Решение по к. адм. дело №792/2025 на Административен съд - Стара Загора

Образувано е по касационната жалба на Р. Т. Д. против Решение №1549/16.04.2025г, постановено по адм.д.№950/24г по описа на АС Стара Загора в частта му, с която за разликата над 300лв и до претендирания размер от 40 000лв е отхвърлен предявеният срещу ГД „ИН“ гр. София иск с правно основание чл.284 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на забраната по чл.3 ал.2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС. Касаторът счита, че размерът на присъденото обезщетение не е справедлив и не е съобразен с Решението на ЕСПЧ по делото Й. и Д. срещу България, с което държавата е осъдена да заплати левовата равностойност от 7.31 евро на ден за поставяне в условия, представляващи нечовешко и унизително отношение. Съдът е приел за доказано оплакването за пренаселеност и липса на достатъчно жилищна площ, както и за страдания, причинени от дървеници, но въпреки това не е присъдил за всички 115 дни от исковия период сумата от 7.31евро на ден или 1 643.35лева. Иска от съда да бъде отменено съдебното решение в обжалваната му част относно размера на присъденото парично обезщетение за неимуществени вреди и да се определи обезщетение в справедлив размер от 1 643.35лв за 115 дни на страдание, причинено от поставяне в условия, представляващи нечовешко и унизително отношение.

Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София обжалва Решение №1549/16.04.2025г, постановено по адм.д.№950/24г по описа на АС Стара Загора в частта му, с която на основание чл.284 от ЗИНЗС е осъдена да заплати на Р. Т. Д. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300лв за страдание, търпяно в продължение на 115 дни в периода от 12.07.2024г до 04.11.2024г, и причинено от недостатъчна жилищна площ и дървеници в килията. Касаторът твърди, че съдът в нарушение на чл.164 ал.1 т. 2 и т.6 от ГПК и на чл.193 от ГПК е допуснал свидетелски показания за опорвергаване съдържанието на официлен документ по смисъла на чл.179 ал.1 от ГПК, какъвто е Сизх. №561/24.01.2025г, подписана от Началника на Затвор Стара Загора. Поради това процесуално нарушение небосновани са фактически изводи на съда за неосигуряване на най-малко 4кв.м. жилищно пространство за ищеца, както и за не спазване на минимални хигиенни условия, поради наличие на дървеници, защото по делото са представени и доказателства за извършени мероприятия по дезинсекция. Информацията от Справката, издадена от Началника на затвор Стара Загора относно факта на настаняване на петима задържани под стража в спално помещение №2 сочи на друг извод по фактите, защото не е оспорена нейната вярност и следователно като официален документ с обвързваща материална доказателствена сила не може да бъде опровергавана, чрез свидетелски показания. Изслушаните в хода на съдебното дирене са недопустимо средство за доказване, поради което изнесените от заинтересования свидетел данни не могат да се определят като доказателства за основателност на исковата претенция. Доказателствата за проведените мероприятия за дезинсекция и дезинфекция в ареста сочат, че твърдението на ищеца за прекомерно наличие на дървеници не може да е вярно, а дори и да не са напълно унищожени, то не са способни да причиняват описаното в исковата молба страдание. Счита, че ответникът по иска с правно основание чл.284 от ЗИНЗС се е справил с тежестта да опровергае обстоятелствената част на исковата молба с представените Справки и други писмени доказателства относно условията в Арест при Затвор Стара Загора. Иска от съда да бъде отменено решението в осъдителната му част, но да бъде оставено в сила в частта му за отхвърляне на иска за разликата над 300лв и до претендирания размер на обезщетение от 40 000лв.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба на Р. Д. и предлага на съда да отмени решението в осъдителната му част по касационната жалба на ГД „ИН“ гр. София.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона и след извършена служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Жалбата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ срещу Решение №1549/16.04.2025г, постановено по адм.д.№950/24г по описа на АС Стара Загора в частта му за осъждане на ГД „ИН“ да заплати на ищеца Р. Т. Д. обезщетение в размер на 300лв за неимуществени вреди причинени в периода от 12.07.2024г до 04.11.2024г, в който е поставен в ситуация да бъде жертва на нарушението на чл.3 ал.1 вр. с ал.2 от ЗИНЗС при изтърпяване на мярка „задържане под стража“ в ареста в град Стара Загора, е неоснователна. Въпросът, който обуславя обжалвания резултат е решен при правилно приложение на чл. 284 ал.2 вр. с чл.3 от ЗИНЗС, без да е допуснато съществено процесуално нарушение на правилата на ГПК относно допустимостта на свидетелските показания и определянето на писмени документи като официални свидетелстващи.

