Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 09.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд,
V гр. състав
на публично заседание проведено на 11 януари
2018г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
и при секретаря Галя
Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 3578 по описа на съда за 2017г. и на основание данни по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Иск с правно основание
чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от С. П.Ш. и Й.И.Ш. срещу М.А.Ш., непълнолетен, със съгласието на
неговата майка и законен представител Т.М.П., и срещу П.С.Ш. *** за разваляне
на договор за гледане и издръжка. Твърди се, че на 03.10.1990г., с договор,
обективиран в нотариален акт № 190, том VII, дело № 1390 от 1990г. на плевенски
нотариус, ищците са прехвърлили собствения си ***, идентификатор
56722.667.820.5.15 на А.С.Ш. и ответника П.С.Ш., срещу задължение от тяхна
страна за добро гледане и издръжка, след като двамата приобретатели навършат
пълнолетие. Сочи, се, че А.С.Ш. е починал на 30.12.2016г. и единствен негов
наследник по закон е непълнолетния М.А.Ш., чиято майка е Т.М.П.. Ищците
твърдят, че след като навършили пълнолетие двамата приобретатели не изпълнявали
задължението си за издръжка и гледане, а след смъртта на А.С.Ш. и неговият
наследник или майка не изпълняват също тези задължения. Твърди се, че имало
многократни искания и молби от ищците към ответниците да се погрижат за тях и
да им осигурят гледането и издръжката. Сочат, че са пенсионери и с множество
заболявания, с малки пенсии, със нужда от всекидневни грижи и помощ, които
обаче никога не им е осигурявана. Въпреки че останали да живеят в жилището,
твърдят, че ответниците никога не са живели с тях в него. Твърдят, че е налице
пълно неизпълнение на задължението по сключения договор от стана на
ответниците. Считат, че това поведение на ответниците обуславя правния им
интерес да поискат договора да бъде развален. Молят съда да се произнесе с
решение, с което да развали договора, сключен на 03.10.1990г., поради виновно
неизпълнение от ответниците, претендират разноски.
Ответникът П.С.Ш.
заявява, че искът е допустим и основателен. Не оспорва твърденията в исковата
молба, признава иска. Моли да не се присъждан направените от ищците разноски.
Ответникът М.А.Ш.,
непълнолетен, със съгласието на неговата майка и законен представител Т.М.П.,
също счита, че искът е допустим и основателен и го признава първоначално в
писмения си отговор. Впоследствие заявява, че не е приел наследството на своя
наследодател А.С.Ш. и е ненадлежна страна в процеса. След искане от страна на
ищците по чл. 51 ал. 1 от ЗН, съдът е дал срок на този ответник да приеме
наследството на починалия си баща по опис, което в дадения от съда срок, не е
сторено. Счита, че нито той, нито неговата майка имат задължение за гледане и
издръжка спрямо ищците. Твърди, че като непълнолетен му е забранено от закона
да се отказва от права и заявеното в отговора, че няма претенции към имота, не
поражда правни последици. Счита, че след като не е приел наследството, той няма
никакви права и задължения по него, че искът е преждевременно предявен, а оттам
– неоснователен и недоказан. Счита, че е станал причина за предявяване на иска,
т.к. не е предприел никакви действия спрямо имота и дори не знае къде се
намира. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и представените по делото доказателства, намира за
установено следното: Видно от нотариален акт № 190, том VII, дело № 1390 от
1990г. на плевенски нотариус, на 03.10.1990г., с договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, ищците са прехвърлили
собствения си ***, построен върху държавна земя в стр.кв. 14 в жилищен комплекс
*** със застроена площ 51.78 кв.м. с принадлежащите избено помещение № ***
ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, на А.С.Ш.
