№ 16439
гр. С., 02.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично засеД.е на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В. КР. П.
при участието на секретаря Л. ГР. П.
Сложи за разглеждане докладваното от В. КР. П. Гражданско дело №
20221110132894 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ИЩЦАТА С. П. Г., редовно призована, явява се лично и с адв. Д., с пълномощно по
делото.
ОТВЕТНИКЪТ Й. Т. Г., редовно призован, явява се лично и с адв. К., с пълномощно
по делото.
ДСП С., редовно призована, представлява се от социален работник П., с днес
представено пълномощно по делото.
Пълномощниците на страните (поотделно): Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва определение от закрито засеД.е от 25.08.2022 г. с постановени
привременни мерки.
СЪДЪТ докладва свое определение от 07.09.2022 г., с проект за доклад на делото.
СЪДЪТ докладва молба от 08.09.2022 г. на адв. Д. с искане за изменение на
привременните мерки.
СЪДЪТ докладва молба от ответника от 21.09.2022 г.
СЪДЪТ докладва свое определение от 09.10.2022 г., с което е изискан социален
доклад за жилището в което се твърди, че живее детето и издаден изпълнителен лист.
СЪДЪТ докладва социален доклад от 31.10.2022 г. на ДСП С..
СЪДЪТ докладва справка от НАП от 27.09.2022 г.
1
Адв. Д.: Поддържам исковата молба. Оспорвам отговора и насрещната искова молба.
Оспорвам удостоверението за отказ от наследство, представено към отговора на исковата
молба. Считам, че не е относимо, но по допустимостта му, моля да задължите другата страна
да представи оригинала, за да взема становище. Считам, че проформата за МПС-то е
неотносимо към делото. Твърдя, че ответникът противозаконно е влизал в данните на
личния телефон на доверителката ми, проследявал е същата, както и принуждавал
малолетното дете да следи майка си и да му казва какво пише в телефона . Представям и
моля да приемете доказателства, че бащата е заплащала издръжка на бащата въпреки, че
детето е живяло при нея; че майката е записала детето на курс по български език, за който е
заплатила цялата такса, както и становищата от училището, относно промяната в
поведението на детето от както не живее с баща си, а живее с майка си, с препис за другата
страна, без договора, който ще представя в срок. Майката води детето, както и водим
допуснатите ни свидетели.
Адв. К.: Поддържам отговора и насрещната искова молба, насрещната такава и
всички становища. Водим допуснатите ни свидетели. С тях ще установяваме отношенията
между съпрузите, семейната страна на дете страни и обстоятелства свързани с предмета на
доказване – кой поема разходите на детето, кой полага грижи за него, семейната сред; има
ли детето специални нужди; кой удовлетворява потребностите му и др. Свидетелите ще се
ползват и за насрещно доказване за твърдените от ищцата обстоятелства, досежно
качествата на бащата, като родител. Ще доказваме, че майката няма времевата възможност
да полага грижи за своя си; че бащата е по-пригоден родител. Представям и моля да
приемете удостоверение от Гранична полиция от което е видно, че доверителят ми няма
образувани производства за алкохол.
Адв. Д.: Доказателството е неотносимо. Гранична полиция не може да издава такива
удостоверения.
Адв. К.: Да се приемат писмените доказателства, представени от ищцата.
Единствената причина детето да иска да остане да живее при майка си е, че при нея има по-
малко задължения.
Пълномощниците на страните (поотделно): Да се приемат днес докладваните
писмени доказателства.
СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ
ОБЯВЯВА за окончателен проекта за доклад, обективиран в определението от
07.09.2022 г.
2
ПРИЕМА днес докладваните и представените писмени доказателства.
Адв. К.: Оспорвам исковата молба. Оспорвам твърдението на ищцата, че част от
представената кореспонденция по „Вайбър“ между детето и бащата е манипулирана.
Твърдим, че кореспонденцията не е манипулирана. Не е изложено как точно бащата е
разполагал с телефона на сина си, за да манипулира част от кореспонденцията. Моля да
допуснете въпроса по чл. 176 ГПК, а именно: Какъв е механизма, по който доверителят ми е
осъществявал достъп до телефона на сина си, за да манипулира кореспонденцията между
тях? Ако ищцата не отговори на въпроса, моля да бъде прието като доказано, че
кореспонденцията не е манипулирана.
Адв. Д.: Считам, че поставянето на въпроса по чл. 176 ГПК е недопустимо. Твърдя, че
докато детето е живеело при бащата, същият е ползвал телефона му да въвежда съобщения.
Ще ползвам свидетелски показания за установяване на тези обстоятелства.
Адв. К.: Противопоставям се и моля да не се изслушва детето поради това, че то е с
психиатрична диагноза – генерализирано разстройство в развитието – детски аутизъм.
Същото е с личностови особености, което отслабва способностите му за обективно,
критично мислене, както и за вземане на решения. Алтернативно, ако решите, че искането е
неоснователно, то моля да се проведе в присъствие на лице с такава специалност.
Адв. Д.: Твърдя, че детето не е до такава степен с такова заболяване. Същото е
достатъчно голямо и способно да формира мисъл, която да приведе на съдията.
Социален работник П.: Има доза притеснение у детето, но има желание да сподели
това, което мисли и предоставям на съда, дали да го изслуша.
Адв. К.: Поддържам искането за допускане на съдебно-психологическа експертиза,
като преформулирам въпросите в следния смисъл: Каква е емоционалната привързаност на
детето към всеки от родителите?; Съществуват ли различия в тази насока и в какъв аспект са
същите?; Какво е психо-емоционалното състояние у детето?; Съществува ли при детето
конфликт на лоялност по отношение на бащата, съответно на майката и ако е налице каква е
причината? Да се изследва родителския капацитет на всеки от родителите, включително
способността на всеки един от тях да се грижи сам за детето. Има ли родителско отчуждение
при детето и ако е налице, каква е причината и как е развито? Как би се отразило на психо-
емоционалното състояние на детето промяната в живота му, изразяващо се в напускане на
дома му на единия родител и преместване в дома на другия родител? Да се предложи
подходящ режим на лични отношения с майката, съответно с бащата. Ако е необходимо да
3
има преходен период. Считам, че исканата експертиза е в интерес на детето, по отношение
на това, че майката осъществява цЕ.сочени действия по отчуждение на детето от бащата.
Желаем съда да постави въпроса, дали е манипулирано детето?
Адв. Д.: Не се противопоставям да допускане експертиза с така поставените задачи.
Единствено вещото лице да има предвид противоречивите твърдения относно това, че
детето не може да формира воля да бъде изслушано пред съда, но същевременно е
манипулирано от единия от родителите против другия, което за мен от логическа гледна
точка е взаимно изключващо се.
Адв. К.: Противопоставям се на противопоставянето на адв. Д. да не се приема
становището на психолог Е. Д.. Ищцата е приела, че този документ е частно експертно
становище. Този документ е равносилен на етапна епикриза, тъй като психолога е дал
заключение за здравословния статус от извършеното обследване на детето.
СЪДЪТ намира, че с оглед разясненията на социалния работник следва и може да
изслуша в съдебно засеД.е детето.
СЪДЪТ намира, че на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДет, следва да изслуша детето М. в
присъствието на социален работник.
СЪДЪТ в 10:21 ч. отстранява публиката, страните и пълномощниците от залата.
СЪДЪТ осигури на детето необходимата информация, която да му помогне да
формира мнението си и го уведоми за последиците от неговите желания, от поддържаното
от него мнение, както и за всяко решение на съда.
Изслушано детето в присъствието на социалния работник П. и съдебния състав,
детето Д.: Знам какво ще правим сега. Това, което говорих с госпожата (социалният
работник), ще го разкажа сега. Уча в 163-то училище в „Д. 2“. От предучилищната уча там.
Днес отсъствам, тъй като съм първа смяна, ще ме извинят по семейни причини. До миналата
година ме водиха на училище, а тази година ходя сам. Миналата година ме водиха
родителите ми – и двамата. Моето училище не е на смени. По-добре да ставам рано сутрин,
за да мога следобед да си научавам всички. Баща ми ме водеше тогава на училище. Често и
майка ми ме водеше на училище. Ходя на извънкласни дейности. Тази година съм седми
клас и ходя на частни уроци по български и математика. Математиката ми е средно
положение – имам 5-ца на входното ниво. Сега си повиших успеха. Миналата година, преди
раздялата на родителите ми имаше скандали всяка вечер успеха ми беше по-нисък. Караха
се вечерно време. И двамата са виновни по принцип, но в повечето случаи баща ми е
виновен, защото когато пие по-големи количества се мръщи, ядосва се и за най-малките
4
неща вдига скандали – за вилица или нещо дребно. Аз се затварях в детската стая, за да не ги
слушам. От юни месец живя с майка ми. Цяло лято прекарах на село при майка ми и баба
ми и сега още живея при майка ми. Много искам да живея при нея. Селото е Р.. По принцип
е в софийска област. Там е много красиво, има зеленина. Винаги на баба всичко е много
вкусно. Баба е на 78 г. Малко бях изгорял на морето. Ходихме на Царево. С баща ми ходих
една седмица и от тогава не съм го виждал и нямам желание. На морето се скарахме. Знам,
че той ми ровичка в телефона, там на морето го разбрах, това отдавна го знам. Когато се
връщахме от морето към С. и знам, че той ми ровичка в телефона, лъже ме за всичко,
противно ми е от него. Едно време го обичах. Споделих на мама, че баща ми ми ровичка в
телефона. Тогава майка ми не му е казала нищо. От както са разделени не си говорят.
Разделиха се зимата на 2021 г. в края – декември месец, преди Коледа. През последните
месеци на миналата година имаше периодично скандали, караха се непрекъснато. Майка ми
не смееше да говори и накрая се разделиха. Живеех от януари до юни при баща ми в същия
апартамент. Всички ваканции, включително събота и неделя ходих при нея и си споделях
всички мъки. Исках да видя къде се чувствам по-добре, къде ми е по-хубаво да живея. Ние
имаме три апартамента. До 2017 г. имахме 2, а сега имаме 3-ти. В третия апартамент
живееше майка ми, но от пролетта непрекъснато я умолявам да си намери квартира, защото
той постоянно ни послушваше и беше кошмар за нас. Цяло лято бях на село и майка ми
търсеше квартира, като тя намери в Д. 1, много хубава, с всички удобства. От както живея
при майка ми се промених изцяло. Когато живеех при баща ми нямах приятели и не се
разбирах със съучениците ми. Исках да попитам баща ми, защо съучениците ми се държат
така и той ми казваше: „Ас какво съм виновен, че ти не се разбираш със съучениците?“,
разкрещя ми се. Майка ми ми обясни нормално какво трябва да правя, защо съм се държал
така и тогава се промених коренно, намерих си приятели от класа ми, извиних им се как съм
се държал с тях. Баща ми ми ограничаваше контакта с роднините ми – с братовчедка ми от
Р. под предлог, че все трябва да уча. Той ме караше непрекъснато да уча, натоварваше ме.
При майка ми е супер. Майка ми работи на 2 работи – едната в СО, район И., а другата
работа е – учител по пиано в С. в читалище „П. Я.“. Баща ми преди работеше в 08 РУ СДВР,
а сега работи в Гранична полиция между Д. и М. в сграда със знаме. Там не съм ходил. Сега
нямам желание да карам колело. Имам две кучета на село – ловджийски кучета. Имам чичо
по бащина линия, като чичо ми не ми подарява подаръци и не ми обръща внимание. Той
живее в Р.. Баща ми имаше роднини и най-много ме ядосваха те, защото баща ми им
говореше по адрес на майка ми лошо, отвратителни неща, а те без да я познават говорят и
много ме вбесяват. Говорят на живо. Баща ми ги говореше тези неща на чичо ми. Когато се
прибирахме от морето, баща ми разправяше, че майка ми имала любовник, а това не е вярно.
Аз тогава бях попаднал на негови любовни чатове с негова любовница, даже 2 има и отново
започна да напада майка ми и аз се ядосах, започнах да му крещя и изплюх камъчето и му
казах, че и аз съм му ровил в телефона и съм видял двете му любовници и той не спира да се
оправдава. Лъже ме в очите, а аз не харесвам хора да ме лъжат в очите. Аз осъзнах, че ме е
лъгал за много неща. Когато го попитах какво пие, а той казва, че пие вода, като отиде до
тоалетната му помирисах чашата и видях, че пие ракия. Това беше на морето. Майка ми
5
рядко пие по 1 чаша вино на празници. Рождения ми ден беше миналата седмица и получих
подаръци. Майка ми ме питаше какъв подарък да ми вземе и казах една седмица преди
това, че не искам подаръци, че вече съм голям и, че искам просто да остана при нея. Баща
ми ми изпрати слушалки по „Еконт“. Аз не искам подаръците му, защото любовта на детето
не се получава с даване на подаръци, а когато даваш обич, да го целунеш, да го прегърнеш.
Празнувах рождения си ден в С. при леля ми и кака К. и братовчедите ми В. и А. от С.. След
морето директно отидох при майка ми и разказах какво се е случило. Когато отидохме
пред стария блок, където живее баща ми, тогава майка ми се изнасяше от апартамента и тя
му каза на баща ми да си изнесе всички неща, защото освобождават апартамента и той каза:
„Аз от януари месец не съм влизал там.“ Майка ми живееше в трета стая, а ние живеехме в
първата и втората. Март месец за мен беше черният месец от живота ми, защото не виждах
майка ми цял месец, защото баща ми не позволяваше. Заключи ме вкъщи с оправД.е, че
имам да уча. Надявам се да остана при майка ми, уча си сам и намирам време за всичко.
Майка ми е страхотна. Майка ми идваше в училище март месец да ме вижда, но аз се
държах лошо с нея, защото баща ми ме настройваше. Майка ми никога не е говорила лошо
за баща ми. Много обичам майка ми и не мога да живея без него. Без баща ми вече мога да
живея, не ми е мъчно. Никога не ме е удрял баща ми, но само ме е предупреждавал, че ще ме
удари. Мога да кажа, че е имало психическо насилие. Когато правиш знак, че ще удариш
някого пак е физическо насилие, дори да не си ударил. Най-вече психически тормоз. Докато
живеех при баща ми миналата учебна година и ходих при майка ми, когато се прибирах той
постоянно ме разпитваше майка ми какво прави, всичките ми близки. Той започва да
разпитва всичките ми близки какво правят –кръстосан разпит, все едно съм в районното.
Когато отивах при майка ми бях спокоен, като и тя ме питаше как съм и защо съм, но сам
споделях каквото искам. От началото не споделях, защото ме беше страх от баща ми, но
сега съм смел. Септември бях болен 2 седмици, майка ми ме излекува, гледаше ме като
принц, чай, лекарства ми даваше. Не мога да кажа, че баща ми не се грижеше за мен,
грижеше се, но не ми даваше тази любов, както майка ми. Той се държеше с мен леко
лицемерно и в повечето вечери ми вдигаше скандали, а майка ми много рядко пие. Докато
живеех с баща ми зимата имах орлови нокти, не ми ги режеше, косата ми беше дълга. Майка
ми ме преоблече целия, купи ми нови дрехи, с любов. Розов ми е любимия цвят.
СЪДЪТ приключи изслушването на детето.
В 10:49 ч. в залата се въведоха страните и процесуалните им представители.
СЪДЪТ запозна страните с изслушването на детето.
Социален работник П.: Детето беше изслушано в спокойна обстановка всичките му
права бяха спазени. Нещата които сподели днес ми ги сподели и на мен, с изключение на
това, че баща му му е ровил в телефона.
6
СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ
ОСВОБОЖДАВА социалният работник.
СЪДЪТ констатира, че в залата се явяват двамата родители на общото им дете, за
което
СЪДЪТ пристъпи към изслушването на родителите по реда на чл. 59, ал. 6 СК.
Ищцата Г.: От началото на 2022 г. детето живееше при баща си, аз се преместих в
третата ни общинска стая, смених си патрона. Става въпрос за общински стаи една срещу
друга, за да мога да виждам детето, когато баща му не е на работа. Всичко обзаведох, защото
стаята беше ергенска квартира, защото там живееше големия ми син. В края на февруари
месец г-н Г. прехвърли Д. в неговата стая, смени патрона, за да нямам достъп до него.
Целият март месец, дори събота и неделя не го пускаше на село. Нямах никакъв контакт,
нито по телефона, нито той, нито на съобщения ми се обаждаше. Края на март детето ми се
обади и само дойде при мен. Бащата му го водеше и взимаше детето от училище и нямаше
как да го видя. Тогава детето не излизаше, баща му казваше, че е студено и не трябва да се
излиза. От там нататък не знам какво му е говорил. Обяснението му беше, че има много да
учи, но той учи събота и неделя и на село. Д. дойде края на март при мен една вечер тайно
от баща си и от там нататък си пишехме и виждахме тайно от него, за да не му се кара. Каза,
че постоянно се говори против мен и му е доста неприятно. Началото на юни – 09.06. Д.
дойде след скандал между тях двамата и каза, че повече там няма да стъпи, няма да спи.
Беше си взел раницата за училище и от там нататък не е спал при него, само при мен спеше.
Кога приключи учебната година той го заведе в Р. при чичо му, без да ме пита. Д. каза, че
първо 10 дни, след това каза, че ще е май повече – 2 седмици, а тати каза, че може да стоим
докато не дойде почивката юли месец за морето и ми ревеше по телефона, пишеше ми
жални съобщения – „Мамо, ела да ме вземеш“. Аз на 28.06. отидох да го взема и с
племенницата ми, защото брат ми също живее там и ги заведох на село. Там стояха цяло
лято. Д. остана много спокоен, усмихнат, така не съм си виждала детето толкова спокойно,
дори когато живеехме с баща му. Отказа да отиде с него юли месец на море и през цялото
време с майка ми сме му казвали – „Обаждай се на баща си“, защото аз като майка смятам,
че той трябва да има контакт с баща си. Докато в един момент не се изкрещя: „Престанете
да ме тормозите, само когато аз реша, тогава ще го направя“. В края на август месец също
имаха резервирана почивка на 25-ти и аз му казах: „Д. трябва да отидеш с баща си.“ – „Не
искам, не искам“ – „Моля те трябва да отидеш. Трябва да имаш контакт с баща си.“ На 22-
ри дойдохме в понеделник в С., той през цялото време спа при мен и тръгна на море. Цялата
лятна ваканция ми повтаряше: „Мамо, моля те намери квартира, искам да се махнем от тук.
Моля ти се, моля ти се.“ По време на престоя им на морето аз се преместих на квартира в Д..
На 31-ви се върнаха от море и той ми каза: „Искам да дойдеш да ме вземеш“. Имаше пак
някакъв скандал между тях в колата, като той каза, че е карал със 180 км. и ми каза: „Щяхме
да се пребием, умрях от ужас.“ Заведох го на село и в началото на учебната година няколко
дни преди това се върна, като аз бях подготвила всичко – бюро, учебни помагала, облякох го
изцяло, защото той беше почти без дрехи. Всичко, което е необходимо приготвих за детето.
