Р Е Ш Е Н И Е
№194 , гр.
Добрич, 10. 07. 2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в открито заседание на двадесет и осми юни две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА ПЕЕВА
ЕЛИЦА СТОЯНОВА
При
участието на секретаря Стела Димова, разгледа докладваното от съдия Елица
Стоянова в. гр. д. № 132 по описа на Добричкия окръжен съд за 2017 г. и за да се
произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство е образувано
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба, вх. № 4057/ 19.12.2016 г.,
подадена от процесуалния представител на ответниците М.Н.А., с ЕГН **********,
и В.И.И., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, против решение № 96/
21.11.2016 г., постановено по гр. д. № 244/ 2016 г. по описа на РС гр. Каварна,
в частта му, с която е било признато за установено по отношение на тях, че „***“ ЕООД, с ЕИК ***
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „***“ № 52, е собственик на
недвижим имот с идентификатор ***, целият с площ от 2440 кв.м., находящ се в с.
***, общ. Каварна, като част от този имот е неправилно заснета, заключена между
точки 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7 по скица № 5 от заключението на вещото лице М.Х. /представляващо
неразделна част от настоящото съдебно решение/ в кадастралната основа на
поземлен имот идентификатор *** /произлязъл от
ПИ с идентификатор ***следствие на сключения договор за доброволна делба
от 20.06.2016г./, собственост на ответниците М.Н.А., с ЕГН **********, и В.И.И.,
с ЕГН **********, които са осъдени и на основание чл. 108 от ЗС, да отстъпят
собствеността и предадат на „***“ ЕООД владението върху 35/тридесет и пет/
кв.м., представляващи част от недвижим имот с идентификатор ***, целият с площ
от 2440 кв.м., находящ се в с. ***,общ.Каварна,като тази площ от 35/тридесет и
пет/ кв.м. е заключена между точки
1,2,3,4,5,6 и 7 съгласно представената
скица № 5 от заключението на вещото лице, която скица следва да бъде
неразделна част от решението на съда. Решението е обжалвано и в частта му, с
която ответниците М.Н.А. и В.И.И. са били осъдени да премахнат за собствена сметка и със собствени
средства оградата, незаконно изградена на южната граница в недвижим имот с
идентификатор ***, целият с площ от 2440 кв.м., находящ се в с. ***, общ.
Каварна, собственост на „***“ ЕООД, както и в частта, с която в тежест на
ответниците – сега въззивници са възложени сторените от дружеството – ищец
разноски. Съобразно изложените в
жалбата оплаквания, решението било процесуално недопустимо, евентуално –
неправилно. Недопустимостта се извеждала от произнасянето на съда за
установяване собственическите права на ищеца върху целия имот с площ от
2 440 кв. м., които не били оспорвани от ответника, а и поради допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изводите на съда били
неправилни, изградени върху неверни гласни доказателства. Самото вещо лице
установявало, че имотът на ищците не бил заснет по кадастралната карта и при
нанасянето му не съществувала разлика със заснемането по плана, изработен по програма
„ФАР“. Регулационната граница между УПИ II
и УПИ IV почти напълно
съвпадала с имотната граница между имоти с идентификатори .*** и .*** по
кад. карта на с. ***. В заключението на вещото лице, а от там и в мотивите на
съда на било посочено въз основа на кой план се приема, че има неправилно
заснемане на 35 кв. м. към имота на ответниците. Последните не са признавали
този факт, както неправилно отбелязал съда. Настоява се за отмяна на решението
в обжалваната част, като въззивният съд по съществото на спора отхвърли
заявената претенция, претендирани са разноски.
С решението първоинстанционният съд
е отхвърлил претенциите на „***“ ЕООД против ответниците П.С.А. и О.Т.А.. В
тази му част решението не е било обжалвано от ищцовата страна, влязло е в
законна сила и не подлежи на въззивен контрол. Решението не е обжалвано от
ищцовата страна и в частта му, с която
ревандикационната претенция на ищеца е била отхвърлена за разликата над
уважение от първоинстанционния съд размер от 35 кв. м. до претендираните 80 кв.
м.
По реда на чл. 263 ал. 1 от ГПК ответната по въззива страна
„***“ ООД, чрез процесуалния си представител, е депозирала писмен отговор, в
който се противопоставя на основателността на жалбата. Заснемането на имота на
ищцовото дружество по кадастралната карта на с. *** било неправилно и не
установявало вярното фактическо положение на имота според действителните
граници на правото на собственост на дружеството – ищец. Това неправилно
отразяване в кад. карта не водело до пораждане, изменение или погасяване на
правото му на собственост, поради което решението било правилно и следвало да
бъде потвърдено. Претендират се съдебно – деловодни разноски.
Препис от обжалваното решение е било връчено на ответниците
чрез процесуалния им представител на 05.12.2016 г. Въззивната жалба, подадена
на 16.12.2016 г., видно от пощенското клеймо на плика, с който е изпратена,
попада в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в неизгодна за страната част,
поради което е процесуално допустима.
Първоинстанционното производство е образувано по искова
молба, вх. № 4381/ 12.10.2013 г., приложена по гр. д. № 717/ 2013 г. по описа
на РС гр. Каварна, с която „***“ ЕООД е предявила против М.Н.А. и В.И.И. и
против П.С.А. и О.Т.А. претенция за признаване на установено, че притежава право на
собственост върху дворно място с площ от 2 440 кв. м., представляващ
поземлен имот с идентификатор *** по кад. карта на с. ***, общ. Каварна, като
ответниците бъдат осъдени да им предадат владението върху 80 кв. м. от дворното
място, заключено по южната граница на имота на ищеца. Същевременно се настоява
ответниците да бъдат осъдени да премахнат със собствени средства и за собствена
сметка незаконно построената в имота на ищците масивна ограда, тъй като същата
пречела ищецът да упражнява в пълен обем правото си на собственост.
Претендирани са разноски.
Съобразно изложените в исковата молба твърдения, ищците са
придобили правото на собственост върху горопосоченото дворно място с площ от
2 440 кв. м., ведно с построената двуетажна масивна сграда с изба,
представляваща хотел – ресторант, по силата на н. а. за покупко – продажба на
недвижим имот № ***г. на РС гр. Каварна. Имотът бил урегулиран в парцел II в кв. 46 по регулационния план на с. ***, одобрен със
заповед № 623/ 25.05.1973 г. След влизане в сила на одобрена за населеното
място кадастрална карта имотът бил заснет с идентификатор ***. Ответниците
притежавали право на собственост върху имот с идентификатор ***и били съседи на
южната граница на имота на ищеца. В югоизточната част на ищцовия имот
ответниците построили масивна ограда, посредством която навлизали в имота на
ищците с около 80 кв. м., което не навлизане не е съществувало към момента на
придобиване на собствеността от страна на ищеца. Масивната ограда била
построена незаконно, като променяла границите върху имотите. Тъй като
съществуването и на място дало основание за планоснемането на имотите, то в
кадастралната карта на с. *** неправилно 80 кв. м. от имот с идентификатор .***,
собственост на ищците, неправилно били заснети към имота с идентификатор .***,
собственост на ответниците. В тази връзка ищците настояват, след като съдът
установи правото им на собственост изцяло върху имот с идентификатор .***,
целия с площ от 2 440 кв. м., да осъди ответниците да предадат владението
върху спорните 80 кв. м., които неправилно са били заснети в кадастралната
карта и регистри на с. *** като част от имот с идентификатор .***, като
ответниците бъдат осъдени също така да премахнат незаконно построената ограда.
По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК първоначалните ответници М.Н.А.
и В.И.И., и П.С.А. и О.Т.А., са депозирали писмен отговор, в който са се
противопоставили на допустимостта на ревандикационната претенция в частта на
установяването правото на собственост на ищеца върху целия имот .*** с площ от
2 440 кв. м. поради липса на правен интерес. Ответниците не оспорвали
правото на собственост на ищеца върху дворното място, поради което по отношение
на претенцията в тази и част производството следвало да бъде прекратено.
Исковете били неоснователни. Всеки от двете групи ответници притежавали по 1/ 2
ид. част от дворното място, представляващо поземлен имот .***, цялото с площ от
990 кв. м. Масивната ограда, която ищеца твърди да била изградена след 1995 г.
– 1997 г., съществувала още към одобрението на регулационния план от 1973 г.
Имотът на ответниците бил ограден и владян от 1964 г. и площта и границите му
никога не са били променяни. При условията на евентуалност ответниците са
владели спорните 80 кв. м. непрекъснато, явно и необезпокоявано, считано от
1964 г., поради което са придобили правото на собственост върху тях по силата
на придобивна давност. Настоява се за отхвърляне на исковете, претендирани са
разноски.
С оглед релевираните в жалбата оплаквания, доводите и
съображенията, развити от страните в процеса и ангажираните по делото
доказателства, Добричкият окръжен съд приема за установено от фактическа страна
следното:
Ищецът „***“ ЕООД, което дружество е променило правно –
организационната си форма в ООД, както става ясно от извършената от въззивния
съд служебна справка в Търговския регистър, се легитимира като собственик върху
следния недвижим имот: дворно място с площ от 2 440 кв. м., урегулирано в
парцел II, кв. 46 по плана на с. ***, общ. Каварна, заедно с
двуетажна масивна сграда с изба, представляваща хотел – ресторант със застроена
площ от 1 490 кв. м. по силата на н.а . за покупко – продажба на недвижим
имот № *** г. на РС гр. Каварна. Имотът е придобит от ищеца от РПК „Съгласие“
гр. Каварна, по силата на договор за замяна от 24.02.1994 г., сключен с Община
гр. Каварна. Видно от същия, срещу предоставен от РПК „Съгласие“ имот, Община
гр. Каварна му е прехвърлила дворно място, върху което е построен хотел –
ресторант, намиращо се в парцел II, в кв.
46 по плана на с. ***, с площ от
1 139 кв. м., представляваща североизточната част от парцел II, целия с площ от 1 889 кв. м. Освен това РПК
„Съгласие“, по силата на н. а. № *** г. на КРС, е била призната за собственик
по регулация върху следния недвижим имот: дворно място с площ от 1 301 кв.
м., представляващо част от общинско дворно място в кв. 46 по плана на с. ***,
което по силата на заповед № 10/ 15.01.1997 г. на Кмета на гр. Каварна за
утвърждаване на регулационен план, се придава по регулация към парцел II в кв. 46, който е собственост на РПК „Съгласие“.
Ответниците О.Т.А. и П.С.А. са
притежавали правото на собственост върху 1/ 2 ид. част от недвижим имот,
представляващ дворно място с площ от 980 кв. м. по н.а., а по скица – 990 кв.
м., представляващо позезмлен имот с идентификатор ***по кад. карта на с. ***,
ведно с построената в дворното място еднофамилна жилищна сграда, видно от н. а.
№ ** г. на нотариус с район на действие КРС, с рег. № ** на НК гр. София.
Ответниците М.Н.А. и В.И.И. са
придобили правото на собственост върху другата 1/ 2 ид. чат от от недвижим
имот, представляващ дворно място с площ от 980 кв. м. по н.а., а по скица – 990
кв. м., представляващо позезмлен имот с идентификатор ***по кад. карта на с. ***,
ведно с построената в дворното място двуетажна еднофамилна жилищна сграда, съгласно
н. а. № ** г. на нотариус с район на действие КРС, с рег. № ** на НК гр. София.
От представения по гр. д. № 244/
2016 г. по описа на КРС договор за доброволна делба № 112/ 20.06.2016 г. е
видно, че поземлен имот .*** е поделен между ответниците, като П.С.А. и О.Т.А.
са придобили изключителната собственост върху поземлен имот с идентификатор ***,
с площ от 495 кв. м., а М.Н.А. и В.И.И. – върху поземлен имот .1071, с площ от
495 кв. м., който, съгласно приложения протокол за трасиране и скица, е разположен
в северната част на бившия поземлен имот .*** и граничи с имота на ищците.
Всяка от страните е ангажирала
гласни доказателства в процеса.
Разпитаният в полза на ищеца
свидетел ***е заявил, че към момента на закупуване на имота от „***“ ООД същият
не е бил ограден. Викали неколкократно геодезисти, които да трасират границата.
Поставяните от тях колчета били премахвани от съседите от южна страна. Тогава
установили, че собствениците от юг са правили нещо, поради което площта на
мястото на ищеца не излизала – била с около 100 – 110 кв. м. по – малко от
посочената в нотариалния акт. Съседите в южния имот построили масивна тухлена ограда,
която била незаконна.
В показанията си воденият от
ответниците свидетел ***е посочил, че от 1974 г. до 1989 г. се е занимавал с
ресторанта, закупен в последствие от ищеца. Имотът бил ограден откъм страната
на ответниците, оградата била правена след 1965 г. от самите тях и никога
мястото и не било променяно.
При първото разглеждане на делото от
РС била назначена СТЕ, от заключението по която се установява, че към
07.03.1997 г. – датата на закупуване на имота от ищеца, имот с идентификатор .***
/на ответниците/ е бил с площ от 990 кв. м. и със същата площ е бил заснет при
създаването на кадастралната карта на с. ***. Към момента на одобряването на
кадастралната карта и регистри имотът на ищците не е бил ограден от всички
страни и не е получил кадастрален номер. Имот .*** е бил нанесен в кад. карта
по заявление на дружеството – ищец от 06.04.2012 г., като с извършената промяна
на кад. карта границата между новообразувания поземлен имот с идентификатор .***
и имот .*** е била запазена. Според вещото лице първият и кадастрален и
регулационен план на с. *** бил одобрен със заповед № 51/ 03.01.1948 г. По този
план имот с идентификатор .*** е идентичен с парцел IV – 126 в кв. 41 а, а имот с идентификатор .*** – с парцел II
в кв. 46, като между двата парцела не е била нанесена имотна граница. Вещото лице сочи, че нов кадастрален план на
с. *** е бил одобрен със заповед № 2071/ 27.11.2001 г., изработен по програма
„ФАР“, по който границата между имот с пл. № *** и имота на ищците е напълно
идентична с границата между имотите с идентификатори .*** и .*** по кад. карта
на с. ***. Между двата имота има изградена масивна каменна ограда, за
изграждането на която няма издадено строително разрешение. Местоположението на
оградата на място е отразено в кадастралната карта, като при съпоставка вещото
лице не е констатирало изместване в посока имота на ищеца.
При второто разглеждане на
производството от Районния съд е назначена отново СТЕ, от заключението по която
се установява, че към момента на закупуване на имота от ищеца 0 07.03.1997 г. е
действал регулационен план на с. ***, одобрен със заповед № 623/ 25.05.1973 г.,
по който план имотът попада в парцел II -
ресторант в кв. 46, с площ от 2 440 кв. м., отразен графично в приложената
към заключението скица № 1. Със заповед № 179/ 05.06.1998 г. е било одобрена
промяна в регулационния план, засягаща парцелите II и XIX в кв.
46 по плана на с. ***, която промяна не засяга дворищната регулация между
процесните имоти. Към момента на одобряването на новия кадастрален план на
селото от 27.11.2001 г. имотът на ищците не е бил ограден от всички страни и не
е бил планоснет. Поради същата причина не е бил заснет и нанесен при
одобряването на кадастралната карта със Заповед № РД – 18 – 7/ 19.02.2008 г. на
ИД на АГКК. Дружеството – ищец е подало заявление, вх. № 99 – 4245/ 06.04.2012
г., за нанасяне на УПИ II в кв.
46 по плана на с. ***. Със заповед от 10.04.2012 г. е бил нанесен имот .***,
собственост на ищеца, при запазване границата между новообразувания имот и имот
.***. Според вещото лице, към момента действа ПУП – ПУР, одобрен с решение №
87/ 28.03.2007 г. на ОбС гр. Каварна, чието графично отражение е по
представената от вещото лице скица № 4. По този план с червен цвят е нанесен
УПИ II в кв. 46 по регулационния план от 05.96.1998г. Южната регулационна линия на нанесения в
плана от 2007 г. УПИ без номер навлиза в поземлен имот с идентификатор .***.
Вещото лице е дало заключение, че площта, заключена между южната регулационна
линия на нанесения УПИ в червен цвят и нанесената съществуваща на място ограда
между процесните имоти, посочена в черен цвят, е обозначена от вещото лице по
приложената от него скица № 5 с точки от 1 до 7 в зелен цвят. Тази площ е в
размер на 35 кв. м.
Въззивният съд също е назначил СТЕ
относно регулационния статут на имота, предмет на договора от 24.02.1994 г., а
именно дворно място с площ от 1 139 кв. м., представляващо северозападната
част от парцел II в кв.
46 по одобрения със заповед № 623/ 25.05.1973 г. кадастрален и регулационен
план на с. ***, целия с площ от 1 889 кв. м. Имотът по този план не е бил
планоснет като самостоятелна кадастрална единица. Към този парцел е било
придадено дворно място с площ от 1 301 кв. м., което не е било
самостоятелно планоснето като самостоятелна кадастрална единица. Придаваемото
място е било записано като общинско
място в кв. 46 и е представлявало част от парцел II в
кв. 46 по плана на с. ***. За това място праводателят на ищеца РПК „Съгласие“
се е снабдил с н. а. за собственост на недвижим имот, придаден по регулация № **
г. на РС гр. Каварна. Според вещото лице, описаният в н. а. за покупко –
продажба на недвижим имот № *** г. на РС гр.
Каварна имот – дворно място с площ от 2 440 кв. м., за което е бил
отреден парцел II в кв.
46, не е представлявал самостоятелна кадастрална единица. В парцел II в кв. 46,
по плана от 1973 г., са участвали имоти с пл. №№ 430, част от 431, 435, част от
434 , част от 432 и част от 429. По отношение на парцел II в кв. 46 вещото лице е извършило проследяване на неговото
отреждане по различните планове и е дало заключение, че със заповед № 623/
25.05.1973 г. е бил одобрен кадастралния и регулационен план на с. ***,
действал по време на извършената замяна, обективирана в договора от 24.02.1994
г., сключен между Община Каварна и РПК „Съгласие“, както и по време на
уреждането на регулачните сметки за този парцел. Първоначално парцелът е бил с
по – малка площ от 1 889 кв. м., като източно от него е бил отреден парцел
III – 435, в който са участвали част от имот с пл. № 435 и част
от имот с пл. № 434. Между двата парцела е била извършена промяна на дворищната
регулация, състояща се в обединяването им. За извършената промяна на
регулацията не е била открита преписка в Община Каварна. Вещото лице не е констатирало
изменение на дворищната регулация между парцел II и
парцел IV – 434. Частично изменение на регулационния план на с. *** е
било извършено със заповед № 179/ 05.06.1998 г. Изменението се е състояло в
промяна на дворищната регулация между УПИ II
– ресторант и УПИ XIX – 432,
касаещо югозападната граница на УПИ II, но не
и границата между имотите на ищеца и ответниците. Според вещото лице, със
заповед № 2071/ 27.11.2001 г. е бил одобрен нов кадастрален план, изработен по
програма „ФАР“. По него имотът на ищеца, тъй като не е бил ограден от всички
страни, не е бил заснет и съответно не е получил кадастрален номер. Към момента
на одобряване на кадастралната карта и
регистри на землището на с. *** със заповед № РД – 18 – 71/ 19.02.2008 г.,
имотът на „***“ ЕООД не е бил заснет и нанесен. Промяна на кадастралната карта
е било извършено по заявление на ищеца вх. № 99 – 4242/ 03.04.2012 г. и е било
извършено със заповед на Началника на СГКК гр. Добрич от 10.04.2012 г., с която
е извършена промяна, като се нанася имот с идентификатор 501.*** с площ от
2 260 кв. м., като се запазва съществуваща на място и отразената в
кадастралната карта граница между новообразувания поземлен имот *** /на ищеца/
и поземлен имот ***/на ответника/, което е намерило графично отражение на
приложената от вещото лице скица № 3 към заключението. Имот с кадастрален № *** по плана от 2001 г.
/този на ответниците/ е бил отразен за първи път в кадастралния план на
програма „ФАР“. Същият е с площ от 900 кв. м. и е идентичен с поземлен имот с
идентификатор 501.*** по кад. карта на с. ***. За този имот не е бил отреждан
парцел по нито един план. Вещото лице е дало заключение, че промяна на
дворищната регулация по действащия регулационен план на с. *** от 1973 г. между парцел II – ресторант и парцел IV
– 434 в кв. 46 не е била извършвана. В кадастралния план, послужил за основа на
изработването на регулационния план, между двата парцела няма заснета и
нанесена имотна граница. Заснемането на имотите по действащата кадастрална
карта на с. *** не съответства на планоснемането на никой от предходните
регулационни планове.
При така изложените фактически данни
Добричкият окръжен съд достига до следните правни изводи:
„***“ ЕООД, понастоящем „***“ ООД е предявила против
М.Н.А. и В.И.И. две при условията на
пасивно субективно и обективно кумулативно съединяване претенции, както следва:
с правно основание чл. 108 от ЗС, за установяване правото на собственост върху
недвижим имот и неговото виднициране поради това, че тази част от имота,
принадлежаща на ищеца, неправилно е била заснета по действащата кадастрална
карта на населеното място към имота на ответниците; и с правно основание чл.
109 от ЗС, за осъждане на ответниците да преустановяват действията, с които
неоснователно пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост, като
премахнат със собствени средства и за своя сметка масивната ограда между
имотите, неоснователно навлизаща в имота на ищците.
По отношение иска с правно
основание чл. 108 от ЗС:
Съгласно постановките на т. 2А от Тълкувателно
решение № 4/ 2014 от 14.03.2016 г. по т. д. № 4/ 2014 г. на ОСГК на ВКС на РБ,
при осъдителен иск по чл.108 ЗС, съдът е длъжен да се произнесе с установителен
диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца.
По иск с
правно основание чл. 108 от ЗС ищецът носи тежестта да докаже кумулативно
следните факти: че притежава право на собственост върху конкретен имот/ вещ, че
владението върху имота/ вещта се осъществява от ответника и че това владение е
лишено от правно основание.
Видно от исковата молба, инициирала
настоящото производство, ищецът е настоявал съдебно да бъде установено правото
му на собственост върху дворното място с площ от 2 440 кв. м.,
представляващо имот с идентификатор .*** по кад. карта на с. ***, като се е
претендирало осъждането на ответниците да предадат владението върху 80 кв. м.
/понастоящем 35 кв. м., поради необжалване от страна на ищеца на отхвърлителния
диспозитив за разликата над 35 кв. м. до 80 кв. м./. Още в отговора на исковата
молба ответниците са заявили, че ищецът не разполага с правен интерес да
установи правото си на собственост върху целия поземлен имот, тъй като това му
право не е било застрашено, нарушено или оспорвано от ответниците. При липса на
правен спор относно принадлежността на правото на собственост върху целия
поземлен имот с идентификатор .*** по кад. карта на с. ***, то съдебното
установяване на същото по отношение на цялата му площ от 2 440 кв. м. е
лишена от правен интерес за разликата над спорните 35 кв. м до пълния размер на
имота, т. е. за площ от 2 405 кв. м.. Ищцовата претенция, така както е
заявена, е процесуално недопустима за разликата над спорните 35 кв. м., следователно
решението, като постановено по процесуално недопустим иск, в тази му част
следва да бъде обезсилено, а съдебното производство – прекратено.
Според постановките на т. 4 от
Тълкувателно решение 8/2014 от 23 февруари 2016 г. по т.
д. № 8/ 2014 г. на ОСГК на ВКС на РБ, иск за собственост на реална част от
поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в
кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като
самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена административната
процедура по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на непълноти
и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по чл.
53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР. В
производството по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или
грешка в одобрената кадастрална карта.
Иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато
тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е
заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена
административната процедура по чл. 53,
ал. 1, т. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и грешки в
одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по чл. 53, ал. 2,
изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР. В производството
по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в
одобрената кадастрална карта.
Законът за кадастъра и имотния регистър определя Законът за
кадастъра и имотния регистър определя кадастъра като съвкупност от основни
данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и
за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и
техните носители. Документирането на данните се извършва чрез създаване на
кадастрални карти и кадастрални регистри, чийто обхват и съдържание са подробно
уредени в ЗКИР и в Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането
на кадастралната карта и кадастралните регистри. Одобрените по реда на ЗКИР
кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не
произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за
имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР
оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост
не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Що се отнася до данните за носителите на
вещни права, записани в кадастралния регистър, тази презумпция съществува
доколкото следва да бъде зачетен легитимиращият ефект на акта за собственост.
Отсъствието или наличието на запис или записи в кадастралния регистър не може
да има доказателствено значение или легитимиращ ефект, по-големи от тези на
актовете за собственост.
Следователно в настоящото производство следва да се установи
принадлежността на правото на собственост върху спорните 35 кв. м. В тази
връзка и въз основа на заключенията на вещото лице, Окръжният съд приема, че по
първия регулационен план имотът, описани в н. а. за покупко – продажба на
недвижим имот № 167 т. I дело № 369/ 1997 г. на РС гр. Каварна имот – дворно място с площ от 2 440
кв. м., за което е бил отреден парцел II в кв. 46, не е представлявал
самостоятелна кадастрална единица. В парцел II в кв. 46, по плана от 1973 г.,
са участвали имоти с пл. №№ 430, част от 431, 435, част от 434 , част от 432 и
част от 429. Отреждането на парцел за даден имот има вещноправно действие. След
влизане в сила на дворищнорегулационния план правото на собственост върху
имотите, за които са отредени парцели, се трансформира в правото на собственост
върху парцелите. За частите от имотите, които части остават извън отредените за
тях парцели, правото на собственост върху имота до регулация преминава в право
на вземане върху дължимото обезщетение във връзка с придаването им към съседни
парцели – в този смисъл Решение № 59/ 1969г. на ОСГК на ВС на НРБ. Регулационните
граници на парцел II са
изчертани в червен цвят по скица – приложение № 1 към заключението на вещото
лице по гр. д. № 244/ 2016 г. на КРС. Графично представено, южната регулационна
линия на парцела е хоризонтална права линия, без чупки. При одобрението на
следващ кадастрален план на населеното място по програма „ФАР“ през 2001 г.,
който е представен на скица – приложение № 2 към заключението по експертизата
пред Районния съд тази южна имотна граница между поземлените имоти на ищеца и
на ответниците вече не представлява права линия. Вещото лице е заявило, че по
този кадастрален план имотът на ищеца не е бил планоснет, тъй като не е бил
ограден от четири страни, но между имотите е имало вече материализирана ограда
на място, която именно е послужила за нанасянето в кадастралните планове, а в
последствие и на кадастралната карта на имотната граница между имотите, които
понастоящем представляват поземлени имоти с идентификатор .*** и .***, а след
реалното разделяне на последния – имот .1071.
Съгласно чл. 30 от ЗТСУ /отм./, в редакцията му, действаща
към момента на одобряване на регулационния план на с. *** със заповед от 25.05.1973
г., парцелите се отреждат със самия план за имотите, включени при урегулирането им в общ парцел. В
заключението по назначената от въззивния съд СТЕ и приложената скица – копие №
1 е видно за които имоти е бил отреден парцeл
II. Регулационните линии са останали непроменени, в този
смисъл е заключението на вещото лице по назначената от Окръжния съд СТЕ и
приложената скица – копие № 2. В този случай и съгласно чл. 46 от с. з., оградите
на дворищнорегулационните парцели се разполагат по граничните регулационни
линии с равни части в двата парцела. Материализираната на място ограда не е
била изградена по регулационната линия между парцелите, отредени за имотите на
ищеца и на ответниците. Фактическото и изграждане е довело до заснемането и
като кадастрална граница между имотите на ищеца и на ответниците както в
кадастралния план от 2001 г., но и в кадастралната карта от 2008 г. Вещото лице
е категорично, че е налице несъвпадане между регулационната линия и имотната
граница между двата имота. Това несъвпадане между точки 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7,
обозначени в зелен цвят на скица –приложение № 5 към заключението на вещото
лице по гр. д. № 244/ 2016 г. по описа на РС гр. Каварна, сочи, че 35 кв. м.,
заключени между тези точки, представляват част от имот .***, принадлежащ на
ищеца, но неправилно са били заснети към имот .***, от които е произлязъл имот
.1071, принадлежащ на ответниците. Въпросната скица първоинстанционният съд е
приел, че ще я превърне в неразделна част от съдебното решение. Тъй като фактически
скицата не е приподписана, това следва да бъде сторено от настоящия съдебен
състав.
При тези съображения Окръжният съд намира ревандикационната
претенция за основателна и правилно уважена от първоинстанционния съд. В тази
му част решението е правилно и следва да бъде потвърдено от въззивната
инстанция.
По отношение на иска с правно основание чл. 109 от ЗС:
Целта на негаторния иск е да даде защита на правото на
собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие,
посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което
пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното
предназначение. Такова неоснователно въздействие е и построяването на сграда от
трето лице, попадаща в имота на собственика. Без правно значение е дали
сградата е построена без строителни книжа, в отклонение от наличните строителни
книжа или при съобразяване със строителни книжа, които противоречат на
строителните правила и норми. Когато обаче такъв строеж засяга правата на трети
лица, същите могат да претендират неговото премахване по реда на чл. 109 от ЗС-
в този смисъл Решение № 401 от 21.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2770/2008 г.,
II г. о.
Необходимите предпоставки за уважаване на иска: ищецът
трябва да установи, че е собственик на вещта; че спрямо нея ответникът е
упражнил неоснователно действие; това действие пречи, смущава или ограничава
собственика на вещта да упражнява правото си на собственост спокойно и в пълен обем;
извършеното неоснователно действие трябва да съществува към момента на
предявяване на иска или да съществува опасност и занапред да продължи да
съществува.
От заключението на вещото лице по назначената в първоинстанционното
производство експертиза се установява, че ответниците са изградили масивна
ограда. От една страна същата е изградена без строителни книжа, а от друга,
навлиза в имота на ищеца с 35 кв. м., следователно неоснователно пречи нему да
упражнява правото си на собственост върху спорната площ. В този смисъл
негаторната претенция е основателна и правилно е била удовлетворена от
първоинстанционния съд.
С оглед изхода на спора първостепенният съд е възложил на ответниците
сторените от ищеца разноски. Във
второинстанционното производство въззиваемата страна – ищец е сторила разноски
за експертиза в размер на 287 лв., които следва да бъдат възложени на
въззивниците – ищци.
Водим от горното и на основание чл. 271 и сл. от ГПК,
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И
:
ОБЕЗСИЛВА решение № 96/ 21.11.2016 г., постановено по гр. д.
№ 244/ 2016 г. по описа на РС гр. Каварна, в частта му, с която е било признато
за установено по отношение на М.Н.А., с
ЕГН **********, и В.И.И., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, че „***“
ЕООД, с ЕИК ***, понастоящем „***“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „***“ № 52, е собственик на недвижим имот с идентификатор ***,
целият с площ от 2 405 кв.м., находящ се в с. ***, общ. Каварна, като
ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.
ПОТВРЪЖДАВА решение № 96/ 21.11.2016 г., постановено по гр.
д. № 244/ 2016 г. по описа на РС гр. Каварна, в частта му, с която е било
признато за установено по отношение на М.Н.А.,
с ЕГН **********, и В.И.И., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, че „***“
ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „***“ № 52, притежава
право на собственост върху 35 кв. м. /тридесет и пет квадратни метра/,
заключени между обозначените в зелен цвят точки с номера 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7
по скица – приложение № 5 към заключението на вещото лице по СТЕ по гр. д. №
244/ 2016 г. по описа на РС гр. Каварна, приподписана от съдебния състав и
представляваща неразделна част от решението и частта му, с която М.Н.А., с ЕГН **********,
и В.И.И., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, са били осъдени да
предадат на „***“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „***“ № 52 владението върху 35 кв. м. /тридесет и пет квадратни
метра/, заключени между обозначените в зелен цвят точки с номера 1, 2, 3, 4, 5,
6 и 7 по скица – приложение № 5 към заключението на вещото лице по СТЕ по гр.
д. № 244/ 2016 г. по описа на РС гр. Каварна, приподписана от съдебния състав и
представляваща неразделна част от решението.
ПОТВРЪЖДАВА решение № 96/ 21.11.2016 г., постановено по гр.
д. № 244/ 2016 г. по описа на РС гр. Каварна в останалите му обжалвани части.
ОСЪЖДА М.Н.А., с ЕГН **********, и В.И.И., с ЕГН **********,***,
със съдебен адрес ***, да заплатят на „***“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „***“ № 52, сумата от 287 лв. съдебно
- деловодни разноски във въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на
чл. 280 ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС
на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.