РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Русе, 14.12.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, V - ти състав, в публично съдебно заседание на първи декември през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА като разгледа
докладваното от съдия ВЪРБАНОВА административно дело № 278
по описа за 2022 година, за да
се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕФСУ (загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г.,
в сила от 1.07.2022 г.), във вр. с чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП.
Образувано е по жалба на „ГИП – 60“ ЕООД, със седалище: гр. Русе против Решение №
18/121/06440/3/01/04/02, изх. № 01-2600/6452#28 от 30.05.2022 г., издадено от Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“, с което на жалбоподателя е определена финансова
корекция в размер на 226 024,61 лева, съгласно посочените в мотивите на
решението фактически и правни основания за неизпълнение на заложените в бизнес
плана, одобрен с Договор № 18/121/06440 от 23.07.2014 г., приходи и в
съответствие с т. 30 от Приложение към Раздел I „Общи положения“ от „Правила за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27,
ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013
г.“. В жалбата са релевирани подробни съображения за незаконосъобразност на
оспорения административен акт, като издаден при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение за
определяне на финансова корекция. Претендира присъждането на направените
деловодни разноски, съгласно представен списък на разноските (л.121 от делото).
Ответникът по
жалбата – Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалния си представител,
изразява становище за нейната неоснователност. Моли съда да постанови решение,
с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждането на разноски, съгласно
представен списък на л. 120 от делото. В условията на евентуалност, ако жалбата
бъде уважена, прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и
извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт, приема за установено следното:
По фактите
На 23.07.2014 г. жалбоподателят, в
качеството на ползвател, сключил Договор № 18/121/06440 с Държавен фонд
„Земеделие“ – София, по силата на който да му бъде предоставена безвъзмездна
финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепена
от европейския земеделски фонд за развитие на селските райони за извършване на
дейностите, заявени за финансиране с внесения от дружеството проект №
18/121/06440 от 02.07.2013 г., а именно „Закупуване на земеделска техника и
подмяна на изсъхнали дървета с нови“. Въз основа на подадена от дружеството
заявка за плащане № 18/121/06440/3/01 от 05.12.2014 г., по проекта е било извършено
плащане на стойност от 226 024,61 лева на дата 09.04.2015 г., което не се
оспорва от страните по делото. При извършване в периода 23.07.2019 г. –
02.08.2019 г. проверка на място въз основа на Заповед № 376490/22.07.2019 г. на
началника на РТИ – Разград е било установено неизпълнение на задължения,
съгласно одобрения бизнес план с договор № 18/121/06440 от 23.07.2014 г., а
именно: в представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план са
залегнали финансови показатели, на базата на които проектът е определен като
допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидията по него.
При проверката на място, въз основа на представените документи за три пълни
финансови години – 2016-та, 2017-та и 2018-та било установено изпълнение на
бизнес плана средно аритметично за тези години в размер на 0,84% от заложените
приходи. Конкретните стойности, въз основа на които била извършена оценката на
изпълнението на одобрения бизнес план били следните: за 2016-та финансова
година залегналите в одобрения бизнес план приходи от продажба на продукция –
био орехи били 504 000 лева, а съгласно резултатите от проверката на място
след запознаване с всички представени документи, било установено, че
реализираните приходи от продажба на био орехи са 12 735,63 лева; за
следващите финансови години – 2017-та и 2018-та години заложените в бизнес
плана приходи от продажба на продукция – био орехи отново били в размер на
504 000 лева, а съгласно резултатите от проверката през тези години не
били реализирани приходи от продажба на продукция – био орехи. При така
установеното реалното изпълнение на приходната част от одобрения към проект №
18/121/06440 от 02.07.2013 г. бизнес план средно за три последователни пълни
финансови години бил 0,84%, което било под 20% от заложените приходи. За
резултатите от проверката бил съставен контролен лист, в който са отразени
констатациите от проверката. В него е отразено, че ползвателят не е реализирал
прогнозните стойности на приходи от продажби на продукция /био орехи/, заложени
в Бизнес плана като за документиране на този извод на проверяващите бил създаден
отделен работен лист. Проверката била извършена в присъствие на представляващия
жалбоподателя. Контролният лист /копие/ бил изпратен на жалбоподателя ведно с уведомително
писмо № 01-172-2600/73 от 07.08.2019 г., в което му е указано, че разполага с
възможност в 14-дневен срок от получаването да направи забележки и възражения.
