Р
Е Ш Е
Н И Е № 143
С. 18 септември 2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
С.ският районен съд, Іви състав в публично съдебно заседание на
единадесети март 2020 година в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КИРИЛ ПАВЛОВ
при секретаря Екатерина Баракова, като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА гр. дело № 124 по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
С Искова молба, подадена на 05.
02. 2019 год. Г.Л.Б. чрез адв. И. Г., САК е предявил срещу Б.А.Т. с ЕГН **********
и срещу А.И.Т. с ЕГН ********** *** негаторен иск по чл. 109 от ЗС, както и
искове по чл. 108 от ЗС и чл. 109а от ЗС. В хода на производството по делото Г.Л.Б.
е починал на 10. 05. 2019 година и е заместен от наследниците си, конституирани
като ищци в процеса – Е.Т.Б. ЕГН **********, С.Г.Б. с ЕГН ********** и И.Г.Б.
ЕГН **********. Наследницата И.Г.Б. ЕГН ********** се е отказала се от
наследството на баща си Г.Л.Б., за което по делото е представено (л. 80) съдебно удостоверение от РС С., 158ми състав
гр. д. № 42430/2019 година.
Твърди се в исковата молба, че
ответникът Б.Т., нот. акт
за
продажба на недвижим имот № 13, том 1А, рег.№ 1314, дело 156/2000 г., на
нотариус М.Х. е собственик на парцел І-338, в квартал 30, с урегулирана площ от
644 кв.м., първи етаж от двуетажна жилищна сграда и гараж, находящи се в имота,
а вторият ответник е запазил за себе си правото на ползване върху дворното място,
както и че имотът на ответниците е съседен на този собственост на ищците УПИ
ІІІ-334, при уредени регулационни сметки, при съседи: улица, К., М., И. и П. Т..
Твърди се в исковата молба че на границата между имота на ищците и имота на
ответниците: имоти пл. № 334 и 338, се намира постройка – сграда и залепена до
нея стопанска сграда, която при новото й незаконно изграждане заела част от
имота на ищците. Твърди се в исковата молба, че стопанската сграда на границата
между имотите е стара, в годините два пъти горяла и при възстановяването й
ответниците все повече навлизали в имота на ищците. По същество се твърди в ИМ,
че това пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху техния
имот. Твърди се в исковата молба че процесната стопанска сграда на ответниците
на границата между имотите била в режим на търпимост, което означавало, че след
разрушаването й следва да бъде изградена в съответствие с нормативната база,
при спазване на всички необходими процедури, каквото не било извършено.
В петитума на исковата молба се
съдържат исканията съдът да задължи ответниците да съборят
незаконната постройка и да ги осъди да
предадат на ищците владението върху тяхната част от имота, която се твърди че
ответниците владеят без правно основание, да задължите ответниците да
преустановят завземането на част от дворното място на ищците, находяща се до
границата на имота им, да и да бъде признато на ищците правото им на
собственост в определените по нотариалния им акт граници.
В изпълнение на дадени от съда
указания за отстраняване на исковата молба, , с молба от дата 06. 03. 2019
година ищцовата страна уточнява, че
процесните части от недвижимия имот се намират от източната част на собствения
им имот с номер ІІІ – 334, на границата с имоти с номера І – 338 – собственост
на първия ответник и имот ІІ - 339, като
завзетата част от ищцовия имот се
твърди, че е с площ от около 8 кв.м. и е попаднала в имота на ответниците
І-338, което се уточнява като предмет на ревандикационния иск с правно
основание чл. 108 от ЗС.
Ответниците оспорват всеки от
предявените искове. В отговора си на исковата молба ответниците оспорват
допустимостта на предявените искове с правно основание чл. 108 и чл. 109 от ЗС
по отношение на ответника А.И.Т., по съображения че ищецът по настоящото дело е
предявявал срещу ответник по делото
същите искове със същия предмет, въз основа на които е било образувано
г.д. № 246/2014 г. по описа на Районен съд С., което дело е приключило, и по
което има влязло в сила решение, с което исковете са отхвърлени като
неоснователни. По тези съображения се изтъква в отговора на исковата молба, че
по отношение на този ответник е налице сила на присъдено нещо и предявените два
иска в настоящото производство са процесуално недопустими.
Оспорва се в отговора на ИМ
допустимостта на искането за заплащането на обезщетение на ищеца, направено не
с исковата молба, а с уточняващата такава, без ищеца е имал указания в тази
насока, а с уточняващата молба се заявяват за първи път искания и претенции.
Твърди се в отговора на исковата молба
че е недопустима и претенцията, с която се иска ответниците да бъдат задължени
да съборят „незаконната постройка“, за която ответниците оспорват че е
незаконна. Съображенията за оспорване допустимостта на
тази претенция са че редът за
осъществяване на подобни действия не е по чл. 108 и 109 ЗС, а е установен в ЗУТ
и че в българското законодателство не е създадена възможност за предявяване на
иск по гражданскоправен ред за събаряне на незаконни постройки. С отговора на
ИМ се оспорва допустимостта и на иска за признаване правото на собственост на
ищците върху имота в определените от нотариалния им акт граници по съображения че такъв иск е по чл.
109а ЗС и е недопустим относно урегулирани поземлени имоти, каквито са
процесните. За недопустимост на тази претенция се изтъква довод, че очертанията
на такива имоти се определят по административен ред, с приемането на плана и
след влизането му в сила не може да има спор за точното местоположение на
границата.
Оспорва се от ответниците и
основателността на всеки от исковете със следните възражения:
В отговора на ИМ се оспорва като невярно
твърдението в ИМ, че стопанската сграда, находяща се на границата между имота
на ищеца и този на ответната страна, при новото й незаконно изграждане заела
част от имота на Б.. Твърди се в отговора на ИМ, че югоизточната част на УПИ
І-338, собственост на Б.Т. се намират следните стопански сгради: масивна
стопанска сграда – плевня с навес, изградена на регулационната линия с имота на
ищеца и масивна стопанска сграда, непосредствено свързана с навеса, западно от
него, отстояща на 3 метра от
регулационната граница на имота, ненанесена на регулационния план. Твърди се в
отговора на ИМ, че за така описаните сгради са налице както строителни книжа,
така и режим на търпимост, за което ответниците се позовават строително
разрешение № 57/6.Х.1940 г., декларация № 3715/06.12.2012 г. на нотариус М. Х.,
с район на действие РС С. и декларация № 3734/2010 г. на нотариус Борислав М.,
с район на действие РС С.. Твърди се в отговора на ИМ, че между двата имота има
ограда, съществувала на място още към момента на одобрението на регулационния
план от 1979 г. Твърди се в отговора на ИМ, че посочените стопански сгради са
покрити с общ покрив и че на 03.04.2016 г., следствие възникнал пожар е
изгоряла цялата покривна конструкция и имущество в стопанските сгради. При
пожара била разрушена част от южната стена на обора и част от масивната тухлена
ограда по южната регулационна граница с имота на ищеца, за да могат ответниците
да спасят намиращите се в плевнята животни, отглеждани от тях. Вследствие този
инцидент за ответниците е възникнала необходимост от аварийно извършване на
ремонти че именно този ремонт е ставал повод ищецът неведнъж да сигнализира
правораздавателните органи. Отново по негова жалба били създадени приложените
към исковата молба констативни протоколи от общинска администрация С. досежно
процесните стопански сгради и тяхната законосъобразност. Сочи се в отговора на
ИМ, че предявените от ищеца констативни протоколи са съставени по
административна преписка, приключила със заповед на кмета на общината, която е
обжалвана от ответната страна и отменена от съда с влязло в сила решение на
Административен съд С. област. Твърди се
в отговора на ИМ, че с това решение е отменена заповедта на кмета на община С.,
с която е наредено премахването на незаконен строеж „надстройка над
съществуващи стопански постройки“, в процесния имот собственост на Б.Т.. Твърди
се в отговора на ИМ, че въпросът за законността на стопанските сгради, предмет
на спора вече е установен със силата на присъдено нещо и че ремонта на покрива
на стопанските сгради, изгорял при пожара не представлява ново строителство –
надстройката, нито е налице ново изграждане на стопанската сграда.В тази връзка
се твърди в отговора на ИМ, че не отговаря на истината твърдението, че
ответниците владеят без правно основание и че била „завзета“ от ответниците
площ от 8 кв. м. от имота на ищцовата страна, както и че аварийният ремонт,
който по необходимост е следвало да се извърши от ответниците, е осъществен в съответствие със
съществуващите на място – търпими и законни стопански сгради и не е налице „завземане“ на имот на ищците. В отговора на
ИМ се твърди, че ответниците владеят и съответно ползват имота – УПИ І – 338
съобразно притежаваните от тях права и в законоустановените административно
граници, както и че регулационните и имотни граници между двата процесни имота
съвпадат и ответниците ми са извършили необходимите за запазването на имуществото
им действия напълно в съответствие с тези граници. По тези съображения в
отговора на ИМ се иска съдът да отхвърли предявените искове като напълно
неоснователни.