Записала съм го на курс по български език и на частни уроци по математика, защото това
ми казаха учителите, че трябва да наблегнем на математика и български език и да изключим
другите дисциплини. На психолог ходи в училище, защото не желае да посещава друг
психолог. Той е такъв, че ако някой не хареса, не желае. Съобщи ми, че при тази Е., при
която е ходил с нежелание, защото баща му му е казал, че трябва да ходи. Е. е психоложка и
той ми каза: „Там не смеех нищо да си кажа което ми тежи на сърцето, защото знаех, че той
е на вратата и слуша.“ От началото на учебната година Д. е при мен, справя се много добре
сам и е много щастлив, че е самостоятелен и аз като майка съм щастлива, защото на детето
трябва да му се дава стимул да е самостоятелно на 14 г., защото когато един ден нас ни няма
7
то ще е като птица без криле. Когато има нужда от помощ помагам. Аз работя на 2 места,
като той ми влиза в положението. Винаги, когато има нужда от мен съм насреща и съм на 5
минути от квартирата. Той ходи сам на училище с градския транспорт и е много щастлив от
това. Всеки ден поддържам връзка с класната и тя каза, че е възхитена от Д., защото
миналата година са се чудили как да се справят с него, а сега е изключително спокоен, много
добре се работи с него и внимава в час. Единствено има проблеми с едно детенце, което
също е със СОП и го обсъдихме, че не трябва да стоят на един чин заедно. Беше изнервен 1
седмица преди делото, което е нормално. Всички ми казват, че у Д. има положителна
промяна. За момента не ми се е налагало никой да ми помага, но имам колежки и приятелки,
които при нужда ще помогнат. Бабата живее в Р.. В С. имам братовчедка, която също много
ми помага. След раздялата родата се сплотихме, защото преди това бяхме доста ограничени.
Нямахме приятели, семейни приятели нямаме, стояхме си като капсоловани вкъщи,
единствено едно семейство – негови приятели.
Ответникът Г.: След като съпругата ми ни събра с детето и заяви, че ще напусне
жилището, в което живеем и ще го остави при мен, тъй като няма възможност да го гледа.
Това беше декември 2021 г. Каза ни: „Аз ви напускам. Отивам да живея друго място.“
Попитах я за Д., а тя каза, че Д. остава при мен, защото тя няма възможност. Понеже детето
получава пари от ТЕЛК, тя получава пари за личен асистент и тези пари как ще се
разпределят, кой ще ги получава, а тя каза, че тъй като трябва да плаща квартира тези пари
ще останат за нея. Не съм се възпротивил, детето остана при мен, грижил съм се за него
изцяло. В края на февруари, началото на март детето беше в много тежко състояние, не
искаше да контактува и да вижда майка си по причина, че не искаше да контактува с нея, че
тя е казала, че ще се изнася. Аз реших и по препоръка на училищния психолог и заведох Д.
на частен психолог. Това е март месец, като тогава не, че аз не съм пускал детето да не
вижда майка си, а той не искаше да контактува с нея. Детето има ключ за жилището, има
чип за входната врата и си е излизал абсолютно самостоятелно, когато пожелае. Аз съм на
работа и няма как да го контролирам. След няколко посещения при Е. Д. - психолога детето
успя да разбере, че трябва да контактува както с мен, така и с майка си. Започнаха да
контактуват, да се виждат и никога не е спиран да ходи на село. Всяка седмица след това е
ходил на село, както и през цялата лятна ваканция. Преди края на учебната година между
нас възникна диалог за развод със споразумение. Откликнах на това нещо и в момента също
съм готов в интерес на детето да се съглася за 50/50. Детето беше в Р.. Преди да замине за Р.
започнахме да изграждаме навици у него, а именно: когато стане от сън, не да се хване
веднага за телефона, а да си измие зъбите, да си направи тоалет; да си оправи леглото; не да
му се сервира и отсервира. Като това нещо, след като той по собствено желание реши да
остане в Р., споделих с брат ми и му казах: „Ние сме започнали да работим за изграждане на
такива навици, моля те продължи.“ Аз не съм присъствал и той ще разкаже каква е била
ситуацията. След вземането на детето от г-жа Г. от Р., веднага бях блокиран. Аз не можех да
му се обаждам може би около 2 седмици. Детето през цялото време в Р. ми е казвало: „Тати,
обичам те. Тати, супер си.“ Бил съм му винаги подкрепа и упора. Втория ден на първото
море, като отидох с идеята, че той ще бъде с мен. Тогава ми се обади за първи път по
телефона, а преди това ми писа съобщение, че няма да идва. „Тати, тук става някакъв много
голям проблем“, не знам майката дали е била там, дали е била само бабата и ми каза: „Тати,
идвай да ме вземеш от село.“ Казах му: „Д., сигурен ли си? Аз съм на 300 км, помисли и ми
се обади пак.“ Тогава вермете беше лошо и не бях на плаж, а бях в Бургас. Малко по-късно
ми звънна и ми каза: „Всичко се оправи, всичко е ок.“ Обясни ми, че баба му е ядосана.
Предположих, че се е ядосала, защото там са били три деца. След морето, отново прекрати
комуникацията с мен, като може би 4 дни преди 25.08. той ми написа съобщение, че ще бъде
с мен на морето. Дойде детето с мен на море, изкарахме си прекрасно и след връщането още
живеех с надеждата, че ще имаме споразумение с майката и не съм предполагал, че тя си е
8
намерила квартира. Още в колата детето ми каза: „Тати, след морето искам да си отида пак
на село, все пак имам още малко ваканция.“ Казах му: „Разбира се тати. Само ще ти наглася
багажа и заминаваш, няма проблем.“ Чухме се с майка му по телефона и тя ме помоли да му
сложа 3 дълги анцуга, защото захладнява септември месец и на Р. е малко по-хладно.
Сложих му 3 анцуга, други дрехи, мръсните дрехи останаха при мен, дадох му сака, свалих
го долу, изпратихме се, гушнахме се, „Тати обичам те“, качи се в колата и след това ми беше
съобщено: „Д. ще живее при мени и ще бъде в бл. 54 в Д.. Да не кажеш, че не знаеш къде ще
го заведа.“ Това го каза майката пред мен, запали колата и тръгна. От тогава съм видял
единствено сина си на 15.09. Със заминаването при майка си отново ми беше блокиран
номера. Всеки божи ден съм писал съобщения на майката: „Как е Д.? Желая да го чуя.“
Малко след това се оказа, че номера му е сменен и аз му нямам новия номер. Сложих лимит
на телефона на детето, за да не може да прави големи сметки. В началото разбрах, че този
номер не може да е постоянно изключен и да е извън обхват. Обадих се в „Мтел“ и ми
казаха, че номера е надхвърлил лимит. Написах съобщение на г-жа Г. и понеже нямам
контакт с Д. го написах в неговият „Фейсбук“ профил: „Д., не знаех, че телефона ти е с
превишен лимит, изключен е, утре ще платя сумата и ще бъде ти отблокиран.“ Това е
октомври тази година. Платих телефона и той веднага беше отблокиран. След това, когато
видях, че телефона е изключен или извън обхват се уверих, че може би той има нов. Успеха
му в училище в момента не е много добър и в следващо засеД.е ще представя извадка от
електронния дневник. Преди 11 дни получих обаждане от родител на детето от класа на Д.,
който ми заяви и ме попита докога ще продължава тормоза от Д. над това детето. Направих
среща с родителя, познаваме се с родителите, защото само аз съм ходил на родителски
срещи, видях и детето. Разбрах, че Д. се държи не добре с него, агресивен е. Детето беше в
тежко състояние и не можах да разговарям с него, като попитах и майката да ми разкаже, но
и тя към момента не можеше. Тъй като се притесних за психическото състояние на Д.
отидох в Закрила на детето и подадох сигнал за тази ситуация и изразих притеснени,
относно психическото състояние на детето; дисциплината в училище и въобще майката
разбира ли какво в момента изживява това дете. Детето не ходи на психолог в момента,
защото училищния психолог не работи в училището. Това са думи на ресурсният учител г-н
Вълчев. В училището няма подготвена програма и план за провеждане на часове с ресурсен
учител и психолог. Аз се обадих и попитах: „Д. тази година ще получава ли допълнителна
подкрепа?“ и г-н Вълчев ми каза: „Не сме готови. Тази година закъсняваме и нямаме
училищен психолог.“ Спомена, че може би от 01.11. ще има назначен нов. В интерес на
детето съм готов на споделено родителство само и само детето да бъде извадено от тази
момента ситуация. Моето работно време е 2 на 2 дневна смяна, 2 на 2 нощна смяна и 4 дни
почивам. Когато съм нощна смяна, детето спи самò вкъщи, постоянно имам контакт с него.
Сутрин му звъня по телефона, след това отивам и го карам на училище. Работното ми място
е на 5 минути от училище и 10 минути от вкъщи. Винаги ще получа разбиране, ако се
наложи по спешност да изляза от работа за детето. Наше близко семейство – доктор и
медицинско лице живеят във входа на блока, поддържам контакт с домоуправители,
касиери. Д. е аутист, не е болест, а състояние. Той се нужда е от допълнителни грижи –
логопед, психолог, ресурсен учител. В годините назад изцяло съм поемал тази тежест детето
да го видите в това състояние, защото на 5-6 г. не говореше. Поради това състояние е много
манипулируемо и е необходимо да посещава психолог.
СЪДЪТ приключи изслушването на родителите.
Адв. Д.: Моето твърдение е, че семейното жилище са били общинските стаи.
Адв.К.: Не се оспорва това обстоятелство.
9
СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ
ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че страните
са живели последно в семейното жилище в двете стаи, с адрес: гр. С., ж.к. Г. М., бл. 3, вх. Б,
ет. 3, ап. 311 и ап. 312.
ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към
момента детето живее при майката.
ДОПУСКА до разпит водените свидетели:
СЪДЪТ СНЕ САМОЛИЧНОСТТА на свидетелите:
И. Р. Б., 21 г., неосъждан, син на ищцата, без дела със страните.
П. С. Г., 78 г., неосъждана, майка на ищцата, без дела със страните.
Г. Т. Г., 58 г., неосъждан, брат на ответника, без дела със страните.
Д.а И. С., 33 г., неосъждана, без дела и родства със страните.
СЪДЪТ разясни правото по чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК на свидетелите Б., Г. и Г. да
откажат да свидетелстват.
Предупредени за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 НК, свидетелите
обещаха да кажат истината.
Св. Б., Г. и Г. (поотделно): Желаем да свидетелстваме.
От залата излизат свидетелите Б., Г. и С..
Свидетелката Г. на въпроси на адв. Д.: Живея в с. Р.. Д. живее през зимата в С., а
ваканциите е при мен. Живяла съм с тях от 2008 г., когато се роди Д. до май 2009 г. в С. в кв.
Г. М.. От октомври месец 2008 г. до 2009 г. май месец, за да помагам за отглеждането на Д..
След това отидохме в Р. с детето и го отглеждахме със съпруга ми до 3 г. и половина – юни
месец 2012 г. Тогава съпруга ми се разболя от рак, почина ноември и 2011 г. отидох да
живея при тях. Останах при тях до 2020 г. до март месец, като през зимата бях там, а лятото
съм на Р. и децата са при мен. Първите години всичко беше спокойно между тях, нямаше
спорове. През 2015 г. се появиха споровете. Тогава г-н Г. си смени работата ли не помня,
или алкохола вече не можеше да понася, не знам и тогава почна за най-дребното нещо или
някой е мълчал или друг му е казал нещо, или детето има лоша оценка. Той започна да вика
и да тормози всички и когато не се изпълни неговата воля се трака по масата. Той пиеше
ракия. Явно постепенно започна да увеличава алкохола или започна да му действа. Когато
дъщеря ми му каза, че трябва да спре той изля 10 л. ракия на съседа отдолу и няма да пие
вече, но това беше един ден и после пак продължаваше да пие. Поведението му винаги се
10
променяше, когато употребяваше алкохол. Нямаше проблеми, когато не употребяваше
алкохол. Дъщеря ми обясняваше: „Трай, трай“, но много ясно, че той не можеше да трае
постоянно. По това време сина от първия брак живееше с нас. И двете деца бяха свидетели
на скандалите между двамата. Д. плачеше и се чудихме как да го укротяваме. Не беше в
много тежка форма на аутизъм, но те го лекуваха и сега детето е добре. Противоречията се
отразяваха на Д. – плачеше, гушкаше се в мен, ако аз съм там, ако майка му е там в нея и
трябва да го успокояваме. Това лято детето, когато дойде от Р., приличаше на Маугли,
неизрязани нокти, кълбо от нерви. Мина много време докато го успокоим. За няколко месеца
стана друг човек и на училище забелязват, че е друг човек. Лятото бащата изобщо не дойде
да види детето на Р., а майката си взимаше отпуск и от четвъртък до неделя стоеше при нас,
всяка седмица. Не ми е известно да се е скарвало детето с братовчедите си и да е звънял на
бащата да го взима. Детето има мобилен телефон. Докато беше при нас контактуваше по
телефона с майка си. Ако го накараме на сила контактуваше и с баща си, но не знам какво
си говорят и след това става нервен, бяга по ливадите, не можем да го успокоим. Не е имало
период от време, в който лятото телефона на детето да е спиран или блокиран, докато беше
при нас. Детето докато беше при нас стана съвършено нов човек. Детето сподели, че иска да
живее при майка си. След 2020 г. си живея на Р. и не съм ходила в С.. Всички ваканции
детето е било при мен. Тази година само пролетната ваканция дойде за по-малко дни април
месец. По думи на Д. знам, че баща му не му е давал да се обажда на майката и на мен. Беше
го страх да се обажда и на братовчедите си. Не знам точно защо, детето най-добре може да
си каже.
Адв. Д.: Нямам повече въпроси.
Свидетелката Г. на въпроси на адв. К.: Дъщеря ми употребява алкохол по една чашка
от време на време. Ако е ставало дума за вечеря и детето е било там, тогава е пила и пред
детето. Повече от една чаша не употребява. И двамата са го водили на доктор. Неговото
състояние не е толкова тежко. Докато живях при тях картата ми за пенсия беше в него,
детските на детето бяха в бащата и той плащаше от тях и когато свършат тези средства той
казва: „Няма пари.“ Мъж, който казва, че няма пари постоянно, не е мъж за мен. Пенсията
ми е 500 лв. Дъщеря ми ми е споделяла как се чувства през 2021 г. и 2022 г., но аз през това
време не съм била там. Аз съм виждала събота и неделя, когато дойдат какво става.
Господина винаги разваляше празниците. Вечно дъщеря ми беше зле заради раздялата от
тормоз. Не смееш да се прибереш вкъщи, седиш в колата. Дъщеря ми мислеше, че няма да се
справи финансово сама, ако се раздели с него, но когато стана невъзможно се разделиха.
Когато започна да заплаща разбра колко ни е издържал той и колко ние сме плащали.
Дъщеря ми е правила отказ от наследство от наследството на баща си, защото живееха в
общинско жилище и щяха да им вземат жилището, ако получат наследство. Не мога да кажа
точно коя година получиха общинското жилище.
11
Адв. К.: Нямам повече въпроси.
СЪДЪТ приключи разпита на свидетелката и я освободи.
Свидетелят Б. на въпроси на адв. Д.: Около 10-12 г. съм живял с майка ми и втория
съпруг, от 2010 г. до 2021 г. в бл. 3, ж.к. С. в общинските жилища. Имаше дребни скандали
между тях за малки неща. Винаги и двамата са имали вина, но по-голямата част от винаги
падаше върху г-н Г., защото скандалите ставаха вечерно време, след употреба на алкохол от
него. Той пиеше ракия, по 2-3 чаши – нормална чаша, половината. В лоша насока се
променяше поведението му, когато пиеше алкохол. Започват заяжД.ци, скандали за
абсолютно всичко, за най-дребните неща - защо съм седнал на леглото, а не на стола;
примерно за такива неща. Ние гледахме останалите да мълчим, за да не създаваме излишен
смут. Майка ми гледаше да ни защити. Имаше периоди в които почит нямаше скандали,
друг период почти всеки ден. Д. също е бил свидетел на поведението на баща си и му се
отразяваше в лоша насока. Имало е случай, в който Й. е посягал на майка ми през 2022 г. Г-
н Г. се заяждаше с мен, при което майка ми дойде да ме защити и той тогава скочи с ръката
към нея, при което аз му хванах ръката и му казах: „Не пипай майка ми.“ Не успя да я удари.
Знам, че е имало и друг случай, не съм бил свидетел. Тази година януари месец при скандал,
майка ми беше отишла в неговата стая, при което той е блъснал вратата, а майка ми беше на
касата на вратата. Аз тогава бях в третата стая и тогава станаха много неща. Излизам в
23:00ч. да пуша цигара на прозореца и видях малкия ми брат пред блока. Попитах го какво
прави долу и той каза: „Няма да се прибирам вкъщи, бягам от вкъщи, това е.“ Аз отидох
долу, взех го, поговорих с него 2-3 минути и той ми каза: „Мама и тати се карат и аз не мога
да седя там.“ Казах му: „Добре.“ Отидох при тях, за да видя какво се случва и пак се караха
за нещо дребно тогава, при което така се развиха нещата и аз ги попитах защото детето е в
23:00 ч. отвън и не можаха да ми дадат адекватен отговор. Г-н Г. тръгна да го търси. Аз му
казах, че съм го прибрал в моята стая и той каза: „Дай ми детето“ или нещо такова, не съм
сигурен. Видях, че нещата не се развиват на добре и звъннах на полицията, казах на
полицаите, че има техен колега, че има домашно насилие вкъщи. Полицаите дойдоха, взеха
ни сведения. Аз само тогава съм звънял в полицията. Друг път полицаи не са идвали, не ми е
известно. Г-н Г. първо каза: „Здравейте колеги“, след това той отиде да си пише сведенията,
а полицаите останаха при нас, за да успокояват най-много майка ми и брат ми, защото бяха
в тежко състояние, плачеха и двамата, тръшкаха се. Причината за състоянието им беше
скандала. С брат ми се виждам повече, когато майка ми го доведе на село. Тогава живеех
при тях. Изнесох се края на януари-началото на февруари 2022 г. в с. Р.. Когато дойде брат
ми от Р. лятото на тази година състоянието му беше лошо. Беше много нервен, заядлив за
всичко, не го интересуваше нищо. Детето се успокои в периода, в който седя на село, когато
беше с по-близките си хора. Имаше доста възстановяване от него в отношения, възпитание,
училище. Д. много не искаше да вижда баща си и да го чува. Периода в който Д. спря да
12
иска да го вижда е след скандала януари 2022 г. Не ми е известно да е сменян номера на
брат ми на телефона и да е спиран телефона. Брат ми има мобилен телефон от бая време.
Имаше по едно време оплакване от брат ми, че не може да звънне на никой – беше му спрян
телефона в рамките на една седмица, докато майка ми го пусна или го беше сменила, не съм
сигурен. Случката беше от края на лятото. Новата квартира на майка ми е в кв. Д. и брат ми
ми е споделял, че се чувства перфектно, свободен. Брат ми ми беше казал, че баща му му е
близал в телефона и от там е изпращал съобщения до разни хора. Беше писал до майка ми.
Брат ми не би му дал телефона си. Явно бащата собственоръчно го е взел. Било е някъде
лятото на тази година.
Адв. Д.: Нямам повече въпроси.
Свидетелят Б. на въпроси на адв. К.: Тогава само дадохме сведения през януари 2022
г. и не знам дали е образувано преписка или сигнал. Знам, че има подаден сигнал срещу мен
в 01 РУ, но не за този случай. Преди около месец-месец и половина имахме работа с
приятели и минавахме покрай старият ми блок, в който живеехме – бл. 3 в С., при което
видях г-н Г. и му направих знак с пръст да внимава в картинката, като той ме видя, нищо не
ми каза и аз не му казах нищо. Около седмица след това ми звъни непознат номер и ми се
представи полицай от 01 РУ и ми каза, че за случая е подадена жалба и трябва да се явява в
районното. Отидох, седнах с полицая, обясних му какво се е случило, написах си сведението
и това е. тогава квартирата беше освободена от мен.
Адв. К.: Нямам повече въпроси.
СЪДЪТ приключи разпита на свидетеля и го освободи.
Свидетелката С. на въпроси на адв. К.: С ответника се познавам отдавна, колеги сме.
Аз съм държавен служител, командирована в сградата на ГДБОП. В настоящия момент сме
в една смяна, работим в една стая и се разбираме, приятели сме. Един ден по време на
работа Й. ми сподели, че има проблеми със съпругата му. Един ден забелязал промяна в
поведението, че се държи зле с него и детето и, че е прехвърлила цялата домакинска дейност
на него и най-вече грижите за сина им, който е с аутизъм. Това беше през есента, не съм
сигурна на 2021 г. Един ден през ноември сподели, че се съмнява, че съпругата му му
изневерява. Казах му първо да се убеди в това, да намери доказателства и тогава да проведе
разговор със съпругата си. Един ден през ноември ми каза, че е намерил бележка с кода на
нейния телефон и започна да проверява кореспонденцията – телефонни обажД.я и
съобщения. Показа ми интернет комуникация между съпругата му и лице на име Н. Н., като
видно от комуникацията връзката беше интимна. Аз не познавам не само Н. Н., но и
13
съпругата му. Никога не съм я виждал. Каза, че установил чести обажД.я с непознат номер и
цялостното лошо поведение, липсата на интимност и съпружески отношения. Първият път,
когато разбрах за проблемите им, повода беше, че Й. по време на смяната беше изнервен,
притеснен, необичайно за него поведение. През цялото време беше кълбо от нерви,
притеснение и доколкото разбрах с времето ставаше въпрос за сигнали, които целят
злепоставят Й., включително на работното му място. Всичко това определено не му се
отрази добре. Детето беше при него, преди фактическата раздяла със съпругата му. Той
полагаше всички грижи за него – обучение, хранене, воден, взимане от всякъде.
Първоначално, преди да се изнесе майката живееха заедно, но грижите падаха върху него. В
последствие знам, че се изнесе от жилището и тогава категорично всичко падаше върху
него.
Адв. К.: Нямам повече въпроси.
Свидетелката С. на въпроси на адв. Д.: Тези неща, които ги разказах, ги знам от Й..
Не съм посещавала тяхното общо жилище. Само на снимки съм виждала детето. От Й. знам,
че детето има аутизъм и посещаваше психолог. От него знам, че е необходимо много повече
да се набляга на обучението му, да му се помага и да има добри резултати в училище, за
което съм ставала свидетел – как постоянно комуникира със сина си по повод подготовка за
училище, по повод домашни. Ние работим в едно помещение и когато някой проведе
телефонен разговор, колкото и да се опитва да не пречи на другите се чува, примерно как
той иска да му помогне със задачата по математика или как му съобщава каква оценка има
по телефона. Аз лично съм запозната от есента на 2021 г., а съпругата му се изнесе по
Коледа същата година. Не мога да цитирам комуникацията, но ставаше въпрос за размяна на
„обичам те“; „няма да се види, защото не е безопасно за теб“, защото касаеше едно
конкретно пътуване до селото всички заедно- цялото семейство. „Пристигнахте ли?“,
изразяваше се загриженост, като насрещната страна обясняваше, че е трудна комуникацията,
не е безопасно за въпросния Н. Н., че се обичат и, че си пожелават лека нощ. Не съм го
питала, дали е получил разрешение да чете кореспонденцията на жена си. Факта, че ме
уведоми, че начина по който се е сдобил със съобщенията е, чрез въпросния код написан на
листче, с който се е сдобил в дома им. Не знам за какво време е следял кореспонденцията на
жена си. Към настоящия момент знам, че бащата няма достъп до детето си, но въпреки това
полага максимални грижи, доколкото му се позволява. Прави опити да се свърже с него,
доколкото разбрах е изпратил подарък за рождения му ден. Детето беше с Ковид, като той
изпрати пари да се направят тестове. Не знам, дали е изпратил пари за лекарствата. Не съм
видяла колко точно пари е изпратил. Не знам от кога точно не е виждал сина си.
Адв. Д.: Нямам повече въпроси.
14
СЪДЪТ приключи разпита на свидетеля и го освободи.
Свидетелят Г. на въпроси на адв. К.: С Й. сме в много добри отношения. Аз живея в
Р., много рядко се виждаме, но се чуваме много често по телефона. Той е със С. от 2005 г.,
като първоначално тя се пренесе да живее при него в общинската му квартира и след време
и на нея дадоха общинска квартира, съседна на неговата. През 2008 г. октомври се роди
сина им Д.. За съжаление се оказа, че Д. е аутист и се нуждае от допълнителни грижи –
логопед, психолог и ресурсен родител. С всичко това нещо се занимаваше брат ми, като той
го водеше, изчакваше да му свършат часовете, връщаше го. На два пъти се е случвало,
когато съм бил на гости да го водим на логопед и да го изчакваме. Д. започна да се
подобрява, започна да комуникира с децата. Когато съм се чувал с него по телефона ми
казва, че вече има приятели, чувства се по-добре, комуникира с другите деца и има
подобрение. През 2021 г. декември брат ми ми се обади и ми каза, че има семейни проблеми
и, че от известно време С. (декември 2019 г. се ожениха) се държи студено, отчуждила се е,
сложила си е парола на телефона и постоянно си пише есемеси. Когато са отишли на море
през 2021 г. тя се е държала странно, като постоянно се е разхождала по плажа с телефон в
ръка, като или е разговаряла или е писала есемеси. След това брат ми установява, че тя има
любовник и споделя с нея. Първо тя е отричала, след това е признала. На 16.12. по думи на
брат ми С. започва скандал в който се намесва и нейния син И., който е доста по-едър,
съборил е брат ми на земята и е започнал да го души и да го рита. Това е по думи на брат
ми. Д. също е присъствал на това скарване. Брат ми се е опитал да се обади на 112, но И. му
е избил телефона от ръката, но въпреки всичко полицията е дошла, явно някой комшия се е
обадил. След тази случка С. е казала на брат ми, че се изнася от квартирата. Парите, които Д.
получава за това, че е аутист от ТЕЛК и парите, които тя получава за това, че му е социален
асистент ще ги задържи тя, за да може да си плаща тя сметките, а Д. да остане при него,
защото няма възможност да го гледа. До края на учебната 2022 г. Д. живее при баща си, като
той се грижи изцяло за него – да е нахранен, облечен, изпран, води го на училище, прибира
го, помага му за учебния материал и го води на психолог. Детето април месец го видях за
една седмица и април месец дойде при мен в Р.. Той живя вкъщи, но комуникираше с
неговите две братовчедки, които са на вуйчо му дъщери. Априлската ваканция, когато дойде
с баща си аз си взех отпуск, за да можем да сме заедно и да му осигурим по-добро
прекарване. В един от дните решихме да отидем в едно съседно село, където има
зоологическа градина и автопарк със стари – ретро автомобили. В момента, в който
паркирахме колата на центъра на селото телефона му звънна и го потърси някакъв мъж. Аз
само чух брат ми да казва: „От къде се обаждате? От Агенция за закрила на детето ли?“ След
като приключи разговора Д. го попита какво е станало и той му каза, че го търсят от С. от
Агенция за закрила на детето, защото майка му е подала сигнал срещу баща му. Д. много се
разстрои, започна да плаче, да вика, набра майка си по телефона и каза да не прави
глупости и да си оттегли жалбата. След това затвори телефона, изскочи от колата, започна
да бяга по улицата, да вика и да крещи, стана неуправляем. От една съседна кола изскочи
15
дама и започна да пита какво става с това дете, като след това се представи, че тя е служител
на Агенция за закрила на детето гр. Бяла и случайно става свидетел на случая. При разговор
тя успя да успокои Д.. Бяхме в с. Е. Й. на 30 км. от Р.. Дамата сама предложи на брат ми,
като си даде трите имена и телефонният номер и каза, че ако колегите от С. пожелаят да
разговарят с нея тя е готова да разкаже в какво състояние е бил Д., след разговора с майка
си. Те бяха две жени и случайно бяха там, защото отиваха на някакво посещение. Д. ми каза,
че много иска да ми дойде пак на гости, даже каза, че иска да остане да учи в Р.. На 16.06.
брат ми го доведе за втори път на гости с уговорката, че той иска да остане 2 седмици. При
първото и второто посещение забелязах, че Д. няма никакви умения, като например: когато
стане да си оправи леглото; сутрин ако не му кажа да си измие зъбите и очите той няма да го
направи; когато се храни не си отсервира. С брат ми говорихме и се разбрахме, че леко по
леко трябва да му създадем някакви навици, като той е започнал и аз да продължа по този
начин и да го уча. В зависимост от състоянието на Д., той го приемаше по някой път добре,
по някой път като забележка и като каране. Той поддържаше връзка с майка си, писали са
си, говорили са си и най-вероятно е разказал на майка си за това. Тя на следващия или по-
следващия ден, един вторник дойде в Р. и си го прибра. Взе и двете му братовчедки и ги
закара при баба им на с. Р.. Детето от тогава не съм го и чувал. Детето има мобилен телефон.
Звънях един-два пъти, не вдига. Беше блокирал и баща си и той не можеше да се свърже с
него 2 седмици. От тогава го видях сега пред коридора. Не знам къде е празнуван рождения
ден на детето, а брат ми ми каза, че му е изпратил подарък по „Еконт“, защото иначе не
може да се свърже с него, но не е сигурен, дали майката е дала подаръка на Д.. По време на
престоя в Р. в повечето време детето беше спокойно, постоянно говореше с баща си: „Тати,
обичам те, чичо обичам те. Искам да остана да живея тук.“. Баща му има търпението да
разговаря много спокойно с него, ако трябва да повтори, да потрети, не съм го чул да му
повиши тон или да му се кара. Те бяха в много добри отношения, до момента в който те се
разделиха и той отиде на Р..
Адв. К.: Нямам повече въпроси.
Свидетелят Г. на въпроси на адв. Д.: Предната година идваха тримата с майка си и
баща си и може би преди това, преди 3-4 г. пак. Първият път през април беше за една
седмица при нас, заедно с бащата. Втория път беше с баща му 4 дни, след което той се върна
в С.. Може би още 5 дни остана. Аз ходих на работа само в понеделник и вторник. Детето
остана само вкъщи, аз съм говорил с баща му. През деня сме се чували няколко пъти. Детето
не е излизало самò, самò с братовчедките си. В един от дните не си беше оправил леглото.
Голямата братовчедка сега е 9-ти клас, а малката е 2-3 клас. Детето ми звънна и ми каза: „С
братовчедка ми тръгваме към вкъщи, може ли да я поканя вкъщи?“ Аз му оправих леглото,
всичко, поканих ги, сокчета. Тогава аз не бях на работа. През работните ми дни детето е
излизало- обажда ми се: „Чичо, излизам с П. съм, с М. съм.“ Втория ден, когато майка му го
взе, аз съм бил на работа. Той ми се обажда: „Отивам при майка.“ – „Ти говори ли с баща
16
си?“ – „Да, говорил съм с баща ми. Баща ми знае, че майка ще ме прибере.“ Влизам в стаята,
чинията на масата, салатата на масата, лампата свети, добре, че поне беше заключил, всичко
друго беше разхвърляно. Това се случи втория ден. Първия ден нямаше проблеми.
Предполагам, че е защото се е чул с майка си. Когато аз съм присъствал не е имало случаи, в
който брат ми да не се е справял с поведението на детето. Пред мен детето не е изпадало в
криза. От брат ми знам, че детето е започнало да изпада в кризи, когато става скандал между
него и майка му. Говоря за скандали, при който майката се изнася от жилището. Говоря за
случая от декември насам. Когато С. се изнася от вкъщи, Д. започва да става пак на моменти
да е нервен, агресивен и казва, че не иска да вижда майка си, не иска да комуникира с нея.
Брат ми е преценил, че детето трябва да вижда майка си и за това е започнал да го води на
психолог. Не съм присъствал, но доколкото разбрах от брат ми майката се изнесла в третата
стая, в която е бил И. преди това. Разбрах, че е в същия коридор, в който е жилището. На
случката в с. Е. Й.ово Д. чу, че баща му каза изречението: „Агенция за закрила на децата“ и
понеже брат ми няма тайни от него, след като затвори телефона Д. попита: „Тате, какво
става?“ и той му отговори. Уточнявам ресорен учител, а не родител. Това е учител, който в
училище да му помага да се справя с материала, който му е труден. Един вид да подпомага
обучението му.
Адв. Д.: Нямам повече въпроси.
СЪДЪТ приключи разпита на свидетеля и го освободи.
СЪДЪТ, с оглед обстоятелството, че по делото страните не спорят какъв е статутът на
семейното жилище и кое точно жилище е семейно намира, че не следва да събира други
доказателства във връзка с твърдените откази от наследство на родителите на съпругата,
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ ИСКАНЕ това искане на адв. Д..
СЪДЪТ намира, че следва да допусне съдебно психиатрична и психологична
експертиза в закрито засеД.е.
СЪДЪТ констатира, че адв. Д. е депозирала молба за изменение на привременните
мерки, за което
ОПРЕДЕЛИ
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото в закрито засеД.е за произнасяне на молбата и за
експертизата.
За събиране на доказателства
17
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 25.01.2023 г. от 15:30 ч., за която дата и час
страните – редовно уведомени.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото в закрито засеД.е за произнасяне по молбите на страните.
ДА СЕ ИЗДАДЕ препис от протокола на страните.
Съдебното засеД.е приключи в 12:31 часа.
Протоколът е изготвен и подписан на 04.11.2022 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
18