№ 1123
гр. София, 27.05.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Стефан Милев
Теодора Анг. Карабашева
като разгледа докладваното от Стефан Милев Въззивно частно наказателно
дело № 20221100601883 по описа за 2022 година
Пред СГС е подаден частен протест от Софийската районна прокуратура (СРП),
с който по реда на гл. XXII НПК е оспорена правилността на постановеното в
откритото разпоредително заседание на 19.04.2022 г. протоколно определение за
прекратяване на съдебното производство по н.о.х.д. № 1442/22 г. (на СРС, НО, 8 с.) и
връщане на делото в досъдебната му фаза (чл. 249, ал.2 НПК) за отстраняване на
съществени процесуални нарушения по чл. 248, ал.1, т.3 НПК.
Протестът не съдържа конкретни оплаквания за незаконосъобразността на
атакувания съдебен акт, а е сведен единствено до цитиране и препис на мотивите,
залегнали в Т.р.2/02-ОСНК и свързани със стандартите за описанието на
съставомерните признаци на престъплението в обвинителния акт.
Въззивният съд намери, че следва да потвърди оспорваното определение.
Като се остави настрана несериозното отношение на прокурора при изготвянето
на частния протест (почти в цялост – съставляващ цитиране на тълкувателен акт, с
който всички практикуващи юристи следва да бъдат служебно запознати), най-общо
може да се обобщи, че ако цитираните в него разсъждения на ВКС относно
съществените процесуални нарушения бяха стриктно съблюдавани по настоящото
дело, внесеният в СРС обвинителен акт едва ли щеше да има сегашното си съдържание.
То в действителност не отговаря на реквизитите по чл. 246, ал.2 НПК, защото не е
описано „престъплението, извършено от обвиняемия“. А това в конкретния случай
(при обвинение по чл. 316, вр. чл. 308, ал.1 НК) изисква да се дефинират всички факти,
попадащи под съответните съставомерни признаци, или казано по друг начин: относно
предмета на престъплението („неистински официален документ“) - в какво се изразява
неистинността на документа по смисъла на чл. 93, т.6 НК; кое лице е посочено като
негов автор, без в действителност да е такъв; по какъв начин е извършена
материалната подправка на документа; от кои факти произтича заявената от прокурора
„официалност“ на инкриминирания документ с оглед критериите по чл. 93, т.5 НК и
твърдението – макар и несловесно, но поне цифрово (чл. 308, ал.1 НК) – че
извършената злоупотреба е именно с „официален“, а не с „частен“ документ; и относно
изпълнителното деяние по чл. 316 НК – кои от инкриминираните на стр.1 от
1
обвинителния акт факти следва да се разглеждат като извод, че обвиняемият „се е
ползвал“ от цитирания договор.
До отстраняване на посочените пороци обвинителният акт не съставлява годен
процесуален документ, въз основа на който да се приеме, че предметът на доказване по
делото е ясно дефиниран и процесуалното право на подсъдимия да узнае фактическите
предели на търсената му наказателна отговорност - гарантирано.
Водим от изложеното и на основание чл. 345, ал.2 НПК, Софийският градски
съд, НО, ІІ въззивен състав:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 19.04.2022 г. по чл. 249, ал.1-2 НПК
за прекратяване на съдебното производство по н.о.х.д. № 1442/22 г. на СРС (НО, 8 с.).
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2