Решение по дело №188/2021 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 43
Дата: 23 ноември 2021 г.
Съдия: Анелия Димитрова Великова
Дело: 20213400200188
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 27 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Силистра, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия Д. Великова
Членове:Добринка С. Стоева

Ана Аврамова
при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова
в присъствието на прокурора Теодор Димитров Желев (ОП-Силистра)
като разгледа докладваното от Анелия Д. Великова Частно наказателно дело
№ 20213400200188 по описа за 2021 година
вземайки предвид данните по делото и на основание чл.32, във връзка с чл.16, ал.7,
т.1 от ЗПИИРКОРНФС,


РЕШИ:
ПРИЗНАВА Наказателно решение № BLS2-V-21 9992/3 от 07.05.2021г., в сила от
26.06.2021 г., издадено от Областна администрация в гр. Bruck an der Leitha - Република
Австрия , с което на българския гражданин ЮС. ЕФР. ЮС. е наложена финансова санкция в
общ размер на 185 евро, представляваща наложената парична санкция - глоба от 180 евро и
разноски от 5 евро, в общ размер на левова равностойност към датата на постановяване на
решението – 07.05.2021 г. – 361,97 лв., за извършено на 16.01.2021г. административно
нарушение по § 52 lit.a Z.10a StVO 1960 и §99 Abs.2d StVO на Република Австрия.

Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от днес пред Варненски Апелативен
съд, като обжалването не спира изпълнението му.

1
ЗАДЪЛЖАВА НАП да уведоми незабавно Окръжен съд гр. Силистра за
предприетите действия по изпълнението, както и при приключване изпълнението на
решението.

Уведомление за настоящото решение да се изпрати незабавно на издаващия орган,
съгл. стандартизиран формуляр 2, на EJN, придружаващ процедурата по прилагане на
трансгранични финансови санкции и на Министъра на правосъдието на Р.България.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите



Производството е по реда на чл. 32, вр. чл. 16, ал. 1-8 ЗПИИРКОРНФС.
Образувано е по искане на Областна администрация в гр. Bruck an der
Leitha - Република Австрия , обективирано в Удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа
за взаимно признаване на финансови санкции, за признаване и изпълнение на
Решение № BLS2-V-21 9992/3 от 07.05.2021г., в сила от 26.06.2021 г. с което
на българския гражданин ЮС. ЕФР. ЮС. е наложена финансова санкция в
общ размер на 185 евро, представляваща наложената парична санкция - глоба
от 180 евро и разноски от 5 евро, в общ размер на левова равностойност към
датата на постановяване на решението – 07.05.2021 г. – 361,97 лв., за
извършено на 16.01.2021г. административно нарушение по § 52 lit.a Z.10a
StVO 1960 и §99 Abs.2d StVO на Република Австрия.
Прокурорът в съдебно заседание изразява становище за основателност
на искането и моли за уважаването му.
Засегнатото лице не оспорва искането.

От Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции е видно, че решението, с което е наложена финансовата
санкция е влязъл в сила акт на компетентен административен орган в
Република Автрия, с който е наложено задължение за плащане на парична
санкция във връзка с нарушение правилата за движение и на разходите по
процедурата, като засегнатото лице е имало възможност да обжалва
решението пред съответния съд, с което е изпълнено условието на чл. 3 ал.1
т.1 и т.3 ЗПИИРКОРНФС.
От описаните факти в Удостоверението е видно, че на 16.01.2021 г. в
16:23ч , засегнатото лице като водач на моторно преводно средство с рег №
СС 5472 АТ, движейки се в землището на гр. Bruck an der Leitha, Република
Австрия, по магистрала 4 при 034,185 км. е превишило максимално
допустимата скорост от 80 км/ч , като се е движило със скорост 117 км/ч. и
по този начин е нарушило разпоредбите на § 52 lit.a Z.10a StVO 1960 и §99
Abs.2d StVO на Република Австрия.
Касае се за поведение, което нарушава правилата за движение по
пътищата, изрично посочено и в списъка по б.“ж“ т.3 на Удостоверението,
така че съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИРКОРНФС проверка за двойна
наказуемост не се изисква, макар същата да е налице.
Налице е изискването лицето, срещу което е постановено решението да
има местоживеене на територията на Република България, и това е видно от
справката, направена по лична карта. Наличието на това условие, като едно
от алтернативните предпоставки посочени в чл.30 ал.3 ЗПИИРКОРНФС, е
условие за признаване и изпълнение.
1
Горното обосновава извода за наличието на общите положителни
предпоставки за признаване, съгласно изискванията на чл. 30, ал. 1 и ал. 3
ЗПИИРКОРНФС.
Същевременно, липсват факултативните предпоставки за отказ от
признаване и изпълнение на решенията, визирани в чл. 35 от закона, а
именно:
Представеното удостоверение е пълно и отговаря на решението на
издаващата държава.
Срещу засегнатото лице не е постановено и приведено друго решение за
налагане на финансова санкция за същото деяние, не е изтекла давността по
българското законодателство и не се отнася за деяние, подсъдно на български
съд, не е налице имунитет или привилегия, съгласно българските закони и не
са налице условията на чл. 35, т. 5 от закона.
Решението се отнася за деяние, което е административно нарушение и
според българския закон - ЗДвП, съгл. чл. 30, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС.
Физическото лице, срещу което е постановено решението, е наказателно
отговорно и подлежи на наказателно преследване за деянието, което
обосновава решението.
Производството е било писмено и засегнатото лице е уведомено за
правото и срока на обжалване, като не са налице обстоятелствата по чл. 35, т.
9-11 ЗПИИРКОРНФС.
Размерът на финансовата санкция не е по-нисък от посочения в чл.35, т.
6 от закона.
Въз основа на фиксирания курс на еврото към българския лев, към деня
на постановяване на решението, равностойността на дължимата сума е в
размер на 361.97 лева.
Предвид горното и на основание чл. 32, във връзка с чл. 16, ал. 7, т. 1 от
ЗПИИРКОРНФС съдът прие, че са налице всички условия за признаване,
изискващи се от Закона, поради което постанови съдебен акт, с който призна
решението на издаващия орган.
Приходите от изпълнение на това решение са в полза на изпълняващата
държава – Република България, а НАП е задължена да уведомява съда за
предприетите действия по изпълнението, както и при приключване на
изпълнението, съобразно изискванията на чл.22 и чл.24 от Закона.
Постановено е уведомление за съдебното решение, което да се изпрати
на издаващия орган и на Министъра на правосъдието.
Водим от тези съображения, съдът постанови своят съдебен акт.
2