Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№…….гр. София………………..г.
Софийски градски съд, Гражданска колегия, ІV”в” състав в публичното заседание на осми юли, две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател: Елена Иванова
Членове: Златка Чолева
Мл.съдия Мирослав
Стоянов
при участието на секретаря
Цветослава Гулийкова като разгледа докладваното от
съдия Зл.Чолева гр. д. № 14 600 по описа за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
Обжалва
се решение № 438815 от 27.06.20198 г., постановено по гр. дело № 22325/ 2016г. на СРС, ГК, 41 състав, с което
e отхвърлен
предявеният от Р.Б.Й. срещу Н.К.М., К.Н.К., Г.Н.М. и Т.Д.И. иск с правно
основание чл.19,ал.3 от ЗЗД, с предмет - обявяване за окончателен на предварителен
договор за покупко-продажба от 30.05.2013г. на 1/8 ид.ч.
от недвижим имот- апартамент № 41, находящ се в
гр.София, район Люлин, ж.к.**********с идентификатор 68134.4356.44.2.41,
състоящ се от: две стаи, кухня и други обслужващи помещения, със застроена площ
от 58,55 кв.м., при съседи с идентификатори на същия етаж: 68134.4356.44.2.42,
под обекта: 68134.4356.44.33, над обекта: 68134.4356.44.2.49, а по нот.акт при
съседи: изток - зелена площ, запад- апартамент № 42-държавен, север-стълбище,
юг.зелена площ, отгоре-апартамент № 49, отдолу- апартамент № 33- държавен,
заедно с избено помещение № 41 с полезна площ от 3,30кв.м., при съседи: от
изток-мазе № 29, от запад-мазе № 15-държавно ,от север- мазе № 5, от
юг-коридор, заедно с 1,089% ид.ч. от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото..
Въззивницата-ищец, Р.Б.Й. , чрез пълномощника й –адв.Ц.П.
заявява искане за отмяна на обжалваното решение като постановено в нарушение на
процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и като неправилно.
Поддържа, че преценката относно притежанието на собствеността от продавачите върху
процесния имот следва да се извърши от съда към
момента на приключване на устните състезания по делото. Намира, че при
установения по делото факт, че синът на Г. М.- П.Г., е починал преди нея –
на 30.11.1979г., той не я наследява, а собствеността
върху процесния имот е преминала чрез наследяване по
закон след смъртта на Г. М. в патримониумите на
наследниците й по закон: Н.М.-съпруг, Г.М.-дъщеря и К.К.-
син. Твърди, че наследника по закон К. К. е прехвърлил наследството останало му
от наследодателката Г. М. в полза на ответника Т.И.. Въззивницата-ищца поддържа, че в нарушение на процесуалните
правила от първата инстанция не е допусната поисканата от нея повторна СГр.Е, която да установи автентичността на подписите,
положени за продавачи в процесния предварителен
договор - Г.М. и К.К..
Намира, че след като по делото от страна
на ответника Н.М. не е оспорена автентичността на подписа му положен в процесния предварителен договор, той е подписан от него, а
автентичността на подписа за продавач на Т.И. е установена с приетата СГр.Е. При тази хипотеза, въззивницата-ищца
счита, че предвид доказаната собственост върху процесния
имот по отношение на продавачите Н.М. и Т.И., за които е установено, че са
подписали процесния предварителен договор,
предявеният иск следва да бъде уважен най- малко за идеалните части, притежавани
от тези двама продавачи-ответници. С изложените
доводи въззивницата-ищца мотивира искането си за
отмяна на обжалваното решение и вместо него- постановяването на друго, с което
предявеният иск по чл.19,ал.3 от ЗЗД да бъде уважен. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемите страни-ответници по предявения иск: Г.Н.М., К.Н.К. и Т.Д.И. , представлявани от процесуалния им
представител по чл.47,ал.6 от ГПК – адв.Л.К. оспорват
въззивната жалба и заявяват искане за потвърждаване
на атакуваното решение по доводи, подробно развити в писмения отговор , подаден
в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. Възразяват, че от събраните по делото
доказателства /СГр.Е/ е доказано, че процесният предварителен договор не е подписан от лицата,
посочени като продавачи в него, с изключение на Т.И.. Възразяват, че от ищцата
не е доказано и правото на собственост на продавачите върху процесния
имот. Считат, че след като с предварителния договор е установен краен срок за
сключването му и от ищцата не са представени доказателства да са отправяни
покани към ответниците за сключване на окончателен
договор както преди изтичане на този краен срок, така и след него, то
предварителният договор е прекратен с изтичане на посочения в него срок.
Въззиваемата страна – ответник
по предявения иск Н.К.М. не депозира писмен отговор на
жалбата в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. В съдебно заседание заявява становище за
неоснователност на жалбата и искане за потвърждаване на атакуваното решение.
Заявява искане за присъждане на направените във въззивното
производство разноски.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и
след като обсъди събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба и по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за
установено следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.19,ал.3 от ЗЗД, с предмет- обявяване за окончателен на
сключен между ищцата- в качеството на купувач и ответниците
Н.К.М., К.Н.К. , Г.Н.М. и Т.Д.И. – като купувачи, предварителен договор за
покупко-продажба от 30.05.2013г. на 1/8 ид.ч., от процесния гореописан недвижим имот.
В срока по
чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор
само от ответниците К.Н.К. , Г.Н.М. и Т.Д.И. чрез
назначения им по реда на чл.47,ал.6 от ГПК процесуален представител- адв.Л.К.. С отговора е заявено оспорване на подписите
положени срещу техните имена в процесния предварителен
договор с твърдението, че са неавтентични. Заявено е възражение, че не е
платена посочената в договора цена, както и възражение за прекратяване
действието на договора поради изтичане на посочения в него „краен“ срок на
действие.
С обжалваното решение
искът е отхвърлен като е прието , че по отношение на ответника К.Н.К. не е
доказано притежание на правото на собственост върху процесния
имот, предвид установения факт, че то е принадлежало на наследодателката
му Г. М., а ответникът е прехвърлил цялото наследство, останало му от тази наследодателка след нейната смърт- на ответника Т.И. с
договор с нотариална заверка на подписа от 30.04.2013г.- преди сключването на процесния предварителен договор. По отношение на ответниците К.К. и Г.М. с
обжалваното решение е прието ,че те не са страна по процесния
договор, предвид установената неавтентичност на подписите им, положени в процесния договор. А за ответника Н.М. е прието, че не е
доказана квотата му от съсобствения имот, поради
липса на доказателства относно факта дали процесния
имот е придобит по време на брака на този ответник с наследодателката
Г. М., поради което е прието, че квотата му е равна на тази на останалите наследници
по закон.
Настоящият
съдебен състав не споделя изводите на първоинстанционния
съд , с които е мотивирана неоснователността на предявения иск по отношение на ответниците Н.М., Т.И. и ответницата Г.М..
Основателността
на претенцията по чл.19,ал.3 от ЗЗД изисква установяването при условията на
пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните обстоятелства по
делото: 1/ валидно сключен предварителен договор между страните; 2/ настъпил
падеж за изпълнение на общото задължение на страните по него – за сключване на
окончателен договор; 3/ неизпълнение от страна на ответниците
по иска на посоченото задължение в уговорения срок; 4/ доказано право на
собственост /при процесния договор за
покупко-продажба/, на продавачите по договора върху процесния
имот.
По
първия елемент от фактическия състав: Между страните по делото няма спор,
а и от представените писмени доказателства
се установява, че на дата 30.05.2013г. между тях е сключен предварителен
договор, с който ответниците по настоящото дело: Н.М.,
К.К., Т.И. и Г.М. /като наследници на П.Г. М./ са се
задължили да прехвърлят на ищцата Р.Й. с окончателен договор, сключен в
изискуемата от закона нотариална форма, собствеността върху 1/8 ид.ч. от процесния имот, срещу
насрещното задължение на ищцата - да заплати цената на имота в размер на 3 550,00
лева. Уговореният от страните срок за сключване на окончателният договор за
продажба е до 30.05.2014г. Видно от
съдържанието на представения предварителен договор, същият има характер и на
разписка по чл.77 от ЗЗД в частта, отразяваща плащането от страна на ищцата- на
ответниците на сумата от 3 550,00лева- цена на процесната 1/8 ид.ч. от имота-
чл.3 от договора. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно
възражението на ответниците за липса на валидно
сключен предварителен договор, поради липса на съгласие от страна на ответниците Т.И., К.К. и Г.М.,
основано на твърдението, че договорът не е подписан от тях. От събраните по
делото доказателства в рамките на откритото производство по реда на чл.193 от ГПК по оспорване автентичността на подписите на тримата ответника – приетото в
рамките на първоинстанционното производство
заключение на СГр.Е, неоспорено в тази му част , се
установява, че подписът срещу продавач за Трайко И. е положен от указаното като
автор лице. Т.е.- доказана е автентичността на този подпис и съответно- наличие
на съгласие на този ответник за сключване на процесния
предварителен договор. По отношение на оспорените подписи за продавачи на ответниците К.К. и Г.М.,
настоящият съдебен състав приема, че автентичността им се установява от
събраните по реда на чл.266,ал.3 от ГПК в рамките на въззивното
производство заключение на повторната СГр.Е и
заключението на тройната СГр.Е. Настоящият съдебен
състав кредитира тези две заключения , с което е направен експертен извод за
автентичност на подписите на двамата ответника положени в процесния
договор. Изводът на вещите лица за автентичност на подписите е основан при
извършена по-голяма като обхват проверка на безспорни сравнителни образци от
подписите на двамата ответника в сравнение с тези, ползвани от вещото лице,
изготвило първоначалното заключение на СГр.Е, прието
в първата инстанция. Освен проверка на заявленията за издаване на документи за
самоличност, подадени от ответниците, които са били
ползвани като сравнителен материал от вещото лице, изготвило експертизата в
първата инстанция, назначените във въззивното производство експерти са ползвали и оригинала на
нот.акт № 11, том ІІ по нот.дело
№ 112/2013г. на нотариус Х.В.с рег.№ 628, в който подписът е положен лично от
ответницата Г.М. като продавач по този
договор в присъствието на нотариуса, както и оригиналът на договора за продажба
на наследство с нот.заверка на подписите, акт № 68,
том І от 30.04.2013г., в който подписът за продавач е положен лично от
ответника К.К. в присъствието на нотариуса. При
извършения от вещите лица сравнителен анализ между безспорните образци от
подписи и оспорените подписи, положени в предварителния договор, е
изведен категоричен експертен извод и с двете експертни заключения, че подписите
в предварителния договор, положени от ответниците К.К. и Г.М. са автентични. От вещите лица, изготвили
повторната и тройната СГр.Е изрично е уточнено, че
при изследването са ползвали не само образците от подписите на ответниците по проверения сравнителен материал, но и в
частта на положения от тях ръкописен текст в проверените документи с безспорни
образци. От вещите лица изготвили тройната СГр.Е.
изрично е уточнено ,че при извършената от тях проверка на безспорните сравнителни
образци е установено, че ответницата Г.М. има степен на грамотност , която й
позволява не само да сформира едно устойчиво графическо съчетание, наречено
подпис, но и да изписва трите си имена. Експертите също така уточняват, че през
годините 2010г, 2011г., 2013г., /през които са съставени изследваните безспорни
образци от подписа и почерка на ответницата и оспореният документ/ е налице
проявление на устойчива съвкупност от общи и части признаци, които дават
възможност тя да бъде идентифицирана като автор и да бъде направен извод, че за
всички тези образци , както и провереният оспорен документ, стои едно и също
лице като автор.
С
оглед гореизложените мотиви настоящият съдебен състав намира за доказано
авторството на ответниците К.К.,
Т.И. и Г.М. като подписали процесния предварителен
договор. Съдът констатира, че предварителният договор съдържа всички съществени
елементи на договора за покупко-продажба- имотът е
индивидуализиран подробно, уговорена е цената и начинът на плащането й.
Предварителният договор е сключен и в изискуемата от закона форма – писмена,
съгласно чл. 19,ал.1 от ЗЗД. С оглед изложените мотиви, настоящият съдебен
състав приема, че предварителният договор е действителен и е породил предвидените
от закона правни последици за страните по него.
Съдът
намира за неоснователно заявеното от адв.Л.К. като процесуален
представител по чл.47,ал.6 от ГПК на ответниците К.К., Т.И. и Г.М.
възражение за прекратяване на процесния предварителен
договор, поради изтичане на посочения в него „краен“ срок на действие.
Договореният срок в чл.5,ал.1 от договора срок за сключване на окончателния
договор за покупко-продажба - до 30.05.2014г. категорично няма характер на
„краен“ срок на действие на предварителния договор, с изтичането , на който се
прекратява действието му, както неоснователно се поддържа от процесуалния
представител на ответниците. С клаузата на чл.5,ал.1
от договора е установен падеж по смисъла на чл.84,ал.1, предл.1
от ЗЗД за изпълнение на задължението на страните по предварителния договор - за
сключване на окончателен договор за покупко- продажба
– 30.04.2014г. Договореният в предварителния договор падеж – 30.04.2014г. е
настъпил преди датата на предявяване на иска по чл.19,ал.3 от ЗЗД. Т.е.-
доказано е наличието на втория елемент от горепосочения фактически състав по
чл.19,ал.3 от ЗЗД.
По
третия елемент от фактическия състав – правото на собственост на продавачите
върху процесния имот настоящият съдебен състав приема
следното: Видно от нот.акт № 195, том 4 , рег.№ 4817 по нот.дело
№ 635/2006г. по описа на нотариус В.Ч.с рег.№ 210, по силата на сключен във
формата на този нот.акт договор за покупко-продажба
от 24.10.2006г. с продавача Ф.Д.Д., купувачът Г. Ц. М.
с ЕГН ********** е придобила собствеността върху процесният
недвижим имот – ап.№ 42 , находящ се в гр.София, ж.к.*********,
с площ от 58,55 кв.м., състоящ се от : две стаи, кухня и други обслужващи
помещения, заедно с прилежащото към него избено помещение № 41 с полезна площ
от 3,30 кв.м. и 1,089% ид.ч. от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото.
С
представеното по делото влязло в сила окончателно решение № 120/ 15.09.2014г.
по гр.д.№ 11988/2013г. по описа на СРС, 82 състав е удостоверена официалната
констатация на съда по личния регистрационен картон на Г. Ц. М. и удостоверение
за родствени връзки на същата изх.№ 43 от 12.04.2014г., че тя е сключила
граждански брак с ответника Н.К.М. на 18.12.1987г. Т.е., процесният
имот като придобит на възмездно правно основание от Г. М. по време на брака й с
ответника Н.М. е бил в режим на съпружеска имуществена общност, на основание
приложимата към момента на придобиването норма на чл.19,ал.1 от СК от 1985г.
/отменен от 01.10.2009г./. Съпружеската
имуществена общност върху процесния имот е прекратена
със смъртта на Г. М. на 06.03.2009г., /удостоверение за наследници № 479/
29.04.2013г. на СО - район „Връбница“/, като на основание чл.26,ал.1 от СК от
1985г. / отм. считано от 01.10.2009г./, но приложим към момента на смъртта на Г.
Стоянова, в патримониума на починалата съпруга е
останала ½ ид.ч., която е наследена по равно
от преживелия й съпруг- ответника Н.М. и двете й деца- ответниците
К.К. и Г.М. при равни дялове- всеки е получил по 1/6 ид.ч. от тази ½ ид.ч.
Останалата ½ ид.ч. от процесния
имот е преминала в патримониума на ответника Н.М. , на
основание чл.26,ал.1 от СК от 1985г. Като последица от това същият се
легитимира като собственик на основание прекратената СИО и наследяване от
съпругата си Г. М. на общо 4/6 ид.ч. от процесния имот . Ответниците К.К. и Г.М. са придобили на основание наследяване по закон
съответно по 1/6 ид.ч.- всеки поотделно. От
представените по делото доказателства се установява, че посочените в
удостоверението за наследници на Г. М. нейни низходящи от първа степен по права
линия- синовете П.Г. М. и Ц.Н.М. нямат дял от процесния
имот, доколкото и двамата са починали преди наследодателката
си без низходящи по права линия, които да ги заместят на основание чл.10,ал.1
от ЗН от 1985г. /отм./, но приложим към момента на откриване на наследството
останало от Г. М.. Видно от удостоверението за наследници на Г. М., синът й Ц.Н.М.,
роден на ***г. е починал около месец след раждането – на ***г. А с
горепосоченото влязло в сила окончателно решение на СРС, 82 състав под № 120/
15.09.2014г. по гр.д.№ 11988/ 2013г. е обявена смъртта на П.Г. М. на дата
30.11.1979г.
С
договор от 30.04.2013г. с нотариална заверка на подписите , акт № 68, том
1/2013г. по описа на нотариус П.П., ответникът К.Н.К. е прехвърлил в изисискуемата за това форма, цялото наследство, включващо и
1/6 ид.ч. от процесния имот
на ответника Т.Д.И.. Ето защо, настоящият съдебен състав намира за правилен
извода на първата инстанция ,с който е прието, че по отношение на ответника К. Н.К.
предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен .
Ответникът не се легитимира като собственик на процесния
имот към момента на сключения след разпореждането с наследството на Г. М., процесен предварителен договор от 30.05.2013г.
С
представения по делото договор за прехвърляне на недвижим имот вместо
изпълнение на парично задължение от 30.05.2013г. , сключен във формата на нот.акт № 11 , том 2 , рег.№ 1927 по нот.дело
№ 112/ 2013г. по описа на Нотариус Х.В.с рег.№ 628, ответниците
Н.К.М., Т.Д.И. и Г.Н.М. , които притежават в съсобственост общо целия процесен имот при горепосочените квоти, са прехвърлили на
ищцата Р.Б.Й. собствените си общо 7/8 ид.ч. от процесния имот. Като последица от това валидно разпореждане,
тези трима ответника Н.М., Т.И. и Г.М. са останали като титуляри общо на процесната 1/8 ид.ч. от процесния имот- предмет на предварителния договор и се
легитимират като титуляри на правото на собственост общо върху нея и към момента на приключване на съдебното дирене по
настоящото дело /чл.363 от ГПК/, доколкото липсват доказателства тя да била
предмет на разпоредителни действия от ответниците.
Действително, в процесния предварителен договор е
посочено, че ответниците сключват същия в качеството
на наследници по закон на П.Г. М., за който бе установено, че не притежава
права върху процесния недвижим имот. За страната –
продавач по предварителния договор няма задължение да сочи придобивното
основание, от което произтича правото на собственост. Условие за уважаване на
иска е да е доказано правото на собственост на посочения в предварителния
договор прехвърлител към момента на приключване на
съдебното дирене по делото / чл.396 от ГПК/, което в случая по отношение на ответниците-прехвърлители Н.М., Т.И. и Г.М. е установено.
На
последно място, по делото е представена схема на процесния
недвижим имот с идентификатор 68134.4356.44.2.41, съгласно заснемането му в кадстралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед № РД-18-14/06.03.20209г. на Изпълнителния директор на АГКК.
Предвид
изложените доводи, настоящият съдебен състав намира, че при доказаното наличие на валиден
предварителен договор, сключен между страните по делото, който съдържа всички
елементи на окончателния договор за покупко-продажба и доказано право на
собственост на продавачите по него, / с изключение на ответника К.К./, изпълнение на задължението по този договор от страна на ищцата за заплащане
на договорената цена от 3 550,00лв. при сключването на договора, имащ
характер на разписка в частта по чл.3, че този предварителен договор следва да бъде обявен за окончателен, по реда
на чл.19,ал.3 от ЗЗД между ответниците Н.М., Т.И. и Г.М.- продавачи и ищцата Р.Й.-
купувач, поради доказаното неизпълнение на ответниците
по него до договорения настъпил падеж. От
представената по делото данъчна оценка за процесния
недвижим имот е видно, че за него няма неиздължени публични задължения, като
наличието или липсата на такива задължения няма правно значение за уважаването
на иска, тъй като единствената правна последица е тази, установена с
разпоредбата на чл. 364,ал.2 от ГПК – неиздаване на заверен препис от
решението.
Тъй
като изводите на настоящата инстанция съвпадат частично с тези на първата,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск от Р.Й. срещу ответника К.Н.К.. В частта, с която искът по
чл.19,ал.3 от ЗЗД е отхвърлен по отношение на ответниците
Н.М., Т.И. и Г.М. обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него –
постановено друго, с което искът срещу тези ответници
да бъде уважен, като бъде обявен за
окончателен процесният предварителен договор от
30.05.2013г., сключен между ищцата и тези ответници
за 1/8 ид.ч. от процесния
имот при цена от 3 550,00лв.
На
основание чл.364,ал.1 от ГПК, вр. с чл.44,ал.1 от ЗМДТ , вр. с чл.47,ал.2 от ЗМДТ и чл.33 от Наредба на
Столичния общински съвет за определяне размера на местните данъци ищцата - приобретателка Р.Б.Й. следва да бъде осъдена да заплати на
Столична община дължимия местен данък в размер на 3% от пазарната цена на 1/8 ид.ч. от процесния недвижим имот
от 3 550,00лв., /която е по-висока от данъчната оценка от 3 463,18лв./
, а именно сумата от 106,50лв. На
основание чл.364,ал.1 от ГПК и в съответствие с т.19 от задължителното ТР № 6/ 06.11.2013г.
по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВСК ищцата Р.Б.Й. следва да бъде осъдена да
заплати дължимата нотариална такса по чл.85 от ЗННД, вр. с т.8 от Тарифата за нотариалните такси към
Закона за нотариусите и нотариалната дейност в размер на 76,65лв. в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на СГС. На основание чл.364,ал.1 от ГПК
следва да се впише служебно възбрана върху 1/8 ид.ч.
от процесния недвижим имот до заплащане на дължимите
разноски по прехвърлянето й.
При този изход на делото по
предявения иск и на основание чл.78,ал.1 от ГПК
ответниците Н.М., Г.М. и Т.И. дължат на ищцата
направените по делото разноски пред първата инстанция в размер на 960,65лв., /включващи заплатената държавна
такса от 140,65лв., адвокатско възнаграждение от 620,00лв. и възнаграждение на
особения представител за двамата ответника Г.М. и Т.И. – от 200,00лв.-
съразмерно в рамките на общо определения от 300,00лв. за тримата ответника,
представлявани по реда на чл.47,ал.6 от ГПК/. За въззивното
производство посочените трима ответника дължат на ищцата разноски в размер на 1 043,75лв.,
включващи : заплатена държавна такса от 25,00лв., възнаграждения за вещи лица
от 728,00лв. и възнаграждение на особения
представител на ответниците Г.М. и Т.И. от 290,75лв,
съразмерно от общо определеното за тримата ответника възнаграждение от
436,13лв.
Съответно, ищцата дължи на ответника
К.К. разноските по делото, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, но доказателства за извършени такива от ответника липсват, поради което и
не му се следват.
С оглед цената на предявения иск от
3 550,00лв. настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 438815 от 27.06.20198 г., постановено по гр. дело № 22325/ 2016г. на СРС, ГК, 41 състав, в частта, с която e отхвърлен
предявеният от Р.Б.Й. срещу Н.К.М., Г.Н.М.
