О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 293 / 23.05.2018 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд-Монтана, ІVсъстав, в закрито заседание на двадесет и трети
май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М*** Н***
Производството е отпочнало с искова
молба от И.Й.Г. ***№ 33266/21.12.2017 г. до РС П*** ,
гражданска колегия, „ срещу ДЧИ при РС П*** А*** Й*** , Администрацията на
затвора в Л*** ; Административен съд Л*** , с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, чл.440, ал.1, т.3; чл.446, ал.1 ГПК, с цена на иска – имуществени вреди,
към всеки един от ответниците е 1161, 26
лева и лихва за забава и неимуществени вреди към всеки един от ответниците в
размер на 1000лева. В исковата молба са изложени твърдения, че по гр.д.№ 406/2015 г. на РС П*** , в полза на
ищеца е издаден изпълнителен лист № 4570/07.07.2017 г.. С молба изх.№
5079/25.10.2017г. ищецът е предявил същия за изпълнение на административния ръководител на
Административен съд Л*** , в която поискал дължимото да бъде преведено по сметка на неговата майка М*** И*** Й*** .
На 10.12.2017 г. е получил отговор, че
дължимата сума в размер на 1161, 28 лева е преведена на 30.10.2017 г. по сметка на
затвора в Л*** , като впоследствие на 01.11.2017г. цялата сума е преведена на ДСИ А*** Й*** във връзка с изпълнителен
лист по гр.д.№107/2012г. по описа на РС Т***
. Ищецът твърди, че е цедирал вземанията си, предвид което ДСИ А*** Й*** е
нарушила ГПК – чл.440,ал.1, т.3 и чл.446, ал.1 ГПК и следва да носи отговорност
по ЗЗД. В РС П*** е образувано гр.д.№ 9523 по описа за 2017 г., по което са
последвали разпореждания на съда и отговори на ищеца, като преди изпълнение на
процедурата по чл.131 ГПК, РС П*** с определение № 1111/28.03.2018 г. по гр.д.№
9523/2017 г., на основание чл.20 АПК “..
Исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. За неуредените въпроси за
имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди..“, е прекратил производството „В ЧАСТТА по предявените искове против Главна дирекция“Изпълнение на
наказанията“, гр.София, ул.Г*** .Столетов № * и Администрацията на затвора в
гр.Л*** , ул.М*** №* и ги изплатил по компетентност на Административен съд П***
..“
Съдът е приел, че предявената
искова молба в тази част, срещу ГДИН гр.София и Администрацията на затвора в
гр.Л*** , следва да е по реда на ЗОДОВ, макар ищецът изрично да е посочил в
исковата молба, че се касае за изпълнително производство и изплащане на дължими
суми по изпълнителен лист. РС П*** е приел, че предявените искове следва да
бъдат разгледани не по реда на чл. 45-49 ЗЗД,
а по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ,
което предопределя и подсъдността на спора на А*** .
Административен съд Монтана, в
настоящия съдебен състав, намира, че предявените искове не са подсъдни на Административен
съд Монтана, поради следното:
На първо място видът на търсената
защита се определя от лицето, инициирало
производството, а в настоящия случай ищецът с първоначалната искова молба и последващи
уточнения е посочил, че претенцията му е поради нарушения, извършени от
ответниците при изплащане на дължима сума по издаден изпълнителен лист, т.е
претенцията е за нарушения на определени длъжностни лица в изпълнително производство. Цели се
отговорност на ответниците за имуществени и неимуществени вреди, предпоставка
за които е задължение на определени длъжностни лица при изплащане на присъдено
обезщетение по издаден изпълнителен лист. По разбиране на настоящия състав изпълнението на тези задължения не може да
беда определено като изпълнение на административна дейност по смисъла на чл.1,
ал.1 ЗОДОВ.
С т. 2 от Тълкувателно постановление № 2/2014
г. ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, е прието, че делата по искове за
вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на
органите на съдебната власт са подсъдни на гражданските съдилища. Мотивите към
т. 2 от Тълкувателно постановление № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора
колегия на ВАС, се свеждат до следното /в
резюме/: Правилата за отговорността за
вреди по ЗОДОВ са специални по отношение на общите правила на чл. 45-49 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/. Разграничителният критерий за
приложимия правен ред е основния характер на дейността на органа, от чиито актове,
действия или бездействия са причинени вредите. Административните съдилища са
компетентни, когато вредите са причинени при или по повод изпълнение на
административна дейност. По-нататък в мотивите /предвид факта, че именно
дейността на органа, от чиито актове, действия или бездействия са причинени
вредите е изведена като основен разграничителен критерий за приложимия правен
ред/ са обсъдени характерът на осъществяваната от служителите в администрацията
на съдебната власт дейност, както и характерът на правоотношението, въз основа
на което служителят осъществява тази дейност. В тази връзка е отбелязано, че
служителите в администрацията на съдебната власт са съдебни служители, като те
не са държавни служители и не осъществяват държавна служба, разбирана като
дейност по осъществяване функциите на държавата. Видът на осъществяваната от
тях дейност е определен в закона /чл. 340, ал.1 ЗСВ/
по следния начин: "органите на съдебната власт се подпомагат от
администрация". Посочено е, че специфичните белези на основната
изпълнявана от администрацията дейност, определена от законодателя като
подпомагаща, не дават възможност тя да бъде квалифицирана като изпълнителна
/административна/ дейност. Отбелязано е, че съдебните служители не са част от
държавната администрация, не осъществяват административно обслужване и не
извършват административни услуги по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за администрацията. Те не са служители на
административен орган по смисъла на § 1, т. 1 ДР на
АПК.
В заключение, въз основа на
горните именно мотиви, е прието, че неприложимостта на специалния ред по ЗОДОВ
налага извод, че отговорността за причинените вреди от незаконосъобразни
действия и бездействия на администрацията на органите на съдебната власт следва
да се реализира по общите правила на ЗЗД. Неизпълнението или нарушението на задължения от съдебен
служител, изразяващо се в негови незаконосъобразни действия и бездействия, не
следва да бъде квалифицирано като
административна дейност и не следва да ангажира отговорност на възложителя по
ЗОДОВ.
Настоящият съдебен състав, изследвайки
именно анализираните от ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС факти,
достига до извода, че предявения иск във
връзка с твърдяното нарушение на служителите на ГДИН, гр.София и
Администрацията на затвора в гр.Л*** , изразяващо се в техни незаконосъобразни
действия при изплащане на дължима сума по издаден изпълнителен лист следва да
бъде разгледан по общия исков ред.
Административните съдилища са
компетентни да разгледат възникнал спор за защита на едно материално субективно
право само в хипотезата на причинени при или по повод изпълнение на
административна дейност вреди на граждани, а процесният случай не е такъв,
доколкото в конкретния случай дейността на служителите на ГДИН гр.София и
Администрацията на затвора в гр.Л*** не е административна дейност.
Предвид изложеното, настоящият
съдебен състав намира, че делото не му е
подсъдно. Предвид хипотезата на чл. 135, ал. 5 АПК,
възниква препирня между общ и административен съд следва да се реши от състав
на Върховния касационен съд и Върховния административен съд по чл. 135, ал. 4 АПК.
Така мотивиран и на основание чл. 135, ал. 5
във вр. с ал. 4 АПК
Административен съд Монтана
О П Р Е Д Е Л И:
ПОВДИГА препирня за подсъдност между
Административен съд Монтана и Районен съд П*** по предявени от И.Й.Г. искове за заплащане на обезщетение за причинени на
ищеца имуществени вреди в размер на 1161,28 лева и неимуществени вреди в размер
на 1000 лева, „ В ЧАСТТА по предявените искове против Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията“, гр.София, ул.Г*** .Столетов № * и Администрацията на затвора в
гр.Л*** , ул.М*** №* ..“
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.
дело № 249/2018 г. по описа на Административен съд Монтана.
ПРЕПИС от това определение да се
връчи на страните за сведение съгласно чл. 138, ал. 1 АПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване на основание чл. 135, ал. 7 АПК
Административен съдия: