РЕШЕНИЕ
№………
гр.Радомир, 30.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Радомирският районен съд - гражданска колегия, ІІІ
състав в публичното заседание на двадесет и седми март през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Районен съдия : Татяна Тодорова
при секретаря: Илияна Стоева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1132 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищецът „Н.М.“
ООД с ЕИК ....с адрес: *** чрез пълномощника си адв. К.Т.е предявил иск против Д.Б.И. с ЕГН ********** *** и И.К.Й. с ЕГН ********** ***.
В исковата молба се твърди се, че
на 26.01.2018 г. ответника И.Й. издал в полза на ищеца запис на заповед, а
ответникът Д.И. станал поръчител по същата и по този начин ответниците се
задължили да заплатят солидарно на ищеца сумата в размер на 10200 лева. Твърди,
че поради неиздължаване на датата на падежа 05.06.2018 г. ищеца е заявил
вземането по заповедта за изпълнение по реда на чл.417, т.9 от ГПК, като пред
РдРС било образувано ч.гр.д. № 763/2018 г., по което в полза на ищеца били
издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Твърди, че по
записа на заповед имало постъпило частично плащане в размер на 1808.25 лева,
като останал неизплатен остатък в размер на 8391.75 лева, който не бил издължен
от ответниците въпреки настъпилия падеж и предявяването на записа на заповед.
Искането към съда е да постанови
решение по силата на което да признае за установено че ответниците дължат
солидарно на ищеца сумата в размер на 8391.75 лева, представляваща частично
непогасена главница по запис на заповед от 26.01.2018 г., предявен за плащане
на 05.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на продаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, като им се
присъдят направените в заповедното и исковото производство разноски.
В срока за отговор, ответника И.К.Й. чрез
пълномощника си адв. Б. – САК е подал отговор на исковата молба, с който е
оспорил всички факти и обстоятелства изложени в исковата молба, като е заявил
становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. В отговора
твърди, че с другия ответника са колеги, като в началото на 2018 г. Й. го
помолил да му стане поръчител по договор за заем, тъй като спешно му трябвали
1000 лева, но фирмата за кредит му изискали и поръчител. Сочи, че му бил обещал
да няма проблеми със заеми, който щял да плаща, поради което се съгласил.
Твърди, че на 26.01.2018 г. двамата отишли в офиса на ищеца в гр. Радомир,
където подписали договор за заем и запис на заповед, които не прочели. Сочи, че
на Й. му бил даден от ищеца списък, на който трябва да прави вноските си, а на
него не било предоставено нищо. Твърди, че Й. взел сума от 1000 лева и двамата
напуснали офиса. Сочи, че Й. е сключил договор за заем на стойност от 1000 лева
със задължение за връщане на сумата и начислени лихви върху нея със срок до
29.11.2019 г., като към договора имало изготвен погасителен план, в който били
посочени 96 вноски, всяка в размер на по 106.25 лева, като общата сума, която е
следвало да бъде върната след изтичане на договора за заем възлизала на 10200
лева, а за обезпечение на вземането в същия ден ответникът подписал записа на
заповед. Твърди, че на заемополучателят не бил предоставен екземпляр от
договора за заем. Сочи, че до получаване на запорното съобщение по
изпълнителното дело били погасени 35 вноски от погасителния план в общ размер
на 3178.75 лева, поради което излага доводи, че частично предявеният иск за
сумата от 8391.75 лева е неоснователен за разликата над 7021.25 лева, поради
извършено плащане преди завеждане на заповедното производство. Сочи, че тъй
като падежа на процесния запис на заповед е 15.06.2018 г., който не съвпада с
крайния срок за издължаване на договора за заем – 29.11.2019 г., вземанията за
вноските по договора за заем след датата на падежа по записа на заповед били
неизискуеми, като иска в тази му част, счита за неоснователен. Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответника не дължи
процесната сума по записа на заповед, като отхвърли предявените искове, като
неоснователни, поради извършено плащане и поради ненастъпила изискуемост на
вноски от № 21 до № 96, като му се присъдят направените по делото разноски.
В срока за отговор, ответника Д.Б.И. чрез
пълномощника си адв. Б. – САК е подал отговор на исковата молба, с който е
оспорил предявените искове. В отговора твърди, че поради необходимост от
финансови средства за покриване на заем към трето лице, бил принуден да се
обърне към ищеца за заем в размер на 1000 лева, като за неговото предоставяне
му бил изискан един поръчител. Твърди, че на 26.01.2018 г. заедно с другия
ответник посетили клон на ищеца в гр. Радомир, за да подпишат необходимите
документи и да получи заема. Сочи, че за
обезпечаване връщането на кредита към договора подписали и процесния запис на
заповед, като не обърнал голямо внимание на документите, които подписва, като
знаел, че всяка седмица трябвало да плаща по 106 лева, за да издължи заема.
Твърди, че не обърнал внимание, че получава 1000 лева, а трябвало да върне общо
10200 лева до края на м.11.2019 г. Сочи, че другият ответник подписал договора
за заем в качеството му на поръчител, както и записа на заповед, подписал като
поръчител. Сочи, че след подписване на документите получил погасителен план и
поисканите от него 1000 лева, като екземпляр от договора не му бил предоставен.
Твърди, че извършвал плащания по договора на място в офиса на ищеца срещу
подпис върху екземпляра от погасителния план, който се намира у ищеца, за което
нямал документи за платените суми, като към датата на отговора на исковата
молба имал забавяне в плащанията с 10-15 дни, и не бил уведомен, че има проблем
по кредита. В отговора твърди, че бил сключил договор за паричен заем за сумата
от 1000 лева, по който другият ответник бил поръчител, със задължение за
връщане до 29.01.2019 г. Сочи, че до получаване на запорното съобщение по
изпълнителното дело били погасени 35 вноски от погасителния план в общ размер
на 3178.75 лева, поради което излага доводи, че частично предявеният иск за
сумата от 8391.75 лева е неоснователен за разликата над 7021.25 лева, поради
извършено плащане преди завеждане на заповедното производство. Сочи, че тъй
като падежа на процесния запис на заповед е 15.06.2018 г., който не съвпада с
крайния срок за издължаване на договора за заем – 29.11.2019 г., вземанията за
вноските по договора за заем след датата на падежа по записа на заповед били
неизискуеми, като иска в тази му част, счита за неоснователен. Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответника не дължи
процесната сума по записа на заповед, като отхвърли предявените искове, като
неоснователни, поради извършено плащане и поради ненастъпила изискуемост на
вноски от № 21 до № 96, като му се присъдят направените по делото разноски.
В съдебно
заседание и в депозирана писмена защита ищцовата страна чрез пълномощника си
адв. Тодорова поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като им се
присъдят направените по делото разноски.
В
съдебно заседание и депозирани писмени бележки ответниците чрез пълномощника си
адв. Б., оспорват предявения иск и молят съда да постанови решение, с което да
отхвърли иска, като неоснователен и недоказан. Евентуално молят съда да
отхвърли предявените искове, поради ненастъпила изискуемост на вземанията от № .
до № . от представения погасителен план, като им се присъдят направените по
делото разноски.
Радомирският
районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба,
като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, от фактическа страна прие за установено
следното:
От приложеното към настоящето дело частно
гражданско дело № ../2018 г. на РдРС, се установява, че на 17.07.2018 г. ищецът
е депозирал в РдРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, и на същата дата съдът е
издал Заповед № 662 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК, с която е разпоредил длъжниците И.К.Й. и Д.Б.И. да заплатят солидарно на „Н.М.“
ООД сумата от 10200 лева, издадена на 26.01.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от 17.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
В
законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение, длъжниците И.К.Й. и Д.Б.И. са подали възражение за
недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителя „Н.М.“
ООД е предявил настоящия положителен установителен иск.
Видно
от приложения оригинал на запис на заповед, съдържаща се в кориците на
образуваното частно гражданско дело (л.5 от ч.гр.д. № ../2018 г. на РдРС) на 26.01.2018 г. в гр. Перник ответника И.К.Й.
е издал запис на заповед, с който безусловно и неотменимо се е задължил да
плати без протест и без разноски сумата 10200 лева на ищеца "Н.М."
ООД, *** на падеж 15.06.2018 г. и с място на плащане гр. Перник, ул. "Рашо
Димитров", бл. 80, ет. 6, ап. 71. Записа на заповед е подписан и от
ответника Д.Б.И., като поръчител за изпълнение на цялото задължение по него,
включително и за всички последици от неизпълнението му. Записът на заповед е
предявен на ответника И.К.Й. срещу подпис на 15.06.2018 г.
В хода
на делото ответниците твърдят, че процесния запис на заповед е послужил като
обезпечение на договор за кредит, като в тази връзка към отговора на исковата
молба е представено приложение № 1 към договор за заем № …/26.01.2018 г.
Фактът, че процесният запис на заповед обезпечава договор за потребителски
кредит № …. от 26.01.2018 г. е обявен за безспорен между страните с протоколно
определение, постановено в открито съдебно заседание от 27.03.2019 г.
По
делото е представен и приет договор за потребителски кредит № 23632/26.01.2018
г., от който се установява, че на 26.01.2018 г. ищецът, в качеството му на
кредитор е предоставил на ответника И.К.Й., в качеството му на кредитополучател
е предоставен кредит в размер на 10200 лева, със срок на кредита от 96 седмици,
който да бъде издължен на 96 седмични вноски, всяка от които в размер на 106.25
лева, с фиксиран годишен лихвен процент от 0 %, и годишен процент на разходите
по кредита от 19,80 %, с крайна падежна дата 29.11.2019 г. и първа вноска на
02.02.2018 г. В чл.1 от договора е уговорено между страните, че кредитът се
усвоява от кредитополучателя в пълен размер, веднага след сключването му, като
заемната сума се получава от кредитополучателя в брой с подписване на договора.
Като страна по договора е ответникът Д.Б.И., който е подписал същият, в
качеството му на поръчител.
От
приложеното и неоспорено от страните приложение № 1 към договор за заем № …./26.01.2018
г. се установява, че ответникът И.К.Й. е извършвал погасявания по кредита,
които са както следва: на 12.03.2018 г. - 440 лв.; на 05.04.2018 г. – 200 лв.;
на 05.04.2018 г. – 316.25 лв.; на 25.04.2018 г. – 320 лв.; на 11.05.2018 г. –
320 лв. и на 31.05.2018 г. - 212 лв., или е погасил сумата в общ размер на
1808.25 лева. Не се спори между страните, че след 31.05.2018 г. не е извършвано
погасяване по кредита.
Представен,
приет и неоспорен от страните е и разходен касов ордер № 148/26.01.2018 г., от
който се установява, че ищецът е предоставил на ответника кредит № … в размер
на 10200 лева.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена от приетите по делото писмени
доказателства.
Радомирският
районен съд, като взе предвид изложеното по-горе, от правна страна прие
следното:
Предявеният от ищеца иск е по чл.415 вр.чл.422 от ГПК и чл.86 от ЗЗД, и е предявен в законоустановения едномесечен срок, като
касае вземането по заповедта, поради и което производството се явява допустимо.
Съгласно
т.17 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, предмет на делото при предявен
установителен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в хипотезата на издадена
заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК е съществуване на вземането, основано
на записа на заповед. При въведени от страните твърдения или възражения,
основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което
е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното
правоотношение.
Записът на заповед е самостоятелна правна сделка
от категорията на абстрактните, при която основанието е извън съдържанието на
документа. С оглед на това в съобразителната част на тълкувателното решение е
разяснено, че в производството по чл.422, ал.1 от ГПК, ищецът - кредитор, който
се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, доказва
вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от
външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. Когато ответникът -
длъжник се защитава срещу иска с общо оспорване на вземането, без да
противопоставя конкретни възражения срещу съществуването му, ищецът - кредитор
не е длъжен да сочи основание на поетото със записа на заповед задължение и да
доказва възникването и съществуването на каузално правоотношение между него и
издателя, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед.
Доказването на каузално правоотношение като причина за издаване на записа на
заповед е необходимо само в случай на въведени от страните твърдения и възражения
за обвързаност на записа на заповед с конкретно каузално правоотношение, от
което длъжникът черпи релативни възражения, относими към погасяването на
вземането по записа на заповед. В този случай тежестта за доказване на
каузалното правоотношение и на обвързаността му със записа на заповед се
разпределя в съответствие с общото правило на чл.157, ал.1 от ГПК, като всяка
от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си и
които са обуславящи за съществуването или несъществуването на установяваното в
производството по чл.422, ал.1 от ГПК - менителнично вземане.
В
исковата молба, с която е предявен искът по чл.422, ал.1 от ГПК, ищецът е
посочил като основание за възникване на спорното парично вземане единствено
записът на заповед, послужил за издаване на заповедта за изпълнение. В срока за
отговор ответниците са възразили против твърденията на ищеца, като твърдят че
записа на заповед служи за обезпечаване на договор за заем, като в тази връзка
е приложеният и приет по делото договор за потребителски кредит № …./26.01.2018
г.
Категорична
и постоянна е практиката на ВКС, че при наличие на безспорни данни, че записът
на заповед като абстрактна сделка обезпечава изпълнението на друго каузално
правоотношение между ищеца кредитор и ответника длъжник, в производството по
чл.422 от ГПК, за установяване вземането на кредитора, следва да бъдат събрани
доказателства и да се изследва въпроса както за
действителността/недействителността на менителничния ефект, така и за
каузалната сделка, за чието обезпечение е издаден записът на заповед. В този
смисъл са решение на ВКС № 159 от 15.12.2011 г., постановено т.д. №1048/2010
г.; решение № 149 от 05.11.2010 г. по т.д. №49/2010 г.; решение на ВКС № 105 от
13.07.2012 г. по т.д. № 546/2011 г. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК.
Недействителното каузално правоотношение
препятства както възникването на поетите с конкретната сделка права и
задължения, така и на поетите със записа на заповед менителнични права и
задължения. Същевременно погасяването на паричното задължение по каузалната
сделка, обезпечено със запис на заповед, има за последица и погасяване на абстрактното задължение, обективирано в
съдържанието на записа на заповед.
От
представения и приет договор за потребителски кредит от 26.01.2018 г. се
установява по безспорен начин, че между ищецът и ответникът И.К.Й. е сключен
договор за потребителски кредит, обезпечен с процесния запис на заповед, както
и с поръчителство от страна на ответника Д.Б.И.. С оглед на това съдът намира,
че наличието на валидно каузално правоотношение - договор за заем по силата на
който ищецът е предоставил на ответникът Й. в заем сумата в размер на 10200
лева е установено по безспорен начин. Съгласно чл.1 от договора заеманата сума
е предадена на ответника Й. като заемополучател, веднага след сключване на
договора в брой и с подписване на договора. Ответниците не спорят и не твърдят,
че заемната сума не е получена от Й., но последният твърди, че не е получил вписаната
в договора за кредит сума от 10200 лева, тъй като не е обърнал внимание, какво
точно подписва, и реално му била предоставена сума в размер на 1000 лева, но
тези твърдения се опровергават, от приетото и неоспорено от страните приложение
№ 1 към договора за заем, от което се установява, че ответникът е направил
погасявания в общ размер на 1808.25 лева, за което е положил и своите подписи,
т.е. погасил е сума много по-голяма от твърдяната за получена от него, поради
което и не може да се приеме, че му е предоставена сумата в размер на 1000
лева. Други доказателства подкрепящи твърденията на ответника по делото не се
събраха. От друга страна в представения и приет по делото договор за кредит
страните изрично са уговорили в чл.1 от същият, че кредитът се усвоява от Й. в
пълен размер, веднага след сключване на договора за паричен заем, като заемната
сума се получава от кредитополучателя в брой с подписване на договора. Договора
кореспондира и с приложения и неоспорен от страните разходен касов ордер от
26.01.2018 г., от който се установява по безспорен начин, че Й. е получил от
ищеца сумата в размер на 10200 лева, което е удостоверил с полагане на подписа
си в ордера. Ето защо следва да се приеме, че ответникът е получил посочената в
договора сума, като възраженията, респ. твърденията му, че е получил сума в
размер на 1000 лева, останаха недоказани, поради което и следва да се приеме за
установено по безспорен начин сключването на договор за потребителски кредит от
26.01.2018 г., по силата на който ответникът Й. е получил от ищеца сумата в
размер на 10200 лева, а ответникът И. е поел задължение по същия като
поръчител, обезпечен с процесната запис на заповед, който факт е обявен за
безспорен между страните.