В съдебно заседание ищците С.Б. и Е.Б.
чрез пълномощника си адв. И. Г. от САК, а ищецът И.Б. чрез пълномощника си адвокат Н. поддържат предявените искове.
В съдебно заседание ответниците оспорват
предявените искове чрез пълномощника си адв. Вучова.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства прие следното:
От приложените по делото в преписи
нотариален акт № 67, том ІІ, нот дело № 465 от 1973 год. на С.ски районен съд,
скица № ТС-С-2410 от 16. ХІ. 2004 год. и
удостоверение за наследниците на Г.Л.Б. се установява, че ищците Е.Т.Б. и С.Г.Б.,
на основанята наследство, делба, давностно владение и наследство от Г.Б. са
собственици на урегулиран поземлен имот УПИ ІІІ - 334 в село Ш.д., община С.,
Софийска област, с урегулирана площ от 1008 кв.м., планоснимачен № 334 парцел
ІІІ кв. 30, при съседи: улица, К., М., И. и П. Т..
Ответниците
по делото са собственик и ползвател на съседния имот УПИ І-338, в квартал
30 село Ш.д., община С., Софийска област. Така, видно от нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 13, том 1А, рег. номер 1314, дело 156/2000 г., на
нотариус М.Х., препис от който е
приложен по делото, ответникът Б.А.Т. е собственик на съседния на ищците парцел
І-338, в квартал 30 в село Ш.д., община С., Софийска област, с урегулирана площ
от 644 кв.м. първи етаж от двуетажна жилищна сграда и гараж, находящи се в
имота, а вторият ответник
А.И.Т.
с ЕГН **********, по силата на същия нот. акт е запазил за себе си правото на
ползване върху дворното място.
В притежавания от ответниците УПИ І –
338 в кв. 30 на границата на имота им, с този на ищците УПИ ІІІ - 334 в кв. 30
са изградили две стопански постройки допълващо застрояване, с обща покривна
конструкция, изгоряла при пожар възникнал на 03. 04. 2016 година. Това наложило
основен ремонт, включващ подмяна с нова на изгорялата обща покривна
конструкция, който основен ремонт представлява строеж VІ категория
осъществен в имота на ответниците, без съгласието на ищците и техния праводател
Г.Л.Б. като собственик на съседния имот.
Според разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от ЗУТ постройките на допълващо застрояване се разполагат свободно или допрени до
основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с допълващо
застрояване в съседен имот. При свободно разполагане те следва да са на
разстояние най-малко 3 м от вътрешните граници на УПИ при височина на същите до
3.6 м, а при височина до 2.5 м следва да са на разстояние най-малко от 1.5 м от
южната, югозападната и югоизточната граница към съседния УПИ (ал. 3 на чл. 42).
Изключения от тези изисквания са предвидени в разпоредбата на чл. 42, ал. 2,
изр.2 от ЗУТ, според която постройки на допълващото застрояване могат да се
изграждат и на самата вътрешна граница на УПИ, но само ако калканните им стени
покриват калканните стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния
УПИ, или плътни огради. Нормата на чл. 21, ал. 5 от ЗУТ допуска свързано ниско
застрояване, при съгласие на собствениците на съседните УПИ, в които се
установява същото.
В конкретния случай законоустановените
отстояния не са спазени процесните стопански сгради с отново изградена след
пожара на 03. 04. 2016 година с обща покривна конструкция са на самата имотна
граница между двата имота - т.е. при съществено отклонение от нормативно
установените правила за отстояние от граничната линия и при липса на предвиждане по застроителния
план. Не е налице и някое от законоустановените изключения, доколкото в
съседния имот няма нито заварени, нито новопредвидени постройки, а и строежът
не покрива калканна стена или плътна ограда в имота на ищците. Доколкото не е налице хипотеза на свързано
допълващо застрояване по смисъла на §5, т.22 от ЗУТ, не е допустимо и
отклонение от законоустановените изисквания за отстояния. Следователно,
строежът в имота на ответниците макар и само основен ремонт и строеж VІ
категория не само е извършен без строителни книжа, но е и недопустим и без
изискуемото съгласие на собственик на съседния имот.
Нормативното изискване от най-малко 3
м., съгл. чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗУТ, за разстоянията на сградите до страничната
граница не е спазено. Не се касае за свързано строителство на сгради в двата
съседни имота. Двете допълнително построени стопански сгради на границата с
имота на ищците с обща покривна конструкция са незаконни, защото са в
отклонение от представеното строително разрешение
За тези постройки на границата с имота
на ищците и изградената им обща покривна конструкция няма издадено
удостоверение за търпимост. Няма и нужните строителни книжа установяващи законност на
наличните на границата три стопански постройки на ответниците, от които две с
обща покривна конструкция. Приложеното в
препис л. 63 „Строително разрешение” № 57 разрешава на И. Т. строене
само на една плевня върху 40 кваадратни метра в собственото му място тогава
кв. 51, парцел ІХ, при съседи Й.З.Р., Г. ***. Тъй като в случая стопанските
постройки на границата на имота с този на ищците са най-малко две, съдът приема че тези постройки с обща покривна
конструкция са без съответстващо строително разрешение, незаконни са и щом се
касае за основен ремонт, строеж VІ категория осъществен след 03. 04. 2016
година построеното на границата границата с имота на ищците е незаконно и
представлява неоснователно действие на ответниците по отношение имота на ищците
по смисъла на чл. 109 от ЗС.
На 03. 06. 2016 година е съставен
констативен протокол КП № 38 за извършена проверка на място на незаконен строеж
в УПИ І – 338, кв. 30 по плана на село Ш.д. община С.. Установено е че в имота
на ответниците се извършва строителство, което се определя от настоящия съд, а така също и от влезлите в сила решения на
АССО и ВАС като основен ремонт и строеж от VІ категория без разрешение за
строеж на границата на този имот с УПИ ІІІ-334 и без изричното съгласие на
собственика на този съседен имот. Тъй като не представлява текущ
ремонт по смисъла на чл. 151, т. 4 ЗУТ, а
основен ремонт за строителството е било необходимо строително разрешение,
независимо била ли е първоначалната пристройка търпима по § 16, ал. 1 ЗУТ и допустима по подробните
устройствени планове. В този смисъл е и практиката на съдилищата, включително и
Върховен административен съд ВАС изразена в Решение № 5332 от 29.05.2007 г. на
ВАС по адм. д. № 3031/2007 г.,
Строежът осъществен от ответниците е
незаконен и се изразява в изградена дървена конструкция с двускатен покрив в
УПИ І-338 кв. 30 по регулационния план РП на село Ш.д. точно на имотната
граница на този имот с поземления имот на ищците УПИ ІІІ – 334 в кв. 30, което
се определя от настоящия съд като строеж VІ (шеста) категория по смисъла на
пар. 5. т. 38 от ДР на ЗУТ. В конкретния случай от събраните по делото
доказателства се установява че се касае за основен ремонт на строеж по смисъла
на т. 42 от ДР на ЗУТ, за което се изисква надлежно строително разрешение,
каквото липсва, както и съгласие на собственика на съседния имот, каквото в
случая също липсва и строежът е незаконен.
В случая се касае за подмяна на покрив
след пожар възникнал на 03. 04. 2016 година, като е доказано по делото че това
е основен ремонт на строеж по смисъла на т. 42 от ДР на ЗУТ, представляващ
строеж VІ категория по смисъла на параграф 5, т. 38 от ДР на ЗУТ за което няма,
а се изисква съгласие на собственика на съседния имот, а именно ищцовата
страна. Доказана е първата предпоставка за уважаване на негаторния иск по чл.
109 от ЗС, а именно неоснователното действие на ответниците по отношение на
съседния имот на ищците.
Без основание ответниците се позовават
на приложените в преписи решения на АССО по адм. дело 740/2016 год. и на ВАС по адм. дело 3511 от 2017 год. за твърдението си
че не е незаконно строителство изграденото на границата между имотите.
Цитираните решения на АССО и на ВАС отменят със сила на присъдено нещо Заповед №
ЛС -01-1020 от 05. 07. 2016 година на кмета на Община С., по съображения в
мотивите им за вътрешно противоречие в отменената заповед и че не е налице
надстройка, каквато в действителност липсва. Със същите решения обаче се
потвърждава в мотивите им че се касае за основен ремонт и строеж VІ категория,
като и за основен ремонт на строеж и за строеж на границата VІ категория,
осъществени 2016 година се изискват на общо основание строителни книжа,
установяващи законност на строежа, както и съгласието на собственика на
съседния имот, а такива в случая няма. Доказано
е по делото че ответниците са извършили на границата на имота им с ищците
основен ремонт на строеж, безпротиворечиво определено от административните
съдилища и от настоящия съд като строеж VІ категория и щом не е налице съгласие
на собстеника на съседния имот е доказано че са налице неоснователни действия
на ответниците по смисъла на чл. 109 от ЗС и тези действия са по отношение на
съседния им имот собственост на ищците. Касае се за незаконен строеж по смисъла
на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, категорията
на строежа е VІ, същият не е търпим по смисъла на § 16 ПР на
ЗУТ, като се има предвид момента и годината на изграждането му от
ответниците.
По отношение на незаконните, но търпими строежи, важат
общите правила за разрешаване и извършване на строителство. Основен ремонт на
търпим строеж е неоснователно действие, щом е на границата а няма съгласие на
собственика на съседен имот премахването му и приложимост на чл. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ не може да се изключи поради наличието на предходна
търпимост по отношение на подложения на преустройство обект. В този смисъл са Решение
№ 5332 от 29.05.2007 г. на ВАС по адм. д. № 3031/2007 г., Решение № 421 от
11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14145/2010 г. /. Тъй като основния ремонт
чрез направа на нова покривна конструкция на границата между процесните имоти е
започнал след 03. 04. 2016 година, не
намира приложение нито § 16, ал. 1, ПР на ЗУТ, нито § 127, ал. 1 от ЗИД на ЗУТ.
Направата от страна на ответниците на
нова покривна конструкция на стопанските сгради на границата между двата
процесни имота, без съгласието на собственика на съседния имот, в случая не
само е неоснователно действие по смисъла на чл. 109 от ЗС, но и реално и
доказано пречи на ищците Е.Т.Б.
и С.Г.Б. като собственици на съседния имот да осъществяват правото си на
собственост върху техния съседен имот. Съображенията за това се
съдържат по-долу във фактическите и правните изводи.
При така установеното е основателен и
доказан иска по чл. 109 ЗС.
Съгласно чл. 109 от ЗС собственикът може
да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да
упражнява своето право. Установено бе по делото, че страните са собственици на
съседни имоти, като в имота на ответниците, УПИ І-338 кв. 30, на границата му с
имота на ищците на ищците УПИ ІІІ-334 понастоящем
съществуват стопанска постройка допълнително застрояване, собственост на
ответниците, с новоизградена чрез основен ремонт обща покривна конструкция за
която няма строителни книжа и е установено, че не е спазено необходимото
отстояние на постройката от имотната граница, съгласно действащите СПН, и не са
налице основанията това допълнително застрояване и основен ремонт да се
определи като търпим строеж по смисъла на § 16 от ДЗР на ЗУТ. По безспорен
начин бе установено, че същата се използва от ответниците като гараж за
автомобил и обор за животни (свидетелят Йовев) – кон, крава, свине, кокошки, за
които не се установява да са регистрирани. При пожара на 03. 04. 2016 година в
стопанската сграда находяща се в нарушение на закона на границата между
процесните имоти е имало сено за животните, което е от естество да подхрани
пожара, както и автомобил УАЗ задвижван чрез двигател с вътрешно горене,
горивото на който както и смазочните материали също увеличават интензивността
на пожара и неговия обхват. Съдът кредитира показанията на свидетеля Шакалов
преценени по реда на чл. 174 ГПК в частта им в която се сочи че след пожара в
имота на ищците били попаднали греди ламарини части от покривната конструкция. Видно
от показанията на свидетелката Караджинова, която е на ответниците два са
пожарите в стопанска сграда на ответниците на границата с имота на ищците. С това се смущава спокойното ползване на
собствения на ищците имот, съседен на
този на ответниците както поради постоянната миризма от животните така и поради
опасността от евентуално разпростиране на огън към имота на ищците. Дори един
пожар е достатъчен да постави в опасност имота на ищците, а в случая пожарите
са два, установено от показанията на свидетелите, включително и тези на
ответниците. Установяват се
предпоставките на чл. 109 от ЗС по отношение на целият комплекс от сгради с
обща покривна конструкция представляващ като цяло незаконен строеж, както е
незаконно всичко от тези сгради изградено в отклонение от представеното от
ответниците строително разрешение. Така построените на граничната линия сгради
с обща покривна конструкция са отклонение и противоречия с действащите СПН, а и
това пречи на ищците извън допустимото и по смисъла на чл. 109 от ЗС да упражняват
правото си на собственост върху съседния имот включително и жилищната сграда
според предназначението на имота и в съответния обем на правото на собственост.
При два пожара в съседния имот на ответниците от постройка на границата, за
ответниците остава да чакат трети пожар или да поискат и получат защита чрез
иск по чл. 109 от ЗС.
На следващо място, безспорно бе
установено, че ответникът използва стопанските си сгради свързани и с обща
покривна конструкция и като огради по границата на имота с този на ищците, с
височина много по-голяма от допустимата по СПН, установени за плътни ограждения
на имотите. Посочените действия на ответниците следва несъмнено да се
квалифицират като такива, с които се пречи на ищеца по смисъла на чл. 109 от ЗС
да упражнява собственическите си правомощия върху своя имот. Преченето по
смисъла на чл. 109 от ЗС е доказано, тъй като засенчването на имота от
стопанските постройки на ответника на границата, разнасянето в имота на ищците на
миризма от животните гледани в стопанската постройка на границата и най-вече
опасността от пожар, при реализирани вече два пожара се пречи на пълноценното
осъществяване правото на собственост на ищците Е.Т.Б. ЕГН ********** и С.Г.Б. в
собственото му дворно място. Следователно, по делото се установява, че
ответниците пречат на ищците да упражняват в пълен обем собственическите си
правомощия.
Предвид изложеното, следва да бъдат
осъдени на основание чл. 109 от ЗС ответниците да прекратят неоснователните си
действия, с които нарушава правото на собственост на ищеца и да премахне
съществуващите в имот I-338 в
кв. 30 на границата му с имот ІІІ-114 стопански постройки с обща покривна
конструкция незаконно построена с незаконно осъществен основен ремонт строеж VІ
категория без съгласието на собственика на съседния имот.
Ще следва да се отхвърли предявения
ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС за осъждане на ответниците Б.А.Т. и А.И.Т.
да предадат владението върху претендираните от ищците 8 кв. м. в източната част
на поземлен
имот УПИ ІІІ - 334, в с. Ш.д., община С., Софийска област по границата на
този имот с имот УПИ І-338. В тежест на ищците е на доказване, а не установяват
ответниците да владеят каквато и да било част от имота на ищците, не се
установява включително и от експертизите построеното от ответниците да навлиза
в имота на ищците. Не се установява владение на ответниците, нито на който и да
било от тях на процесната площ от 8 кв. м. от имота на ищците, претендирана от
тях, като владяна от ответниците и предмет на иска по чл. 108 от ЗС. В
гражданския процес правилата на доказателствената тежест установяват в чия
сфера настъпват неблагоприятните последици от недоказване на факт на който
страната основава своите искания или възражения. Ищците Е.Т.Б. и С.Г.Б. макар и
да доказват собствеността си върху УПИ ІІІ - 334, в с. Ш.д., община С., щом не
установяват ответниците да владеят твърдяната от тях площ от 8 кв. м. съдът
приема че не владеят и метър от имота на ищците и предявеният иск по чл 108 от
ЗС следва да се отхвърли като неоснователен.
Съдът следва да прекрати производството
по иска с правно основание чл. 109а ЗС поради недопустимост на иска за
признаване правото на собственост на ищците върху имот УПИ ІІІ – 334 кв. 30 в село Ш.д., община С., в
определените по нотариалния им акт
граници.
Касае се за имот в чертите на населеното място граници за границите на който не
е допустим иск по чл. 109а от ЗС и същите се определят по административе ред
въз основа на пространствените граници на собствеността в населеното място.
Самостоятелно основание за недопустимост на този иск е че ответниците не
оспорват собствеността на ищците върху имота им съседен на тяхния. Поради липса
на правен спор, ищците нямат правен интерес и не е допустим този иск по
същество установителен с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК за признаване
правото им на собственост имот УПИ
ІІІ – 334
кв. 30 в село Ш.д., община С., в
определените по нотариалния им акт
граници.
Ще следва да се прекрати производството
по отношение на ищцата И.Г.Б. ЕГН ********** по всеки от исковете. Същата не е
завеждала иск срещу ответниците, конституирана е като вписана в удостоверението
за наследници наследник на първоначалния ищец Г.Л.Б., починал на 10. 05. 2019 година в хода на
производството по делото. И.Г.Б. обаче се е отказала от наследството на Г.Л.Б.
и като не е придобила, нито е претендирала за себе си правата предмет на
настоящото исково производство, следва да се прекрати по отношение на нея
произвоството по делото.
Мотивиран от изложените съображения
съдът,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на осн. чл. 109 от Закон за собствеността Б.А.Т.
с ЕГН
********** и А.И.Т. с ЕГН ********** *** ДА ПРЕКРАТЯТ
НЕОСНОВАТЕЛНИТЕ СИ ДЕЙСТВИЯ, с които пречат за осъществяване правото на
собственост на ищците Е.Т.Б. ЕГН ********** и С.Г.Б. с ЕГН ********** върху собствения им поземлен имот УПИ ІІІ -
334 в село Ш.д., община С., Софийска област, с урегулирана площ от 1027 кв.м.,
планоснимачен № 334 парцел ІІІ от квартал 30, при съседи: улица, Г. и Р.К., А.
и Б. М., И. и П. Т., като премахнат
съществуващите две стопански постройки с незаконно изградена обща покривна
конструкция, находящи се на границата на
имот УПИ І- 338 в кв. 30 с имота на
ищците УПИ ІІІ – 334 в кв. 30 по плана на село Ш.д., община С..
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения
иск по чл. 108 от ЗС за осъждане на ответниците Б.А.Т. с ЕГН **********
и А.И.Т. с ЕГН ********** да предадат владението върху 8 кв. м. в източната
част на поземлен
имот УПИ ІІІ - 334, в с. Ш.д., община С., Софийска област по границата на
този имот с имот УПИ І-338 на ответниците собствеността Б.А.Т. с
ЕГН
********** и А.И.Т. с ЕГН **********.
ПРЕКРАТЯВА производството по иска с
правно основание чл. 109а от ЗС поради недопустимост на иска за признаване
правото на собственост на ищците
Е.Т.Б. ЕГН ********** и С.Г.Б. с ЕГН ********** върху имот УПИ ІІІ – 334 в
село Ш.д., община С., Софийска област, с урегулирана площ от 1027 кв.м., пл. №
334, кв. 30, в
определените по нотариалния им акт граници.
ПРЕКРАТЯВА делото по отношение на И.Г.Б.
ЕГН ********** отказала се от наследството на Г.Л.Б. с ЕГН **********,
първоначален ищец по делото, починал 10. 05. 2019 година.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред СОС в двуседмичен срок от връчване съобщението на страните.
Районен
съдия: