърпявал наказание лишаване от свобода в ***. Въпреки
това, в условията на мястото за лишаване от свобода, подсъдимият полагал труд,
за което през същия период получил общо трудови възнаграждения в размер на
1766,81 лева. При положение, че като лишен от свобода, И.Т. изцяло бил на
издръжка на Държавата, то посочените парични средства не са били необходими за
задоволяване на неговите обичайни битови потребности, свързани с обезпечаване
на живота и здравето на подсъдимия. Поради това Съдът приема, че тези парични
средства е можело и следвало да бъдат насочени към изпълнение на задължението
за издръжка на малолетната дъщеря на И.Т.; нещо повече, видно е че посоченият
вече общ размер на трудовите възнаграждения, надвишава стойността на тринадесетте
месечни вноски /**00 лева/, във връзка с неизпълнението на които, на Т. е
повдигнато обвинение по делото. В този смисъл Съдът приема, че подсъдимият е
имал възможност да изплаща дължимата издръжка за периода месец ноември 2017 г.
- месец ноември 2018 г. включително, т.е. неизпълнението е „съзнателно“ по
смисъла на чл.183 ал.1 НК.
Въз основа на тези доводи Съдът прие,
че повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение е доказано по несъмнен начин както
от обективна, така и от субективна страна и подсъдимият И.Т. следва да бъде
признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 183 ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 НК
При решаване на въпросите за
индивидуализацията на наказанието, Съдът взе предвид степента на обществената
опасност на деянието и личната обществена опасност на подсъдимия, смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Обществената опасност на деянието
по чл.183 ал.4 НК, следваща от предвидената в закона наказуемост, е относително
ниска: предвидено е алтернативно налагане на наказание лишаване от свобода до две
години или пробация, както и кумулативно – наказание обществено порицание.
Личната обществена опасност на
подсъдимия И.Т., следваща от представената справка за съдимост, е висока -
същият е осъждан многократно /извън осъждането, обуславящо квалифициращия
признак по чл.183 ал.4 НК/, за различни престъпления от общ характер;
изтърпявал е и ефективно лишаване от свобода. Приобщените характеристични данни
са в смисъл, че подсъдимият не се ползва с добро име по местоживеене,
злоупотребява с алкохол и наркотични вещества, постъпвали са оплаквания срещу
него за нарушаване на обществения ред, както и че поддържа комуникация с лица
от криминалния контингент. Следователно, съвкупно преценено, личната обществена
опасност на дееца, действително се явява висока.
Не се събраха доказателства за
обстоятелства, които смекчават отговорността на И.Т.. Направеното от подсъдимия
самопризнание по чл.371 т.2 НПК не може да се цени като смекчаващо
отговорността обстоятелство, тъй като не е елемент от цялостно, обективно
проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за
своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител - в
съответствие със задължителните указания, дадени с т.7 от Тълкувателно Решение
№ 1 от 06.04.2009 г. по н. д. № 1/2008 г. на Върховен касационен съд,
Наказателна колегия.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства Съдът взе предвид миналата съдимост и големия брой неизпълнени
вноски по присъдената в полза на И.Т.издръжка.
При така приетите и обсъдени
обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, Съдът намира следното: налице е превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства, при относително ниска обществена опасност на
деянието и висока – на дееца. Не са налице многобройни или изключително по
характера си, смекчаващи отговорността обстоятелства, т.е. не са налице
условията за определяне вида и размера на наказанието при условията на чл.55 НК. Въпреки това Съдът намира, че като по – подходящо наказание от двете
алтернативно предвидени в чл.183 ал.1 НК – лишаване от свобода и пробация - се
явява наказанието пробация, доколкото дава възможност за поправяне и
превъзпитание на дееца, при гарантиране възможностите му за полагане на труд,
респективно – за набавяне на парични средства и изпълнение на издръжката, за
която е осъден. Именно изхождайки от този аргумент – да се гарантира в
по-висока степен възможността за активно поведение на пазара на труда и
набавянето на парични средства по законосъобразен начин – Съдът прецени, че
наказанието пробация следва да бъде ограничено до двете задължителни
пробационни мерки по чл.42а ал.4 НК - в размер, който да бъде около средния,
предвиден в чл.42а ал.3 т.1 НК; следва да бъде наложено и кумулативно
предвиденото наказание обществено порицание, което да бъде изпълнено по
местоживеенето на дееца.
В съответствие с тези съображения,
Съдът призна подсъдимия И.Г.Т. ЕГН: ********** за виновен в това, че през
периода месец ноември 2017 г. - месец ноември 2018 г. включително в гр. Плевен,
при условията на повторност, като осъден с Решение №**/04.01.20** г. по гр.д. №***/2012
г. по описа на Районен съд – Плевен /влязло в сила на 25.02.20** г./ да издържа
свой низходящ – дъщеря си И.И.Т.ЕГН: **********, съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно - ** месечни
вноски, всяка в размер на 100 лв., възлизащи на общо **00 лв. – престъпление по
чл. 183 ал. 4 вр. с ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 НК, поради което и на основание
чл. 183 ал. 4 вр. с ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 НК във вр.чл.54 НК го осъди на
ПРОБАЦИЯ при следния вид и размер на пробационните мерки:
-
по чл. 42а ал.2 т. 1 НК – задължителна регистрация по настоящ адрес ***,
за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, при периодичност – ТРИ ПЪТИ седмично;
-
по чл.42а ал.2 т.2 НК – задължителни периодични срещи с пробационен
служител - за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА,
както и наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да бъде
изпълнено чрез прочитане на диспозитива на Присъдата по Общински медиен център
– Плевен.
Така определените и наложени
наказания Съдът приема за съответстващи на целите на индивидуалната и
генералната превенция, както и за достатъчни по своя вид и размер, щото да
способстват за поправянето и превъзпитанието на И.Т.. Наред с това, изпълнени
се явяват и принципните изисквания на Закона наказанието да бъде справедливо,
както и да бъде съответно на извършеното престъпление.
По така изложените мотиви, Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :