Р Е Ш Е Н И
Е
№____
гр. Русе, 11.04.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен
съд, наказателна колегия, в публичното заседание на единадесети април през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ЮЛИЯН СТАМЕНОВ
Членове:1.РОСИЦА
РАДОСЛАВОВА
2. РАЛИЦА ГЕРАСИМОВА
при секретаря ЕВА
ДИМИТРОВА и в присъствието на прокурора НИКОЛАЙ НИКОЛОВ като
разгледа докладваното от съдия Радославова ВАНД №189/2019г. по описа на РОС
Р Е
Ш И :
На основание чл.378, ал.5, вр.чл.336, ал.1, т.4, вр.чл.334, т.2 от НПК:
ОТМЕНЯ решение №48/16.01.2019год. постановено по АНД № 1925/2018 г. по описа на РРС,
пети наказателен състав, с което обвиняемият Н.Р.И. *** е бил признат за ВИНОВЕН по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК и на основание чл.378,
ал.4, т.1от НПК и чл.78а НК е освободен от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание глоба в размер на 1 000лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА обвиняемия Н.Р.И., роден на ***год. в с.Голямо
Враново, живущ в с.гр., български гражданин, с основно образование, женен, не работи,
неосъждан, ЕГН – ********** за
НЕВИНЕН в това, че на 16.07.2018г.
в с.Голямо Враново, обл.Русе управлявал МПС – мотопед м.“Пежо“, модел „Vogue“ с идентификационен номер на рама №***, което не е
регистрирано по надлежния ред, предвиден в чл.140, ал.1 ЗДвП и
Наредба № I-45/24.03.2000г. на МВР за регистрация,
отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от
тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, поради което и на
основание чл.378, ал.4, т.2, вр.чл.301, ал.4, вр.чл.305,
ал.6 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението за извършено престъпление по чл.345, ал.2, вр.ал.1 НК и му НАЛАГА административно наказание „глоба“ в размер на 200лв. за
извършено от него административно нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационен контрол.
М О Т И В И
към
Решение №34/11.04.2019г.по ВАНД №189/2019г. по описа на Окръжен съд -
Русе
Производството
е въззивно, по реда на глава ХXI, вр.чл.378,
ал.5 от НПК.
Образувано по
жалба на обв.Н.Р.И. *** против решение №48/16.01.2019г., постановено по АНД
№1925/18г. по описа на РРС, пети н.с.-в, с което обв.Н.И. е признат за виновен
в това, че на 16.07.2018г. в с.Голямо Враново, обл.Русе управлявал МПС –
мотопед м.“Пежо“, модел „Vogue“ с
идентификационен номер на рама № ***, което не е регистрирано по надлежния
ред, предвиден в чл.140, ал.1 ЗДвП и Наредба № I-45/24.03.2000г. на МВР за регистрация, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за
предоставяне на данни за регистрираните ППС , поради което и на основание чл.345,
ал.2, вр. ал.1 от НК и чл.378, ал.4, т.1 от НПК и чл.78а НК е освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер
на 1 000лв.
Обв.Н.И.
се явява лично и поддържа подадената жалба, съдържаща доводи за явна
несправедливост на наложеното наказание с искане санкцията да бъде намалена до
законоустановения минимален размер.
Представителят
на РОП взема становище за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване
решението на районния съд, като законосъобразно и правилно.
Като
прецени доказателствата по делото, доводите на страните и извърши служебна
проверка на правилността на решението, Окръжният съд намира следното:
Жалбата
е основателна,
макар и не по изложените в нея съображения.
Производството
пред първата инстанция е протекло при условията на гл.28 от НПК по внесено
предложение на прокурор при РРП за освобождаване на обвиняемото лице от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
Според
наличните по делото доказателства, от фактическа страна е безспорно установено,
че на 16.07.2018г. в 13,30ч. обв.Н.И. управлявал в с.Голямо Враново, обл.Русе
МПС – мотопед м.“Пежо“, модел „Vogue“ с
идентификационен номер на рама № ***, което не било регистрирано по надлежния
ред, предвиден в чл.140, ал.1 ЗДвП и Наредба № I-45/24.03.2000г. на МВР за регистрация, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за
предоставяне на данни за регистрираните ППС, когато бил спрян за проверка от
св.И.С. – *** при РУ МВР – Сливо поле към ОДМВР – Русе. Установило се, че
водачът е неправоспособен, а МПС е
закупено в Белгия и му е предоставено без да е регистрирано в Р.България по
съответиня ред от страна на неговия син – св.А.Р., работещ в чужбина.
Необходимостта от неговото използване се налагала в работата на обв.И. ***, при
обход на земеделските земи, стопанисвани от кооперацията. Пред полицейските
служители от дежурния автопатрул, последния споделил, че използва мотопеда само
по черни пътища, а конкретното пътуване се наложило за да снабди с лекарства
болната си съпруга – св.Е.И., тъй като в селото, където живеят няма аптека.
Водачът доброволно представил документ, относно техническите параметри на
превозното средство и подписал без възражния съставените му два броя АУАН за
допуснатите от него две нарушения на ЗДвП - по чл.150 и по чл.140, ал.1 от
закона. Понастоящем лицето е продало мотопеда, не работи и е регистрирано в
Д“Бюро по труда“ към Агенцията по заетостта.
Изложената
по-горе фактическа обстановка изцяло съответства на изложеното в
обстоятелствената част на постановлението на РРП, въз основа на което е било
образувано първоинстанционното съдебно производство и се извежда от цялата безпротиворечива доказателствена съвкупност,
събрана в хода на досъдебното и съдебното дирене, при което по арг.за
противното от нормата на чл.305, ал.3 НПК, не се налага пространствен и обстоен доказателствен анализ. Изложеното е
възприето от районния съд по еднозначен начин, но според настоящата инстанция
той е достигнал въз основа на фактите по делото до неправилни правни изводи,
касаещи съставомерността на деянието, тъй като същото разкрива признаците на
малозначителност по см.на чл.9, ал.2 НК. Това заличава престъпния му характер и
налага необходимостта от оправдаване на обвиняемия по въведеното му обвинение и
налагане на административно наказание за извършено от него административно
нарушение по чл.175, ал.3 ЗДвП. Необосноваността и неправилността на
залегналите изводи в атакуваното решение се състои в преценката за степента на
обществена опасност на деянието и дееца, която е единствения разграничителен
критерий между административно нарушение и въздигането му в престъпление при
идентични съставомерни признаци, както е в случая. Съотношението между
административна и наказателна отговорност и в частност приложението на принципа
non bis in idem са предмет на многократни произнасяния със задължителен
характер от страна на ВКС, поради което не е необходимо да бъдат коментирани и
в настоящото изложение, но последните изменения на НПК в тази насока са именно
с оглед решаването на този проблем, когато фактите, относно деянието покриват
признаците на административно нарушение и на престъпление, т.е.нарушаването на
едни и същи законови разпоредби, охраняващи един и същ обект /обществени
отношения/ може да бъде административен или наказателен деликт в зависимост от
степента на обществена опасност на деянието.
Не на последно
място следва да се посочи, че доводите в мотивите на атакуваното решение на
районния съд за липса на малозначителност на деянието по см.чл.9, ал.2 НК, не
намират опора в доказателствения материал по делото, доколкото с оглед
конкретиката на деянието, същото съдържа всички изискуеми съставомерни признаци
на нормата, с оглед данните по делото и макар формално да осъществява
признаците на предвиденото в закона престъпление и поради своята малозначителност,
не се явява общественоопасно, поради което престъпния му характер следва да се
заличи, водещо до оправдаване на обвиняемото лице по въведеното обвинение.
Касае се за деяние с инцидентен
характер, за кратко придвижване в рамките на населеното място с конкретна
цел, става въпрос за човек с чисто
съдебно минало, трудово ангажиран към момента
на проверката. Необосновано е твърдението на районния съд, обуславящо
направената в мотивите преценка за завишена степен на обществена опасност на
деликта, че „И. е употребявал мотопеда ежедневно, за продължителен период от
време без да го регистрира и само намесата на органите на МВР е преустановила
управлението му, което е щяло да продължи значително повече“. Освен липсата на
каквито и да било писмени и гласни доказателства по делото в тази насока, което
прави този извод на съда необоснован и
незаконосъобразен, като почиващ изцяло на предположения, което е недопустимо, с
оглед основополагащи принципи в наказателната политика и процес, така посоченото
обстоятелство излиза извън предмета на доказване по делото, който съгласно
разпоредбата на чл.378, ал.3 НПК се очертава с изложените в постановлението по
чл.375 НПК фактически положения. Видно от обстоятелствената част на
разглежданото постановление, прокурорът е изложил факти, относно, това, че на
инкриминираната дата обвиняемото лице еднократно е управлявало нерегистирано по
съответния ред МПС. С оглед разпоредбата на
чл.378, ал.3 НПК районният съд е бил обвързан от така изложените
фактически положения в постановлението, при което е следвало при правилно
приложение на процесуалния закон да разгледа и реши делото във фактическите
рамки, определени от прокурора, а не самоволно да ги разширява.
Въззивният съд не споделя становището на районния съд,
касаещо приложението на чл.9, ал.2 от НК и приема, че всяко деяние, независимо
от обществените отношения – предмет на защита с него, следва да притежава
определена степен на интензитет на засягане обекта на деянието, което да прави
общественооправдано третирането на съответното противонормено поведение като
престъпление и да обоснове използването на средствата за наказателна принуда
като обществено приемливо. В конкретиката на случая въздействието на деянието е
толкова лишено от значение, че в действителност не застрашава реално
обществените отношения, свързани с безопасността на транспорта – предмет на
защита от законодателя. Въззивният съд споделя това виждане, че процесното
деяние, засягащо в явно незначителна степен обекта на защита, оценено през
призмата на добрите характеристични данни за дееца, прави неоправдано
третирането му като престъпление.
С оглед
изложеното, въззивната инстанция намира атакуваното решение за
незаконосъобразно и необосновано, поради което следва да се отмени, а дееца да
се оправдае по обвинението за извършено престъпление по чл.345, ал.2 НК и да му
се наложи административно наказание за извършеното от него административно
нарушение по чл.175, ал.3,пр.1 от ЗДвП, затова, че на процесната дата и място
управлявал процесното МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, за което
следва да му се определи административно наказание в минималния предвиден
размер, указан в специалния закон –
чл.175, ал.3 ЗДвП /в сила от 21.01.2017г./ - глоба в размер на 200лв., предвид
наличието на само смекчаващи отговорността обстотятелства, каквито са
съдействието на правоохранителните органи, разкаяние, съжаление, белег за
реалността на което е и продажбата на въпросното МПС понастоящем, липсата на
минали осъждания, признанието на вината, липсата на доходи. Настоящата
инстанция намира същото за справедливо
определено, бидейки съобразено с критериите на чл.36 от НК и чл.17-21 от ЗАНН,
съгласно императивната разпоредба на чл.379 от НПК, отчитайки факта, че кумулативно
предвиденото наказание лишаване от правода управлява МПС е неприложимо в
случая, поради неправоспособността на водача.
Мотивиран
така и на основание на основание чл.378, ал.5, вр.чл.336, ал.1, т.4, вр.чл.334, т.2 от НПК съдът постанови своето
решение.
Председател:
Членове:1.
2.