РЕШЕНИЕ
№ 1486
гр. ***, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ***, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20223100502171 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Енерго –Про Продажби“ АД, гр. *** срещу
Решение № 2287/11.07.2022 г., постановено по гр.д.№ 18119/2021 г. по описа на Районен
съд - ***, ХХХІІІ състав, с което са отхвърлени исковете му с правно основание чл. 422, ал.
1 от ГПК вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане ЕТ „*** 33“, гр.
*** за признаване за установено в отношенията между страните, че ЕТ дължи на „Енерго –
Про Продажби“ АД, гр. ***, в качеството си на потребител на електроенергия за обект на
потребление, находящ се в ***, с абонатен № ***, следните суми: сумата в размер на 310,54
лв, представляваща сбор от главници по фактура № **********/13.11.2018 г. на стойност
0,24 лева ; фактура **********/13.08.2020 г. на стойност 25,94 лева ; фактура
**********/15.09.2020 г. на стойност 29,78 лева ; фактура **********/08.10.2020 г. на
стойност 32,66 лева ; фактура **********/05.11.2020 г. на стойност 25,94 лева ; фактура
**********/04.12.2020 г. на стойност 29,78 лева ; фактура **********/05.01.2021 г. на
стойност 29,78 лева ; фактура **********/04.02.2021 г. на стойност 27,86 лева ; фактура
**********/04.03.2021 г. на стойност 27,86 лева ; фактура **********/05.04.2021 г. на
стойност 28,82 лева ; фактура **********/05.05.2021 г. на стойност 29,78 лева ; фактура
**********/25.05.2021 г. на стойност 22,10 лева, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на Заявление по чл. 410 ГПК в съда – 07.10.2021 г. до окончателно
1
изплащане на задължението; сумата от 21,75 лв., представляваща сбора от мораторната
лихва по посочените фактури за периода от датата на падежа на всеки от счетоводните
документи до 24.09.2021 г., които суми са присъдени с издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №14548/2021 г. по описа на Районен съд - гр. ***.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз
основа на събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на решението и постановяване
на ново, с което да се уважат изцяло предявените искове.
Въззиваемият ЕТ „*** 33“, гр. *** в срока по член 263, алинея 1 от ГПК депозира
отговор по така подадената жалба, с която излага искане за потвърждаване на
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Противопоставя се на
приемането на двете искания с №№ 5803592/08.07.2021 г. и № 5803593/08.07.2021 г., като
преклудирано.
В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като всяка
претендира присъждане на разноски и прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск на „Енерго –Про Продажби“ АД, гр.
*** с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. чл.327 от ТЗ и чл.86
от ЗЗД против ЕТ „*** 33“, гр. *** за приемане за установено в отношенията между
страните, че ЕТ дължи на „Енерго –Про Продажби“ АД, гр. ***, в качеството си на
потребител на електроенергия за обект на потребление, находящ се в гр. ***, *** бл. ***,
***, с абонатен № ***, следните суми: сумата в размер на 310,54 лв, представляваща сбор от
главници по фактура № **********/13.11.2018 г. на стойност 0,24 лева ; фактура
**********/13.08.2020 г. на стойност 25,94 лева ; фактура **********/15.09.2020 г. на
стойност 29,78 лева ; фактура **********/08.10.2020 г. на стойност 32,66 лева ; фактура
**********/05.11.2020 г. на стойност 25,94 лева ; фактура **********/04.12.2020 г. на
стойност 29,78 лева ; фактура **********/05.01.2021 г. на стойност 29,78 лева ; фактура
**********/04.02.2021 г. на стойност 27,86 лева ; фактура **********/04.03.2021 г. на
стойност 27,86 лева ; фактура **********/05.04.2021 г. на стойност 28,82 лева ; фактура
**********/05.05.2021 г. на стойност 29,78 лева ; фактура **********/25.05.2021 г. на
стойност 22,10 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на Заявление
по чл. 410 ГПК в съда – 07.10.2021 г. до окончателно изплащане на задължението; сумата от
21,75 лв., представляваща сбора от мораторната лихва по посочените фактури за периода от
датата на падежа на всеки от счетоводните документи до 24.09.2021 г., които суми са
присъдени с издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 5576/08.10.2021 г. по
ч.гр.д. №14548/2021 г. по описа на Районен съд - гр. ***.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който оспорва
изцяло предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърди се, че ЕТ „*** 33“, гр. ***
не е собственик, нито ползвател на обекта. Оспорва се твърдението на ищеца, че ЕТ
стопанисва същия. Счита твърденията на АД, че между тях съществуват договорни
2
отношения за обект с адрес: гр. ***, *** бл. ***, *** за неоснователни. Оспорват се
констатациите в КП от 19.09.2021 г.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявения иск с правно
основание чл. 422 от ГПК за процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по
същество на спора. Правният интерес от предявяване на установителния иск се обосновава с
постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражение от ответника срещу дължимостта на
сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството
по ч.гр.д. № 14548/2021 г. по описа на Районен съд - гр. ***.
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния
съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 ГПК.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:
За да се приеме, че предявеният иск е основателен в тежест на ищеца – въззивник в
настоящото производство е да установи главно и пълно, при наличието на изрично
оспорване, че ответникът по делото има качеството на потребител на ел. енергия в
процесния обект на потребление и за посочения период, изпълнението на договора от страна
на ищеца, настъпилата изискуемост на задълженията по договора и техния размер.
В тежест на ответника – въззиваем е да установи правопогасяващите си възражения.
Основният спорен въпрос по настоящия казус представлява обстоятелството дали
ответникът - въззиваем е страна по сключен с конклудентни действия – арг. чл. 98а, ал. 4 от
ЗЕ, договор за продажба на електроенергия, т.е. дали е "потребител на енергийни услуги" по
смисъл на дефинитивната разпоредба, уредена в §1, т. 41б, б. „а“ от ДР на ЗЕ.
Съгласно чл. 98а, ал. 1 от ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при
публично известни Общи условия /ОУ/, като по силата на чл. 98, ал. 4 от ЗЕ публикуваните
общи условия обвързват клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
Следователно, с отнапред съставени от кредитора общи клаузи от търговеца-краен
снабдител се определят страните по договора за доставяне на електрическа енергия.
Съгласно клаузата, уговорена в чл. 4, т. 2 от представените по делото ОУ, „потребител на
електрическа енергия за стопански нужди“ е физическо или юридическо лице, присъединено
3
към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север” АД и което купува
електрическа енергия за стопански нужди, включително и лица на издръжка на държавния
или общинския бюджет.
Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на електрическа
енергия до процесния имот е всяко физическо или юридическо лице, което е сключил
индивидуален договор с „Електроразпределение Север” АД за доставка на електрическа
енергия или е негов собственик или лице, на което е учредено ограничено вещно право на
собственост /„лице присъединено към електроразпределителната мрежа“/. Именно това
лицето е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена електрическа
енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
При спор кой е собственикът на процесния имот, т. е. кой е страна по твърдяното
облигационно правоотношение, респ. кой е купувач по договора за продажба на
електрическа енергия /по арг. на чл. 110, ал. 2 от ЗС/ ищецът – въззвиник е длъжен чрез
пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК да установи този
правнорелевантен факт.
С оглед на наведеното в отговора на исковата молба и поддържано във въззивната
жалба, както и в продължение на целия исков процес пред Варненски районен съд и
настоящата съдебна инстанция възражение на ответника, че не е собственик на процесния
имот, не е негов ползвател, както и че не е страна по индивидуален писмен договор, т. е. че
не е страна по твърдяното облигационно правоотношение, „Енерго –Про Продажби“ АД, гр.
*** следваше да установи, че между страните в настоящото съдебно производство е
възникнало действително правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия.
Наистина, между ползвателите, които не са собственици или носители на ограничено вещно
право на ползване върху електроснабдения имот и търговското дружество може да възникне
действително облигационно правоотношение по договор за доставка на електрическа
енергия, но следва между тези страни да е постигнато изрично съгласие, чрез изразяване и
съвпадане на двете насрещни волеизявление, с предмет доставяне на електрическа енергия
срещу насрещната парична престация - заплащане на уговорената продажна цена, какъвто
не е настоящият случай доколкото по делото не бяха ангажирани доказателства от страна на
въззивното дружество за наличие на облигационно връзка между страните по спора въз
основа на индивидуално сключен договор за продажба на електрическа енергия. Със
законова разпоредба може да се учреди договорно правоотношение между юридическо или
физическо лице и доставчик на електрическа енергия, породено без страните да изразяват
воля за поемане на взаимни правни задължения, но само в случай, че в процеса на доказване
се установи, че обект на ответният едноличен търговец физически е свързан/присъединен
към електрическата мрежа /по силата на чл. 98а, ал. 1 от ЗЕ, във вр. с чл. 4, т. 2 от ОУ
клиенти са лицата, които купуват електроенергия за обект присъединен към
електроразпределителната мрежа на ищцовото дружество или лицата, които физически са
присъединени към електрорапределителаната мрежа, т.е. собствениците и титулярите на
вещно право на ползване, присъединени към електроразпределителната мрежа/.
4
Въззивникът не установи до края на съдебното дирене и пред настоящата съдебна
инстанция, нито че е сключен договор с ответника, нито че твръдяното облигационно
правоотношение е възникнало с конклудентни действия, въз основа на ЗЕ.
Следователно, не се доказа, че въззиваемият е собственик или носител на ограничено
вещно право на ползване на процесния имот през релевантния момент, респ., че през
процесния период същият е бил страна по договор за доставка на електрическа енергия, т. е.
че е "потребител" по смисъла на ЗЕ. Както бе изяснено, нормативно са установени страните
по тези договори при Общи условия, като купувачите са само собствениците и ползвателите
на имота въз основа на учредено вещно право на ползване или страни по индивидуални
правоотношения. От събраните по делото доказателства не се изясни, че през процесния
период ответникът е „потребител на електрическа енергия“ по смисъла ЗЕ, т.е. собственик
или носител на ограничено вещно право на ползване върху процесния имот, както и че е бил
страна по индивидуално сключен договор за присъединяване.
Съгласно чл. 6, ал. 3 от действащите ОУ на ДПЕЕ /2007 г./ потребител на
електрическа енергия за стопански нужди може да бъде и друго лице при условие, че
собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота, е дал пред „Енерго-
Про Продажби“ АД съгласие в нотариално заверена форма лицето да бъде потребител за
определен срок. В ал. 4 е предвидено, че страна в отношенията с въззивното друженото е
лицето, явяващо се потребител по смисъла на ал. 2 или ал. 3 и всички фактури се издават на
негово име. От анализа на цитираните норми на ЗЕ и на ОУ на ДПЕЕ е видно, че в случая
„потребител“ на доставяната от ищцовото дружество, в качеството му на краен снабдител,
ел. енергия по смисъла на ЗЕ и на ОУ на ДПЕЕ е приобретателят на имота. Ответникът няма
качеството на потребител на ел. енергия по отношение на процесния обект по смисъла на ЗЕ
и на ОУ на ДПЕЕ. Потребител, а съответно и страна /купувач/ по сключения при Общи
условия договор за продажба на електрическа енергия е собственикът или носителят на
ограничено вещно право на ползване на обекта, снабдяван с ел. енергия, а ответникът не е
нито собственик, нито носител на ограничено вещно право на ползване върху имота. Ето
защо, след като ответникът не е страна по договора за продажба на ел. енергия за процесния
обект, той няма и задължения за заплащането и към „Енерго-Про Продажби“ АД-***. В този
смисъл е и Търкувателно решение № 2/17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК.
Предвид липсата на облигационна връзка между страните по повод на продажбата на
ел. енергия за обект на потребление с абонатен № *** и клиентски номер *** и адрес - гр.
***, *** бл. ***,***, предявения от АД иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлян.
Тъй като вземанията за заплащане на мораторна законна лихва са добавъчни,
несамостойни, при невъзникването на главни парични задължения следва да бъде отхвърлен
и акцесорният иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението в тази му част следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на правния спор на въззиваемият ЕТ „*** 33“, гр. ***, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му се присъдят разноски като въззивното дружество следва да
5
бъде осъдено да заплати сумата от 360 лева, представляваща заплатено от него адвокатско
възнаграждение, съобразно представен договор за правна защита и съдействие /лист 35/.
Възражението на „Електроразпределение Север“ АД с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК
се явява неоснователно предвид това, че минималното адвокатско възнаграждение,
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. в редакцията й към момента на
заплащане на сумата, е в размер на 300 лева без ДДС или 360 лева с ДДС, колкото е
заплатил и ЕТ.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2287/11.07.2022 г., постановено по гр.д.№ 18119/2021
г. по описа на Районен съд - ***, ХХХІІІ състав.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. ***, ***, *** Тауърс-Е ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „*** – В.А.“, ЕИК *******, с
адрес: гр. ***, *** сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева - разноски за въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6