С писмо по реда на чл. 73, ал. 2 от
ЗУСЕСИФ, изх. № 01-2600/6452#20 от 01.03.2022 г., е предоставена възможност на
ползвателя да представи в 14-дневен срок от получаването му писмени възражения
по основателността и размера на наложената финансова корекция, което е връчено
на 04.03.2022 г. В указания срок, с писмо вх. № 01-2600/6452#24 от 18.03.2022
г. в ДФ „Земеделие“ е постъпило бланкетно възражение, без приложения. Същото е
обсъдено и прието за неоснователно от органа.
Изпълнителният директор на ДФ
„Земеделие“ въз основа на материалите в преписката, като разгледал и
възражението на жалбоподателя, издал Решение № 18/121/06440/3/01/04/02, изх. №
01-2600/6452#28 от 30.05.2022 г., с което на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27,
ал. 6 от ЗПЗП; чл. 51, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 16, ал. 5 и § 1, т. 12 от
ДР на Наредба № 8/2008 г.; т. 8.1, предложение първо от Договор № 18/121/06440
от 23.07.2014 г., във връзка с неизпълнението на т. 4.18 и т. 4.33 от същия
договор; чл. 70, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 и § 4,
ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, както и в съответствие с мотивите на влязло в законна
сила Решение № 1333 от 14.02.2022 г., постановено по адм. д. № 2387/2021 г. по
описа на ВАС на РБ, първо отделение, и съгласно т. 30 от Приложение към Раздел
I „Общи положения“ от „Правила за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27,
ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013
г.“ на дружеството е определена финансова корекция в размер на 226 024,61
лева.
По делото е прието, като не е
оспорено от страните и заключение на вещото лице по назначената и изготвена
съдебно-икономическа експертиза. От заключението на експерта се установява, че
реално реализираните от жалбоподателя приходи от продажба на био орехи
съответстват на установените от административния орган (с минимални отклонения)
като в процентно отношение спрямо приходите, заложени в одобрения бизнес план
изпълнението е следното: за 2016 г. – 2,30%, за 2017 г. – 0% и за 2018 г. – 0%.
Изчислен върху средноаритметичния размер на приходите за трите години процентът
на изпълнение на заложените по бизнес план приходи е определен от вещото лице
като 0,77%. Изчисленото от експертизата изпълнение на бизнес плана в проценти
за всяка година е като съотношение на отчетените приходи към заложените и
средно за целия анализиран период като съотношение на общия размер на
отчетените приходи за трите години към общия обем на прогнозираните приходи в
бизнес плана за този период и по периоди и размер. Съдът
цени заключението на вещото лице като изготвено обективно и незаинтересовано от
компетентен в съответната област специалист. (л. л. 99 – 101 от делото).
Прието е
и заключение на вещото лице по назначената и изготвена съдебна агротехническа
експертиза (л. л. 81 – 93 от делото). Видно от същото,
както и от допълнително дадените от експерта в проведеното открито съдебно
заседание уточнения, предвижданията в проекта за събиране на реколта
от орехи през 2016-2017 година са нереалистични, защото се касае за
биопродукция. Според вещото лице, в този период е следвало да се очаква около
50% от това, което е заложено в проекта. Експертът не си спомня да е имало някакви екстремни метеорологични условия през 2016 г., тъй като и той отглеждал плодове, включително и орехи, затова си записвал неблагоприятните условия.
Правни
изводи
Жалбата е
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от процесуално легитимирана страна -
адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, при наличие на
правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл.
20а, ал. 5, пр. второ от ЗПЗП. Според цитираната разпоредба, в относимата й
част, изпълнителният директор на фонда издава решения за налагане на финансови
корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ (сега ЗУСЕФСУ). С решение
по т. 14.2 от протокол № 189/02.03.2022 г. Управителният съвет на ДФ
„Земеделие“ е назначил за изпълнителен директор на фонда Николай Генчев
Каварджиклиев, т.е. длъжностното лице, издало оспореното решение.
Решението е издадено в предвидената в закона писмена форма - чл. 59, ал. 2
от АПК, вр. с чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, вр. чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП. От формална
страна актът съдържа фактическите и правни основания за издаване му и съответства
на изискването за неговото мотивиране по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Константна е съдебната практика на ВАС, а в този смисъл е и Решение № 1333
от 14.02.2022 г., постановено по адм. д. № 2387/2021 г. по описа на ВАС, I о., с което са отменени Решение № 38 от 10.11.2020 г., постановено по адм. д.
№ 320/2020 г. по описа на АдмС – Русе и издадения от същия орган срещу
жалбоподателя Акт за установяване на
публично държавно вземане № 18/121/06440/3/01/04/01, изх. № 01-2600/6452 от
26.05.2020 г. за същата сума, според която непостигането на заложените
финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените
индикатори и поради това представлява основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 от
ЗУСЕСИФ за определяне на финансова корекция, а не за издаване на АУПДВ.
Именно на посоченото правно основание – чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, е
издаден и оспореният административен акт, в който изрично е отбелязано, че се
издава във връзка с посоченото съдебно решение на ВАС. В решението за финансова
корекция са подробно посочени и останалите разпоредби, на които се основава то,
включително конкретните клаузи от сключения с жалбоподателя договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, на които органът се позовава. В
акта се съдържа и подробно изложение на фактическите основания за неговото
издаване. Отбелязано е, че при извършената в периода 23.07.2019 г. – 02.08.2019
г. проверка на място след плащане по проект № 18/121/06440, както и след
извършени допълнителни административни проверки, е констатирано неизпълнение на
задължения по одобрения с Договор № 18/121/06440 от 23.07.2014 г. бизнес план,
изразяващо се в непостигане на заложените в плана показатели за приходите от
продажбата на продукция – био орехи за всяка от следните три пълни финансови
години – 2016 г., 2017 г. и 2018 г. За 2016 г. били реализирани приходи от продажбата
на био орехи в размер на 12 735,63 лева, за 2017 г. – в размер на 0,00
лева, а за 2018 г. – в размер на 0,00 лева, при залегнали в одобрения бизнес
план за всяка една от годините 504 000,00 лева приходи. В мотивите на акта
е посочено също, че реалното изпълнение на приходната част на одобрения бизнес
план за трите последователни пълни финансови години е 0,84%, което е под 20% от
заложените приходи.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
На първо място, при откриване на производството по издаване на решението за
налагане на ФК, жалбоподателят изрично е бил уведомен, че то се открива и във
връзка с влязло в сила Решение № 1333 от 14.02.2022 г., постановено по адм. д.
№ 2387/2021 г. по описа на ВАС, в мотивите на което касационната инстанция е
указала друг процесуален ред за издаване на акта, именно този по ЗУСЕСИФ.
На следващо място извършената ПнМ е в рамките на мониторинговия период на
сключения договор и е констатирала нарушението, за което е издаден и оспореният
в настоящото производство акт.
Доводите за налагането на две санкции за едно и също нарушение са напълно
неоснователни и не кореспондират с действителното фактическо положение.
Според легалната дефиниция на § 1, т. 2, б. “а“ от ДР на Правилата за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от
Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., „мониторингов период“,
за договори, сключени преди 1 януари 2015 г., както е в настоящият случай, е
период от пет години, считано от датата на сключването им. Договор №
18/121/06440 е сключен на 23.07.2014 г., поради което и мониторинговият период
за него продължава до 23.07.2019 г. Това обстоятелство обосновава и
неприложимостта на § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (обн., ДВ, бр. 2 от
3.01.2018 г.), тъй като, съгласно чл. 25, ал. 3 от АПК, и видно от уведомителното
писмо по чл. 26 от АПК, производството по издаване на отменения АУПДВ е
започнало на 23.10.2019 г., т.е. след приключване на мониторинговия период.
Следователно, датата на приключването на този период е релевантна към
процесуалния ред, по който следва да протече административното производство и
крайния акт, с който то трябва да завърши. Периодът на мониторинг е период,
през който земеделският стопанин – бенефициер по договора за безвъзмедна
финансова помощ, е длъжен да изпълнява ангажиментите, произтичащи от закона и
от сключения договор, а не период, с чието изтичане се преклудира правото на
органа да образува производство по определяне на финансова корекция за
констатираните през същия период нередности. В § 1, т. 9 от ДР на Правилата за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП за следващия
програмен период 2014-2020 г., понятието „период на мониторинг“ е дефинирано
чрез препращане към чл. 71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013. Следователно, с
изтичането на периода на мониторинг се преклудира възможността тепърва да се
установяват допуснати от бенефициера нередности, но не и възможността да се
образува производство за определяне на финансова корекция за нередности, които
са били установени в същия период. Видно от заключителната част на контролния
лист от проверката на място, същата е била извършена в периода 23.07.2019 г. –
02.08.2019 г., т.е. в рамките на мониторинговия период, приключил на 23.07.2019
г.
Съдът констатира, че действително е налице допуснато нарушение на
предвиденото в чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ изискване. До жалбоподателя е изпратено
Писмо изх. № 01-2600/6452#20 от 01.03.2022 г., с
което той е уведомен за откритото производство по налагане на финансова
корекция като, на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, му е предоставена
възможност в 14-дневен срок от получаването му да представи своите писмени
възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при
необходимост да приложи доказателства. Писмото е връчено на
04.03.2022 г. В указания срок, с писмо вх. № 01-2600/6452#24 от 18.03.2022 г. в
ДФ „Земеделие“ е постъпило възражение.
Съгласно чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ решението за определяне
на финансова корекция е следвало да бъде издадено в срок до 18.04.2022 г.
Оспореното решение обаче е издадено на 30.05.2022 г.
В константната съдебна практика на ВАС (вж. Решение № 8847 от 6.07.2020 г.
на ВАС по адм. д. № 6051/2019 г., IV о., Решение № 16065 от 26.11.2019 г. на
ВАС по адм. д. № 2811/2019 г., VII о., Решение № 3014 от 13.03.2017 г. на ВАС
по адм. д. № 8861/2016 г., VII о. и др.) безпротиворечиво се приема, че
едномесечният срок по чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ е инструктивен, а не
преклузивен, поради което изтичането му не преклудира правомощията на органа да
издаде акт за определяне на финансова корекция по основание и размер.
Следователно посоченото нарушение следва да бъде определено като несъществено и
по арг. от чл. 146, т. 3 от АПК, то не съставлява основание за отмяна на
оспорения акт.
Оспореният акт е издаден при точно приложение на материалния закон.
В т. 51 от Решение от 07.04.2022 г. на Съда на ЕС по съединени дела C‑447/20 и C‑448/20 се приема, че
разпоредбата на чл. 3, § 1 от Регламент № 2988/95 предоставя на икономическите
оператори право, което означава, че те трябва да могат да се позоват на
погасяването на процедурите за установяване на нередности, за да се
противопоставят на прилагането спрямо тях на административни мерки и санкции.
