ПРОТОКОЛ
№ 228
гр. Пловдив, 14.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на
четиринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Милена Б. Рангелова
Мария П. Петрова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
и прокурора Атанас Георгиев Янков (АП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600510 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:51 часа се явиха:
Въззивното производство е по реда на чл. 43 ЗЕЕЗА във връзка с чл. 64
НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. Г. от Смолянската адвокатска
колегия - защитник на исканото за предаване лице Т. СТ. Т., срещу
първоинстанционното определение, с което по отношение на него е взета
мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – исканото за предаване лице Т. СТ. Т., се явява
лично, доведено от П. арест и със защитника си адв. Г. Г..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв.Г.: Да се даде ход.
ИСКАНО ЛИЦЕ Т.: Да се даде ход.
СЪДЪТ, след съвещание, счита, че няма процесуални пречки за даване
ход на делото, предвид което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
1
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик.
РАЗЯСНИХА се правата по чл. 274 и чл.275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и доказателства.
Адв. Г.: Поддържам жалбата. Нямам искания за отводи и доказателства.
ИСКАНО ЛИЦЕ Т.: Поддържам жалбата. Нямам искания за отводи и
доказателства.
С оглед становищата на страните, съдът, след съвещание, счита, че
следва да бъде даден ход на делото по същество, предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Адв.Г.: Уважаема апелативни съдии, считам, че така постановеното
определение на Пловдивски окръжен съд е незаконосъобразно и
необосновано. Към момента на развитие на производството са налице
предпоставки за изменение на мярката за неотклонение на доверителя ми от
„Задържане под стража“ в по-лека такава.
На първо място считам, че не са налице към този момент
кумулативните предпоставки на чл.63 от НПК във връзка с продължаване на
търпяната най-тежка мярка за процесуална принуда по отношение на
подзащитния ми, а именно „Задържане под стража“. Считам, че няма
опасност същият да се укрие, да повлияе на производството или да извърши
друго подобно на това престъпление.
Като ново обстоятелство по производството съм приложил със жалбата
си документи, удостоверяващи здравословното състояние на доверителя ми,
което към настоящия момент е изключително тежко. Тоест, изключително
много заболявания, придружаващи такива и считам, че независимо краткият
престой по настоящото производство, самият му престой в затвора, в който е
в момента, изключително тежко ще повлияе за в бъдеще на здравословното
състояние. Във връзка с това, поради тези основания, които изтъкнах, считам,
че към настоящия момент е налице предпоставка за изменение на мярката за
неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека. Считам, че „Домашен
арест“ към настоящия момент е адекватната мярка, предвид така извършеното
деяние, което се твърди, че той е извършил от гръцките власти. Във връзка с
това моля да измените мярката за неотклонение в по-лека – „Домашен арест“.
ИСКАНОТО ЛИЦЕ Т. /за лична защита/: Поддържам казаното от
адвоката ми. Искам „Домашен арест“. Тези хора от вън мен ме подкрепят.
Това са хора от С.т, познати.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, първо ще започна с това, че
2
европейската заповед за арест съдържа всички необходими реквизити, поради
което е годно основание. На следващо място деянието, което е неин предмет,
има своят аналог в българското законодателство. Това, което следва да стане
ясно е, че прокуратурата на нейната първа инстанция е действала съобразно
абсолютно императивната повеля на законодателя, внасяйки искане за
вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“, като в тази връзка
по никакъв начин не се поставя под съмнение, а и няма как да бъде иначе,
преценката на гръцките власти за извършено престъпление. Няма как да се
анализират доказателствата по гръцкото дело, тъй като това би означавало
намеса в суверенната преценка на чуждата държава, а и нарушаване на
принципа на взаимно доверие, който съществува.
Вече по отношение на мярката за неотклонение, която следва да бъде
взета, очевидно е, че независимо от характера на производството, за никой
съд, а разбира се и за никой прокурор извън формалните изисквания, не
съществуват задължения автоматично да преценя, че с оглед характера на
това производство единствената мярка за неотклонение, която е възможна и
допустима е „Задържане под стража“. Тоест, преценката за реална опасност
от извършване на престъпление и от укривате дължат своят внимателен
анализ от всеки орган, ангажиран с тази тема.
Като представител на прокуратурата и след внимателна преценка на
всички факти, свързани с личността на подсъдимия, считам, че мярка за
неотклонение „Домашен арест“ би била напълно адекватна по отношение на
него. Очевидно е, че лицето не е осъждано. Същият е на възраст и има
здравословни проблеми, които са обусловени в съответната документация. На
следващо място, няма някакви предпоставки, които да сочат за наличие на
опасност от укриване, предвид на това, че същият е с установен адрес и
семейни връзки в страната.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ИСКАНОТО ЗА ПРЕДАВАНЕ
ЛИЦЕ Т.Т.: Предоставям на съда. По адресна регистрация съм на адрес с.С.,
ул.***-ма № ***, но декларирам, че ще пребивавам постоянно на адреса на
родителите на съпругата ми, за да се грижи тя за мен – с. С., ул.***-та № ***.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдебното заседание продължава в 10.09 часа в същия съдебен състав,
страни и секретар
Пловдивският апелативен съд, след като прецени събраните по делото
данни и обсъди доводите и съображенията на страните, прие, че жалбата
относно мярката за неотклонение на искания за предаване по Европейска
заповед за арест (ЕЗА), утвърдена от гръцки апелативен съд, български
гражданин е основателна.
Правилни са преценките, че издадената ЕЗА, във връзка с която е
поискано и постановено задържането, отговаря на изискванията по чл. 3, 36 и
3
37 на Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА), както
и че са налице процедурните предпоставки за въпросното задържане,
създадени от молещата и от замолената страна (относно изготвянето на
сигнала по ШИС и последвалото международно издирване, получаването му
по съответния надлежен ред, полицейското задържане на жалбоподателя,
осъществяването на прокурорската компетентност в следващия етап). Не се
споделя тезата на защитата, че самоличността на г-н Т. не била посочена – в
ЕЗА са споменати датата на раждане, две от трите му имена и неговия точен
адрес в България (където е и открит в последна сметка).
Правилно решаващият съд е отказал да обсъжда тезата на защитата, че
жалбоподателят не бил извършил визираното в ЕЗА престъпление. Относно
обоснованото предположение за престъпление по цитираните норми от
гръцкия наказателен закон преценката на молещата държава е суверенна и не
подлежи на ревизия в процедурите по изпълнение на ЕЗА от българския съд,
т.е. и в сега развиващата се подготвителна процедура. Според принципа на
взаимно признаване на държавите-членки изпълняващата държава следва да
приеме за меродавно становището на чуждестранния компетентен орган.
Ясно е, че българският съд е лишен от възможността да обсъди
основателността на позицията за невинност. Пък и обективността предполага
оценяващият субект да разполага и с доказателствата на гръцките власти.
Защитата знае, че в закона не е уредена процедура, по която може да се
осъществи евентуалното им изискване.
Основното недоволство на защитата е насочено към съдебния извод за
налична опасност от укриване. Въззивният съд намери, че въпросната
опасност се извежда от данните за тежестта на твърдяното престъпление
(изразяващо се в съучастническо трафикиране срещу заплащане на 28
граждани на различни държави), за което е предвидена висока наказуемост и
наложилото се международно издирване, преценени в аспекта на сериозното
намерение на гръцките власти да осъществят наказателно преследване.
Заедно с това обсъди данните за чистото съдебно минало на г-н Т., доброто
име, с което се ползва сред съгражданите си, неговата трайна обвързаност с
България и очевидно недоброто му здраве. И прие, че разгледани в
съвкупност, те обосновават невисок интензитет на споменатата опасност. Ето
защо най-тежката мярка за неотклонение не се явява подходяща в случая.
С оглед тези съображения ПАС споделя единното мнение на прокурора
и на исканото лице, че следващата по тежест мярка за неотклонение, а именно
„домашен арест“, би дала нужната сигурност, че ще бъде на разположение за
провеждане на същинското производство по допускане изпълнението на ЕЗА.
В този смисъл ще бъде изменено атакуваното първоинстанционно
определение.
Домашният арест ще бъде изпълняван на адреса, на който исканото
лице пребивава заедно със съпругата си, която полага грижи за него.
Изпълнението, а именно ежедневни проверки на адреса, ще бъде възложено
4
на РУП-К..
Водим от горното, Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ протоколно определение № 784/07.10.2021 г., постановено по
ЧНД № 2078/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, като заменя взетата
спрямо исканото лице Т. СТ. Т., ЕГН ***, мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ с мярка за неотклонение „Домашен арест“, която да се изпълнява
на адрес - Р България, с.С., ул.***-та № ***.
Лицето следва да бъде освободено незабавно, освен ако не се задържа
на друго основание, за което да се пише писмо до Началника на Следствения
арест гр.Пловдив.
На основание чл.62 ал.4 от НПК възлага контрола върху изпълнението
на мярката за неотклонение „Домашен арест“ на РПУ гр.Карлово, който да се
осъществява чрез ежедневни проверки от страна на РПУ гр.К., за което да се
уведоми неговият началник.
Определението е окончателно.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10.13 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
5