и Т.Д.И. иск с правно основание чл.19,ал.3 от ЗЗД, с предмет - обявяване за окончателен
на предварителен договор за покупко-продажба от 30.05.2013г. на 1/8 ид.ч. от недвижим имот- апартамент № 41, находящ се в гр.София, район Люлин, ж.к.**********с
идентификатор 68134.4356.44.2.41, състоящ се от: две стаи, кухня и други
обслужващи помещения, със застроена площ от 58,55 кв.м., при съседи с
идентификатори на същия етаж: 68134.4356.44.2.42, под обекта: 68134.4356.44.33,
над обекта: 68134.4356.44.2.49, а по нот.акт при съседи: изток - зелена площ, запад- апартамент
№ 42-държавен, север-стълбище, юг.зелена площ, отгоре-апартамент № 49, отдолу-
апартамент № 33- държавен, заедно с избено помещение № 41 с полезна площ от
3,30кв.м., при съседи: от изток-мазе № 29, от запад-мазе № 15-държавно ,от
север- мазе № 5, от юг-коридор, заедно с 1,089% ид.ч.
от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН, на основание
чл.19,ал.3 от ЗЗД сключения на 30.05.2013г.
предварителен договор между Р.Б.Й.,
с ЕГН ********** – като купувач и Н.К.М., с ЕГН **********; Г.Н.М., с ЕГН **********
и Т.Д.И., с ЕГН ********** - като продавачи, за покупко-продажба на притежаваната от
продавачите общо 1/8 ид.ч. от недвижим имот-
апартамент № 41, находящ се в гр.София, район Люлин,
ж.к.**********с идентификатор 68134.4356.44.2.41, състоящ се от: две стаи,
кухня и други обслужващи помещения, със застроена площ от 58,55 кв.м., при
съседи с идентификатори на същия етаж: 68134.4356.44.2.42, под обекта:
68134.4356.44.33, над обекта: 68134.4356.44.2.49, а по нот.акт при
съседи: изток - зелена площ, запад- апартамент № 42-държавен, север-стълбище,
юг.зелена площ, отгоре-апартамент № 49, отдолу- апартамент № 33- държавен,
заедно с избено помещение № 41 с полезна площ от 3,30кв.м., при съседи: от
изток-мазе № 29, от запад-мазе № 15-държавно ,от север- мазе № 5, от
юг-коридор, заедно с 1,089% ид.ч. от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото при
цена от 3 550,00 /три хиляди петстотин и петдесет / лева, заплатена
изцяло от купувача на продавачите при сключването на договора /30.05.2013г./.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 438815 от 27.06.20198 г., постановено по гр. дело № 22325/ 2016г. на СРС, ГК, 41 състав, в частта, с която предявеният
иск с правно основание чл.19,ал.3 от ЗЗД от Р.Б.Й. е отхвърлен като
неоснователен срещу ответника К.Н.К. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Р.Б.Й. ***,50лв.-
данък за възмездно придобиване на 1/8 ид.ч. от
гореописания недвижим имот, на основание основание
чл.364,ал.1 от ГПК, вр. с чл.44,ал.1 от ЗМДТ , вр. с чл.47,ал.2 от ЗМДТ и чл.33 от Наредба на Столичния
общински съвет за определяне размера на местните данъци .
ОСЪЖДА Р.Б.Й. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на СГС сумата от 76,65лв.- такса
за прехвърляне на 1/8 ид.ч. от гореописания имот , на
основание чл.364,ал.1 от ГПК.
Да се впише служебно, на основание
чл. 364,ал.1 от ГПК, ВЪЗБРАНА върху 1/8 ид.ч. от гореописания имот – до заплащане на дължимия от ищцата Р.Б.Й.
*** дължимата такса за прехвърляне по сметката на СГС.
ДА СЕ ИЗДАДЕ препис от решението на
ищцата Р.Б.Й., след представяне на доказателства
за внасяне на дължимите такси и разноски по прехвърлянето, както и данъци и
други публични задължения от праводателите му на
държавата и общината, на основание чл.364,ал.2 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.К.М., Г.Н.М. и Т.Д.И.
да заплатят на Р.Б.Й., на основание
чл.78,ал.1 от ГПК – сумата от 960,65лв.- разноски по делото за първоинстанционното производство и сумата от
1 043,75лв.- разноски за въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.