№ 175
гр. Пазарджик, 05.02.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Красимир Лесенски
при участието на секретаря Д. Г. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Лесенски
Административно наказателно дело № 20245220201167 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 11:45 часа се явиха:
Жалбоподателя Й. С. Ш. - редовно призована не се явява. За нея се явява
адв. А. У. от АК Пазарджик, надлежно упълномощен, редовно призован.
За административно наказващ орган ОД на МВР Пазарджик- редовно
призован не се явява, не изпраща процесуален представител.
АДВ.У.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът ДОКЛАДВА постъпило писмо от ОД на МВР Пазарджик, ведно с
удостоверение за одобрен тип средство за измерване - 8 листа.
АДВ. У.: Запознат съм. Да се приемат.
1
Съдът по доказателствата счита, че следва да бъдат приети, те са
относими, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ПРОЧИТА и ПРИЕМА като доказателства по делото писмо от ОД на
МВР Пазарджик, ведно с удостоверение за одобрен тип средство за измерване
- 8 листа.
АДВ. У.: Нямам искания. Моля да приключим делото.
Съдът, счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧИЛО
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. У.: Уважаеми г-н съдия, поддържам становището си, че тежестта
на доказване в административно –наказателния процес е прехвърлена на АНО
и същия несъмнено би трябвало да си организира защитата спрямо
направените възражения. Ето защо аз съм считал, че уважаемият съд е
възприел моето възражение тогава и е приел, че АНО не си е изпълнил
задължението. Разбира се като съдът е изпълнил задължението си за
разкриване на обективната истина, със служебно изискване на доказателства и
е стигнал до събирането на това доказателство. В административно-
наказателния процес доказването по ЕФ, процедурата ще определя като
сложна и в нея следва да се доказва не са годността на АТСС и редица други
процедурни изисквания, на които аз няма да се спирам. Оставям ги обаче като
подлежащи на изследване от съдът и на доказване от АНО. Относно
компетентността на АНО и съответно тя да бъде установена в настоящия
процес- жалб. Й. Ш. има идентичен казус в РС Пловдив. По него беше
постановено решение, което не уважава жалбата на г-жа Ш., като се позована
на пространна практика, надявам се обаче на уважаеми съд да не съвпада
становището с тази практика на РС Пловдив. Разсъжденията на РС Пловдив
2
бяха, че въпроса за изследването на компетентността и заявява следното - ЕФ
е валиден, защото е издаден от компетентната ОДМВР. Аз разбира се
обжалвах това решение и поставих въпроса на АС Пловдив –възможно ли е
издател на ЕФ или който и да е административен акт да е ЮЛ? Моето
становище е, че не може да бъде, както по основни постовати на
административно-наказателния процес, така и по конкретни норми,
приложими в случая. Една от тези норми по чл.37 ал.4 ЗАНН, където се
посочва, че ЕФ се издават от компетентни служители на МВР, определени от
съответните началници. Още по-конкретен е чл.90 изреч. 2-ро на Инструкция
№ 8121з749/2014г. на МВР и там е посочено, че ЕФ се издават от служители
със съответната компетентност. Изцяло отпада съждението на РС Пловдив, че
компетентността за издаване на ЕФ- същият да е издаден от ОД на МВР.
Съжденията на някои съдилища се позовават на Тълкувателно Решение
№1/2014г. на ВАС, в което е посочено в мотивите му, че посочването и
подписа на издателя на ЕФ не било част от императивното изискване. Първо
ще кажа, че ние с г-жа Ш. оспорваме ЕФ и по несъответствие по формата, но
не само по този въпрос. Т.е. дори да приемем постановките на това
тълкувателно решение, че ЕФ не трябва да съдържа някакви реквизити.
Отворен е въпроса трябва ли винаги да е установен издателя? Нас не ни
интересува, че законодателя е решил да не посочва кой е издателя на ЕФ, но
подложеният на контрол акт следва да бъде установен неговият издател, обаче
поради липсата на посочването на този издател не е проблем на г-жа Ш..
Поставил съм под въпрос към АС, връзка с това решение, което коментирах,
че тълкувателното решение на което се позовава съдът е абсолютно
неприложимо. Практиката показва, че след постановяване на това решение са
приети изменения по ЗДвП, което обезсилва и обезсмисля това решение.
Практиката показва, че всички, които се позовават на това решение в смисъл,
че същото следва да служи за отмяна на ЕФ, относно мобилните и статичните
АТСС не следва да се прилага, тъй като е загубило значение. Считам, че това
решение следва да бъде игнорирано, когато обсъждаме въпроса за
компетентността и съдържанието на ЕФ. РС Пловдив не стигна до обсъждане
на въпроса, които се надявам да бъде поставен от Вас. Дори да следваме
логиката и да ползваме мотивите на тълкувателното решение там е посочено,
че ЕФ бил някакъв особен административен акт, който съчетава функциите по
установяване и наказване на административното нарушение. Позволил съм си
3
да цитирам действащото все още Тълкувателно Решение №10/1973г. на ВС,
което изрично е посочено в т.14, че в един административен акт или орган не
може да съчетава в себе си функциите по установяване и наказване. Ние сме
поставени в тази хипотеза- имаме един акт, който едновременно установява
нарушение и наказва. Защо в ЗДвП не било предвидено в съдържанието на
фиша да се посочва неговият? Според мен става въпрос не за умишлено
игнориране за основни принципи на наказателния процес, а именно по
въпроса за компетентността на издателя, която е невъзможно да бъде
установена. Мисля, че тази празнина е предвидено как да бъде запълнено с чл.
189, ал.14 от ЗДвП, която препраща към ЗАНН. Там вече, ако следваме
общите принципи на ЗАНН и посоченият от мен чл.39, ал.4 и цитираната от
мен инструкция, но там се сочи, че актовете за установяване и наказване на
административно нарушение следва да съдържат издател и подпис с което пак
стигаме до нашия случай, че не можем да установим кой е издател.
Ще посоча наличието на Решение № 1/2012г. на КС на Р България по КД
№ 10/2011г. Същото третира отмяната като незаконосъобразна и забраната да
се обжалват определени НП и ЕФ. Действително на пръв поглед самият
диспозитив не можем да го приложим към нашият казус, но в мотивите могат
да бъдат ползвани се обсъжда идентичността между ЕФ и НП и то
идентичност, която противно на някои решения на съдилища е налична още
преди на влизане на ЕФ в сила. Ако прочетем мотивите на соченото решение
на КС ще видим, че е нелогично два идентични акта, подлежащи на обжалване
и налагащи идентични санкции да имат различен статут. Там е посочено, че
ЕФ и НП са идентични по съдържание и няма логика да считаме, че по
отношение на ЕФ не следва да бъдат спазени изискванията за НП и в частност
наличие на компетентен издател, който пак казвам е различно от самите
съждения дали посочването на този издател е част от императивното му
съдържание, но независимо от това издателят трябва да бъде установен, но е
нашия случай аз лично не можах да го установя.
Моля да ми дадете възможност да представя Решения на АС, които
изводи са сходни с моите, за което моля да ми дадете срок.
Съдът ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалния представител на
жалбоподателя да представи писмени бележки до 14.02.2025г. включително.
4
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12,00
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
5