Р Е Ш
Е Н И Е
№.......
гр. Шумен, 03.06.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд- гр. Шумен, в публично
заседание на дванадесети май две хиляди и двадесет и втора година, в следния
състав:
Административен
съдия: Маргарита Стергиовска
при участието на
секретаря Св. Атанасова, като разгледа докладваното от съдията АД № 41 по описа
за 2022 година на Административен съд- гр.Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.118, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване
(КСО) във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Делото е образувано по жалба на П.Н.М., ЕГН **********, с адрес ***«Г.
Димитров» № 29, с. Пет могили, общ.
Шумен, чрез адв. М. К., против Решение
№2153-27-15/19.01.2022г. на директор на ТП на НОИ – Шумен, с което на основание
чл.117, ал.3 от КСО е отхвърлена жалба
вх.№1012-27-132/06.12.2021г., депозирана от П.Н.М. срещу Задължителни
предписания № ЗД-1-27-01039503/25.11.2021г. на контролен орган на НОИ, с които
е предписано да бъдат заличени данни за осигурителен стаж и доход за периода
29.01.2019г. – 31.10.2021 г.
В жалбата
се изразява несъгласие с издаденото решение, като оспорващата заявява, че
приетите констатации от контролните органи не съответстват на обективната
истина. Сочи, че е предприела всички необходими действия, попадащи в
задълженията ѝ като земеделски производител, доколкото са засети нови
плодни дръвчета, същите не са дали все още реколта, поради което и в тази
връзка сочи, че реално дейността е извършена, но резултатът не е налице, поради
независещи от нея причини, а именно
необходимия срок, в който фиданките ще плододават. Отправено е искане за отмяна
на оспореното решение, както и на
задължителните предписания, потвърдени с него.
В съдебното
заседание оспорващата се представлява от процесуален представител адв. К.,
която поддръжа жалбата и подробно аргументира становището за
незаконосъобразност на обжалвания административен акт.
Ответникът, Директор на ТП на НОИ– гр. Шумен, се представлява от главен
юрисконсулт в ТП на НОИ Шумен- Л.Б.- И., която оспорва предявената жалба, като
неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена.
След
като съобрази събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания
административен акт на основание чл.168 ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, съдът
приема за установено следното:
Жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация, адресат на
издаденото Решение, с което се засяягат правата и законните му интереси.
Оспорването е извършено в законоустановения срок по
чл.118 ал.2 от КСО, същото е надлежно упражнено, поради което подадената жалба
е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От
доказателствата по преписката и събраните по делото писмени доказателства от фактическа
страна се установява следното:
Оспорващата П.М. е регистрирана като земеделски
стопанин в ОД „Земеделие“- Шумен на 29.01.2019 г. и пререгистрирана на 28.02.2020
г. и 20.05.2021 г. Лицето е регистрирано с отглеждане на „зеленчуци“ при
първоначалната си регистрация с 0.300 ха площ, „череши“ на 0.015 ха и „сливи“
на 0.015 ха, като е приложен договор за наем на дворно място в землището на с.
Пет могили. При направената пререгистрация за 2020 г. е декларирала намерения
за засяване на 0.07 ха „други зеленчуци“. Подадена е годишна данъчна декларация
по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2019 г„ в която няма посочени реализирани доходи.
Обжалваните Задължителни
предписания № ЗД-1-27-01039503/25.11.2021г. на контролен орган на НОИ са
постановени по повод подаден сигнал за извършване на проверка на осигурителния
стаж и доход на П.М., която има една регистрация и две пререгистрации като
земеделски производител, свързани с бременност. Образувано е производство по
извършване на проверка по разходите на държавно обществено осигуряване на
самоосигуряващото се лице. Със Заповед № ЗР-5-27-00897444/23.03.2021 г. е
разпоредено извършването на проверка, като срока й е удължен със Заповед №
ВЗ-5-27-01037665/22.11.2021 г. издадена от надлежно оправомощено съгласно приложена Заповед №1015-27-68/16.04.2021год.
на Директора на ТП на НОИ- Шумен длъжностно лице, проверката е възложена на контролен орган на
НОИ- Р.В.- старши инспектор по осигуряването. Резултатите от проверката са
обективирани в съставения от проверяващия контролен орган Констативен протокол
№ КП-5-27-01039498/25.11.2021год. Въз основа на констатациите, на
самоосигуряващата са дадени Задължителни предписания, с които е постановено в
срок от 20 дни да бъдат заличени данните за осигурителен стаж и доход, подадени
с Декларация образец 1 за периода 29.01.2019 г. до 31.10.2021 г. Контролният
орган е извършил анализ на събраните писмени доказателства относно липса на
трудови правоотношения, регистрацията като земеделски стопанин, декларирано
начало на дейност и осигуряване в Регистъра на самоосигуряващите се лица и
снетото обяснение от оспорващата.
Във връзка с
твърдението за реално извършвана дейност, М. представила 2 бр. стокови разписки
за продажба на чесън от 05.09.2020 г. и 12.09.2020 г. и фактура за закупени
препарати от 22.03.2021 г. Съгласно дадено обяснение регистрацията е направена
на 29.01.2019 г. с отглеждане на овошки - сливи и череши, от които няма
продукция, тъй като дърветата са млади и не дават продукция първите години. За
2020 г. се е пререгистрирала с други зеленчуци - чесън, за който са представени
разписки от продажба на 160 кг. общо.
Наред с това
е изискана информация от Областна дирекция по безопасност на храните – Шумен,
като от писмо №1029-27-3893#1/17.11.2021 г. е видно, че от ОДБХ - Шумен не са
издавани удостоверения за регистрация по чл. 12 от Закона за храните на обекти
за производство и/или търговия с храни с ползвател лицето П.Н.М.. Същата не е
вписана и в Националния регистър за бизнес-операторите и на обектите за
производство и дистрибуция с храни по чл. 24. ал. 1 ог Закона за храните и не
фигурира в базата данни на търговците на пресни плодове и зеленчуци, извършващи
дейност на територията на област Шумен, поддържана съгласно чл. 4 от Наредба №
16/28.05.2010 г. за изискванията за качество и контрол за съответствие на
пресни плодове и зеленчуци.
Изискана е и
информация от НАП на земеделския стопанин за периода от 01.01.2019 г. до
31.04.2021 г., при проверката е установено, че от 29.01.2019 г. П.М. има
регистрация като земеделски стопанин. Подавала е данни с декларация обр. 6 за
2019 г. и 2020 г. Подадени са и данни с декларации обр. 1, като за месец януари
2019 г. е посочен осигурителен доход от 54.55 лв. за 3 работни дни а за месец
февруари е посочен осигурителен доход за 2 работни дни. При проверката не са
представени доказателства за реално извършвана дейност като земеделски
стопанин. Липсват документи за осъществени продажби на обявената за отглеждане
земеделска продукция. Няма доказателства за извършени разходи във връзка с
дейността. Контролните органи на НАП са извели като краен извод от извършената
проверка, че лицето не е извършвало дейност като земеделски стопанин и не
подлежи на осигуряване по Кодекса за социално осигуряване.
Не са
представени документи във връзка с дейността ѝ като земеделски стопанин в
хода на административното производство, както и в настоящото съдебно
производство, с оглед което е прието, че М. не упражнява трудова дейност, която
да е основание за осигуряване по чл.4 и чл.4а ал.1 от КСО и не е осигурено
лице.
Срещу
дадените задължителни предписания самоосигуряващата се, чрез адв.М. К. подала
Жалба до Директора на ТП на НОИ- Шумен по реда на чл.117 от КСО с вх.№1012-27-132/06.12.2021г.,
с която изразила несъгласие с
обжалваните предписания.
С оспореното
в настоящото производство Решение №2153-27-15/19.01.2022 г. Директорът на
ТП на НОИ- Шумен отхвърлил жалбата на лицето и потвърдил атакуваните пред него
Задължителни предписания, като изложил подробни мотиви относно липсата на
възникнало основание за осигуряване на лицето, съгласно разпоредбите на чл.10,
чл.4 ал.3 т.4 от КСО и §1 ал.1 т.3 и т.5 от ДР на КСО. Направил е анализ на
периодите на регистрация като земеделски стопанин спрямо периодите на
получаване на парично обезщетение за бременности и раждане и за отглеждане на
дете. В мотивите на решението си административният орган приел, че наличието на
валидна регистрация като земеделски стопанин не е достатъчно за възникването на
осигурително правоотношение и свързаните и произтичащи от него права на
обезщетение, а е необходимо лицето реално да осъществява трудова дейност като
произвежда растителна или животинска продукция предназначена за продажба, което
в случая не е налице, тъй като безспорен и установен от материалите по
преписката е факта, че лицето не е отглеждало продукция, като дори да има
такава, тя е била за собствени нужди. В този смисъл и въз основа на горното
обосновал извода си, че подадените от осигурителя данни по реда на чл.5 ал.4 от КСО са некоректни и като такива следва да бъдат заличени и с оглед на това
отхвърлил жалбата. Недоволна от така постановеното Решение, самоосигуряващата
се го обжалвала в законовия срок с Жалба с вх.№2103-27-4/04.02.2022 г. по описа
на ТП на НОИ-Шумен, пред Административен съд Шумен, с която инициирала
производството по настоящото административно дело.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Оспореният административен акт, предмет на настоящото производство, е
издаден от компетентен по смисъла на чл.118 ал.1, във вр. с чл.117 ал.1 б.“ж“
т.3 от КСО орган, в изискуемата писмена форма и при спазване на административно
процесуалните правила. Жалбоподателката е била уведомена по реда на чл.26 ал.1
от АПК за образуваното административно производство. Съгласно разпоредбите на
чл.107 ал.1 и ал.2 т.1 от КСО, контролът по спазването на нормативните актове
по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на НОИ
се осъществява от контролните органи на НОИ, какъвто контролен орган са и
инспекторите по осигуряване в териториалните поделения на НОИ. В правомощията
на последните, съобразно разпоредбата на чл.108 ал.1 т.3 от КСО е даването на
задължителни предписания за спазване на разпоредбите по ДОО, подлежащи на
обжалване пред ръководителя на съответното ТП на НОИ.
В
депозираната жалба не се оспорват фактическите констатации в мотивите на
обжалвания акт относно подадените декларации образец № 1, болничните листове,
техните периоди и размерите на обезщетенията, а се оспорва констатацията, че
жалбоподателката не е осъществявала дейност като земеделски производител.
Следователно, единственият правнорелевантен факт, нуждаещ се от доказване по
делото, е свързан с въпроса дали жалбоподателката е упражнявала дейност като
земеделски производител, през декларирания период.
Съдът
намира, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с
материално-правните разпоредби, поради следното:
На
основание чл.4 ал.3
т.4 от КСО регистрираните земеделски стопани са задължително
осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване,
старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.
Съгласно разпоредбата на чл.5 ал.4 т.1 и т.2 от КСО, самоосигуряващите се лица
периодично представят в НАП данни за осигурителния доход, осигурителните вноски
за ДОО, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно
осигуряване и др. за всяко лице, подлежащо на осигуряване. В съответствие с
разпоредбата на чл.5 ал.6 от КСО процедурата по подаване на декларациите по
ал.4 е детайлно регламентирана с Наредба Н-8 от 29.12.2005год. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите и за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се
лица, която предвижда задължение за подаване в ТД на НАП декларации по образец
1, в които да вписват изрично упоменатите в т.1 и т.2 данни. Според
разпоредбата на ал.6 на чл.5 от КСО данните по ал.4, подавани от осигурителите
се използват за изчисляване и отпускане на пенсии, парични обезщетения и
помощи.
Безспорно е установено по делото, че жалбоподателката е притежавала
валидна регистрация, съгласно чл.5 ал.3
от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване
и поддържане на регистър на земеделските производители, но по смисъла на КСО,
наличието само на регистрация като земеделски производител не е достатъчно, за да възникне осигурително
правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е
налице идентичност между качеството земеделски производител и осигурено лице.
Легална дефиниция за понятието „осигурено лице“ е дадена в §1 ал.1 т.3 от КСО,
според която „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност,
за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а ал.1 и за което са
внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл.10 ал.1 от КСО осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4
или чл.4а ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и
продължава до прекратяването ѝ. По силата на §1 ал.1
т.5 от ДР на КСО регистрирани земеделски производители са
физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция,
предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. По аргумент от
горното, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, в
настоящия казус, че е произвеждало земеделска продукция предназначена за
продажба, не може да има качеството осигурено лице, независимо, че за него са
подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителните вноски. Следователно,
изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено
лице“ по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява дейност като земеделски
производител, като произвежда продукция за продажба.
В
настоящия случай, безспорно по делото и установено от събрания по делото
съвкупен доказателствен материал е обстоятелството, че жалбоподателката не е
осъществявала производство за продажба на земеделска продукция от отглеждани от
нея овощни и земеделски култури. Липсват всякакви доказателства, от които може
да се направи изводът, че такова производство е налице, като такива не бяха
представени и в съдебното производство, поради което изводът на
административния орган, че не е упражнявана дейност по производство като
земеделски производител е правилен. Не може да се приеме за достоверно
обяснението, че всъщност растенията са били засадени на обработени
предварително наети площи, понеже, липсват доказателства за този факт, освен
частните документи, представени от жалбоподателката- Договори за наем, които
нямат обвързваща съда доказателствена сила. Освен това, в случая става дума за
дворно място с обща площ 0.0300 хектара. Подобна обработвана площ по-скоро е
насочена към задоволяването на лични потребности, а не за продажба. Поради това
изводът на административния орган, че не е упражнявана дейност по производство
като земеделски стопанин, е съответен на приложимите материалноправни
разпоредби. Действително, по делото са приложени разписки за продажба на чесън
– от 05.09.2020 г. и от 12.09.2020 г., като липсва достоверност на датата, а и
общото количество в размер на 160 кг. не доказва постоянно и реално извършвана
дейност като земеделски производител. Не променя крайният извод за липса на
реално извършвана дейност и представените писмени доказателства за закупуване
на торове и препарати, с оглед незначителното количество и възможността за
ползването им за лични нужди.
Няма
направени твърдения и доказателства за наети от производителя лица за
продължаване на дейността по отглеждане на вече засята продукция. Липсват и
данни за прекратяване на регистрацията като производител към този момент.
Съгласно чл.3 от горепосочената Наредба № 3 от 29.01.1999г., на
регистрация подлежат физически лица, навършили 18 години, които стопанисват
земеделска земя и/или осъществяват производство на земеделска продукция. Тези
предпоставки не подлежат на проверка от органите по обществено осигуряване,
доколкото същите контролират единствено факта на регистрация и наличието на
специалната предпоставка за възникване на осигурително правоотношение по
смисъла на КСО, а именно реално осъществено производство на земеделска
продукция с цел продажба. В този смисъл са ирелевантни твърденията в жалбата,
че административния орган не е съобразил чл.46 ал.3 от КСО и Раздел II от КСО, регулиращ обезщетения за
майчинство, доколкото нормите са приложими за осигурени лица, каквото жалбоподателката
не е била.
Неоснователен е и доводът, че, щом жалбоподателката е регистрирана като
земеделски производител и са заплащани осигурителни вноски през съответните
периоди от време, са реализирани всички предпоставки на осигурителното
правоотношение. Разпоредбите на чл.10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на
КСО свързват възникването на осигуряването с деня, в който лицата започнат да
упражняват дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО. И след като жалбоподателката
не е упражнявала такава дейност, тя не е придобила качеството на осигурено
лице.
Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваният административен акт е
издаден от компетентен административен орган, в законоустановената форма, при
спазване на процесуалноправните правила, и в съответствие с материалния закон и
с целта на закона, поради което е законосъобразен.Това налага извод за
неоснователност на жалбата.
Водим от горното и на осн. чл.172 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Н.М., ЕГН **********, с адрес ***«Г. Димитров» №
29, с. Пет могили, общ. Шумен, чрез адв. М. К., против Решение
№2153-27-15/19.01.2022г. на директор на ТП на НОИ – Шумен, с което на основание
чл.117, ал.3 от КСО е отхвърлена жалба
вх.№1012-27-132/06.12.2021г., депозирана от П.Н.М. срещу Задължителни
предписания № ЗД-1-27-01039503/25.11.2021г. на контролен орган на НОИ, с които
е предписано да бъдат заличени данни за осигурителен стаж и доход за периода
29.01.2019г. – 31.10.2021 г.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Р България град София в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.
137, във вр. с чл. 138, ал. 1 от АПК.
Административен съдия: