Решение по дело №1371/2019 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 99
Дата: 9 март 2020 г. (в сила от 7 юли 2020 г.)
Съдия: Радостин Стоянов Радиев
Дело: 20192330201371
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 99/9.3.2020 г.

       гр.Ямбол,  09.03.2020 г.

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА колегия в публично заседание на  дванадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИН РАДИЕВ

Секретар:Й.П.

като разгледа докладваното от съдия Радиев

АНД № 1371 по описа на ЯРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Административното наказателно производство е образувано по жалба на Д.В.М. *** ,против  наказателно постановление19-0813-001371/18.11.2019 г. на Началник сектор към ОДМВР Ямбол, с което  на основание  чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137а от ЗДвП и на основание Наредба Iз-2539 на МВР са му отнети 6 контролни точки.

С жалбата  се иска да бъде отменено  НП, като издадено в нарушение на материалния  закон.

В съдебно заседание  жалбоподателят, редовно призован участва лично и чрез процесуалния си представител подържа жалбата и пледира за отмяна на наказателното постановление.

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител пледира за потвърждаване на наказателното постановление.

След цялостна преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 08.10.2019 год. жалбоподателя управлява т.а.”Мерцедес“ с рег. № *****  по ул. Преслав в гр. Ямбол, в посока ж.к. Г.Бенковски . С него пътува и приятелят му - свидетеля Ж.. В 00:05 часа  до дом № 157 е спрян за проверка от свидетелите Г. и П. – служители на сектор Пътна полиция при ОДМВР– Ямбол. Свидетелят Г. осветява с ел.фенерче  жалбоподателя и вижда , че същия управлява МПС без обезопасителен коланмобилния. На въпроса на свидетеля Г. защо управлява без колан, жалбоподателят отговорил, че бързал и забравил да си го постави. За констатираното нарушения на чл.137а, ал.1 от ЗДвП му е съставен АУАН, който жалбоподателят подписал без възражения.

 

На 18.11.2019  год. е издадено  и наказателното постановление- предмет на жалбата, което е връчено на жалбоподателя на 05.12.2019 год.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена  от показанията на свидетелите Г., П. и Ж., които са логични , последователни и взаимно допълващи се, както и подкрепящи се от от приложените по делото писмени доказателства. Въпреки, че жалбоподателят се е движил с автомобила си през тъмната  част на денонощието, същия е бил осветен от свидетеля Г. и заедно с колегата си п. са забелязали , че няма поставен обезопасителен колан. Мястото на което е бил спрян също е било осветено. Свидетелят Ж., който е в приятелски отношения с жалбоподателят казва, че  доколкото си спомня М. е имал поставен колан. Показанията му в тази им част се опровергават от показанията на свидетелите Г. и П.. АУАН е съставен само на М., който го подписва без възражения. Противоречието в показанието на свидетелите Г. и П. относно това дали свидетелят Ж. е бил с поставен колан или не са ирелевантни за делото. Факт е че на него не е съставен АУАН.

Неоснователни са доводите в жалбата, че свидетелят П. не е очевидец на нарушението , а само на връчване на АУАН. Видно от показанията му дадени в с.з. на 22.01.2020 год. същият е видял как колегата му Г. осветява жалбоподателя и също вижда, че М. не ползва обезопасителен колан по време на движението с управляввания от него автомобил.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок от легитимно лице,поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА  по следните съображения:

При съставянето на акта и наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяната на наказателното постановление.

С оглед така приетата за установена фактическа обстановка съдът намира, че в случая жалбоподателят действително е нарушил и чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, вменяваща задължение за водачите на МПС от категория М1, М2, М3, и N1, N2, N3 да използват обезопасителни колани при наличието на такива.

Автомобила е бил оборудван с обезопасителен колан и се е намирал в движение. Задължение за  жалбоподателя е било да го използва.

 Правилно е санкциониран на осн. чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП с глоба в размер на 50 лв. Съгласно цитираната санкционна норма, предвиденото в закона наказание за извършеното от жалбоподателя нарушение е абсолютно определено по вид и размер, поради което и същото не може за бъде заменяно/намалявано.

Правилно и на основание чл.6, ал.1, т.9 от Наредба № ІЗ-2539/2012 год. на МВР са му отнети 6 контролни точки.

Случаят не се явява и маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като с нищо не се отличава от обикновените случаи на нарушения на  чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Тези нарушения са на просто извършване и не изискват настъпването на вредоносни последици.

Водим от горното и на основание 63, ал.1,от Закона за административните нарушения и наказания, ЯРС

                                                            Р  Е  Ш  И:  

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0813-001371/18.11.2019 г. на Началник сектор ПП  при ОДМВР Ямбол, с което  на Д.В.М. ***, ЕГН ********** на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137а от ЗДвП и на основание Наредба Iз-2539 на МВР са му отнети 12 контролни точки.

ОСЪЖДА Д.В.М. *** направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :