№ 7185
гр. С., 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20211110169876 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Н. П. Д., с която
е предявен иск за признаване за установено между страните на основание чл. 22 от ЗПК,
поради неспазване изискванията на чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, вр. с чл. 26 от ЗЗД и чл.143,
ал.1 от ЗЗП, че клаузата на чл.8 от договор за потребителски кредит № ... от 06.11.2019г.,
сключен със „ФИРМА“ ООД за дължима неустойка в размер на 347,68 лева е нищожна.
Поддържа се, че клаузата на чл. 8 от договор за потребителски кредит № ... от
06.11.2019г., сключен със „ФИРМА“ ООД за дължима неустойка в размер на 347,68 лева,
разсрочена на 37 седмици е нищожна поради противоречие на добрите нрави, както и
неравноправна по арг. от 143 от ЗПП.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответника заявява, че не е легитимиран да отговаря по иска, доколкото е прехвърлил
вземането си по договора в полза на трето за спора лице с цесия, която съобщава на
длъжника – ищец с подадения отговор. По същество излага становище за неоснователност
на иска и моли да бъде отхвърлен.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Неоснователно е възражението на ответника, че е ненадлежна страна в порцеса, т.к. е
цедирал вземанията по процесния договор на трето за спора лице. По реда на чл.146, ал.1 от
ГПК е отделен за безспорен и ненуждаещ се от доказване между страните фактът на
сключване на договор за потребителски кредит № ... от 06.11.2019г., което не е било
оспорено от тях след като им е бил съобщен докладът по делото, а твърденията на ответника
за наличие на договор за цесия, с който вземанията по процесния договор за кредит са
прехвърлени на трето лице остават недоказани, доколкото ответникът не е представил
договор за цесия по делото.
За основателност на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че оспорената
1
клауза, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 347,68 лева за непредоставяне
на посочено в договора обезпечение – поръчител или банкова гаранция, е недействителна,
тъй като противоречи на добрите нрави, както и на императивните изисквания на ЗПК,
включително и като ги заобикаля, както и че същата се явява неравноправна клауза по
смисъла на ЗЗП.
Видно от представения по делото договор за паричен заем № .../06.11.2019 г., сключен
между страните, се установява, че на 06.11.2019г. между „ФИРМА“ ООД (като заемодател)
и Н. П. Д. (заемател) е сключен договор за заем, по силата на който ответникът е получил в
заем сумата в размер на 400лв., като се е задължил да върне получената в заем сума в срок
до 22.07.2020 г., ведно с договорена между страните възнаградителна лихва. Съгласно т. 3.7
от договора, заемът е сключен при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,05 %,
като на основание т. 3.12 от договора общият размер на дължимата главница и
възнаградителна лихва възлизат на сумата от 466,32 лв. при годишен процент на разходите
от 49,98 % (т. 3.5). Съгласно т. 6.1 от договора, заемателят се задължава в срок до три дни,
считано от усвояване на заемната сума, да предостави обезпечение: поръчител или банкова
гаранция, отговарящи на условията на чл. 33, ал. 1 от общите условия. На основание т. 6.2,
при неизпълнение на задължението по т. 6.1 заемателят дължи на заемодателя неустойка в
размер на 347,68 лв., която се начислява автоматично от заемодателя. Начислената
неустойка се заплаща разсрочено, съгласно включения в договора погасителен план.
Съдът счита, че уговорката в т. 6.2 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка
за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение (поръчител или банкова
гаранция), е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Неустойката излиза извън
допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава
имуществена облага от насрещната страна в определен размер, без обаче да се престира от
негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до
неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. Посочената клауза
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
кредитополучателя се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е
отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост
на длъжника се увеличава. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи
на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта ѝ нищожна. В този смисъл са и
задължителните разяснения, дадени в т. 3 на ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК,
ВКС.
С оглед посоченото съдът счита, че клаузата на т. 6.2 от договора се явява и
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие във вреда на потребителя, а доколкото
няма данни същата да е индивидуално договорена, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП същата се
явява нищожна и на това основание . Съдът намира, че посочената клауза е нищожни и
поради факта, че преследва забранена от закона цел - да се присъди още една
възнаградителна лихва. Това е така, тъй като изискуемостта на това вземане следва
автоматично от момента на сключване на договора, включително – изпълнението му е
разсрочено още със сключването на договора, като отделните вноски, чрез които посоченото
вземане следва да бъде погасено, са включени в погасителния план. В същото време,
вземането за неустойка не е взето предвид при определяне на годишния процент на
разходите по договора за заем, който би следвало да е в размер на 49,98 %, съгласно т. 3.5 .
Следователно, не става въпрос за никаква неустойка, защото не се дължи в случай на
неизпълнение на задължението на заемателя, свързано с погасяването на заема, а самото
наименование прикрива неистинската цел на клаузата да служи за възнаграждение за
2
предоставения паричен ресурс. Чрез същата се цели да бъде заобиколена императивната
норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, предвиждаща максимален размер на годишния процент на
разходите по договора за потребителски кредит.
Ето защо, искът с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на ищеца сумата в размер на 50 лв., представляваща разноски по производството съобразно
уважената част от исковете.
На основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА в полза на процесуалния представител на
ищеца – адв. М.В. М., следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв. във връзка с оказваната безплатна правна помощ.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 176 състав :
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА, по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, предявен от Н. П. Д., с
ЕГН: ********** срещу „ФИРМА“ ООД, ЕИК ...., с адрес: гр. С., ул. „С.“ № ..., за нищожна
клаузата на т.8 във вр. с т. 6.2 от договор за потребителски кредит № ... от 06.11.2019г г.,
сключен между страните, предвиждаща заплащане на неустойка за неизпълнение на
задължение на заемателя за предоставяне на обезпечение (поръчител или банкова гаранция),
предвидено в т. 6.1 от договора, поради противоречие с добрите нрави, заобикаляне на
закона, както и поради факта, че се явява неравноправна клауза.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ООД, ЕИК .... да заплати на Н. П. Д., с ЕГН: ********** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 50 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ООД, ЕИК .... да заплати на адв. М.В. М., ЕГН: **********, на
основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв сумата в размер на 300 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяване на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3