Решение по дело №5408/2019 на Районен съд - Бургас

                                              Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

                                                         №  875

                                          гр. Бургас, 14.07.2020 г.

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, 17 наказателен състав, в публично заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                           

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: Анатоли Бобоков

 

при участието на секретаря Д.М., като разгледа НАХД № 5408 по описа на РС - Бургас за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от М.Я.Н., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 19-0769-005300 от 25.10.2019 г., издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 44, ал. 1 ЗДвП и е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лв., а на основание чл. 175, ал. 1, т. 5  от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП и е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец.

Жалбоподателят оспорва атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. П., поддържа жалбата и излага подробни съображения за отмяна на обжалвания акт.

Административнонаказващият орган ОД на МВР – Бургас сектор „Пътна полиция”, редовно уведомени, не изпращат представител. В съпроводителното към жалбата писмо молят наложеното на жалбоподателя наказание да бъде потвърдено.  

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

          От фактическа страна:

 На 4.10.2019 г., около 18,09 часа, в гр. Бургас, ж.к.Братя Миладинови жалбоподателят управлявал лек автомобил *** с рег.№ *** пред бл.**. Същевременно насреща се движело друго МПС *** с рег. № ***, управлявано от св.К.. Жалбоподателката предприела маневра разминаване. При разминаването жалбоподателят не оставила достатъчно разстояние и управляваният от нея автомобил просуркал в страничната част автомобила на К.. Жалбоподателката не спряла на мястото на настъпилото ПТП, поради което другият водач започнал да вика, за да може да го чуе. Жалбоподателката в последствие била издирена от ОДЧ, като същата се върнала на мястото на ПТП.

Свидетелят С. съставил на жалбоподателката АУАН за нарушения на чл.44, ал. 1 и чл. 123 ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП. Бил съставен от свидетеля и протокол за настъпилото ПТП. Въз основа на АУАН било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Показанията на свидетелите С. и М. са последователни, обективни и логични и навеждат на осъществяване на едни и същи факти и съдът ги кредитира в тяхната цялост. В съдебно следствие е разпитан и свидетелката Колева, доведена от жалбоподателя, чиито показания не се подкрепят от писмените доказателства по преписката, както и от показанията на полицейските служители, поради което съдът не ги кредитира. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.  

 

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи, съгласно Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

 

По нарушението по чл. 44, ал. 1 ЗДвП.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗДвП при разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства. За да е налице нарушение по този член от фактическа страна следва да се установи, че едно срещу друго се движат две МПС, при което някой от водачите на едното от тях не осигурява достатъчно странично разстояние и настъпва ПТП. Съдът приема, че автомобилът,  в който е пътувала Н. е просуркал автомобил *** управляван от св.К.. Като участник в движението водачката му е предприела маневра, за да пропусне насрещно движещия се лек автомобил.  Независимо от това от събраните по делото доказателства и в частност от показанията на свидетелите  С. и М., съдът възприе идентична фактическа обстановка, като тази описана в АУАН и НП.

Ето защо при така установените по делото обстоятелства правилно АНО е подвел под административнонаказателна отговорност жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 44, ал. 1 ЗДвП.

Извършеното нарушение е било подведено от наказващия орган и под правилната санкционна норма – тази на чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 ЗДвП, съгласно която се предвижда наказание глоба от 200 лв.  На жалбоподателя е била наложена глоба именно в този размер (200 лева).

 

По нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“  ЗДвП.

 

В разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“  ЗДвП законодателят е предвидил задължения за водач на МПС, който е участник в ПТП, при което са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. Както в АУАН, така и в наказателното постановление е отразено, че при наличие на разногласия относно обстоятелствата за настъпило ПТП жалбоподателят го е напуснал и не е уведомил органите на МВР.

От фактическа страна по делото с оглед събраните доказателства се установи, че жалбоподателят е нарушил правилата за движение по ЗДвП и в частност разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗДвП, като не е осигурил достатъчно място за разминаване с насрещно движещ се автомобил и е причинил настъпване на ПТП между управлявания от него автомобил и този на св.К.. От показанията на свидетелката Колева се установява, че жалбоподателката не е спряла на мястото на настъпване на ПТП и е продължила. Този факт се установява и от показанията и на полицейските служители.

Относно нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП процесуалният представител на жалбоподателя поддържа защитна теза за липса на субективна страна, тъй като жалбоподателят не е разбрал, че е настъпило ПТП.

Настоящият състав не споделя така изложената защитна теза, тъй като от показанията на свидетеля К. се установява, че водачката на другия автомобил е свирела с клаксона и е подавала светлинни сигнали, които са били забелязани от жалбоподателката, но въпреки това безспорно се установява, че същата не е спряла управлявания от нея лек автомобил. Отделно от това от протокол за ПТП се установява, че нанесените щети не са незначителни. Следователно безспорен е изводът, че жалбоподателката е възприела настъпилия контакт между двата автомобила и въпреки това не е спряла на място до изясняване на обстоятелствата с компетентните органи. Ето защо с поведението си жалбоподателката безспорно е нарушил разпоредбата на чл.123, ал. 1, т. 3, б. „в“  ЗДвП.

За извършеното нарушение по чл. чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“  ЗДвП, разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5  ЗДвП предвижда наказание лишаване от право да се управлява МПС от 1 до 6 месеца и глоба от 50лв. до 200 лв.  На жалбоподателката е била наложена глоба в размер на 50 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. Така определените размери на санкциите са справедливи и с тях в пълна степен се изпълняват изискванията на чл. 27 ЗАНН при индивидуализация на наказанието, както и ще бъдат постигнати предвидените в чл. 12 ЗАНН цели.

 

С оглед изложеното НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.

 

Така мотивиран, съдът                                          

 

                                                      Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0769-005300 от 25.10.2019 г., издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас сектор „Пътна полиция”, с което на М.Я.Н., ЕГН **********  на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 44, ал. 1 ЗДвП и е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лв., а на основание чл. 175, ал. 1, т. 5  от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП и е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

             

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: / А. Бобоков/

 

Вярно с оригинала: Д.М.