Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 260765 30.11.2020г. град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД шести граждански състав
На шестнадесети ноември
през две хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радостина
Петкова
Секретар Илияна Гальова
като разгледа докладваното от съдия Р.
Петкова
гражданско дело номер 6152 по
описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Постъпила е искова молба, с която ищецът Н.Х.Х., ЕГН: **********,*** е
предявил срещу ответника Териториално поделение „Държавно горско стопанство
Ропотамо”, към „Югоизточно държавно предприятие” ДП – гр. Сливен, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
на поделението: гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, адм. сграда № 170, представлявано от директора Борислав Х.
Цвятков, при условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1-3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, с които ищецът
претендира да бъде отменено като незаконно дисциплинарното му уволнение,
извършено от ответният работодател със заповед № РД 13 -02 от 13.08.2020г., издадена
от директора на ответното предприятие на основание чл. чл. 330, ал. 2, т. 6 вр.
190, ал. 1, т. 4 и т. 7 и чл. 188, т. 3 от КТ, да бъде възстановен на заеманата
преди незаконното уволнение длъжност „горски надзирател”, и осъждане на
ответника да заплати на ищеца обезщетение от общо 6120лв., представляващо сбора от шестмесечните брутни трудови
възнаграждения за времето от 13.08.2020г. до 13.02.2021г., през което твърди,
че е останал без работа вследствие уволнението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
исковата молба – 07.10.2020г. до окончателното й изплащане. Претендира
присъждане и на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че уволнението е незаконно, тъй като не са спазени императивните изисквания на чл.
193 от КТ, като писмото до ищеца е
подписано със запетая, в мотивната част
на заповедта за уволнение описаното нарушение не съотвества на деянието, за
което на ищеца са изискани писмени обяснения, както и, че са посочени дати на
извършването му в извънработно време. На следващо място се твърди, че заповедта
за уволнение е немотивирана в нарушение на изискванията на чл. 195 от КТ, като
фактическите обстоятелства не съотвестват на наложеното наказание. Сочи се, че
вследствие незаконното уволнение ищецът е останал без работа. По подробно изложените
съображения ищецът моли съдът да уважи исковете. Представя писмени доказателства. В съдебно заседание ищeцът, чрез упълномощения си адвокатски представител поддържа предявените
искове и моли съдът да ги уважи. Представя писмени бележки.
В едномесечният срок по чл. 131 от ГПК ответникът е представил писмен
отговор, в който заявява, че счита, че предявените искове са неоснователни.
Сочи, че са налице сочените нарушения на трудовата дисциплина. Счита, че уволнението
е извършено при спазване на всички законови изисквания, в т.ч. и при спазване
на процедурата по чл. 193 и чл. 333 от КТ, както и, че заповедта е мотивирана и
издадена от компетентен орган. Моли за
отхвърляне на исковете, за което излага подробни съображения. Представя писмени
доказателства. Представени са писмени
бележки.
Бургаският районен съд, след като взе предвид
направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено
следното :
Предявени са при условията на кумулативно
обективно съединяване искове с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1- т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
По делото не се спори, а и видно от съдържанието
на приложеното трудово досие, се установява, че между страните е съществувало
трудовото правоотношение, по силата на което ищецът е заемал за неопределено
време длъжността „горски надзирател” в предприятието на ответника.
Със заповед № РД-13-02 от 13.08.2020г. на директорът
на Териториално
поделение „Държавно горско стопанство Ропотамо”, към „Югоизточно държавно
предприятие” ДП – гр. Сливен въз
основа на извършени нарушения по чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. първо и т. 7 от КТ, съставляващи съответно злоупотреба с доверието на работодателя и други
тежки нарушения на трудовата дисциплина, във вр. с чл. 188, т. 3 от КТ, след
дадени писмения обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ и при изпълнена процедура по
чл. 333 от КТ, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ трудовото му правоотношение е прекратено,
считано от датата на връчване на заповедта. Видно от съдържанието на заповедта
за уволнение отказът на ищеца да му бъде връчена на 13.08.2020г. е удостоверен с подписа на свидетелие Златина
Величкова и Мария Томова – юрисконсулт.
В мотивната част на заповедта като фактически
основания за извършеното дисциплинарно нарушения са изложени следните
обстоятелства в 4 точки:
В т. 1 е посочено, че на 12.06.2020г. без
представителна власт ищецът е подписал лично пред друг служител и е подал
заявление за закупуване на дървесина от името на ЕТ „Равел – Зойка Николова“
без да уведоми работодателя си за свързаност на посочения ЕТ с ищеца, като
закупуването е следвало да стане в обект 2005, за който материално-отговорно лице е ищецът.
На второ място е посочено, че на 26.06.2020г.
преди товарене на дървесина от обект 2005 на товарно превозно средство с рег. №
А 5268 ВМ, закупена с фактури № ********** от 12.06.2020г. и № ********** от 12.06.2020г.
ищецът не е осъществил контрол за наличието на разрешително за достъп до
горските територии за този обект и за тази дървесина, като е позволил
транспортирането й без водачът да е имал разрешение за достъп, свързано с нея.
Посочено е, че разрешителното за достъп № 68 от 11.06.2020г., което водачът на
автомобила е притежавал е било издадено за закупена дървесина от обект 2005 от
„АЛЕКСИЕВТРАНС“ ЕООД- гр. Средец след подадено заявление №
ОД-04-96/11.06.2020г. от управителя Нейчо Алексиев. Установено е, че в деловодството
на ответника не се съдържа заявление, подадено от ЕТ „Равел – Зойка Николова“
за издаване на разрешение за достъп до горските територии.
На трето място е посочно, че при направена
инвентаризация на 10.07.2020г. на добитата дървесина във временните складове в
обекти 2004 и 2005, зачислени на ищеца като МОЛ назначената със заповед
РД-10-115 от 08.07.2020г. Комисия е установила, че дървесината по документи е
различна от фактическата наличност, т.е. констатирана е разлика.
На четвърто място е посочено, че съгласно разпорт
на мобилни групи 5 и 6 към ЦУ на ЮИДП-Сливен от 29.06.2020г. при проверка в
землището на с. Подвис, обл. Бургаска е установено, че ищецът е ловувал със
забранени средства и в нетрезво състояние.
В мотивната част на заповедта за дисциплинарно
уволнение от 13.08.2020г. посоченото нарушение на трудовата дисциплина по т.1
работодателят е квалифицирал като злоупотреба с доверието му /чл. 190, ал. 1,
т. 4, предл. първо от КТ/ във връзка със спазване на Етичния кодекс за поведение
на служителите му, приет през 2016г., по съображения, че свързаността води до
конфликт на интереси между него като МОЛ и ЕТ, представляван от майка му. По
отношение на нарушенията по т. 2 и т. 3 от заповедта за уволнение,
работодателят е квалифицирал същите като „други тежки нарушения на трудовата
дисциплина” по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ, като е посочил, че всяко
от тези нарушения – едното, свързано с липсата на контрол, осъществен от ищеца
и другото - неводене на строга отчетност
като МОЛ за заприходените му наличности дървесина съобразно вменените му
задължения, е тежко нарушение на трудовата дисциплина, тъй като именно това са част
от основните му служебни задължения. По отношение на констатациите по т. 4 в
заповедта е посочено, че нарушението касае личното поведение на служителя
поради неизпълнение на чл. 30, ал. 1 от Етичния кодекс за поведение на
служителите на ЮИДП.
Тъй като всяко от сочените в заповедта основания
за прекратяване на трудовото правоотношение касаят твърдения за нарушения на
трудовата дисциплина, за които работодателя е наложил на ищеца най-тежкото
предвидено в закона дисциплинарно наказание – дисциплинарно уволнение /чл. 188,
т. 3 от КТ/, на първо място в тежест на работодателят е да докаже, че преди
налагане наказанието, е спазил процедурата по чл. 193, ал.1 от КТ.
Като условие за
изпълнение на разпоредбата на чл. 193 , ал. 1 КТ е необходимо работодателят да
е поискал обяснения от работника или служителя, без значение дали последният се
е съгласил да даде такива, като изпълнението на това задължение освобождава
работодателят от санкцията по чл. 193, ал. 2 от КТ, водеща до отмяна от съда на дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.
По повод въпроса дали е
изпълнена процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ и направените в тази връзка
възраженията на ищеца, ответникът е представил писма от
21.07.2020г., 29.06.2020г. и 03.08.2020г., изходящи от директора на ТП
„Държавно ловно стопанство Ропотамо”, подписани
със запетая, в които ищецът е поканен на основание чл. 193, ал. 1 от КТ в
указаните в тях срокове да представи писмените си обяснения относно следните
обстоятелства.
В писмото от 21.07.2020г.
от ищеца е изискано да даде обяснения дали има отношение към заявление за
закупуване на дървесина, подадено от ЕТ „Равел-Зойка Николова“ от 12.06.2020г.,
в т.ч. дали ищецът е подписвал същото и в какво качество; дали е МОЛ на обект
2005; дали е свързано лице по смисъла на Етичния кодекс за поведение на
служителите в ЦУ на ЮИДП и ТП ДГС/ДЛС с горепосочения ЕТ, впоследствие закупил
дървесина по заявлението от 12.06.2020г. и издадените му на същата дата
фактури; дали на ищеца е известно, че товарното средство, с което е
транспортирано дървесината има издадено разрешително за достъп до горски
територии, но по друга фактура и за друга фирма; какъв контрол е осъществил преди товарене и
транспортиране на дървесината от обект 2005, закупена от ЕТ „Равел-Зойка
Николова с двете фактури от 12.06.2020г. и дали е извършил
проверка за наличие на разрешително за достъп до горските територии на
товарното превозно средство, с което дървесината е транспортирана с посочените
две фактури; в писмото от 29.06.2020г. В писмото от 29.06.2020г. от ищеца е изискано да посочи какви действия е
извършвал на 21.06.2020г. около 3 часа в землището на с. Подвис в близост до ДУ
„Калето“, а в писмо от 03.08.2020г.
му е указано след като се запознае с резултатите от извършената инвентаризация
на временни складове в обект 2004 и обект 2005 да даде писмения обяснения защо
в подотдели 341б, 3652ж и 352д наличността на дървесина по документи е различна
от фактическата наличност, установена от комисия, назначена със заповед от
08.07.2020г. на Директора на ТП „ДЛС Ропотамо“. По делото е представен
протокол от 13.08.2020г., в който е
посочено, че до 12 часа на 13.08.2020г. в деловодството на ответника не е
подаван документ от ищеца в отговор на писмото до него от 12.08.2020г., като
последното макар да е описано като приложение към писмения отговор не е
представено по делото с оглед установяване на съдържанието му.
За да се приеме, че преди да наложи наказанието
работодателят е изпълнил процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ следва изисканите,
респ. дадените от работника или служителя обяснения да са именно по повод
конкретните нарушения на трудовата дисциплина. Наред с това обясненията по чл.
193, ал. 1 от КТ следва да са дадени непосредствено преди и във връзка с
дисциплинарното производство. В случая видно от данните по делото, съдът
приеме, че от ищеца са изискани обяснения по реда на чл. 193 от ГПК по всички,
посочени в заповедта за уволнения нарушения.
Ищецът обаче оспорва
законосъобразното провеждане на процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ, по
съображения, че писмата, с които са му изискани горните обяснения са подписани
със запетая от неизвестно лице, а не от лице, представляващо работодателя,
както и, че с писмото от 29.06.2020г. са му изискани обяснения за извършено
нарушение на трудовата дисциплина в извънработно време. Действително видно от
съдържанието на същите писма, те са подписани от името на работодателя инж. Б.
Цвятков със запетая, като е положен печата на ТП на ДЛС Ропотамо.
Ответникът е признал това обстоятелство, като е посочил, че подписите на всяко
от писмата за изискване от ищеца на обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ са
положени от зам. директора Георги Гагов, като сочи, че съгласно представената
длъжностна характеристика същият има правото да изпълнява функциите на
директор, когато последният отсъства поради ангажираност или ползване на
отпуск.
Видно от съдържанието на представената длъжностна
характеристика на зам. директора на ТП на ДЛС Ропотамо, последният има правото
при отсъствие на директора да изпълнява всички негови функции за организация и
управление на цялостния процес в предприятието, за което отговаря и да взима
решение всъотвестие с делегираните му права и правомощия от прекия ръководител.
Съдът констатира, че по делото обаче няма представени доказателства от
ответника, че за датите на всяко от горепосочените писма директорът е отсъствал
от работа, за да се установи, че именно поради отсъствието му зам. директорът е
имал вменените му по длъжностна характеристика функциите по управление и
организация на цялостния процес в ТП на ДЛС Ропотамо. Независимо от това обаче
в длъжностната характеристика зам. директора има и самостоятелни правомощия /без
нужда от делегиране на права или заместване на директора/ да прави предложения
за санкциониране на длъжностни лица, неизпълняващи или нарушаващи вътрешните
правила и разпоредби по въпросите, за които отговаря. Затова в случая съдът счита,
че писмата за изискване на обяснения от ищеца по реда на чл. 193, ал. 1 от КТ, са
подписани от зам. директора Гагов именно в изпълнение на вменените му по
длъжностна характеристика правомощия във връзка със започване на дисциплинарна
процедура срещу ищеца за посочените в писмата нарушения.
Що се касае обаче до
писмото от 29.06.2020г., видно от съдържанието му е изискано от ищеца да даде
обяснения какви действия е извършвал на 21.06.2020г. около 00.30 часа в
землището на с. Подвис в близост до ДУ „Калето“. В мотивната част на заповедта
за уволнение обаче работодателят е визирал нарушение, извършено на друга дата
-20.06.2020г., за която по делото няма данни да са изискани обяснения от ищеца. Предвид това съдът намира, че
заповедта за уволнение на ищеца в тази част, досежно наложеното дисциплинарно
наказание „уволнение“ за посоченото нарушение на 20.06.2020г. е
незаконосъобразна поради неспазване на процедурата по чл. 193, ал. 2 от КТ.
Отделно от това въпреки доказателствената тежест, която носи работодателят не
доказа, че на която и да е посочените дата и място /и двете в извънработно
време/ ищецът е извършил каквото и да нарушение на трудовата дисциплина, т.е. и
нарушение на Етичния кодекс на за
поведение на служителите му, приет през 2016г. Представения в тази връзка
рапорт от 29.06.2020г. съдържа писмени свидетелски показания и сам по себе си
без изложените в него обстоятелства да са потвърдени пред съда от авторите му
не може да съставлява доказателствено средство за посочените в него
обстоятелства. Затова съдът намира това нарушение и за недоказано.
По отношение на
останалите нарушения, визирани в заповедта за уволнение съдът намира, че
работодателят е изпълнил задължението си по чл. 193 от КТ, тъй като обясненията
са изискани от работодателя /чрез зам. директора в кръга на правомощията му/ в рамките на дисциплинарното производство и по повод
решаването на въпроса за дисциплинарното наказание, като конкретните нарушения на трудовата дисциплина са описани точно и ясно в писмата до ищеца, като за същите последният е
дал своите писмени обяснения. Затова съдът намира, че процедурата по чл. 193,
ал. 1 от КТ е спазена от работодателя и
не е налице соченото от ищеца основание за отмяна на заповедта за уволнение, поради
неспазване на тази процедура досежно тези нарушения.
Поради това законността
на уволнението следва да се разгледа по същество. Законосъобразността на атакуваната заповед за
дисциплинарно уволнение на ищеца следва да се преценява от съда съобразно
съответствието на посочените в нея основания за това и действителното фактическо
положение. Доказателствената тежест за доказване на законосъобразно упражняване
на правото да прекрати трудовото правоотношение с ищеца на всяко от сочените в
заповедта в основания, има работодателят.
По отношение първото
нарушение по т.1 от заповедта за уволнение:
Същото е квалифицирано от работодателя в мотивната
част на заповедта като злоупотреба с доверието му /чл. 190, ал. 1, т. 4, предл.
първо от КТ/ във връзка нарушение на чл. 19 и чл. 20 от Етичния кодекс за
поведение на служителите му, приет през 2016г., изразяващо се в това, че на
12.06.2020г. без представителна власт ищецът е подписал лично пред друг
служител и е подал заявление за закупуване на дървесина от името на ЕТ „Равел –
Зойка Николова“, без да уведоми работодателя си за своята свързаност с
посочения ЕТ, като закупуването е следвало да стане в обект 2005, за който материално-отговорно
лице е ищецът. Посочено, че свързаността
на ищеца с посочения ЕТ, представляван от майка му води до конфликт на интереси
помежду.
По делото е представено заявление от 12.06.2020г. от
ЕТ „Равел- Зойка Николова“, ЕИК: *********, представлявано от Зойка Николова
Христова, с искане за закупуване на дървесина в посоченото количество и вид от
временен склад от горите на обект 2005 в района на ДЛС „Ропотамо“. Видно от
съдържанието на заявлението, същото е подписано от заявителя, проверено е от
техн. дърводобив, съгласувано е от зам. директора и е одобрено на същата дата
от директора на ДЛС „Ропотамо“. Представени са и издадени на същия ЕТ две
фактури от 12.06.2020г. за закупената
дървесина, както и превозни билети, издадени за периода от 22.06.2020г. до
01.07.2020г., от ищеца в качеството му на МОЛ на обект 2005, въз основа на
позволително за сеч от 22.01.2020г., издадено на товарно МПС, с рег. номер А 52 68 ВМ на името на Петър Праматаров. По делото е
представено разрешително за достъп до горски територии от 11.06.2020г., издадено
за същото превозно средство, който достъп е представен на „Алексиевтранс“ ЕООД-
гр. Средец, представляван от Петър Праматаров за срок от 12.06.2020г. до
30.08.2020г.
Страните не
спорят, че представляващ ЕТ - Зойка Христова е майка на ищеца, но последният
отрича двамата да са „свързани лица“ и да е налице конфликт на интереси,
съответно да е налице извършено от него нарушение, по съображения, че заявлението,
подписано от майка му е съгласувано, проверено и одобрено от по-горестоящи от
него длъжностни лица, чиито действия стоят са извън неговите правомощия.
На първо място досежно сочения от ответника сложен
фактически състав на твърдяното нарушение, съдът намира, че въпреки
доказателствената тежест работодателят не доказа, че ищецът е подписал
подаденото от името на ЕТ „Равел- Зойка Николова“ заявление за закупуване на
дървесина от 12.06.2020г. На следващо място по делото е безспорно, че същото
заявление касае закупуване на дървесина от обект 2005, чийто МОЛ е ищецът, като
самото разрешение за това е съгласувано и издадено от по-горестоящите от него
длъжностни лица. По отношение на въпроса дали ищецът и ЕТ са „свързани лица“, в
пар. 3 от ЗР на представения Етичен кодекс за поведение на служителите в ЦУ на
„ЮДП ДП Сливен“ и ТП ДГС/ДЛС, приет през 2016г., е посочено, че „свързани лица“
са изброените в посочената норма лица, между които са роднините по права линия,
както и физически и юридически лица, с които лицето, заемащо публична длъжност
се намира в икономически или политически зависимости, които пораждат
основателни съмнения в неговата безпристрастност и обективност. В пар. 1 от
същият Етичен кодекс е дадено определение на понятието „конфликт на интереси“,
като е посочено, че такъв възниква когато служител на ДГТ или ТП има частен
интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение
на правомощията му или задълженията му по служба. В чл. 19 и чл. 20 от Етичния
кодекс е установено задължение за служителят на ДГТ или ТП в случай на съмнение или наличието на
конфликт на интереси или частен интерес при изпълнение на служебните задължения
или правомощия да уведоми директора в писмена форма. В чл. 30, ал. 2 от Етичния
кодекс е предвидено, че при неспазване на нормите за поведение, описани в него
служителят носи дисциплинарна отговорност.
В случая съдът намира, че тъй като са роднини по права линия, ищецът и неговата майка, макар и в качеството й на ЕТ /тъй като към правоспособността й като физическо лице е добавена търговската й правоспособност в качеството й на ЕТ/ са „свързани лица“ съгласно дефиницията на пар. 3 от ЗР на представения Етичен кодекс. В същият обаче липсва вменено задължение за служителите да декларират качеството си на „свързани лица“. Както бе отбелязано по-горе видно от съдържанието на чл. 19 и чл. 20 от Етичния кодекс служителите имат задължение да декларират своите съмнения или наличието на „конфлит на интереси“ съгласно дефиницията на пар. 1 от Етичния кодекс, но само при наличието на частен интерес при изпълнение на служебните задължения или правомощия. Понятието „конфликт на интереси“ има правно значение, само когато е свързано с наличието на частен интерес, който може да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на служебните задължения на служителя, а частният /личен/ интерес предполага преднамереност за облага от материален или нематериален характер за лицето или свързаните с него лица.
В конкретния случай обаче, макар ищецът и майка му в качеството й на ЕТ да са „свързани лица“ по смисъла на пар. 3 от ЗР на Етичния кодекс, ответният работодател нито твърди, нито установява наличието на частен /личен/ интерес за ищеца от извършената от майка му като ЕТ покупка на дървесина. Във въведения фактически състав на твърдяното нарушение, ответникът е посочил, че счита, че е налице злоупотреба с доверието му от страна на ищеца по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ единствено поради обстоятелството, че същият не е декларирал предварително наличието на „свързаност“ между него и майка му в качеството й на ЕТ. Не са наведени никакви твърдения, че с извършената продажба на дървесина от обект 2005, за който отговаря ищецът, последният е имал частен интерес, свързан с преднамереност за облага от какъвто и да е характер за него или свързаното с него лице – ЕТ.
В тази връзка следва да се
отбележи, че съдебната практика е прието, че „злоупотреба с доверието“ означава
използването на оказаното от работодателя доверие на работника или служителя за
преднамерено неправомерно извличане на определена облага за него, или за
другиго, с което се накърнява доверието на работодателя, тъй като основно задължение на работника или служителя, вменено му в
чл.
126, т.9 от КТ, е да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с
неговото доверие.
В практиката се приема също, че злоупотребата с доверието на работодателя като дисциплинарно
нарушение не е обусловена непременно от наличието на умисъл. Ако пък е налице умишлена форма на вината това го утежнява и обуславя възможност за налагането на по-тежко дисциплинарно
наказание – дисциплинарно уволнение,
но ако се касае за нарушение
на трудовата дисциплина, извършено по
непредпазливост, респ. и когато е извършено при
неполагане на дължимата грижа, при тази
форма на вина, злоупотребата с доверието
на работодателя представлява общо нарушение на трудовата дисциплина по смисъла
начл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ
Характерно
за това нарушение е, че от субектина страна задължително следва деецът да цели
„извличането на облага“, без значение дали такава фактически е реализирана. Затова
да се приеме, че в случая е налице
посоченото дисциплинарно нарушение, следва да се установи, че описаните в заповедта
действия на работника са преднамерени, т.е. целели са извличане на изгода за него или за
другиго – в случая за майка му като ЕТ. В случая обаче, въпреки
доказателствената тежест, която носи, ответникът нито твърди, нито доказа
наличието на преднамереност в действията на ищеца,
които да имат за правна последица извличането на определена облага за него или майка му, което
означава, че по делото не се доказа съставомерност на това нарушение.
Ето
защо съдът приема, че ответникът не доказа, че ищецът е извършил твърдяното
нарушение на трудовата дисциплина, представляващо злоупотреба с доверието на
работодателя, което налага извода, че соченото деяние не съставлява основание
по чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ за налагане на най-тежкото наказание „дисциплинарно
уволнение“.
На
следващо място, по отношение на останалите нарушения, квалифицирани от
работодателя като „други тежки нарушения на трудовата дисциплина“ по смисъла на
чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ:
В
т. 2 от заповедта за уволнение, работодателят е посочил, че ищецът е позволил
транспортиране на закупената от майка му
в качеството й на ЕТ дървесина, без да има разрешително за достъп до горски
територии, като извозването на дървесината е извършено от товарно превозно
средство с разрешен достъп, което е издадено на трето лице.
Съгласно
чл. 114, ал. 4 от ЗГ достъпът до горски територии, в които се провежда добив на
дървесина с
поставена обозначителна табела за
това, се осигурява с издаване на писмено разрешително от лицето, стопанисващо съответната
територия.
Съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗГ товарни превозни средства и пътни превозни средства с животинска тяга могат да се движат в горските територии и по горските пътища само във връзка с изпълнение на горскостопански, селскостопански и ловностопански дейности. За целта ал. 2 от чл. 148 от ЗГ изисква удостоверяване на това обстоятелството, че превозното средство ще се ползва за изпълнение на дейностите по ал. 1 с надлежно писмено разрешение от компетентния за това орган.
Следва да се отбележи, че
съгласно чл. 23, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, издадена от министъра на земеделието и храните
и министъра на вътрешните работи, /обн., ДВ, бр. 11 от 7.02.2012г./ разрешителните за достъп
се издават по образец в един екземпляр за всяко
отделно превозно средство /приложение № 1/ в случаите по чл. 148, ал. 2, т.
1 и 3 от ЗГ.
По делото е представено
разрешително с рег. № 68 от 11.06.2020г. за достъп, издадено от
директора на ТП „ДЛС Ропотамо“ /компетентния орган по чл. 148, ал. 1, т. 1 от
ЗГ/, в което е разрешено на превозно средство с рег. номер А 52 68 ВМ, марка
КАМАЗ, предоставено на „АЛЕКСИЕВТРАНС“ ЕООД- гр. Средец, представляван от Петър
Праматаров да осъществява достъп до горски територии до обект 2005 „Продажба на
дървесина“, отдел 349а на територията на ТП„ДЛС Ропотамо“, за срок от
12.06.2020г. до 30.08.2020г. По делото е установено, че именно с посоченото
превозно средство е извозена закупената от ЕТ – майка на ищеца дървесина, без
на ЕТ да е издадено разрешително за достъп до горски територии.
Съдът констатира обаче, че
както в ЗГ, така и в горепосочената Наредба е посочено, че разрешително за
достъп до горска територия, на която се провежда дърводобив се издава на
съответното превозно средство, а не на собственика или ползвателя му, т.е. липсва
изискване при закупуване на дървесина, същата да се извозва от превозно
средство, което да е непременно собственост или да се ползва от купувача. Това
означава, че съгласно горната нормативна уредба достатъчно условие за да се
извози от съответната горска територия закупената дървесина е издаване на
превозни билети, каквито по делото са представени, както и осигуряване на превозно
средство, което да има надлежно разрешително за достъп до съответната горска
територия в нея на транспортирането на дървесината. Такъв е и процесния случай.
Закупената от ЕТ дървесина е извозена от обект 2005 съгласно превозни билети,
издадени за периода от 22.06.2020г. до 01.07.2020г. с превоз, осъществен от
горепосоченото превозно средство, което е имало с надлежно разрешително за
достъп именно до процесния обект 2005 за същия период. Ето защо съдът приема,
че с действията си по разрешаване на извозването на дървесината, закупена от ЕТ
с горепосоченото превозно средство, притежаващо надлежно разрешително за това, ищецът
не е нарушил задълженията си по горепосочената Наредба за охрана на горите.
По гореизложените съображения
съдът намира, че ответникът не доказа, че ищецът е извършил горепосоченото нарушение
на трудовата дисциплина.
По отношение на на
нарушението по т. 3 от заповедта за уволение, изразяващо се в констатирани от
работодателя различния между фактическите наличности от дървесина на временните
складове и по документи в подотделите, водещи се на отчет на ищеца като МОЛ:
Въз основа на извършена
инвентаризация от комисията, назначената
със заповед № РД-10-115
от 08.07.2020г. на директора на ТП „ДЛС Ропотамо“
за наличната дървесина на временен склад е представен протокол от 10.07.2020г.
Инвентаризацията е извършена в отсъствието на ищеца, който тогава видно от
представените доказателства е бил във временна нетрудоспобност. В протоколът е
констатирано, че във временните складове в обекти 2004 и 2005, зачислени на
ищеца като МОЛ дървесината по документи е различна от фактическата наличност,
т.е. констатирана е разлика. Към протокола е приложена справка за наличната
дървесина и опис на превозни билети, без да е посочено на какво се твърди, че
се дължи разликата в посочените количества, в т.ч.. не се твърди наличие на
липси.
В мотивната част на заповедта за дисциплинарно
нарушение досежно това нарушение също не са изложени конкретни фактически
обстоятелства в съотвествие с изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ. Посочената
норма изисква ясно посочване на обстоятелствата, при
които е извършено нарушението и кога то е извършено. В случая в
заповедта за уволнение работодателят се е позовал единствено на констатираните при
инвентаризацията разминавания на количествата дървесина и качеството на ищеца
на МОЛ, посочвайки, че „материалната отчетност не се води съобразно правилата“
и, че „това води до отчитане на дървесина, която липсва или е в повече от тази
по документи“, без да посочи ясно какво конкретно нарушение и кога твърди, че
последният е извършил. Липсата на ясна индивидуализация на
нарушението и конкретика по време представлява неспазване на изискването за мотивираност на заповедта за
уволнение и също така поставя съда
в невъзможност да прецени и дали при налагане на
наказанието работодателят е спазил сроковете по чл. 194, ал. 1 от КТ, които са
преклузивни и изтичането, на които погасява правото за реализиране на
дисциплинарната отговорност.
По изложените съображения
съдът намира, че заповедта за уволнение на ищеца е незаконосъобразна и в тази
част поради нарушение на чл. 195, ал. 1 от КТ предвид липса на конкретни
фактически мотиви.
Предвид това иска по чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ се явява изцяло основателен и следва да се уважи. Поради
основателността на претенцията по чл. 344, ал. 1 , т. 1 от КТ, съдът намира, че установената незаконосъобразност на
уволнението на ищеца води до като последица и
до основателност на претенцията му по
чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на
длъжността, която е заемал преди уволнението „горски надзирател“, с шифър по код по НКПД 5414-3001 в предприятието на
ответника.
По отношение на претенцията за обезщетение по чл.
344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ в тежест на ищеца е да докаже, че
вследствие незаконното уволнение е останал без работа, т.е. незает по трудово правоотношение, за сочения от него шестмесечен
период, считано от връчване на заповедта за уволнение.
От
представената по делото регистрационна карта № 10079122 от 14.08.2020г.,
издадена от Дирекция „Бюро по труда” - гр. Бургас се установява, че от
уволнението до настоящия момент ищеца е регистриран като безработен. С оглед
представените писмени доказателства, съдът намира, че по делото се доказа, че считано
оит връчване на заповедта за уволнение ищецът е останал незает по трудово
правоотношение, като съдът приема, че оставането му без работа за този период е
вследствие уволнението, тъй като трудовото й правоотношение е било за
неопределено време. Затова съдът намира за доказана по основание исковата
претенция по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Досежно размера на дължимото обезщетение за горепосочените 6 месеца, на основание чл. 228, ал. 1 от КТ
същото следва да се определи на базата на брутното трудово възнаграждение,
получено от ищеца за месеца, предхождащ уволнението му, респ. последното получено такова.
По делото се установява, че последното получено от
ищеца брутно трудово възнаграждение е за месец юли 2020г., предхождащ
уволнението на 13.08.2020г., е в размер на 808.65 лв., който размер съдът
приема за меродавен с оглед нормата на чл. 17, ал. 1 и чл. 19, ал. 1 от НСРЗ
като основа при изчисление на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ. В тази
връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че сумите за социални надбавки, изплащани на ищеца
нямат постоянен характер и не следва да се включват в размер на брутното му
трудово възнаграждение по смисъла чл. 228, ал. 1 от КТ. Такива социални надбавки, видно от съдържанието
на представените фишове за заплати са изплащани към трудовото възнаграждение на
ищеца и за предходния месец юни 2020г.,
в т.ч. и когато е бил в отпуск по болест, поради което съдът приема, че същите
имат постоянен характер. Още повече, че в подкрепа на възраженията си
ответникът не е представил доказателства в обратен смисъл.
Тъй като за м. юли 2020г., предхождащ уволнението,
ищецът има отработени 13 дни от общо 23 работни дни, а през останалите 10 дни, един ден е ползвал платен отпуск и 9
дни е бил във временна нетрудоспособност, брутното трудово възнаграждение по
чл. 228 от КТ следва да се определи като полученото среднодневно брутно трудово
възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец. Същото след
направени изчисления на основание чл. 162 от ГПК /23 работни дни х 44.35 лв. на
работен ден / съдът приема, че възлиза в размер на 1020.05 лв.
С оглед
гореизложеното съдът приема, че дължимото на ищеца обезщетение за
оставането му
без работа, за исковия период възлиза в общ размер на сумата от 6120.30лв. или в размер на по 1020.05лв.
месечно, и тъй като ищецът не е увеличил размера на исковата си претенция,
същата следва да бъде уважена в претендирания по –малък размер от 6120 лв.
Поради уважаване на главната искова претенция по
чл. 225, ал. 1 от КТ, следва да бъде уважен и акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД
за присъждане на обезщетение за забавено плащане върху присъдената главница в
размер на законната лихва, считано от подаване на исковата молба -07.10.2020г.
до окончателното му изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 и чл. 80 от ГПК поради
изцяло уважаване на ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски
за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв.
На основание чл. 78, ал. 6
от ГПК вр. с чл. 359 от КТ в тежест на ответният работодател следва да бъдат възложени
и дължимите на държавата държавни такси за уважените неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1,
т. 1 и т. 2 от КТ в размер на по 50 лв. за всеки, и държавна такса от 244.80 лв., дължима в размер на
4% върху уважения размер на иска по чл. 225, ал. 1 от КТ или общо държавни
такси в размер на 344.80 лв.
Мотивиран от горното,
Бургаският районен съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ като
незакосъобразна заповед № РД 13 -02 от 13.08.2020г., издадена от директора на Териториално поделение
„Държавно горско стопанство Ропотамо” към „Югоизточно държавно предприятие” ДП
– гр. Сливен, ЕИК: *********,, със
седалище и адрес на управление на поделението: гр. Бургас, ж.к. „Изгрев” 170,
п.к. 9, с която на основание чл. 188, т. 3 вр. с чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7,
вр. с чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ на ищеца Н.Х.Х., ЕГН: **********,***, е прекратено трудовото му правоотношение с
работодателя поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение”.
ВЪЗСТАНОВЯВА
на основание чл. 344, ал. 1, т. 2
от КТ Н.Х.Х., ЕГН: **********,***
на длъжността, която е заемал преди
уволнението „горски надзирател“, с
шифър по код по НКПД 5414-3001 в предприятието на ответника Териториално
поделение „Държавно горско стопанство Ропотамо” към „Югоизточно държавно
предприятие” ДП – гр. Сливен, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление на поделението: гр.
Бургас, ж.к. „Изгрев” 170, п.к. 9.
ОСЪЖДА Териториално поделение „Държавно горско стопанство
Ропотамо” към „Югоизточно държавно предприятие” ДП – гр. Сливен, ЕИК: *********,, със седалище и адрес на
управление на поделението: със седалище и адрес на управление на поделението:
гр. Бургас, ж.к. „Изгрев” 170, п.к. 9,
на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Х.Х., ЕГН: **********,***, сумата в общ размер на 6120лв. - главница, представляваща обезщетение за периода от 13.08.2020г. до 13.02.2021г., представляващ времето, през което е останал без
работа вследствие незаконното уволнение, ведно с обезщетение за забавено плащане на
главницата в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба -07.10.2020г. до окончателното й изплащане, както направените по
делото разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв.
ОСЪЖДА „Териториално поделение „Държавно горско стопанство
Ропотамо”, със седалище и адрес на управление на поделението: гр. Приморско,
местност „Аркутино”, п.к. 46 към „Югоизточно държавно предприятие” ДП – гр.
Сливен, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на БРС държавна такса върху уважените искове в общ размер от 344.80 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Бургаският окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
:
2.