Гаранция за ефективност на правното средство за защита по чл.284 от ЗИНЗС е обърнатата тежест на доказване, която се състои във възможността да се приемат за установени посочените от ищеца факти, ако ответникът не изпълни задължението си да предостави информация за спорните обстоятелства. Тази процесуална последица - да приеме за доказани фактите, посочени в исковата молба, поради бездействие на ответника да предостави информацията от значение за материално правния спор, съдът не е приложил, видно от мотивите. Предоставянето на информацията – официална и/или служебна, с която ответникът разполага изключва прилагане на последицата от не изпълнение на задължението да съдейства за разкриване на обективната истина, но не препятства правото на ищеца да установява с всички допустими средства за доказване посочените в исковата молба фактически основания на предявения иск. Справката, подписана от Началника на Затвора Стара Загора, където е задържан ищеца не е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179 ГПК, защото за разпределението на задържаните под стража лица не се съставя писмен документ от длъжностно лице по установени ред и форма, поради което представената Справка съдържа само служебна информация, която няма признаците на официален документ по смисъла на 179 ГПК и съответно няма обвързваща материална доказателствена сила, която да бъде оборена по реда на чл.193 от ГПК. Ищецът е поддържал своето твърдение за настанени девет лица в спално помещение №2, а ответникът е предоставил информация, че в същото и в исковия период са настанявани не повече от пет лица. Следователно по този факт е налице спор, за който съдът е провел и съдебно дирене като за неговото установяване са допустими всички средства за доказване. Съдът е посочил конкретни мотиви защо дава вяра на показанията на свидетеля на ищеца, а в своя защита ответникът не ангажирал насрещни факти, които да представляват доказателства за верността на служебната информация относно броя на настанените в спалното помещение лица. Касае се за състезателно производство, в което грижата за защита срещу годни средства за доказване е на страната, за която фактите са неизгодни. Съдът би нарушил изискването за равенство, ако указва на която и да е от страните, че в хода на съдебното дирене са събрани доказателства за неизгодни за нея факти, срещу които трябва да се защитава. Съдът задължава ответника да предостави информация за условията на изпълнение на мярката или наказанието, като му указва последиците от не изпълнение на това задължение, а в хода на съдебното дирене следи за допустимостта, относимостта и необходимостта от събиране на доказателства за спорните между страните обстоятелства, включени в предмета на делото. Съдът не е имал основанието по чл.164 от ГПК да остави без уважение искане за допускане събиране на гласни средства за доказване, чрез които ищецът да докаже основанията на исковата си претенция - фактите, представляващи нарушение на чл.3 ал.2 от ЗИНЗС, поради което и ответникът е следвало да ангажира насрещни доказателства за твърдението си, че в спално помещение №2 са настанени не повече от пет лица. В заключение по главното оплакване, наведено като касационно основание за отмяна на решението в осъдителната му част: обърната тежест на доказване, в което и да е исково производство не изключва състезателното и диспозитивно начало, които съдът спазва като гаранция за равенство на страните в процеса. Обратното е вярно - възложената на ответника тежест на доказване постига равенството в процеса, поради обективната невъзможност на ищеца, причинена от положението му, да представи информация за начина на изпълнение на наказанието лишаване от свобода или на мярката "задържане под стража". Само официални свидетелстващи документи подлежат на проверка за вярност по специалния ред за оспорването им, а съдържанието на всички останали писмени доказателства може да бъде опровергавано от тази страна, срещу която се представят.

Оплакването, че необоснавано съдът е приел на стр. 98, абзац втори / доказани са следните обстоятелства, представляващи незаконосъобразно бездействие ../ наличие на хлебарки и дървеници също е неоснователно. Наличието на хлебарки и дървеници е общо известен факт, който е потвърден от извършените действия по дезинсекция, поради което необоснован се явява извода на съда, че тяхната популация е в такава степен, че да причинява описаното в исковата молба страдание, без то да е неизбежно. Местата, в които пребивават едновременно голям брой хора са тези, на които има необходимост от борба с насекоми като посочените. Извършваните системни действия по дезинсекция обаче отричат да е налице бездействие на ответника, което да поставя ищеца в положение на страдание, извън онова, което не може да бъде избегнато поради същността на мярката. Именно такова е неудобството от факта, че дървениците и хлебарките обикновено се намират на места, предназначени за съжителстване на голям брой от хора, каквито са включително и жилищните блокове в големите градове. Следователно при предприетите мерки и обективните фактори, които благоприятстват наличието на дървеници и хлебарки - сгради, предназначени за едновременно живеене на множество лица, но тъкмо в такива се изпълнява наказанието лишаване от свобода и мярката "задържане под стража", не може да се приеме, че това условие съществува кумулативно с не осигуряване на минимална жилищна площ. Въпреки това размера на обезщетението е съответен на практиката на ЕСПЧ и е справедлив. Касае се за жилищна площ по-малка от законоустановената с повече от 1кв.м., а именно за 2.96кв.м на колкото е равно частното на 26.67кв.м. и девет. По-малката жилищна площ причинява не само невъзможност за движение, но и липса на достатъчно въздух, както и нарушаване на личната неприкосновеност - разстояние между отделните лица, което води до страдания, стоящи вън от разумното съмнение.

По изложените съображения за доказано не спазване на изискването за осигуряване на минимална жилищна площ от 4кв.м. и определяне на справедлив размер за страданията, които липсата им причинява, се налага извод за неоснователност на касационната жалба на ищеца против решението в частта му, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над 300лв и до 40 000лв. Решението и в тази му част е постановено при правилно приложение на материалния закон - не са установени други нарушения на условията по чл.3 ал.2 от ЗИНЗС. При този изход от спора на страните не се дължат разноски за настоящата съдебна инстанция.

Водим от тези мотиви и на основание чл.221 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1549/16.04.2024г, постановено по адм.д.№950/24г по описа на АС Стара Загора, с което Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София е осъдена да заплати на Р. Т. Д. сумата от 300лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неосигуряване на минимална жилищна площ за периода от 12.07.2024г до 04.11.2024г, като за разликата над 300лв до 40 000лв искът е отхвърлен като неоснователен.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.