РЕШЕНИЕ
№ 3878
гр. Пловдив, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330117774 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по съществото на спора.
В депозирана пред РС Пловдив искова молба, по която е образувано настоящото
гражданско дело, ищецът„ Водоснабдяване и канализация” ЕООД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, претендира да
се установи против ответника С. С. Г., ЕГН **********, от ..... вземане на дружеството, за
което то разполага със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Според изложеното в исковата молба, ищецът е комунален оператор - доставчик на
питейна вода, а ответника – съсобственик на водоснабден обект, представляващ жилище на
адрес ...... Партидата на имота при ищеца била разкрита на името на две лица- ответника и
на Н. С. А., като съсобственици при равни части, и затова между страните имало договор за
доставка на питейна вода при общи условия. За периода от 15.11.2017 год. – 26.02.2021 год.,
ищцовото дружество доставило по договора до обекта питейна вода , респ., отвело за
пречистване канална такава на обща стойност от 661.19 лв., като съставило за доставката и
фактури. В имота потребителя ВиК услугите са се отчитали по наличния водомер, като в
карнетите се е подписвал С.Г., с. на С. Г.. Н.А. изпълнил изцяло задължението си в размер
на ½ част от вземането, а остатъка от задължението в размер на 330.95 лева главница,
останало непогасено от С. С. Г.. Затова „Водоснабдяване и канализация“ се снабдило със
заповед за изпълнение на парично задължение № 3617/17.04.2021 г., издадена по ч. гр. дело
№ 5177/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV гр. състав, в която била включена и
начислената в тежест на длъжника и мораторна лихва в размер на 33.93 лева за периода от
1
31.01.2018 г. до 28.02.2021 г., и законната лихва върху главницата от датата на подаването
на заявлението – 25.03.2021г. до окночателното изплащане на вземането. Заповедта била
връчена на ответника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, при което се иска от съда вземането да
бъде установено по реда на чл. 422 от ГПК, и да се присъдят на ищеца сторените разноски
по двете производства.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на
ответника особен представител, с който се оспорва исковата претенция по основание и
размер. Отрича съществуването на договор, отрича да е потребител на доставените от ищеца
услуги, отрича доказателствената стойност на представените от ищеца частни документи,
които са били с недостатъци, в частност карнетите, не били получили фактурите. Възразено
е също така, че вземането е погасено с изтичането на погасителна давност, като в тази
връзка, ответната страна се позовава на кратката тригодишна такава. Моли се исковете да се
отхвърлят и да се присъдят разноските, направени за защитата.
Установителен иск по смисъла на чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, субективно и акцесорно съединен между същите страни с
искане за установяване на дължимо съгласно чл. 86 от ЗЗД обезщетение. Предвид
издадената заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца, искът е
имплицитно допустим като установителен, като са спазени сроковете по чл. 414 и 422 от
ГПК и има идентичност между заповяданото за плащане вземане и предмета на иска.
След анализ на представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът
установи следното от фактическа и правна страна:
Ищецът е В и К оператор по смисъла на чл. 2 ал. 1 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги.
Страни по договор по силата на Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от ВиК оператор за гр. Пловдив са именно потребителите на тези комунални
услуги – собственици на имота или ползватели на същия възоснова надлежно учредено или
запазено вещно право на ползване, по отношение на които има разкрита партида в
оператора на тяхно име; партидата на имота е на името на ответника. Тоест, след като е
потребител, то същият е страна по договор при общи условия касателно доставката на
водата, а оттам – има и облигационното задължение да плати доставеното. Г. е собственик
на имота и това е видно и от представената декларация по чл. 14 от ЗМДТ, удостоверение за
наследници, както и от предоставеният нотариален акт. След като е собственик, то същата е
страна по договор при общи условия касателно доставката на водата, а оттам – има и
облигационното задължение да плати доставеното.
По размера на претенцията, съдът следва да отбележи следното:
Количеството на доставената вода е определено чрез реален отчет на водомера в имота на
ответника. По делото няма данни за метрологична или техническа неизправност на този
водомер, в карнетите са полагани подписи от живущо на адреса лице , тоест, на съставилия
карнетите служител е бил осигурен достъп до имота. Затова съдът кредитира карнетите в
2
частта им относно отчетеното количество вода , независимо от това ,че са по своя характер
изходящи от ищеца частни документи. Следователно условията на чл. 23 са били налице и
са спазени, при което няма как съдът да уважи възражение за липса на реална доставка ( за
неизпълнен договор ).
Съдът споделя обаче - отчасти - възражението на ответната страна, че за вземането е
изтекла погасителната давност.
Задължението по договор при общи условия за заплащане на доставена/отведена питейна
вода за битови нужди съставлява периодични плащания по смисъла на Тълкувателно
решение № 3/2011 г., ОСГКТК , и чл. 111 буква В, предл. последно от Закона за
задълженията и договорите. Вземанията за периодични плащания се погасяват с изтичането
на кратката тригодишна давност, тоест, с изтичането на период на бездействие на кредитора
от три години. Крайната дата на този срок е 25.03.2021 г., когато ищецът – кредитор
предприема първото действие за събирането на вземането си, като инициира процес за него
– депозира заявление за издаване на заповед за плащане. Началната дата е датата на
изискуемостта на всяка от месечните сметки, дължими в тридесетдневен срок от датата на
фактурата, каквато ищецът следва да издава ежемесечно ( чл.33 ал. 3 от Общите условия ),
тоест, биха били погасени с изтичането на давност всички вземания на ищеца с настъпил
преди 25.03.2018 г. падеж – вземанията по фактури, издадени редовно преди 24.02.2018 г.
Такива има издадени две , с №№ 35475727 и 36540406 , като общия размер на главниците
по тях е 103.90 лева, на лихвите за забава – 25.97 лева, общо изчислени от съда по описа им
на л. 10 от делото . Тъй като фактурите са издаден общо на двамата съсобственици на имота,
то Абронов е платил половината от тази стойност, тоест, от дължимото от ответната страна
следва да се приспадне като погасена по давност главница от 51.95 лева и 12.99 от лихвите,
в които си части исковете за реално изпълнение и обезщетение са неоснователни .
За остатъка те следва да бъдат уважени.
Разноските, вкл. тези по заповедното производство, следва да се понесат от страните
пропроционално съобразно уважената/отхвърлената част на исковете. Тъй като всички
разноски по делото са направени първоначално от ищеца , то в полза на ответника разноски
няма да бъдат присъдени , тъй като не е направил такива.
Възнаграждението на юрисконсулта на ищеца за исковото производство се определя на
основание чл. 78 ал. 8 от ГПК в размер от 100 лева, като по този начин общия размер на
разноските на ищеца става 555 лева, като се има предвид и хонорара на особения
представител. Дължат се пропорционално на уважената част от исковете 456.22 лева (
555/364.88*299.94 лева , колкото са уважени)
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо С. С. Г., ЕГН **********, от ....., че дължи на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
3
управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, плащане на следните суми по
договор при ОУ за доставка на питейна вода до имот в ....., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 3617/17.04.2021 г., по ч. гр. дело № 5177/2021 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, IV гр. състав; 279 лева - главница, стойност на доставена за
периода от 15.11.2017 год. – 26.02.2021 год. питейна вода, сумата от лева 20.94 обезщетение
за забава в плащането на главницата за периода от 31.01.2018 г. до 28.02.2021 г., и законната
лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба/заявлението – 25.03.2021
г до окончателното изплащане на вземането, КАТО отхвърля исковете в частта над
уважения размер – до пълния предявен размер от 330.95 лева главница и 33.93 лева лихви
като неоснователни поради погасяването по давност.
Осъжда С. С. Г., ЕГН **********, от ........, да заплати на „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести
септември № 250, разноски по производството в размер на 456.22лева, по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4