При проверка на редовността на процесния запис на
заповед от външна страна по смисъла на чл.535 и чл.536 от ТЗ, съдът констатира,
че същият съдържа всички законови реквизити. При това положение следва да бъде
съобразен падежа на записа на заповед и падежа на каузалното правоотношение, което
е обезпечена с него.
Относно
значението на падежа на записа на заповед, признат от страните по спора като
имащ обезпечителна функция по каузално правоотношение, по отношение на
задълженията, обезпечими със същия, и дали това са изискуемите до падежа на
записа на заповед задължения по конкретното каузално правоотношение или и
такива, чиято изискуемост е настъпила след тази дата, е формирана постоянна
съдебна практика на ВКС, намерила израз в решение № 108 от 22.07.2014 г. по т. д. 2418/2013 г. на
ВКС, ТК, I т. о., решение № 171 от 11.11.2014 г. по т. д. № 2913/2013 г. на
ВКС, ТК, I т. о., решение № 249 от 2.02.2015 г. по т. д. № 4224/2013 г. на ВКС,
ТК, I т. о. В тях е прието, че записът на заповед установява изискуемост на
вземането към датата на падежа, посочен в ценната книга. Ако записът на заповед
обезпечава каузално правоотношение между издателя и поемателя, то за
реализиране вземането по записа на заповед следва да е налице кореспондиращо задължение
по каузалното правоотношение, изискуемо към същия момент, тъй като в противен
случай би се постигнало неоснователно предварително реализиране на
обезпечителната функция на записа на заповед. Ако обезпечителната функция на
записа на заповед е по отношение на всички видове задължения по каузалното
правоотношение /главница, договорна, наказателна лихва, такси и др./, следва да
бъде съобразявана изискуемостта на задължения от всеки вид към датата на падежа
на записа на заповед. При доказана обезпечителна функция на записа на заповед,
какъвто е настоящият случай, вземането на основание ценната книга следва да би
било изпълнимо към падежа й и съгласно условията на каузалното правоотношение.
В противен случай би се стигнало до това, че на основание менителничния ефект
би могло да се присъдят и законни лихви за забава, считано от падежа на ефекта,
за задължения, чиято изискуемост настъпва в бъдещ спрямо тази падеж момент. В
този смисъл е решение № 252 от 21.03.2018
г. на ВКС, по т. д. № 951/2017 г., II т. о., постановено по реда на чл.290 от ГПК.
В
настоящият случай, по безспорен начин се доказа обезпечителната функция на
записа на заповед по отношение на задължението по каузалното правоотношение,
като главница, поради което и следва да бъде съобразявана изискуемостта на
задължението към датата на падежа на записа на заповед – 15.06.2018 г. При това
положение не следва да се обсъждат доводите на ищеца за настъпила предсрочна
изискуемост на кредита, тъй като фактите въз основа на които е предявен
настоящият иск, респ. е издадена заповедта за незабавно изпълнение, ищеца не е
изложил такива твърдения, каквито за първи път са наведени в депозираната по
делото писмена защита.
От
приетото по делото Приложение № 1 към договор за заем от 26.01.2018 г. се
установява, че към 15.06.2018 г. са падежирали общо 20 на брой седмични вноски,
всяка в размер на 106.25 лева, или общо падежиралото задължение по договора за
потребителски кредит е в размер на 2125 лева. Не е спорно между страните, че
ответникът Й. е погасил до 31.05.2018 г. сумата в размер на 1808.25 лева. При
това положение и предвид падежа на менителничния ефект – 15.06.2018 г., то към
дата остава дължима и непогасена сума в размер на 316.75 лева, до който размер
предявеният иск се явява основателен и доказан.
С оглед
горе изложеното съдът намира предявения иск за частично основателен и доказан,
поради което и по отношение на ответниците следва да се постанови решение, с
което да се признае за установено, че последните дължат на ищеца солидарно сумата
в размер на 316.75 лева, представляваща неплатено задължение по Запис на
заповед от 26.01.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 17.07.2018 г.
до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № …/17.07.2018
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№ 763/2018 г. по
описа на РдРС, а за разликата до пълният предявен размер от 8391.75 лева, искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По
разноските:
Страните
претендират присъждане на разноски, за което ищецът е представил списък на
разноските. В представения от ищеца списък на разноските е посочено, че се
претендират разноски в размер на 1421.84 лева, от които адвокатски хонорар в
размер на 750 лева, държавна такса в размер на 167.84 лева, адвокатски хонорар
в заповедното производство – 300 лева и държавна такса в заповедното от 204
лева. От събраните по делото доказателства не се установява ищецът да е направил
разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева. От приложения по
делото договор за правна защита и съдействие се установява, че между „НД М.“ и адв. Т. страните са договорили да бъде оказана правна
защита и съдействие, изразяващи се в иск по чл.422 от ГПК срещу ответниците
пред РдРС, за което е договорено възнаграждение в размер на 750 лева, платимо
по банков път, но не са представени доказателства, така договореното адвокатско
възнаграждение да е заплатено от ищеца на адв. Т.. Съгласно т.1 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г., постановено по тълк.дело № 6/2012 г., ОСГТК на
ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан
начина на плащане и ако е по банков път, следва да бъдат представени
доказателства за това. Предвид на това, че по делото не са представени
доказателства договорената сума за адвокатско възнаграждение в размер на 750
лева да е заплатена от ищеца на адв. Т., то и тези претендирани разноски по
делото не следва да бъдат приети от съда като извършени. При това положение
ищецът е доказал направени разноски в исковото производство в размер на 167.84
лева – държавна такса, а по заповедното производство в размер на 300 лева
адвокатско възнаграждение и 204 лева държавна такса, като следва да се вземе
предвид, че и искът не е предявен за сумата, за която е издадена заповедта за незабавно
изпълнение.
Вземането
за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от
ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да
се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото
решение.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените
по заповедното и исковото производство разноски, съразмерно с уважената част на
иска в размер на 420.99 лева.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК с оглед изхода на делото на ответника Д.Б.И.
следва бъдат присъдени направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената
част от иска в размер на 721.69 лева, които следва да бъдат възложени върху
ищцовата страна.
На
ответника И.К.Й. също следва да му бъдат присъдени направените от него разноски
на основание чл.78, ал.3 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от иска в размер
на 721.69 лева, които също следва да бъдат възложени върху ищцовата страна.
Воден
от горното Радомирският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Б.И. с ЕГН ********** *** и И.К.Й. с ЕГН ********** *** дължат
солидарно на „Н.М.“
ООД с ЕИК ....с адрес: *** сумата
в размер на 316.75 (триста и шестнадесет
лева и седемдесет и пет стотинки) лева, представляваща неплатено задължение
по Запис на заповед от 26.01.2018 г., издадена от И.К.Й. и авалирана
от Д.Б.И., ведно със законната лихва
считано от 17.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми
е издадена Заповед № 662/17.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№ 763/2018 г. по
описа на РдРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над приетия за установен размер от 316.75 лева до пълният предявен
размер от 8391.75 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.Б.И. с ЕГН ********** *** и И.К.Й. с ЕГН ********** *** да заплатят солидарно на Н.М.“ ООД с ЕИК ....с адрес: *** сумата в размер на 420.99
(четиристотин и двадесет лева и деветдесет и девет стотинки) лева,
представляваща разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Н.М.“
ООД с ЕИК ....с адрес: *** да
заплати на Д.Б.И. с ЕГН ********** *** сумата от 721.69
(седемстотин двадесет и един лев и шестдесет и девет стотинки) лева, представляваща
разноски по производството, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Н.М.“
ООД с ЕИК ....с адрес: *** да
заплати на И.К.Й. с ЕГН ********** *** сумата от 721.69 (седемстотин двадесет и един лев и
шестдесет и девет стотинки) лева, представляваща разноски по производството,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./