Следователно, регламентираният в чл. 3, §1 от същия регламент давностен срок не
се прилага служебно от съда, а е необходимо жалбоподателят да се е позовал на
него. Съдът намира, че това изискване в случая е удовлетворено като, макар и
бланкетно, в жалбата е налице позоваване на изтекъл в полза на жалбоподателя
давностен срок – сочи се, че „ …към датата на постановяване на обжалваното
решение са изтекли всички законови срокове за налагане на санкции, считано от
датата на откриване на нарушението.“. В писмените бележки пък се твърди, че
следва да се приложи по аналогия разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН по отношение на
сроковете за налагане на санкции, доколкото не съществувала специална уредба. Поради
това съдът намира така релевираното възражение /за изтекъл давностен срок/ за допустимо
и подлежащо на разглеждане. Разгледано по същество, възражението е
неоснователно.
В т. 59 от решение от 21.12.2011 г. по дело C-465/10 на СЕС се приема, че
давностният срок, приложим относно възстановяването на недължимо платена на
получателя субсидия, започва да тече от датата, на която нередността е
преустановена. Посочено е, че доколкото договорът за осъществяването на
субсидираната от ЕФРР дейност не е бил прекратен, а изпълнен, четиригодишният
давностен срок, предвиден в член 3, параграф 1, първа алинея от Регламент №
2988/95, започва да тече от датата, на която се преустановява изпълнението на
незаконно сключения договор за обществена поръчка. Това разрешение е съответно
приложимо и в настоящия случай.
Според чл. 16, ал. 1 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка „Модернизиране на земеделските стопанства“ от ПРСР за
периода 2007-2013 г., кандидатите представят бизнесплан по образец съгласно
приложение № 5 с подробно описание на планираните инвестиции и дейности за
период не по-малък от 5 г., а в случаите на създаване на трайни насаждения или
извършване на строително-монтажни работи - за 10-годишен период. В т. 4.33 от
сключения договор № 18/121/06440 от 23.07.2014 г. е предвидено, че ползвателят
е длъжен да изпълнява одобрения проект за срок от 5 години от сключване на
договора. Съгласно легалната дефиниция по § 1, т. 12 от ДР на Наредба № 8 от
3.04.2008 г., „проект“ е заявление за подпомагане заедно с всички
изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и
свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по
ПРСР. Следователно част от така одобрения проект са и показателите в таблица 12
„Производствена програма“, предвидени в одобрения с договора бизнес план, част III. Финансово икономически статус – приходи и
разходи, А. приходи А1. Приходи от дейността. От това следва, че жалбоподателят
е бил длъжен да ги изпълнява през процесните години, включени в петгодишния
мониторингов период. Както беше посочено по-горе, неизпълнението на одобрените
индикатори по бизнес плана представлява основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 от
ЗУСЕФСУ за определяне на финансова корекция.
В раздел III „Финансов план“,
таблица 10 „Бъдещи клиенти“, са отразени плановете на жалбоподателя да
реализира произведената продукция (био орехи), като в резултат на дейностите по
проекта, е планирано приходите от реализираната продукция на годишна база да
бъдат в размер от 504 000.00 лева. В таблица 12 „Производствена програма“
от одобрения бизнес план така планираните приходи от продажби на био орехи от
504 000.00 лева са заложени за всяка една от 2016, 2017 и 2018 финансови
години.
Следва да се приеме, че е налице едно продължаващо неизпълнение на
заложените в бизнесплана показатели, които жалбоподателят е бил длъжен да
спазва за срок от 5 години от сключване на договора, т.е. през мониторинговия
период, поради което в случая се касае за „продължаваща нередност“ по смисъла
на чл. 3, § 1, ал. 2, изр. първо от Регламент № 2988/95. Тази норма предвижда,
че в случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност
започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. Доколкото самата
нередност се изразява в неизпълнение на договорно задължение – на показатели от
производствената програма по одобрения с договора за отпускане на безвъзмездна
финансова помощ бизнес план, то по арг. от приетото в посоченото решение по
дело C-465/10 на СЕС следва да се приеме, че давността ще започва да тече от
датата, на която отпада задължението на жалбоподателя да изпълнява
произтичащите от договора задължения, т.е. от края на мониторинговия период, а
именно от 23.07.2019 г. Видно е, че от тази дата до датата на връчване на
писмото за откритото производство по определяне на финансова корекция на
жалбоподателя – 04.03.2022 г., съгласно изискването на чл. 3, § 1, ал. 3 от
Регламент № 2988/95 това действие да е било нотифицирано (т.е. съобщено) на
лицето, когато давността за преследване на нередността е била прекъсната,
предвиденият в ал. 1 на същата разпоредба четиригодишен давностен срок не е
изтекъл. Само за пълнота на изложението следва да се добави, че процесуално
незаконосъобразните действия на същия орган, извършени в производството по издаване
на АУПДВ № 18/121/06440/3/01/04/01, изх. № 01-2600/6452 от 26.05.2020 г., който
е бил отменен с решение на ВАС, не могат да прекъснат давността за преследване
на нередността. Освен силата на пресъдено нещо, правната последица на съдебното
решение, с което административният акт е отменен, е неговото конститутивно
действие. Конститутивното съдебно решение отменя административния акт с обратна
сила – от датата на неговото издаване (ex tunc) като с обратна сила отпадат правните последици и на всички действия в
административното производство. Ето защо процесуалните действия в
административното производство, приключило с издаване на АУПДВ, впоследствие
отменен от съда, не са от естество да прекъснат давността за преследване на
нередността в производството по издаване на надлежния акт – решение за
финансова корекция. Тъй като административният акт е бил отменен от съда, то и
провеждането на съдебното производство не е спряло течението на давността.
Независимо от липсата на спиране и прекъсване на същата във връзка с издаването
и оспорването на посочения АУПДВ, от края на мониторинговия период – 23.07.2019
г. до нотифициране на лицето на първото действие в административното
производство по определяне на финансовата корекция – 04.03.2022 г., както беше
посочено по-горе, четиригодишният давностен срок не е изтекъл.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че
административният орган правилно е подвел неизпълнението на показателите за приходи
от продажба на продукцията /био орехи/, предвидени в одобрения бизнес план, под
хипотезата на нормата на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ. Както беше посочено,
показателите, заложени в бизнес плана, представляват именно индикатори по
смисъла на посочената разпоредба и тяхното неизпълнение е основание за
определяне на финансова корекция.
По делото е безспорно установено, че
реализираните от жалбоподателя приходи от продажби на био орехи са много
по-малки от заложените в одобрения бизнес план.
По договор № 18/121/06440 от
23.07.2014 г., сключен от жалбоподателя, на дружеството е било извършено
плащане в размер на 226 024,61 лева
като безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизация на земеделското
стопанство“ от ПРСР 2007-2013 г. С този договор дружеството се задължило да
извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с
одобрения бизнес план и таблицата за одобрените инвестиционни разходи. При
неизпълнение на тези задължения в т. 8.1. от договора изрично е предвидено, че
фондът може да поиска връщане на всички изплатени суми по договора, заедно със
законната лихва върху тях и/или да прекрати сключения договор с ползвателя при
спазване изискванията на чл. 51 и чл. 52 от Наредба № 8 от 2008 г.
Бизнес планът, с предвижданията в
него за ръста на стопанството и на приходите от подпомогнатата дейност, е
неразделна част от проекта, с който дружеството е кандидатствало и е одобрено
за получаване на помощта и това изрично е посочено т. 9.1, б. „г“ на договора.
В тази точка от раздел IХ „Други условия“ на договора е посочено, че под
„одобрен проект“ в него се има предвид подаденото от ползвателя на етапа на
кандидатстването по мярката и одобрено от фонда заявление за подпомагане,
заедно с всички изискуеми съгласно Наредба № 8 от 03.04.2008 г. документи (включително
и представения и одобрен бизнес план), както и съвкупността от материални и
нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и
допустими за финансиране по мярка 121. След като е подписало договора с фонда, с
тези клаузи за изпълнение на представените от него при кандидатстването за
помощта проект, бизнес план и др., дружеството се е ангажирало във връзка с
получаването на безвъзмездна финансова помощ не само да извърши изцяло
одобрената инвестиция в срока по договора, а също да изпълнява в този срок
дейността, във връзка с която получава средствата, и то така, че да постигне
показателите за ръст на стопанството, на продукцията и на приходите от нея,
които е предвидило в бизнес плана си.
