Р
Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 20.07.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во ГО, 7 състав, в открито съдебно заседание на седми април две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
при участието на секретаря И.К., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 11608 по описа за
Р.А. Н. е предявила
срещу „Е.” ЕООД обективно съединени искове, както следва: главни искове за
заплащане на сумата от 47100 евро, представляваща неустойка /уговорена като
двоен размер на задатъка, даден по сключен между страните договор/ за
неизпълнение в срок на задължението на ответника да предаде владението на
недвижими имоти, подробно описани в исковата молба, предмет на сключен между
страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане, както и на сумата от 35427.30 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на главницата от
датата на забавата – 31.10.2010 г., до датата на предявяване на исковата молба;
частичен иск за намаляване на продажната цена на магазин № 2 със сумата от
100000 лв., представляваща част от общата сума от 99601.17 евро, съответстваща
на неизградената квадратура от магазина. Твърди се в исковата молба, че между
страните по делото е сключен предварителен договор за покупко-продажба на
недвижими имоти, индивидуализирани в исковата молба, като срокът за предаване
на владението на същите бил 31.20.2010 г., но ответникът и към момента не бил
предал владението им и тъй като в предварителния договор била уговорена
неустойка в размер на двойния размер на дадения задатък, се претендира същата
заедно с лихвата. Твърди се още, че магазин № 2 не е със съответната площ
съобразно уговореното, а с по-малка, поради което се иска намаляване на цената
му съобразно уговорената цена на кв. м. и неизградената квадратура.
Исковете
са с правно основание чл. 92, ал. 1, чл. 86, ал. 1 и чл. 195, ал. 1, предл.
2-ро ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете, навежда доводи за
неоснователност на същите, прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на всяко едно от
вземанията, предмет на исковете.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите
на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Исковете са процесуално допустими, а разгледани по
същество – неоснователни, съответно следва да бъдат отхвърлени по следните
съображения:
По иска за заплащане на
неустойка:
Твърди се от ищцата, че
ответникът не изпълнил в уговорения срок – 31.10.2010 г., а и към момента,
задължението си за предаване на владението на недвижимите имоти, предмет на
сключения между тях договор, съответно на това основание се претендира уговорена
в предварителния договор неустойка, съизмерима с двойния размер на задатъка, даден по договора. При така изложеното е
ясно, че ищцата претендира неустойка за забава. Видно от предварителния договор
/чл. 5, ал. 2 и 3/ е уговорено, че срокът за
предаване на владението на имотите е 31.10.2010 г., като при виновно неизпълнение
на което и да е задължение по договора от страна на продавача за срок не
по-дълъг от 6 месеца, същият дължи неустойка за забава в размер на 0.5 % на ден
от стойността на неизвършените СМР, а при виновно неизпълнение за по-дълъг от 6
месеца период той възстановява на купувача дадения по договора задатък в двоен
размер и платената продажна цена, както и дължи обезщетение за вреди, т. е. според
съдържането на договора и съобразно чл. 20 ЗЗД съдът намира, че страните са
уговорили неустойка за забава в размер на 0.5 % на ден върху стойността на
неизвършените СМР и неустойка за пълно неизпълнение /предполагаща разваляне на
договора/ в размер на двойния размер на задатъка. Ищцата обаче не се позовава
на пълното неизпълнение на договора, не иска развалянето на същия /в
допълнителната искова молба е направено такова искане, но доколкото е било несвоевременно въведено,
съдът не го е приел за разглеждане, като не се е произнесъл изрично в тази
насока доколкото искането не е било поддържано по-нататък в хода на делото,
вкл. след изготвяне на доклада по делото/, съответно не претендира неустойка за
пълно неизпълнение, каквато е именно уговорената в размер на двойния размер на
задатъка, а претендира неустойка за забава, която обаче е уговорена по друг
начин, а волята на страната не е насочена към присъждане на такава съобразно
уговореното.
Съобразно изводите за
неоснователност на главния иск за заплащане на неустойка неоснователни са и
акцесорните изводи за заплащане на обезщетение за забава в размер на 35427.30 лв. за периода от датата на забавата до датата на
предявяване на исковата молба и за заплащане на обезщетение за забава в размер
на законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
плащане.
По иска за намаляване на продажната
цена на магазин № 2:
Чл. 195, ал. 1, изр. 2-ро ЗЗД дава възможност на купувача при наличие на недостатъци на вещта да иска
намаляване на цената й. В случая се твърди, че е налице недостатък, а именно,
че реалната площ на магазин № 2 не отговаря – по-малка е от уговорената между
страните и съответно платена от ищцата, поради което съответно на неизградената
квадратура се претендира намаляване на цената, като по делото тази претенция е
заявена като частична.
От доказателствата по
делото обаче се установява, че вещта не страда от твърдения недостатък. Видно
от уговореното между страните в предварителния договор, площта на магазин № 2
следва да бъде
С оглед изложеното съдът не
следва да коментира възражението за изтекла погасителна давност на ответника,
както и възраженията му досежно последвала /с анекс към договора/ промяна на
цената и на срока за предаване на владението.
С оглед изхода на делото
искането на ищцата за присъждане на разноски е неоснователно. Искането на
ответника в същата насока е основателно, съответно ищцата следва да бъде
осъдена да му заплати сумата от 100 лв. за направени по делото разноски –
платено адвокатско възнаграждение /доколкото относно останалата част от
адвокатското възнаграждение не са ангажирани доказателства за реално плащане/.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.А. Н. с ЕГН ********** *** срещу „Е.” ЕООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Х.К., искове за заплащане на следните суми: сумата
от 47100 /четиридесет и седем хиляди и сто/ евро, представляваща неустойка,
уговорена като двоен размер на задатъка, даден по предварителен договор за
покупко-продажба на недвижими имоти, сключен между страните на 28.05.2009 г., за неизпълнение на задължението на ответника
да предаде в срок до 31.10.2010 г. владението на недвижимите имоти, предмет на
предварителния договор, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
предявяване на исковата молба – 30.07.2010 г., до окончателното плащане; сумата
от 35427.30 лв. /тридесет и пет хиляди четиристотин двадесет и седем лева и
тридесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата на главницата от датата на забавата – 31.10.2010 г., до
датата на предявяване на исковата молба – 30.07.2010 г.; сумата от 100000 /сто
хиляди/ лева, представляваща част от общата сума от 99601.17 евро,
представляваща цената на твърдяната като неизградена квадратура от
ОСЪЖДА Р.А. Н. с ЕГН **********
*** да заплати на „Е.” ЕООД с ЕИК ***********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Х.К.,
сумата от 100 /сто/ лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: