РЕШЕНИЕ
№ 1232
гр. Пловдив, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Таня Г. Ангелова
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20215330116024 по описа за 2021 година
Предявен е иск по чл. 49 ЗЗД на А. А. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „З.” №
*, против Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, район Централен, пл.
„Стефан Стамболов“ № 1, представлявана от кмета З. Д., за осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата от 6000 (шест хиляди) лева, ведно със законната лихва считано от
31.05.2019 г. до окончателното й погасяване, представляваща обезщетение неимуществени
вреди от увреждане на здравето, вследствие от ухапване от безстопанствено куче на
31.05.2019 г. в гр. Пловдив.
В исковата молба ищцата твърди, че на 31.05.2019 г., около 06.45 ч., докато вървяла
по бул. „П. ш.“ по посока ****, където работела, ищцата била нападната от кучета. Посочва,
че след като е пресякла булеварда и е продължила по тротоара от страната на болницата
била пресрещната от две едри, безстопанствени кучета, едното – черно, а другото – кафяво,
които нямали поводи и каишки. Твърди, че кучетата започнали да лаят настървено срещу
нея, след което едното я захапало в долната част на левия крак, в резултат на което усетила
много силна и остра болка. Започнала да вика, след което кучето я пуснало, но въпреки това
и двете продължили да лаят срещу нея, което много я уплашило. Клаксонът на минаващ
автобус уплашил кучетата и те избягали. Ищцата посетила дежурен хирург в *******,
където раната й била дезинфекцирана и превързана. Наложило се да посети и инфекциозна
болница, където бил проведен курс на лечение с противобясна ваксина. Поради подуване и
зачервяване на крака се наложил престой в хирургично отделение. В продължение на пет
месеца ищцата твърди, че не е могла да стои права, а при ходене е изпитвала силни болки и
1
затова движението й е било затруднено. Поради инфекция на раната се наложило второ
постъпване в хирургична клиника, където била подложена на лечение с множество
медикаменти, които имали силно въздействие върху организма й. Ищцата счита, че
медикаментите пък довели до възпаление на панкреаса й, което от своя страна предизвикало
болки в корема, придружени с гадене и висока температура, а това наложило поредното й
приемане в хирургично отделение. Ищцата твърди, че вследствие на случилото се е
претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се както във физически болки и страдания за
продължителен период от време, така и в повишена емоционална чувствителност,
изразяваща се в чести пристъпи на страх при среща с куче или лай на куче, ужас, породен от
спомените за преживяното и често спохождащи я кошмари. Въз основа на изложеното
ищцата иска ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 6000 лв., представляващи
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, дължима от
настъпване на инцидента до окончателното изпълнение на задължението. Претендират се
разноски.
Ответникът в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК,
поддържа становище за неоснователност на исковата претенция, като оспорва същата по
основание и размер. Оспорва се механизмът на причиняване на описаните в исковата молба
телесни увреждания. Възразява се за наличието на съпричиняване от страна на ищеца, както
и че размерът на исковите претенции е прекомерен с оглед действително претърпените
вреди.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, в предметната
рамка на правния спор, приема, че предявеният иск е допустим и основателен в цялост, като
съображенията за това са следните:
За да възникне право на обезвреждане на неимуществени вреди, причинени от
изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в обективната действителност
да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): за увредения
да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на
вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е.вредите да са причинени от делинквента чрез неговото
виновно и противоправно поведение; виновното лице да е причинило вредите при или при
повод на изпълнение на възложената работа чрез действие или бездействие.
Категорично се установява от приетите по делото писмени, гласни доказателства,
както и от приетата съдебно-медицинска експертиза/СМЕ/, която съдът кредитира изцяло,
че на 31.05.2019 г., около 06.45 ч., докато вървяла по бул. „П. ш.“ по посока ******, където
работела, ищцата била нападната от кучета и ухапана по лявата подбедрица. Съдът е длъжен
да съобрази естеството на факта, подлежащ на доказване, като се ръководи не само от
буквалното възпроизвеждане на конкретни обстоятелства, но също и от житейската логика и
опитните правила. В този аспект свидетелските показания, макар и да не става въпрос за
очевидци, напълно съвпадат с изводите на експерта, който категорично сочи, че
увреждането е причинено от куче. Вещото лице изтъква, че във всички медицински
2
документи е посочено, че става въпрос за рана от куче. Съдът намира, че не може да се
очаква от увреденото лице непосредствено след инцидента, вместо да се погрижи за
собственото си здраве да събира доказателства за увреждането и неговия механизъм. По
тези съображения съдът приема факта, че ищцата е ухапана от безстопанствено куче, за
доказан по несъмнен начин. Не се спори, че ищцата работи като медицинска сестра в **** –
гр. П., като от разпита на св. А. се установява, че ищцата всеки ден минава по един и същ
маршрут, за да стигне до работа. Св. А. сочи, че по маршрута има глутница безстопанствени
кучета, които са познати на свидетеля; че кучетата и до днес обитават същия район.
Свидетелката е медицинска сестра в същата болница; съсед е на ищцата; тя също минава по
този маршрут, за да стигне до работното си място. Установява се от СМЕ, че вследствие на
ухапването, ищцата получила разкъсно-контузна рана, която се усложнила с възпаление на
подбедрицата към ходилото, което довело до оток и болка. Ищцата е лекувана два пъти във
хирургия и в клиника по пастично-възстановителна хирургия при *****. Освен
оперативната интервенция като лечение е приложен и антибиотик. Възстановителния
период е продължил около 75 дни, през които е ползван болничен, като е останал
значителен белег. В разпитът си експертът сочи, че е възможно ищцата да е получила
панкреатит, вследствие на проведеното лечение, но не компетентен да се произнесе по този
въпрос.
Зaдължeниятa нa oбщините, cвъpзaни c oгpaничaвaнeтo нa пoпyлaциятa нa
бeздoмнитe ĸyчeтa и oпaзвaнeтo нa гpaждaнитe oт тexнитe нaпaдeния, са уредени в глава
пета - „Бeзcтoпaнcтвeни живoтни” от Закона за защита на животните/ ЗЗЖ/. Cпopeд чл. 40
ЗЗЖ oбщинcĸитe cъвeти пpиeмaт пpoгpaмa зa изпълнeниe нa Haциoнaлнaтa пpoгpaмa зa
oвлaдявaнe пoпyлaциятa нa бeзcтoпaнcтвeнитe ĸyчeтa нa тepитopиятa нa Peпyблиĸa
Бългapия, пpиeтa oт Mиниcтepcĸия cъвeт, както и плaн зa дeйcтвиe нa cъoтвeтнaтa oбщинa,
ĸaтo ĸмeтoвeтe нa oбщини opгaнизиpaт изпълнeниeтo нa пpoгpaмaтa и плaнa. Cъглacнo чл.
41 ЗЗЖ opгaнитe нa мecтнaтa влacт изгpaждaт пpиюти зa бeзcтoпaнcтвeни живoтни, ĸoитo ce
cтoпaниcвaт oт oбщинитe, ĸaтo зaдължeниe нa ĸмeтoвeтe нa oбщини e дa oтгoвapят зa
пpиютитe и дa нacтaнявaт бeзcтoпaнcтвeнитe живoтни в тяx. Според чл. 47, aл. 3 ЗЗЖ
oбщинитe ca cpeд лицaтa, пoд чийтo нaдзop и гpижи ca ĸyчeтaтa ĸaĸтo нa тepитopиятa нa
пpиютитe, тaĸa и ĸoгaтo ce нaмиpaт извън тяx, ĸaтo в чл. 50, т. 2 ЗЗЖ e ypeдeнo
задължението на oбщинитe дa взeмaт мepĸи зa пpeдoтвpaтявaнe нa aгpecивнo пoвeдeниe нa
ĸyчeтaтa ĸъм xopa или живoтни.
В случая ответната община не ангажира доказателства, от които да може обосновано
да се заключи, че са изпълнени вменените й по закон задължения. Самият факт, че
глутницата кучета продължава да обитава същия район, в който смисъл са показанията на
св. А., като и обстоятелство, че при подаден сигнал в общината от дъщерята на ищцата – св.
Г., същият не е взет под внимание, е напълно достатъчен да обоснове противоправно
бездействие на служителите на ответника, натоварени с грижата за бездомните кучета.
Неоснователни са възраженията, че не е доказан механизмът на произшествието. За
механизъм може да се говори, когато деликтът е осъществен по начин, така че да би било
3
възможно от обективна страна вредите да стоят и в причинна връзка и с поведението на
пострадалия, т.е. механизмът е от значение, когато е наведено възражение за съпричиняване.
Ответникът възразява за съпричиняване, но възражението му е неконкретизирано. При
ухапване от животно, съпричиняване може да е налице, ако животното е провокирано от
пострадалия, а такива факти не се сочат от ответника. Достатъчно е ищцата да докаже, че е
ухапана от безстопанствено куче, а как точно е станало това, схванато като конкретни
телодвижения на кучето и пострадалия, е без съществено правно значение. Съдът намира за
неоснователно възражението, че размерът на неимуществените вреди е прекомерен.
Според чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, а според разясненията на ППВС № 4 от 23.12.1968 г., понятието
справедливост не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва
да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Правилното
прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от
причинена в резултат на деликт телесна повреда е обусловено от съобразяване на указаните
в ППВС № 4 от 23.12.1968 г. общи критерии - характер на увреждането; начин на
извършването му; обстоятелствата, при които е извършено; допълнителното влошаване
състоянието на здравето; възрастта на пострадалия, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др. От значение са още моментът на настъпване на вредата, с
характерните за него конкретни икономически условия и общественото възприемане на
справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото.
В разглежданата хипотеза съдът приема, че справедливото обезщетение възлиза на
сумата от 6000 лева, с оглед: относително дългата продължителност на възстановителния
период от 75 дни; характера на увреждането; предприетото оперативно лечение;
възпалението; обстоятелството, че ищцата е лице в средна възраст; че здравето й е
възстановено, но има белези; че е напълно обосновано ищцата да изпитва естествен страх и
трудно да би преодоляла душевните и емоционални последици от произшествието, в който
смисъл са показанията на св. Г.; че става въпрос за ухапване от животно, което само по себе
си е достатъчно да обоснове по дълбоки душевни страдания. Съдът намира, че без значение,
с оглед размера на предявения иск, е обстоятелството дали от проведеното лечение ищцата е
получила и панкретатит. Фактът, че по време на възстановителния период е отключено и
друго заболяване е достатъчен, за да се приеме един по-завишен размер на обезщетението,
макар че ищцата не претендира завишен размер, а стандартен размер за подобен вид телесно
увреждане. Съдът съобрази и икономическите условия, елемент от който са и нивата на
застрахователно покритие и инфлационните процеси, с оглед общественото възприемане на
справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото. Така мотивиран, съдът
приема, че справедливото обезщетение, при получените вредоносни увреждания на
здравето, възлиза на сумата от 6000 лева, което е стандартно обезщетение при този вид
телесни увреждания: разкъсно-контузна рана на подбедрицата, съпроводена с възпаление,
оперативна намеса, белези и възстановителен период от 75 дни. В тази връзка с решение №
4
368 от 18.11.2015 г. по гр. д. № 2045/2015 г. на Върховен касационен съд, IV, г.о., за ухапване
от куче, но осъществено през 2012 г., при възстановителен период от около 30 дни, е
присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3500 лева. В случая
възстановителния период е продължил два пъти и половина по-дълго, а увреждането е
настъпило през 2019 г., т.е. при по-завишен размер на средната работна заплата в страната,
респ. по-високи цени на стоките и услугите, в сравнение с 2012 г. Законната лихва се дължи
от датата на увреждането.
При този изход на делото ищцата има право на разноски в общ размер на 1140 лева –
за държавна такса, експертиза и адв. възнаграждение, съобразно приложен писък по чл. 80
ГПК.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 ЗЗД Община Пловдив, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, пл. „Ст. Стамболов“ № 1, представлявана кмета З. Д., да
заплати на А. А. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „З.” № * сумата от 6000 (шест
хиляди) лева, ведно със законната лихва считано от 31.05.2019 г. до окончателното й
погасяване, представляваща обезщетение неимуществени вреди от увреждане на здравето,
вследствие от ухапване от безстопанствено куче на 31.05.2019 г. в гр. Пловдив.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Пловдив, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, пл. „Ст. Стамболов“ № 1, представлявана
кмета З. Д., да А. А. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „З.” № * сумата от 1140 /хиляда
сто и четиридесет/ лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
5