Според чл. 13, ал. 1 от Наредба №
8/2008 г. кандидатите подават в областната дирекция на фонда по чл. 43 от
Устройствения правилник на ДФЗ по място на извършване на инвестицията заявление
за подпомагане по образец, съгласно приложение № 10, и прилагат документи,
съгласно приложение № 11. Съгласно чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8/2008 г.
кандидатите представят бизнес план по образец съгласно приложение № 5 с
подробно описание на планираните инвестиции и дейности за период не по-малък от
5 години, а в случаите на създаване на трайни насаждения или извършване на
строително-монтажни работи - за 10-годишен период. Нормативно е разписано
изискването бизнес планът да се представя на хартиен и електронен носител и да
показва значително подобряване на цялостната дейност на земеделското стопанство
на кандидата или на земеделските стопанства на членовете на организациите на
производители чрез постигане на една или повече цели съгласно чл. 2, ал. 2 и
чл. 3. А според ал. 5 на чл. 16 от наредбата бизнес планът трябва да доказва
икономическа жизнеспособност на стопанството.
В § 1, т. 12 от ДР на Наредба №
8/2008 г. е разписано, че „проект“ представлява заявлението за подпомагане,
заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и
нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и
допустими за финансиране по ПРСР. Налага се изводът, че в съответствие с тези
подзаконови норми е дефинираното в договора на жалбоподателя понятие „одобрен
проект“.
Правилно в АУПДВ е прието, че е налице
неизпълнение на поетото от бенефициента задължение за изпълнение на одобрения
проект, тъй като изпълнението се състои в спазване на предвиденото в
документите и книжата към заявлението за кандидатстване, което включва
изброените в договора таблица за одобрените инвестиционни разходи, бизнес план
и т. н.
Дружеството при кандидатстването си
за подпомагане е представило с проекта си бизнес план, в който самият
бенефициент е предвидил стойностите на планираните приходи от финансираната
дейност /продажбата на произведената продукция – био орехи/ през следващите 5
години след отпускане на помощта, с което е заявило и доказало
жизнеспособността на тази дейност и на инвестицията свързана с нея, за
подпомагане на която му е отпусната безвъзмездната финансова помощ.
Именно въз основа на заложените от
дружеството в бизнес плана към проекта показатели, сред които са предвижданите
финансовите приходи от продажба на продукция през следващите 5 години, е
одобрен проектът за подпомагане.
В съответствие с т. 8.1 от договора
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ - София е посочил чл. 51, ал. 1 и ал.
2 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. сред основанията за издаване на решението за
налагане на ФК.
В чл. 51, ал. 1 от Наредба № 8/2008
г. е разписано, че в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои
нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ,
разплащателната агенция може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно
със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с
ползвателя на помощта.
В чл. 51, ал. 2 е разписано, че
разплащателната агенция определя размера на намалението на помощта, като взема
предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнението
по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло.
Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят
последиците, или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив
начин. Така разписаните нормативни изисквания са съобразени при издаването на акта.
Процентът на сумата, подлежаща на възстановяване, е определен въз основа на Правилата
за възстановяване БФП, издадени от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ -
София. В приложението към тези правила в табличен вид са определени видовете
нарушения и размерът на подлежащата на възстановяване БФП, съобразно тежестта
на нарушението, степента му, системността на извършването му и
продължителността му (дефинирани също в отделни колони на приложението).
В оспорения акт съобразно
конкретиката на случая е приложена т. 30 от Правилата за възстановяване на БФП.
Тази точка касае нарушение описано като: „Ползвателят не изпълнява одобрения
проект (не са постигнати нивата на финансовите показатели, предвидени в бизнес
плана).“. Според тежестта на нарушението то е разделено на две хипотези като
втората обхваща случаите, когато реализираните приходи от подпомаганата
дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови
години са под 20% от предвидените приходи по одобрения бизнес план, изчислени
средно аритметично за същия период. В този случай нарушението се квалифицира с
голяма тежест, тъй като засяга условията, при които проектът е бил одобрен и
подкопава постигането на целите на предоставеното подпомагане, като
същевременно ползвателят не представя доказателства за отстраняването му в
разумен срок и приемлив за РА начин, респ. неизпълнението е продължило дълго.
Нарушението засяга подпомаганата дейност в цялост. В зависимост от времетраенето
на нарушението, то е разграничено на такова в рамките на една финансова година
или когато е продължило две или повече пълни финансови години, като в този
случай се дължи пълно възстановяване – 100% от предоставената финансова помощ
по договора.
В конкретния случай административният
орган е постановил възстановяване на 100% от предоставената на жалбоподателя
БФП като е изчислил неизпълнението на финансовите показатели на бизнес плана средно
аритметично за всички проверявани пълни финансови години, а именно за трите
години – 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Установил е, че това неизпълнение е 0,84% и
е направил извод, че се касае за изпълнение под 20% от предвидените приходи по
одобрения бизнес план. До същия извод (с малко отклонение) е достигнало и
вещото лице по назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, а именно
0,77%. Тази разлика не се отразява на извода, че се касае за изпълнение под 20%
от предвидените приходи по одобрения бизнес план. При преценка на
продължителността на това нарушение административният орган правилно е отчел,
че нарушението е продължило повече от две пълни финансови години. При това
положение, относимият за случая процент по т. 30 от Правилата за възстановяване
на БФП е именно 100%, както правилно е
прието в оспореното решение за налагане ФК в този размер.
По делото не е установено да са били налице уважителни причини, поради
което посочените показатели не са били изпълнени (напр. конкретни и доказани
форсмажорни обстоятелства, които изключват отговорността за неизпълнение
съгласно чл.55 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г.). В тази връзка следва да се има
предвид и заключението на вещото лице по назначената съдебна агротехническа
експертиза, както и допълнителните уточнения, направени от него в съдебно
заседание, от които е видно, че предвижданията в проекта за събиране на реколта от орехи през 2016-2017
година са нереалистични, защото се касае за биопродукция. Според вещото лице, в
този период е следвало да се очаква около 50% от това, което е заложено в
проекта. Експертът не си спомня да е
имало някакви екстремни метеорологични условия през 2016 г., тъй като и той отглеждал плодове, включително и орехи, затова си записвал неблагоприятните условия.
В
обобщение на всичко изложено до тук съдът
намира, че оспореният акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от
закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила,
правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.
Жалбата срещу него, като неоснователна, следва да се отхвърли.
По
разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от ГПК ответникът
по жалбата има право на направените и претендирани разноски, съгласно
представен списък на разноските на л. 120 от делото, в общ размер на 550 лева,
от които 356 лева депозит за вещо лице по СИК (л. л. 75 и 76 от делото) и 200
лева юрисконсултско възнаграждение, чийто размер, съдът определя на основание чл. 24, изр. второ от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Разноските
следва да се присъдят в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира
едноличният административен орган, издал акта, т.е. в полза на ДФ „Земеделие“,
който фонд има качеството на юридическо лице, съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗПЗП.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на „ГИП – 60“ ЕООД, със седалище: гр. Русе против Решение №
18/121/06440/3/01/04/02, изх. № 01-2600/6452#28 от 30.05.2022 г., издадено от Изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА „ГИП - 60“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Русе, ул. „Ниш“ № 36, ет. 2, ап. 4, представлявано от И.Г.П.
– управител и едноличен собственик да заплати на Държавен фонд “Земеделие”, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. “Цар Борис III“ № 136, сумата от 556 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: