Р
Е Ш Е
Н И Е № 102
гр. Бургас, 09.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно заседание на единадесети декември
през две хиляди и деветнадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Мирослава Енчева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 8056 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР,
предявен от Н.А.А. *** против ОД на МВР – Б.
Ищецът твърди, че в периода от 01.08.2016г.
до 31.08.2019г. е работил при ответника на длъжност “Младши оперативен дежурен“,
със статут на държавен служител.
Твърди и че ОД на МВР Бургас не му е
заплатило дължимото за това време допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 259.69 часа, получени след преизчисляване
на положения нощен труд с коефициент
1.143 в дневен, съобразно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, във вр. с чл.140 от КТ, а именно:
1 811.59 лв., с оглед на допуснатото в съдебното заседание изменение на
иска – по реда на чл.214 от ГПК, чрез намаляването му по размер.
Иска от Съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да стори това.
Претендира законната лихва и
направените по делото разноски.
Ответната ОД на МВР оспорва иска –
излага съображения, че положеният от А. извънреден труд е надлежно начислен в
съответните протоколи и му е платен по действащите правила: Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., както и заповедите на министъра
на вътрешните работи, уреждащи по специфичен начин заплащането на нощния труд,
а именно: допълнително възнаграждение от 0.25 лв./час. На-правил е
и възражение за погасяване на част от вземанията – за периода от 01.08.2016г.
до 27.09.2016г. по давност. Моли Съда да отхвърли претенцията. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от
представените писмени доказателства се установява, че ищецът е служител на МВР
от 03.05.1999г. и до настоящия момент, със статут на държавен служител по
смисъла на чл.142, ал.1, т.1, пр.1 от ЗМВР, като през исковия пе-риод 01.08.2016г. – 31.08.2019г. е заемал
длъжност “Младши
оперативен дежурен“ в група “Оперативна дежурна част“ на ОД на МВР Бургас,
така и в нарочно удостоверение – л.11.
Безспорно, също така, е и
обстоятелството, че А. е полагал
труд на 24-часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до
06.00 часа, т. е. и през нощта – общо 1 816 часа за целия период, така и заключението на вещото лице по ССЕ, от което се
установява, че ответникът е изплатил на ищеца общо 454 лв., по 0.25 лв. на час,
съобразно заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017г.
на министъра на вътрешните работи, издадени на основание чл.179, ал.2 от ЗМВР.
Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на
държавните служи-тели на МВР се състои от основно и допълнителни такива.
В чл.178, ал.1, т.3, от ЗМВР е
предвидено, че към
основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително такова за извънреден
труд, а според чл.179, ал.1, пр.2 от с. з. и за нощен. Условията и редът за
заплащане на последното се
оп-ределят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а размерът – с негова заповед, ал.2. /цитираните по-горе две/
Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 – седмично
при 5-дневна работна сед-мица. За работещите на
8, 12 или 24-часови смени, то се
изчислява сумирано за
тримесечен период, с възможно полагане на труд и през
нощта – между 22.00 и 06.00
часа, като работ-ните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки
24-часов период, ал.3. В ал.5, т.2 е
предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно вре-ме, до 280 часа годишно, се компенсира
с възнаграждение за извънреден труд за отработе-ни до 70 часа на тримесечен
период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основ-ното месечно
възнаграждение – ал.6.
Съгласно чл.187, ал.9 от
ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работно-то време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
За процесния период от 01.08.2016г. до 31.08.2019г. са действали
Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., издавани от министъра на вътрешните работи, съобразно
горната разпоредба. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите са идентични – при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В първата от тях изрично е
предвидено, че при сумира-но отчитане на отработеното време общият брой часове,
положен нощен труд за отчетния период, се умножава по 0.143 – чл.31, ал.2.
Подзаконовият нормативен акт е отменен с приемането на втората цитирана Наредба
– в сила от 01.04.2015г. и отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. дело
№ 5450/2016г. на ВАС, влязло в сила от датата на постано-вяването му и
обнародвано. В периода от отмяната до издаването и обнародването на третата
Наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била първата, предвиждаща
преизчис-ляване на нощния труд в дневен.
В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ
бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. в ДВ бр.60 от
02.08.2016г./ липсва изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба №
8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143,
което обаче, не следва да се тълкува като законово въведена забрана за това,
тъй като такава би била противоконституционна, би поставила служителите в МВР в
по-неблагоприятно положение от другите държавни служители по отношение продължителността на работното
време и заплащането на допълнителните възнаграждения, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието на тази
непълнота в специалната уредба, ка-саеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да се приложи общата Наредба за структу-рата и организацията на работната
заплата, съгласно чл.9, ал.2 от която при сумирано из-числяване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно вре-ме,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. В чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време през
нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно – приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като
частно при деление на нормалните им продължителности от 8 часа на денонощие за
втория /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.
Тук следва да се посочи, че трудовото законодателство дава право на работещите да
получат от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от
друга – задължава работодателите да
преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността
на работния ден. Когато
последната е надвишена, пък, очевидно се ка-сае за положен извънреден труд,
който следва да бъде компенсиран. Т. е. това са две раз-лични основания за заплащането на допълнителни
възнаграждения – обстоятелство, което е било отчетено и от ответника, при
съвместното действие на издадените от министъра на вътрешните работи Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. и заповед № 8121з-791/28.10.2014г. В случая, както беше посочено
по-горе, на ищеца е изплатена само добавката от 0.25 лв. за всеки отработен нощен час за исковия период – общо 454 лв.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на
извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен с коефициент 1.143 се явява доказана по своето
основание – за времето от 12.07.2016г. до 01.08.2016г. е приложима нормата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, а за останалата част, субсидиарно – Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата.
От заключението на вещото лице по ССЕ, което като
обективно и компетентно изгот-ветно Съдът изцяло кредитира, се установява, че
положеният от ищеца за периода от 01.08. 2016г. до 31.08.2019г. нощен труд –
общо 1 816 часа, преизчислен в дневен – с коефициент 1.143, е 2 075.69
часа. Разликата 259.69 часа не е отчетена в протоколите за положен труд,
съответно – не е начислена и не е платена. Установява се и че дължимото нетно
трудово възнаграждение за този извънреден труд изчислено съобразно разпоредбата
на чл.187, ал.6 от ЗМВР, е в претендирания от А. размер – общо 1 811.59 лв.
При негова доказателствена тежест, ответникът не е
ангажирал доказателства да е за-платил на ищеца дължимото допълнително
възнаграждение за положения извънреден труд в горния размер до приключването на
съдебното дирене в настоящата инстанция.
Т. е., искът се явява доказан и по своя
размер, поради което следва да бъде уважен из-цяло.
Възражението на ответника за погасяване
на вземането за периода от 01.08.2016г. до 27.09.2016г. по давност е неоснователно,
тъй като възнаграждението за извънреден труд се изчислява сумирано – за тримесечен период, в случая – за времето от 01.07.2016г.
до 30.09. 2016г., а изплащането му е следвало да стане в края на месец октомври
2016г., т. е. до датата на завеждането на иска не са били изтекли три години.
Основателна е и
претенцията за присъждането на законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 27.09.2019г., до окончателното
плащане.
Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата 400 лв. – разноски по делото за
адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС Бургас – държавна такса в размер
на 72.46 лв. и 180 лв. за ССЕ.
На основание чл.78,
ал.4 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 5.84 лв. – за частта от иска, по отношение на която
производството по делото е било прекратено, поради оттеглянето му.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – гр.Б, адрес: гр.Б, ул.”” № , да заплати на Н.А.А., ЕГН: **********,***, сумата от общо 1 811.59 лв., представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено
допълнително възнаграж-дение за извънреден труд – общо 259.69 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положния от
него – като “Младши
оперативен дежурен“ в група “Оперативна де-журна част“, за периода 01.08.2016г. – 31.08.2019г.,
1 816 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху нея, считано от
27.09.2019г. до
окончателното плащане, както и сумата 400
лв. платено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Н.А.А. *** сумата 5.84
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ОД на МВР –
Бургас да заплати по сметка на РС
Бургас държавна такса в размер на 72.46
лв. и 180 лв. за ССЕ.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.