и ответника П.С.Ш., срещу задължение от тяхна страна, след като двамата
приобретатели навършат пълнолетие, за осигуряване на добро гледане и издръжка
на прехвърлителите, при поискване и при нужда, като прехвърлителите са си
запазили правото на ползване върху целия имот до края на живота си. Понастоящем,
съгласно схема № *** г. на самостоятелен обект в сграда на СГКК – гр.Плевен,
имотът е с идентификатор ******, с предназначение жилище, апартамент, на едно
ниво, с площ ***от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж ***9. Безспорно е, че ответникът П.С.Ш. е навършил
пълнолетие на 17.06.1993 г., а А.С.Ш. е навършил пълнолетие на 15.01.1991 г. От
представеното удостоверение за наследници от 20.02.2017 г. на Община – Т. се
установява, че А.С.Ш. е починал на 30.12.2016 г., като разведен, и е оставил за
наследник своя син М.А.Ш., роден на ***г. Видно от приложеното решение по
гр.д.599/2016г. на ТРС, родителите на М.А.Ш. - А.С.Ш. и Т.М.Ш., са разведени от
21.10.2016г. Ищците са представили писмени и гласни доказателства за
възникването на тяхна нужда от издръжка и гледане. Съгласно медицинската
документация, представена по делото на лист 12 – 18, ищецът С.П.Ш. е с диагноза
„Тромбофлебитис илиофеморалис декстра, ИБС и артериална хипертония“ съобразно
представената епикриза от 2007 г. на Клиника по съдова хирургия Плевен, а
съгласно амбулаторен лист от 05.04.2017 г. е с диагноза „Периартритис
хумероскапуларис декстра и друга полиартроза“. Ищцата Й.И.Ш., съгласно
заключението на целотелесна сцинтиграфия от Клиниката по нуклеарна медицина –
гр.Плевен от 04.05.2017 г., е с изразени дегенеративно – дистрофични промени по
типа на остеоартроза във всички ставни структури на скелета и данни за торакална
сколиоза. Съгласно амбулаторен лист от 14.09.2016 г. на ищцата е поставена
диагноза „Исхемична кардиомиопатия“, видно и от ехокардиография от 06.10.2016
г., в която е костатирана умерено изразена концентрична хипертрофия сегментно
смутена кенетика и гранично глобална систулна функция, средно степенна
дегенеративна Ао стеноза. Съгласно епикриза от 23.06.2003 г. от Инфекциозна
клиника – Плевен, издадена след 29-то боледуване от „Еризипел“ на ръката ищцата
е и с диагноза „Еризипелас брахи ет антибрахи декстра рецидиванс“. От епикриза
от 1988 г. на Онко-хирургия при ВМИ – Плевен, е видно, че ищцата е била
оперирана и е била извършена ампутация на дясната млечна жлеза, поради наличие
на инвазивен дуктален карцином. От представените разпореждания за отпускане на
пенсия се установява, че ищецът получава от 2007 г. пенсия в размер на 183.18
лв., а ищцата от 2005 г. – 90.05 лв. Поискването на грижите и издръжката от
приобретателите по договора се доказва от отговорите на въпроси по реда на чл.
176 от ГПК на ответника П.С.Ш. в с.з. от 10.10.2017г., в които той е заявил, че
баща му е звънял, искал му е издръжка, че и двамата ищци са оправяли такива
искания – за лекарства и за отопление, последните 4-5 години по-често му
намеквали, че искат такава, че в нотариалния акт пишело, че трябва да ги
гледат. Твърди, че каквото са искали от него, такова са искали и от брат му, че
той не е можел сам да се издържа, камо ли да помага. Самият ответник заяви, че
не е имал възможност да дава грижите и издръжката, искани от ищците, че накрая
е помагал повече на брат си, отколкото да дава пари за тях. За нуждата и искането
на издръжка и гледане показания даде и св. К.П., която заяви, че е съсед на
страните от 30 години, но не познава ответниците. Вижда ищците всеки ден, и
знае, че синовете им нито са се грижили за тях, нито са им давали пари. Твърди,
че не са идвали при тях никога. Посочи, че съвсем скоро към датата на
показанията ѝ, е видяла, че ищците си броят жълтите стотинки да си купят
хляб. Сочи, че и двамата са оперирани от рак и имат и други заболявания, пият
редовно хапчета, които си купували като взимали заеми. Посочи, че двамата им
синове не са живели в процесния апартамент и твърди, че преди три или четири
години присъствала, когато ищецът вдигнал телефона и питал един от синовете си
за пари и дали няма да дойдат. Те му отговорили, че няма да дойдат. Разговорът
бил проведен от домашния телефон, но не чула целия разговор. Твърди, че такава
издръжка е била искана. По делото, на основание чл.15, ал.1 от ЗЗДетето, е
изслушан непълнолетния ответник М.А.Ш., който заяви, че дори не знае къде се
намира процесното жилище. Заяви, че живее в град Т., на 14 години е, и до
момента е живял в гр. Т.. Не познава баба си и дядо си и никога не е идвал в
Плевен. Миналата година се чул с ищците за обикновени работи, но те не са
водили разговори, в които да искат той или майка му да ги гледат. Присъствалия
на изслушването на непълнолетния ответник социален работник от ДСП – Т. е
заявил, че детето е наясно с всичко, което се случва в семейството и с делото,
и не приема за важно да приеме жилището. Няма емоционална привързаност към баба
си и дядо си, както и не е имал приживе към баща си. Потребностите му са
задоволени изцяло от майката и за него не представлява интерес и цел жилището в
град Плевен. Представения по делото писмен социален доклад от ДСП – Т.
потвърждава устните изявления на социалния работник. Заключението му е, че
ответника няма претенции към обекта на договора и не отрича правото на баба му
и дядо му да искат разваляне на договора, но не е съгласен с частта, в която се
иска заплащане на съдебните разноски.
Като цяло, липсата на
полагане на грижи и даване на издръжка от двамата ответници не се оспорва и се
признава от тях.
По искане на ищците в
съдебно заседание на 10.10.2017 г., съдът е дал на непълнолетния ответник М.А.Ш.
срок да приеме наследството на починалия си баща А.С.Ш. по опис, като срокът е
бил тримесечен, съобразно законово определения срок по чл.61, ал.1 и 2, във вр.
с чл. 51 от ЗН. При изтичане на този срок към 11.01.2018 г. по делото се
установи, че ответника не е приел по опис наследството на починалия си баща.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: По делото безспорно се установи, че съществува
валиден договор за гледане и издръжка, с който ищците са прехвърлили собствения
си недвижим имот в гр.Плевен, на А.С.Ш.
и ответника П.С.Ш., срещу задължение от тяхна страна, след като двамата
приобретатели навършат пълнолетие, за осигурявяне на добро гледане и издръжка
на прехвърлителите, при поискване и при нужда. С прехвърляне на собствеността
ищците са изпълнили своето задължение по договора, като съобразно запазеното
право на ползване, са останали да живеят в жилището. Особеност на договора е,
че е уговорено, че гледането и издръжката се дължат не по принцип, а при
възникване на нужда от тях и след поискване от прехвърлителите. Поради горното по
делото подлежи на доказване, че за ищците е възникнала както нужда от грижи и
издръжка, така и че след нейното възникване, те са поискали даването им от
приобретателите. С представените писмени доказателства за здравословното
състояние на двамата ищци, сочещи, че двамата страдат от редица заболявания,
като по-голяма част от тях са се появили след сключване на договора, както и с
доказателствата за ниските размери на пенсии, които двамата ищци са придобили
през 2005 и 2007 г., съдът намира, че по делото безспорно се доказа, че и за
двамата е възникнала нуждата да бъдат гледани и издържани. Тази нужда се
доказва и от показанията на св. П., които
съдът изцяло кредитира като дадени от човек с непосредствени наблюдения за
живота на ищците, но и незаинтересован от изхода на делото. Необходимостта от
лекарства, вземането на заеми, броенето на пари за да си купят хляб, сочат, че
ищците са достигнали до етап в живота си, в който за да посрещат нуждите си при
наличните им заболявания и напреднала възраст, се нуждаят от помощ и средства
извън тези, които получават като пенсия. Самото поискване на изпълнение на тези
задължения се доказа, както от изявленията на ответника П.Ш., така и от
показанията на свидетелката П., като то може да се ограничи в период 3-4 години
преди подаването на иска. По отношение на изпълнението на задълженията, след
като са възникнали предпоставките да бъдат осигурявани гледане и издръжка: До
смъртта на ответника А.С.Ш. на 30.12.2016 г. по делото не се доказа същият да е
полагал грижи или да е давал издръжка на прехвърлителите, а ответника П.С.Ш.
призна, че не е давал такава, не е идвал до град Плевен и е помагал само на
брат си А.. В случая след смъртта на А.С.Ш., негов наследник по закон е станал
ответника М.А.Ш.. В наследствената маса след неговата смърт е попаднало и
прехвърленото срещу издръжка и гледане жилище, като освен правото на
собственост върху ½ от него, в наследството е останало и задължението на
неговия наследник да издържа и гледа прехвърлите на имота /така и в Решение №
622 от 25.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 212/2010 г., III г. о., ГК/. Въпреки,
че по делото се установи неизпълнение на задълженията от страна на
наследодателя и задължен по договора за издръжка и гледане А.Ш., то исковата
претенция за разваляне е предявена след неговата смърт, и след като тези
задължения са останали в наследствената маса, оставена от него. Развалянето на
договора действа за бъдеще, и независимо, че по договора е имало неизпълнение
от А.Ш. преди неговата смърт, след като искът не е бил предявен преди нея, то
собствеността на жилището е попаднало в наследствената маса, и договорът не
може да бъде развален със задна дата, само поради обстоятелството, че
неизпълнението е било факт към датата на смъртта му. Спорен по делото е
въпросът дали неговия наследник по закон – ответника М.Ш. следва да отговаря за
неизпълнението на договора от неговия баща и от него лично. В случая по делото,
въпреки дадената възможност на непълнолетния ответник да приеме наследството на
своя баща по опис, който е единствения начин за приемане на наследство от
непълнолетно дете, поради неприемането му в срок, не може да се установи, че М.Ш.
е наследил задълженията на своя баща. Константната практика на ВКС сочи, че с
оглед защитния характер на нормата на чл. 61 ал. 2 ЗН - като съдът приема, че
непълнолетното лице при разширително тълкуване на текста попада в кръга на
лицата по ал. 2 - не води до отнемане на наследствените права и не може да лиши
този непълнолетен наследник по-късно да приеме наследството на своя наследодател,
тоест това право не се погасява с изтичане на тримесечния срок, който е даден
от съда. След като обаче по делото ответникът не прие в срока, даден от съда, наследството
на А.Ш., не се констатира преминаване на
задълженията и правата по договора към непълнолетния ответник, и не може да
бъде установено, че този ответник има материалноправна легитимация да отговаря
за неизпълнение на задължения по договор, който към настоящия момент не го
обвързва. Независимо, че в отговора си този ответник е признал иска, съдът
намира, че това признание не е обвързващо и не е неоттегляемо по смисъла на чл.
237 ал.4 от ГПК. Това е така, т.к. е признато право, с което ответникът не може
да се разпорежда, поради изричната забрана на чл. 130 ал. 4 от СК, обявяваща за
нищожен отказа от права, в т.ч. и отказът от наследство, в което са налице
права. Поради горното, предявения срещу този ответник иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД
следва да бъде отхвърлен. Следва да се има предвид, че искът срещу този
ответник касае ½ от правата и задълженията по договора за издръжка и
гледане от 1990 г., доколкото в самия договор правата и задълженията на приобретателите
не са индивидуализирани, поради което се приема, че всеки един от тях получава
по ½ от имота.
По отношение на
ответника П.С.Ш. е налице признание на иска, но доколкото решението касае двама
ответници, съдът не може да постанови решение по чл. 237 от ГПК само частично,
каквото е искането на ищците, а следва да приеме признанието на иска само като
признание на твърдяните в и.м. факти. Събрани са и гласни доказателства в
насока изначалното неизпълнение на договорните задължения от страна на този
ответник, кореспондиращи с признанието на фактите. Поради горното, за ½
от договора, отговаряща на правата и задълженията на П.С.Ш., същият следва да
се развали поради пълно, виновно неизпълнение от страна на приобретателя.
С оглед на изхода на
делото на ищците се дължат разноски само от ответника П.С.Ш.. Независимо от
признанието на факти и на иска като цяло, той не се освобождава от задължението
си за разноски на основание чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като именно неговото
поведение - неизпълнение на задълженията по договора - е дало повод за
завеждане на делото. Поради това, половината от направените от ищците
разноски - в размер на 290.60 лв. -
следва да бъдат възложени в тежест на ответника П.Ш.. С оглед отхвърляне на
претенцията спрямо ответника М.А.Ш., ищците следва да бъдат осъдени да му
заплатят направените от него разноски в производството в размер на 300.00 лв.
адв. възнаграждение.
На основание чл. 115,
ал. 2 от ЗС, съдът следва да даде шест месечен срок на ищците да впишат
решението в частта, в която се разваля договора, като им се укаже, че след
изтичане на този срок вписването на исковата молба губи действието си.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
РАЗВАЛЯ, на осн. чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, до размер на
½ ид.част Договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане
и издръжка, обективиран в нотариален акт № 190, том VII, дело № 1390 от 1990г.
на плевенски нотариус, на 03.10.1990г., с който С.П.Ш. с ЕГН ********** и Й.И.Ш.
с ЕГН **********,***, са прехвърлили собствения си
***, построен върху
държавна земя в стр.кв. 14 в жилищен комплекс *** със застроена площ 51.78
кв.м. с принадлежащите избено помещение № *** ид.части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, а по схема № *** г. на
самостоятелен обект в сграда на СГКК – гр.Плевен: ИМОТ с идентификатор ***,
находящ се в сграда № ***, с предназначение жилище, апартамент, на едно ниво, с
площ ***от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж ***9,
на П.С.Ш. с ЕГН **********
***, срещу задължение от негова страна, след като навърши пълнолетие, за
осигуряване на добро гледане и издръжка на прехвърлителите, при поискване и при
нужда, ПОРАДИ ВИНОВНО НЕИЗПЪЛНЕНИЕ от
страна на П.С.Ш. на поетото задължение за издръжка и гледане.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, за размер от 1/2
ид.част, искът на осн. чл.
87, ал. 3 от ЗЗД, предявен от С.П.Ш.
с ЕГН ********** и Й.И.Ш. с ЕГН **********,***, против М.А.Ш. с ЕГН **********,
като непълнолетен, лично и със съгласието на неговата майка и законен
представител Т.М.П. с ЕГН **********,***, за разваляне поради неизпълнение от
страна на приобретателя А.С.Ш., починал на 30.12.2016 г., съответно – на
наследника му по закон М.А.Ш., на Договор
за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в
нотариален акт № 190, том VII, дело № 1390 от 1990г. на плевенски нотариус, на
03.10.1990г., с който С.П.Ш. и Й.И.Ш., са прехвърлили собствения си
***, построен върху
държавна земя в стр.кв. 14 в жилищен комплекс ***, със застроена площ 51.78
кв.м., с принадлежащите избено помещение № *** ид.части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, а по схема № *** г. на самостоятелен
обект в сграда на СГКК – гр.Плевен, ИМОТ с идентификатор ******, с
предназначение жилище, апартамент, на едно ниво, с площ ***от общите части на
сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ***9,
на А.С.Ш., срещу
задължение от негова страна, след като навърши пълнолетие, за осигуряване на
добро гледане и издръжка на прехвърлителите, при поискване и при нужда.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, П.С.Ш. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.П.Ш. с
ЕГН ********** и Й.И.Ш. с ЕГН **********,***, направени разноски по делото в
размер на 290.60 лв.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК, С.П.Ш. с ЕГН ********** и Й.И.Ш. с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТЯТ на М.А.Ш. с ЕГН **********, като непълнолетен, лично и със съгласието
на неговата майка и законен представител Т.М.П. с ЕГН **********,***, направени
разноски за един адвокат в размер на 300.00лв.
ОПРЕДЕЛЯ, на
основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, на С.П.Ш. с ЕГН ********** и Й.И.Ш. с ЕГН **********,***, шестмесечен срок след влизането в сила
на решението, за отбелязването му в частта, в която се разваля договора, в
Служба по вписванията гр. Плевен, като ИМ
УКАЗВА, че след изтичане на този срок, вписването на исковата молба по
делото губи действието си.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: