№ 456
гр. гр. Добрич, 30.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на тридесети септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно частно гражданско
дело № 20213200500606 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на чл.396 от ГПК въз основа на
подадена от Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и
благоустройство /МРРБ/, чрез пълномощника си – В.П.К., *** на област Добрич, ул.
„Независимост” №5, гр. Добрич частна жалба рег.№ *** год. срещу определение №
263528/10.09.2021 год. по гр. д.№ 3557/2020 год. на Районен съд Добрич, с което е
отхвърлена молбата й по чл.389 от ГПК за допускане на обезпечение на предявените искове
с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, чл.124, ал.1 от ГПК и чл.108 от ЗС
срещу ПЛ. ЛЮБ. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ДД., М. АНД. Г. , ЕГН
**********, гр. Д. и Й. Г. Й., ЕГН **********, гр. В., чрез налагане на обезпечителна
мярка: „възбрана” върху недвижим имот, находящ се в гр. Д. представляващ апартамент с
площ от 94.93 кв. м. с идентификатор №7*** по КККР на град Добрич, ведно с
прилежащите му таванско помещение №9 с площ от 10.15 кв. м и избено помещение с площ
от 15.04 кв. м.
С доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт се претендира отмяната
му и исканото обезпечение –допуснато.
При данни , че постановеното неизгодно за частния жалбоподател определение му е
връчено на дата , частна жалба рег.№ *** год. е подадена в срока по чл.396 ал.1 от ГПК и е
процесуално допустима.
Частната жалба е неоснователна въз основа на фактически констатации и правни изводи
както следва :
С искова молба рег.№ 267001/03.12.2020 год. и допълнителна уточняваща искова молба
1
рег.№ 268875/03.08.2021 год. са заявени претенция на Държавата за прогласяване
недействителността на договор №332/22.12.2006 г. за продажба на недвижим имот – частна
държавна собственост, находящ се в гр. Д., представляващ апартамент с площ от 94.93 кв. м.
с идентификатор №7*** по КККР на град Добрич, ведно с прилежащите му таванско
помещение №9 с площ от 10.15 кв. м и избено помещение с площ от 15.04 кв. м., сключен
между Д.Х. – *** на област Добрич като продавач и ПЛ. ЛЮБ. Г., като купувач, поради
противоречие със закона ,както и ревандикационна такава с предмет посочения недвижим
имот .
В исковата молба е инкорпорирано искане за обезпечаване на претенциите, чрез налагане на
обезпечителната мярка “възбрана“ върху недвижимия имот, предмет на нищожен договор за
продажба и чието ревандикиране се претендира.
Исковата молба е била вписана в Службата по вписванията гр. Добрич с вх. рег.№ 1010 /
15.02.2021 год. ,АКТ № 82 т.II , а допълнителната такава с вх. рег.№ 7577/03.09.2021 год.
,АКТ № 98 т. IХ.
Обжалваното определение ,с което е отхвърлена молбата на Държавата е обосновано с
доводи по приложението на т.4 на тълкувателно решение № 6 /14.03.2014 год. по т. д. №
6/2013 год. на ВКС , ОСГТК ,че в случаите, при които вписването на исковата молба има
оповестително - защитно действие е налице обезпечителна нужда от налагане на възбрана
само при искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск, както и в периода между
постъпване на исковата молба в съда и вписването й по реда на Правилника за вписванията.
Частната жалба е основана на доводи, че в случая приложение следва да намери
постановката на т.3 от същото тълкувателно решение, че е налице обезпечителна нужда за
обезпечаване на искове за собственост чрез налагане на обезпечителна мярка "възбрана".
Изхода по спора е обусловен от извод, как се съотнасят постановките на тълкувателното
решение ,т.е. даденото разрешение касателно обезпечителната нужда по исковете за
собственост по т.3, изключва ли приложението на разрешението по т.4 дадено касателно
обезпечителната нужда относно исковете, заявени с подлежащите на вписване искови
молби, сред които са тези, с които са заявени вещните искове и исковете относно
нищожността на сделки . В т.3 от тълкувателното решение се дава принципен отговор на
въпроса за необходимостта от налагане на възбрана , независимо от
непротивопоставимостта на извършеното прехвърляне на чужда вещ с оглед разпоредбата
на чл. 21, ал. 1 ЗЗД, поради ефекта на вписаната възбрана да направи претенцията на
действителния собственик непротивопоставима и поради поредността на вписванията. В т.4
от тълкувателното решение са посочените хипотезите ,в които обезпечителната нужда от
мярката “възбрана“ следва да се счете за изключена, предвид идентичния правен ефект на
вписването на исковата молба и налагането на възбрана върху спорния имот .
Горното води до извод, че смисъла на разрешението по т.3 от тълкувателното решение е ,че
2
обезпечителна нужда може да възникне по повод на всеки иск, независимо от вида на
търсената защита, вкл. и в случаите, когато поради разпореждане с чужд имот,
действителния му собственик заявява иск за собственост, т.е. определящ за наличието на
обезпечителната нужда е вещния характер на иска . Разрешението по т.3 не изключва
преценката за наличие на обезпечителна нужда и съобразно постановките на т.4,
определящо за което е дали съдът се произнася в производство по чл.390 от ГПК относно
обезпечение на бъдещ иск или по чл. 389 от ГПК относно обезпечение на предявен иск и в
периода между постъпване на исковата молба в съда и вписването й по реда на Правилника
за вписванията.
След като към датата на постановяване на обжалваното определение ,исковата молба е била
вписана,то обжалваното определение ,с което е отхвърлена молбата на Държавата по
чл.389 от ГПК е законосъобразно постановено.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 263528/10.09.2021 год. по гр. д.№ 3557/2020 год. на
Районен съд Добрич.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3