№ 3270
гр. София, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Михаела Касабова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20231100506993 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Столична община, чрез
юрк. П., срещу решение № 6733/02.05.2023г., постановено по гр.д. №
792/2023г. по описа на СРС, 156-и състав, в частта, в която са уважени
предявените от ищеца ЗК „Л.И.“ АД установителни искове с правно
основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 410 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, за сумата 4
799.72 лева, представляваща регресно вземане по щета № 0000-1261-18-
251152, за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за
лек автомобил марка „Ауди А 6“ с рег. № *******, за вреди от ПТП,
настъпило на 26.03.2018г., на път от с. Герман към бул. „Цариградско шосе“,
на кръстовището със Стар лозенски път, при което автомобилът попаднал в
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, ведно със
законната лихва от 08.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането и
по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 1 426.58 лева –
обезщетение за забава за плащане на същата главница за периода от
19.11.2018г. до 01.09.2022г., за които вземания по ч.гр.д. № 60570/2022г. по
описа на СРС, 156-и състав, на 24.11.2022г. е издадена заповед за изпълнение
1
на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното
съдебно решение. По делото не било установено, че вредите настъпили в
пряка причинно следствена връзка с попадането на автомобила в дупка на
пътното платно. Липсвали категорични доказателства относно настъпването
на ПТП – протоколът за ПТП бил категорично оспорен от ответника, същият
не бил доказателство, годно да удостовери процесното ПТП и неговия
механизъм, към протокола за ПТП не били приложени снимки на мястото на
ПТП, доказващи наличието и размера на твърдяната дупка. От
доказателствата по делото не се установявала локацията и размерите на
дупката, не се установявала и скоростта на автомобила. Неправилно СРС
кредитирал изцяло заключението на САТЕ, което било изготвено единствено
по данни от оспорения протокол за ПТП и твърденията на водача и почивало
на предположения, а не на конкретни доказателства за наличието на
твърдяната дупка. Позовава се на съдебна практика относно
доказателствената годност на протокола за ПТП. Оспорва претенцията и по
размер – имало разминавания в записаните от служителите на застрахователя
данни за щетите, нямало доказателства увредените детайли да били в изрядно
състояние преди настъпването на ПТП, нямало доказателства за подмяна на
въздушна възглавница, ведно с амортисьор. Поддържа, че ПТП настъпило
през деня, на кръстовище със светофарна уредба, предвид на което водачът
могъл да възприеме и да вземе мерки да избегне препятствието, ако бе
спазвал правилата за движение и се бе движил с разрешената скорост при
спазване на необходимата дистанция. Моли за отмяна на решението в
обжалваната част и отхвърляне на исковете, респ. - намаляване на размера на
обезщетението. Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ЗК „Л.И.“ АД, чрез
юрк. З., депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Решението било правилно и обосновано. По делото били
установени елементите от фактическия състав на вземанията. Моли
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка
за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а
за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
2
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно
решение на въведените във въззивната жалба основания настоящият съдебен
състав намира следното:
Страните по делото не са формирали спор и от представената по делото
застрахователна полица № 93001710062949 от 18.07.2017г. и сметка №
А004266057/18.07.2017г. се установява, че ищецът ЗК „Л.И.“ АД и Г.К.И.
/собственик на МПС съгласно талон за регистрация на л. 17 от преписката/
сключили договор за застраховка „Каско на МПС“, с клауза 1, съобразно
общите правила на застрахователя. Застраховката била сключена за лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А 6“, с рег. № *******, при договорена
застрахователна сума от 20 100 лева и с период на покритие от 19.07.2017г. до
18.07.2018г.
От писмените доказателства по делото – протокол за ПТП от
26.03.2018г., уведомление за настъпило застрахователно събитие, депозирано
пред застрахователя на 26.03.2018г., описи-заключения и представената с
писмо вх. № 76571/20.03.2023г. от СДВР, отдел „Пътна полиция“ преписка се
установява, че в срока на застрахователното покритие, на 26.03.2018г.
гореописаното МПС, управлявано от П.П.Х., претъпяло пътно транспортно
произшествие при движение в гр. София, по Околовръстен път с посока на
движение от ул. „П. Герман“ към бул. „Цариградско шосе“ и на кръстовището
със „Стар лозенски път“ попаднало в препятствие на пътя - необезопасена и
необозначена дупка, находяща се на платното за движение. От преминаването
през дупката видимо били увредени предна и задна дясна гуми с джанти,
което обстоятелство било отразено в протокола за ПТП. При извършения от
служители на застрахователя се установило още, че за смяна били
въздушните възглавници на предно и задно окачване, което обстоятелство
било отразено в съставения от застрахователя опис от 30.03.2018г.
От писмените доказателства по делото – Протокол за ПТП и
уведомление-декларация за щета, депозирано пред застрахователя на
26.03.2018г., представената с писмо вх. № 76571/20.03.2023г. от СДВР, отдел
„Пътна полиция“ преписка и заключение на САТЕ, неоспорено от страните,
се установява, че причина за процесното ПТП и щети на застрахованото
3
МПС била необезопасена и необозначена дупка на пътното платно в гр.
София, по „Околовръстен път“ с посока на движение от ул. „П. Герман“ към
бул. „Цариградско шосе“, на кръстовището със „Стар лозенски път“, през
която МПС преминало с десните си колела и по този механизъм били
получени установените от застрахователя увреди.
Въведените от въззивника-ответник възражения, че по делото не се
установявало, че на пътното платно имало дупка и щетите настъпили от
попадане на автомобила в нея са неоснователни. Видно от удостоверяването в
протокола за ПТП местопроизшествието било посетено от служител на КАТ
/излишното НЕ в бланката е зачертано/. Протоколът за ПТП представлява
официален свидетелстващ документ по чл. 179, ал. 1 ГПК и обвързва съда да
приеме, че на конкретната дата и час, на мястото на произшествието се
намирал описаният в протокола лек автомобил, с описаните видими щети,
както и че на платното за движение се намирала необезопасена дупка. Видно
от категоричното заключение на съдебната автотехническа експертиза всички
установени вреди настъпили именно в причинна връзка с описания
механизъм на ПТП. При разпита си по чл. 200 ГПК вещото лице излага, че
при попадане на автомобила в дупка се получавало рязко свиване на
амортисьорите и повишаване на налягането във въздушните възглавници,
което било често срещан механизъм на получаване на увреждане на въздушна
възглавница от попадане на автомобил в сравнително дълбока дупка. Видно
от съдържанието на фактурата сменени били и двете въздушни възглавници и
един амортисьор. При предното окачване въздушната възглавница се сменяла
заедно с амортисьора, а отзад била само въздушна възглавница, която се
„нанизвала“.
Съгласно неоспореното заключение по САТЕ сумата на щетите по
застрахованото МПС, изчислена по пазарни цени към датата на ПТП
възлизала на 4 850.82 лева. Видно от представеното по делото преводно
нареждане от 20.09.2018г. по същата щета застрахователят-ищец заплатил на
собственика на увреденото МПС застрахователно обезщетение по
имуществената застраховка Каско в размер на 4 799.72 лева.
След изслушването на заключението на САТЕ по реда на чл. 200 ГПК
същото не е оспорено от никоя от страните. При преценката си по чл. 202
ГПК съдът намира, че заключението на САТЕ е обосновано и компетентно
4
изготвено. Същото кореспондира с останалите събрани по делото
доказателства и правилно е кредитирано от СРС.
От описаните по-горе и приети по делото доказателства, съдът приема
за установено, че между ищеца и собственика на л.а. Г.К.И. за процесния
период съществувало валидно правоотношение по договор за застраховка
“Каско”. В периода на покритие на застраховката застрахованият автомобил
претърпял ПТП, с което се реализирал покритият по застраховката риск –
увреждане на имуществото.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на
ответника за съпричиняване за настъпването на ПТП от страна на водача на
л.а., както и че по процесния лек автомобил имало увреди, преди
настъпването на ПТП (“не бил в изрядно състояние“). В доказателствена
тежест въвелия възраженията ответник е да установи по реда на чл. 154, ал. 1
ГПК фактите, на които основава същите. От събраните по делото
доказателства, в т.ч. протокол за ПТП и заключение на САТЕ, възраженията
на ответника не се установяват.
По изложените по-горе мотиви настоящият състав на съда приема, че
причина за процесното ПТП и щети на застрахованото МПС било
необезопасено препятствие на пътното платно в гр. София, по „Околовръстен
път“ с посока на движение от ул. „П. Герман“ към бул. „Цариградско шосе“,
на кръстовището със „Стар лозенски път“. За претърпените щети
застрахователят – ищец изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на сумата 4 799.72 лева.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира
за осъществен фактическия състав на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД:
наличие на договор за застраховка имущество, плащане от застрахователя на
дължимото застрахователно обезщетение и деликтната отговорност на трето
лице по отношение на увредения-застрахован при причиняване на
застрахователното събитие. Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ,
вр. чл. 49 ЗЗД застрахователят, заплатил застрахователно обезщетение, има
правото да встъпи в правата на застрахования срещу възложителя за
възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са
възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД и да претендира заплатената като
обезщетение сума и направените обичайни ликвидационни разноски.
5
Досежно правната квалификация на деликтната отговорност на
ответника, съдът намира, че същата следва при разглеждането й да бъде
подведена под диспозицията на нормата на чл. 49 ЗЗД. За ангажиране
отговорността на ответника е необходимо установяването по делото на
следния фактически състав – виновно противоправно поведение на
служители на ответника, или на лица, на които е възложил извършването на
определена работа и причинени при или по повод изпълнението на
възложената работа вреди в правната сфера на трето лице, наличието на
причинна връзка между поведението на виновните лица и причинените вреди.
За уважаването на претенцията не е необходимо установяване на конкретните
служители, виновното поведение на които е станало причина за
противоправния резултат, а вредите се считат за причинени при изпълнение
на възложената работа, не само когато са в резултат на действия, но и когато
настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена
съответната работа. За възложителите бездействието е основание за
отговорност за увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на
задълженията, които произтичат от закона, от техническите и други правила и
от характера на възложената работа – в този смисъл Постановление 9/1966г.
на ВС.
С нормата на чл. 31 ЗП на общините е възложено задължението за
изграждането, ремонта и поддържането на общинските пътища. Във връзка с
чл. 2 ЗОС пътния участък, където е реализирано процесното ПТП е
собственост на Столична община и нейно във връзка с чл. 31 ЗП е
задължението за поддръжка и ремонт на пътя. Неизпълнението на цитираното
законово задължение от отговорните служители в Столична община,
представлява противоправно и виновно, във връзка с чл. 45, ал.2 ЗЗД,
поведение при изпълнение на възложената им работа, което във връзка със
събраните писмени доказателства и заключението по изслушаната САТЕ, е в
причинна връзка с настъпилите щети на МПС, предвид на което, съдът
намира за доказан по делото фактическия състав на нормата на чл. 410, ал. 1,
т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД.
Обхватът на регресното право на застрахователя зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на
застрахования, и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на
6
застрахования. Отговорният по чл. 49 ЗЗД дължи поправяне на
действителните щети, размерът на които според заключението по
изслушаната САТЕ е 4 850.82 лева и е по-голям от изплатеното от
застрахователя обезщетение от 4 799.72 лева, предвид на което съдът намира
претенцията на ищеца –застраховател за основателна за пълния размер от 4
799.72 лева, в който в случая не са включени ликвидационни разноски.
При доказателствена тежест за ответника, по делото не са събрани
доказателства последният да е погасил вземането на ищеца размер на 4 799.72
лева, предвид на което претенцията на ищеца е основателна и правилно искът
по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 410 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, е уважен от
първоинстанционния съд.
Понеже във въззивната жалба липсва конкретно оспорване и не се
излагат никакви съображения по отношение на установеното от СРС вземане
по акцесорния иск за мораторна лихва върху главницата, съдът не намира
основание за промяна изводите на СРС по този въпрос, доколкото при
въззивната проверка съдът е ограничен до доводите изложени в жалбата по
смисъла на чл. 269 ГПК.
По горните мотиви настоящата въззивна инстанция намира
обжалваното решение за правилно по въведените с жалбата доводи, поради
което същото следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При горния изход на спора право на разноски има въззиваемата страна-
ищец.
Пред СГС въззиваемият претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение, които въззивният съд определя в размер на сумата 100 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на въззиваемия следва да се присъдят 100 лева
– разноски, сторени пред СГС.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6733/02.05.2023г., постановено по гр.д.
№ 792/2023г. по описа на СРС, 156-и състав, в частта, в която на основание
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 410 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е
7
признато за установено, че Столична община, с адрес гр. София, ул. „*******,
дължи на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, сумата 4 799.72 лева, представляваща
регресно вземане по щета № 0000-1261-18-251152/26.03.2018г., за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за лек автомобил марка
„Ауди А 6“ с рег. № *******, за вреди от ПТП, настъпило на 26.03.2018г., в
гр. София, на „Околовръстен път“ с посока на движение от ул. „П. Герман“
към бул. „Цариградско шосе“, на кръстовището със „Стар лозенски път“, при
което автомобилът попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на
пътното платно, ведно със законната лихва от 08.11.2022г. до окончателното
изплащане на вземането и сумата 1 426.58 лева – обезщетение за забава за
плащане на същата главница за периода от 19.11.2018г. до 01.09.2022г., за
които вземания по ч.гр.д. № 60570/2022г. по описа на СРС, 156-и състав, на
24.11.2022г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Столична община, с адрес
гр. София, ул. „*******, да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, сумата
100 лева – разноски по делото, сторени във въззивното производство пред
СГС.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.
280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8