№ 3049
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:....
при участието на секретаря ....
като разгледа докладваното от .... Гражданско дело № 20241110113099 по
описа за 2024 година
Предявена е искова молба от И. К. Д. с ЕГН ********** срещу .. с искане съдът да прогласи
за нищожна клаузата на чл. касателно задължението на кредитополучателя да заплаща такса
експресно разглеждане на основание чл. 146, ал 1 ЗЗП като неравноправна и противоречаща
на закона на основание чл. 26,ал. 1, пр. 1 ЗЗД и не изпълнява нито една от присъщите
функции , както и не е индивидуално уговорена , като при условията на евентуалност и
страдаща от пороците, посочени в чл. 26,ал. 1,. пр. 2 и 3 ЗЗД, вр. чл 19, ал. 4 ЗПК, чл. 21 , ал.
1 ЗПК , поради това, че ГПР в следствие на така описаната клауза става по- висок от 5 пъти
размера на законната лихва , определи с ПМС РБ , както и заобикаляща закона, защото
посочения ГПР е различен от действителния.
В случай на положително решение за ищеца на така предявения, описан по- горе иск, се
иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 45.71 - недължимо
платена сума по договора, без правно основание.
Ответникът оспорва по основание иска, твърди клаузата да е индивидуално уговорена и да
не страда от посочените в Искова молба пороци. Възразява срещу така искания размер за
предоставена безплатна правна помощ и съдействие.
Съдът намира предявените искове за допустими.
Предявени са кумулативно съединени установителен и осъдителен иск с правно основание
чл. Чл. 26, ла. 1, пр. 1 ЗЗД вр. Чл. 146, ал 1 ЗПК, а при условията на евентуалност - чл. 26,ал.
1,. пр. 2 и 3 ЗЗД, вр. чл 19, ал. 4 ЗПК, чл. 21 , ал. 1 ЗПК кумулативно съдинен с осъдителния
иск по чл. 55,ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от доказване: Приема на
1
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване, с оглед
заявеното от страните становище в исковата молба и отговора на исковата молба следните
обстоятелства по делото, че между страните по делото е сключен договор за паричен заем №
../28.07.2021г., по силата на който ищецът е получил от ответника сумата в размер на 70лв.,
както и четири броя Анекса към него, със съдържание на Договора и Анексите, посочени в
исковата молба.
По иска с правно основание чл. 143 ЗЗП в тежест на ищеца е да докаже, че е сключен
процесният договор между него и ответника, включващ оспорената клауза. В тежест на
ответника е да докаже, че клаузата е индивидуално договорена, че са налице изключенията
по чл. 144, ал. 2, т. 1 и чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване, с
оглед заявеното от страните становище в исковата молба и отговора на исковата молба
обстоятелства по делото е прието следното: че между страните по делото е сключен договор
за паричен заем № ../28.07.2021г., по силата на който ищецът е получил от ответника сумата
в размер на 70лв., както и четири броя Анекса към него, със съдържание на Договра и
Анексите, посочени в исковата молба, както и че с оглед заявеното от ответника с молба от
19.09.2024г. и ищеца с молба от 27.09.2024г. ищецът в изпълнение на процесния договор е
извършила следните плащания – 270 лева главница, 0,24 лева договорна лихва и такса бързо
разглеждане 45,71 лева.
На основание чл. 10а от Закона за потребителските кредити кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. Предвид изричната забрана за заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояването на кредита, съдът намира, че ответното дружество – кредитодател не
е имал правото да претендира заплащане от страна на кредитополучателя –такса за
експресното разглеждане на кредита – налице е клауза, която противоречи на нормата на чл.
10а от Закона за потребителските кредити, поради което и следва да се приеме, че
заплатената такса в размер на 45,71 лева. е заплатена при начална липса на основание и
следва да бъде осъдено ответното дружество да я върне на ищцата.
Посочената клауза се явява неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, доколкото
неравноправна е всяка „уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.“ и доколкото последващото
изброяване на хипотези в чл. 143, ал.2 от ЗПП не са изчерпателно дадени, а само примерно
(в този смисъл вж. Решение № 345 от 9.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 1768/2018 г., II т. о., ТК).
Несъмнено, в цитираната клауза на процесния Договор във вреда на заемателя е уговорено
задължение за услуга по експресно разглеждане на документи за предоставянето на кредита.
Следва да се има предвид, че
кредитът не може да бъде усвоен, ако не бъде отпуснат, но същият не би бил отпуснат, ако
2
заемателят не се съгласи на клаузите по договора, за който липсват доказателства да е дадена
възможност за индивидуално договаряне на клаузи. Неоснователни са доводите на
ответника, че ищецът като заемател се е съгласил с тази клауза и посочената услуга му е
била предоставена – липсват каквито и да било доказателства, установяващи, че услугата е
била предоставена и какво е съотношението между бързината, с която са разгледани
документите по отпускането на кредита по процесния договор спрямо договори, по които
заемателят не е поискал да ползва посочената услуга по експресно разглеждане.
По иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е разпределена
доказателствена тежест да установи, че е платил процесната сума на ответника, което не се
спори по делото, а в тежест на ответника е да докаже, че сумата е била дължима и е платена
на правно основание, като има право да я задържи, което не се доказва при условията на
пълно и главно доказване, поради което искът за връщане на сумата е основателен.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищеца. Същият е сторил
разноски в размер на 130 лв. държавна такса, като се претендира заплащане на адвокатско
възнаграждение за сторена безплатна правна помощ и съдействие. Съдът следва да определи
възнаграждение в размер на 250лв. с ДДС за защита по двата предявени иска, тъй като:
Предмет на исковата молба са две претенции - по чл. 26 от ЗЗД относно клауза от договора и
претенция с пр.осн. чл. 55 от ЗЗД за връщане на недължимо платена сума в размер на 45.71
лева.
Проведени са 1 заседания.
Предметът на двете претенции е различен. Първата цели да установи, че клаузата за
експресно разглеждане на кредита е нищожна, тъй като противоречи на императивни норми
на ЗЗП, ЗПК и ЗЗД. Втората е да се върне това, което е надплатено по нея (обикновено това
означава всичко различно над получената сума - арг. от чл. 23 от ЗПК).
Подобно съединяване на искове (установителна пълна претенция и осъдителна) при
положение, че доводът за нищожност на сделката може да бъде и част от мотивацията на
осъдителната претенция, е допустимо, макар че по-скоро излишно (целта обикновено е
оскъпяване на производството, а от там и на разноските).
В тази ситуация следва да се съобразят няколко обстоятелства:
тези искове са масови - както исковата молба, така и отговорът, са по-скоро бланкетни,
въпреки обемите им;
недопустимата от юридическа гледна точка практика на дружества, като ответното, да
предоставят малки средства при подобни условия.
Съобразно чл. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като нормативният акт е съобразен по-скоро като насока, с
оглед практиката на ЕС, за положения труд от страна на адв. М. следва да е 250 лева с ДДС
(арг. и от т. 3 от ТР от 6.11.2013г., т.д. № 6/2012г. и О. на СГС от 10.01.2024г. ч.гр.дело №
14143/2023г.).
3
На процесуалния представител на ищеца се дължи възнаграждение, но съответно на
положени минимални юридически и практически усилия.
Воден от гореизложеното, Софийски районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск с правно основание на основание чл .26, ал
1, пр. 1 ЗЗД, вр. Чл. 143 ЗПК от И. К. Д. с ЕГН: ********** срещу .. в отношенията между
страните, че клаузата на Договор за кредит № ../28.07.2021г., с която е определено
допълнително възнаграждение, наречено „Такса за бързо разглеждане“ е нищожна, като
противоречаща на закона.
ОСЪЖДА .. да заплати на И. К. Д. с ЕГН: ********** сумата в размер на 45,71 лева.,
представляваща „Такса за бързо разглеждане“ по Договор за кредит № ../28.07.2021г.,
подлежаща на връщане от ответника на ищеца като платена при начална липса на
основание.
ОСЪЖДА .. да заплати на И. К. Д. с ЕГН: ********** сумата в размер на 130 лв. разноски,
сторени в настоящото производство.
ОСЪЖДА .. да заплати на адвокат Д. М. сумата в размер на 250 лв. с включено ДДС за
предоставена на ищеца безплатна правна помощ и съдействие.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4