Р Е Ш Е Н И Е
№ .............../06.04.2021 г., град Добрич
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на шестнадесети
март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ
САНДЕВА
НЕЛИ КАМЕНСКА
при участието на секретаря Веселина Сандева и прокурора при
Окръжна прокуратура – Добрич РУМЯНА ЖЕЛЕВА разгледа докладваното от съдия С. Сандева
к.а.н.х.д. № 49 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във връзка с
чл. 63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на РЗИ - Добрич срещу решение
№ 260008/ 08.01.2021 г., постановено по нахд № 1041/2020 г. по описа на Районен
съд - Добрич, с което е отменено наказателно постановление № 78/24.08.2020 г.
на директора на РЗИ - Добрич, с което на “***” АД, град Добрич, е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл.200, ал.1, т.35 от ЗВ
за нарушение по чл.7, ал.1 и ал.5 от Наредба № 9/2001 г. за качеството на
водата, предназначена за питейно – битови цели, във връзка с чл.48, ал.2, т.2
от ЗВ. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение
поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение
на материалния закон. Твърди се, че погрешно районният съд е приел, че са
осъществени повече от едно на брой нарушения, тъй като зоните за пробонабиране
са повече от една и показателите за анализ са повече от един, поради което
неправилно е приложил разпоредбата на чл.18 от ЗАНН. Твърди се, че общият брой
на зоните, съответно на показателите, които са предмет на мониторинговата
програма, би могъл да влияе върху определянето на размера на имуществената
санкция, но не е определящ за броя на нарушенията. Сочи се, че нарушението е
едно, тъй като водоснабдителното дружество не е изпълнило задължението си да
извърши мониторинг на предлаганата на потребителите вода по всички показатели и
с необходимата минимална честота на пробовземане съгласно изискванията на чл.7
от Наредба № 9/2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно –
битови цели. Законодателят не прави разделяне на мониторинга по зони, а го
вменява като едно общо задължение на ВиК оператора, поради което неправилно
районният съд е приел, че е налице допуснато съществено процесуално нарушение,
свързано с неспазване на чл.18 от ЗАНН. Счита се, че при съставянето на акта за
административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са
спазени изискванията на ЗАНН относно формата, съдържанието и необходимите
реквизити и не съществуват формални предпоставки за отмяна на наказателното
постановление. Твърди се, че отменителното решение на съда е постановено при
липса на задълбочено и изчерпателно изследване на представените по делото
доказателства, което води до несъответствието му с фактическата и правната
обстановка. По тези съображения се иска решението на районния съд да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което да се потвърди
наказателното постановление. В пледоарията си по същество процесуалният
представител на касатора е направил искане за присъждане на разноски за двете
съдебни инстанции.
Ответникът – “***” АД, град Добрич, чрез процесуалния си
представител, оспорва основателността на жалбата и иска решението на ДРС да
бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. В писмен отговор по
жалбата претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за първата и
втората инстанция в определен от касационната инстанция размер.
Прокурорът при Окръжна прокуратура - Добрич дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на ДРС е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Счита,
че действително в административнонаказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, които в голяма степен са накърнили правото на
защита на санкционираното дружество да разбере в какво точно се изразяват
извършените от него нарушения, с оглед на което напълно законосъобразно
въззивната инстанция е отменила порочното наказателно постановление.
Добричкият административен съд, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, намира следното от
фактическа и правна страна:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, в рамките
на предявените касационни основания съобразно чл.218, ал.1 от АПК, е
основателна по следните съображения:
С процесното наказателно постановление на „***” АД е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл.200, ал.1,
т.35 от ЗВ за нарушение по чл.7, ал.1 и ал.5 от Наредба № 9/2001 г. за
качеството на водата, предназначена за питейно – битови цели (Наредбата), във
връзка с чл.48, ал.2, т.2 от ЗВ за това, че при извършена проверка на
28.05.2020 г. на постъпилата на електронен носител информация за зоните на
водоснабдяване с недостатъчен мониторинг през 2019 г. е установено, че в общо
69 зони на водоснабдяване в област Добрич от страна на водоснабдителното
дружество не е извършен в пълен обем анализ по всички показатели и с необходимата
минимална честота на пробовземане за питейно – битови цели, не са пробонабрани
и анализирани 78 броя проби по следните показатели : антимон, бензен, бенз(а)
пирен, бромати, 1,2 - дихлор – етан,
живак, полициклични ароматни въглеводороди, селен, тетрахлоретен и трихлоретен,
трихалометани, тритий, естествен уран, обща инкативна доза, обща бета –
активност, обща алфа – активност радон и пестициди.
За да отмени наказателното постановление, районният съд е
приел, че е издадено в противоречие с чл.18 от ЗАНН, тъй като жалбоподателят е
санкциониран за бездействия в общо 69 зони за водоснабдяване в област Добрич,
находящи се на територията на различни общини. От друга страна е приел, че нито
в НП, нито в АУАН е конкретизирано в кои зони, какви проби и по кои показатели
жалбоподателят е следвало да извърши пробонабиране и анализиране през 2019 г. В
изготвения протокол от 28.05.2020 г. е отразен единствено броят на пробите в
съответните зони, но не и за кои от изброените показатели се отнасят те. Изложил
е мотиви, че този подход на АНО е незаконосъобразен, тъй като нарушава правото
на наказаното лице да разбере кога, къде и какво точно нарушения/я е извършило,
както и принципа на законоустановеност на административните нарушения и
недопустимост на тяхното кумулиране, което опорочава цялото производство и
налага отмяната на НП. Счел е, че допуснатите процесуални нарушения са от
категорията на съществените, тъй като водят до ограничаване на правото на
защита на жалбоподателя и не могат да бъдат преодолени по реда на чл.53, ал.2
от ЗАНН, нито да бъдат отстранени в съдебната фаза на производството, в
резултат на което е постановил и обжалваното решение, с което е отменил
наказателното постановление.
Така постановеното решение е неправилно като краен правен
резултат.
Не се споделя становището на районния съд, че наказващият
орган не е спазил правилото на чл.18 от ЗАНН, тъй като е санкционирал
жалбоподателят за бездействия в общо 69 зони на територията на област Добрич. Основателно
е възражението на касатора, че законодателят не прави разделение на мониторинга
по зони, а го вменява като едно общо задължение на ВиК оператора, като общият
брой на зоните съответно показателите, които са предмет на мониторинговата
програма, би могъл да влияе върху размера на наказанието, но не е определящ за
броя на нарушенията. Съгласно легалната дефиниция на понятието „мониторинг на
водите”, дадена в §1, т.18 от ДР на ЗВ, това са измервания, наблюдения и оценки за определяне на състоянието на
водите. Разпоредбата на чл.48, ал.2, т.2 от ЗВ регламентира, че водоползвателите,
независимо дали са или не са титуляри на разрешителни, които са ВиК оператори
по смисъла на чл.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги и предоставят услугата водоснабдяване за питейно-битови
цели, са длъжни да провеждат мониторинг на качеството на водата за
питейно-битови цели и предоставят данните от извършения мониторинг на органите
по чл.155а и 189 по ред, определен в наредбата по чл.135, ал.1, т.3. Общите
изисквания за реда и начина на провеждане на мониторинга са установени в чл.7
от раздел ІV на Наредбата, съгласно ал.1 от който водоснабдителните организации
провеждат или възлагат извършването на мониторинг по показателите по приложение
№ 1, разделени в група А и група Б съгласно приложение № 2, с цел да се провери
дали водите, предлагани на потребителите, отговарят на изискванията на
наредбата, както и да се проследи ефективността на провежданата обработка и
дезинфекция. В ал.5 на същия текст пък е посочено, че минималната честота за
вземане на проби и изпитване на показателите от група А и група Б се определя
съгласно приложение № 2, таблица Б.1. За радиологичните показатели по
приложение № 1, таблица Г.1 и Г.2 честотата на мониторинга се определя съгласно
изискванията на приложение № 2а. От анализа на нормативната уредба следва
извода, че неизследването на даден брой проби по дадени показатели в една или
повече зони не осъществява състава на отделни нарушения, а е проявна форма на
едно нарушение – непровеждането на мониторинг на качеството на водата във
всички зони по всички показатели и с необходимата минимална честота на
пробонабиране, което съставлява неизпълнение на законоустановеното в чл.48,
ал.2, т.2 от ЗВ задължение на санкционираното дружество да провежда мониторинг
на качеството на водата за питейно-битови цели съобразно с изискванията на чл.7
от Наредбата.
Не се споделя и изводът на районния съд за допуснато
съществено процесуално нарушение, състоящо се в непълно и неточно описание на
нарушението, довело до ограничаване на правото на защита на наказаното лице. От
съдържанието на АУАН и НП е видно, че в тях ясно и подробно е описано вмененото
на санкционираното дружество нарушение, изразяващо се в неизвършване на анализ
за 2019 г. по всички показатели и с необходимата минимална честота на
пробовземане съгласно изискванията на чл.7, ал.1 и ал.5 от Наредбата. Във
фактическата обстановка са изложени както годината на непълния мониторинг, така
и мястото на извършване на нарушението, включващо различни зони на
пробонабиране, с оглед на което са спазени разпоредбите на чл.42, т.3 и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН. Налице е и описание на конкретните обстоятелства по
извършване на нарушението, позволяващи индивидуализацията му съгласно
изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и даващи възможност на
нарушителя да разбере в какво точно е обвинен. Изрично в АУАН и НП е посочено,
че от представената от водоснабдителната организация информация за зоните за
водоснабдяване с недостатъчен мониторинг е установено, че в общо 69 зони на
водоснабдяване в област Добрич не са изследвани определен вид показатели, които
са изчерпателно изброени, като не е спазена и минималната честота на
пробонабиране. Действително в АУАН и НП е отбелязан общият брой на зоните с
недостатъчен мониторинг и общият брой на пробите (78), които не са набрани и
анализирани в тези зони, но конкретният брой и тип на зоните, както и
конкретният брой на пробите във всяка една зона са описани прецизно и детайлно
в протокола от извършената проверка, към който препращат изрично и двата акта и
който е неразделна част от административнонаказателната преписка. Неправилно в
мотивите към решението е прието, че в изготвения протокол е отразен единствено
броят на пробите в съответните зони, като дори не би могло да се предполага за
кои от изброените показатели се отнасят те. В този протокол, както и в
издадените въз основа на него АУАН и НП ясно и точно е записано, че не са пробонабрани
и анализирани 78 броя проби по конкретно определени показатели, което показва недвусмислено,
че пробите се отнасят до всички изброени в документите показатели. Санкционираното
дружество не е оспорило верността на нито едно от отразените в АУАН, НП и
констативния протокол обстоятелства относно броя на зоните, пробите и
показателите, предмет на нарушението, нито е представило доказателства, които
да ги опровергават по надлежния ред. Нещо повече, от материалите към
административнонаказателната преписка е видно, че при предоставяне на данните
във връзка с изпълнение на вътрешната мониторингова програма за контрол на
качеството на водата през 2019 година, която при това е разработена от самото водоснабдително
дружество и е съгласувана с РЗИ – Добрич, жалбоподателят изрично е посочил, че
прилага попълнена таблица за зоните с недостатъчен мониторинг съгласно
измененията на Наредбата от 2018 година, а в изпратено преди това писмо сам е
декларирал, че поради тежкото си финансово състояние не може да изпълни пълния
обем анализи от периодичния мониторинг съгласно Наредбата. С оглед на
изложеното следва да се приеме за безспорно установено, че санкционираното
дружество не е извършило анализ на питейните води за 2019 г. по всички предвидени
показатели и с необходимата минимална честота на пробовземане в съответствие с
изискванията на чл.7, ал.1 и ал. 5 от Наредбата, с което не е спазило законоустановеното
си задължение по чл.48, ал.2, т.2 от ЗВ да проведе мониторинг на качеството на питейната
вода в пълен обем. С това си бездействие ВиК операторът е осъществил от
обективна страна признаците на състава на нарушение по чл.200, ал.1, т.35 от ЗВ,
поради което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност по този текст от закона.
Правилно и в съответствие с предвидените граници на
наказанието от 1000 до 5000 лева наказващият орган е определил имуществената
санкция малко над минималния размер, като е взел предвид и тежкото финансово
състояние на дружеството съобразно критериите по чл.27 от ЗАНН. Така наложеното
наказание е достатъчно за постигане на превантивните цели на наказанията по
чл.12 от ЗАНН и не са налице основания за изменението му до законоустановения
минимум.
Не са налице и материалноправните предпоставки за
приложение на чл.28 от ЗАНН. Със Закона за водите се уреждат обществени отношения, при
които предвиденият контрол е засилен, съответно и отговорността за нарушения по
този закон е по-строга. Въведеното задължение за мониторинг на
показателите на питейната вода има за цел опазване живота и здравето на
потребителите, поради което и оглед на данните за общия брой неизследвани показатели и
невзети проби не може да се приеме, че процесното деяние е маловажно по своя
характер и не подлежи на санкциониране по чл.200, ал.1, т.35 от ЗВ.
С оглед на изложеното и с оглед на липсата на други
допуснати съществени процесуални нарушения, които биха повлияли върху крайните
фактически и правни изводи на наказващия орган, настоящата касационна инстанция
намира, че процесното наказателно постановление се явява правилно и
законосъобразно, издадено при спазване на процесуалните правила и материалния
закон, в т.ч. при спазване на преклузивните срокове по чл.34, ал.1 от ЗАНН
(данните за недостатъчния мониторинг са предоставени от дружеството на
контролните органи с писмо от 21.05.2020 г., а АУАН е съставен на 03.06.2020 г.,
т.е. в тримесечния срок от откриване на нарушението и нарушителя), поради което
не са налице основания за отмяната му.
Затова, като е приел обратното, районният съд е постановил
един неправилен и незаконосъобразен акт по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, който следва да бъде отменен и вместо него да бъде постановен друг по
същество, с който да се потвърди наказателното постановление.
В съответствие с изхода от спора и на основание чл.63, ал.5
от ЗАНН на касатора следва да бъдат присъдено юрисконсултско възнаграждение за
двете съдебни инстанции в размер на общо 160 лева (по 80 лева за всяка съдебна
инстанция), определени по реда на чл.27е от НЗПП, във вр. чл.37 от ЗПП.
Водим от горното и на основание чл.222, ал.1, във вр. чл.
221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260008/ 08.01.2021 г., постановено по нахд
№ 1041/2020 г. по описа на Районен съд – Добрич, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 78/24.08.2020 г. на
директора на РЗИ - Добрич, с което на “***” АД, град Добрич, е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл.200, ал.1, т.35 от ЗВ
за нарушение по чл.7, ал.1 и ал.5 от Наредба № 9/2001 г. за качеството на
водата, предназначена за питейно – битови цели, във връзка с чл.48, ал.2, т.2
от ЗВ.
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК, *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Добрич, бул. „Трети март“ № 59, представлявано от Тодор Илиев
Гикински, да заплати на РЗИ – Добрич разноски в размер на 160 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: