Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                                                   30.07.2020 г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 30 юни

Тринадесети наказателен състав година 2020

В публично заседание в следния състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:	КРАСИМИР ДИМИТРОВ

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 363/2020 г. по описа на РС - Плевен

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

Постъпила е жалба от страна на ***, с ЕГН: ********** *** против наказателно постановление № 19-0938-004780 от 22.11.2019 г. на Началник Сектор “Пътна полиция” към ОДМВР – Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложил на *** административно наказание – глоба в размер на 300 лв., глоба в размер на 300 лв., за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и за извършено нарушение по чл. 150 от ЗДвП.

За така установеното нарушение на жалбоподателя *** е съставен акт, въз основа на който е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. ******. Молят съда да измени наказателното постановление, като отмени издаденото наказателно постановление в частта по чл. 150 от ЗДвП.

За ответната страна по жалбата О.н.М. ***, редовно и своевременно призована, представител не се явява.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е основателна.

Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 114763 от 30.09.2019 г., съставен от актосъставителя ***– мл. автоконтрольор.

В хода на съдебния процес от събраните писмени доказателства и показанията на разпитаните - свидетел и актосъставител не се установи, че жалбоподателят е извършил нарушението описано в АУАН, а именно:

На 30.09.2019 г. около 10:**часа в гр. Плевен, ул. „***“ до номер **с посока на движение към бул. „***, като водач на лек автомобил мини купър кънтримен, с рег. № ***собственост на „***“ ЕООД, с булстат ***извършва следното:

1.Управлява горепосоченото МПС не регистрирано по надлежния ред, като за същото е било издадено Разрешение за временно движение с номер ***издадено от 08.05.2019 г. валидно до 07.06.2019 г.

2.Управлява горепосоченото МПС без да е превоспособен водач /не притежава СУМПС/

 Нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1  от ЗДвП и на чл. 150 от ЗДвП.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на жалбоподателя, предявен му е по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН за запознаване със съдържанието му и подписване.

Спазено е и изискването на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН за връчване на препис от акта на жалбоподателя.

 

Съдът счита, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано!!!

 

Това произтича  от разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно който чл. 16 НПК обвиняемия /в случая нарушителя/ се счита за невиновен до доказване на противното !!!

Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган /по аргумента от чл. 84 ЗАНН /, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, следва да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно и умишлено от лицето, посочено като нарушител.

В случая, съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение.

 

 В настоящия случай, не се доказа  от страна  на административно наказващият орган, чиято е доказателствената тежест извършването на твърдените административни нарушения. 

 

 

При издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което опорочава цялата административно наказателна процедура и е абсолютно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Поради констатираното нарушение, съдът няма да се спира на фактическата обстановка, както и на това дали е доказано извършването на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение или не.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 42, т. 3, т. 4 и т. 5  от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, както в акта, така и в наказателното постановление, следва да бъдат посочени датата и мястото на извършване на нарушението, описание в какво се състои същото, както и законовите разпоредби, които са нарушени.

 

В АУАН-а  актосъставителят ***е посочил, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1  от ЗДвП - По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани, а в наказателното постановление административно наказващият орган е посочил, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП –

По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

В хода на административно наказателното производство са допуснати нарушения на процесуалния закон, които са довели до съществено ограничаване правото на защита на санкционираното лице.

Съдът констатира, че в АУАН и в НП, което изцяло повтаря отразените в акта констатации, нарушението не е описано достатъчно ясно и в пълнота, така че да могат да бъдат изведени всички съставомерни признаци, респективно същото да бъде подведено под посочената в НП квалификационна норма.

В случая е налице неяснота и вътрешно противоречие между текстовото описание на нарушението и възвеждането на правната му квалификация, както в АУАН, така и в НП, в което вместо наказващият орган да отстрани несъответствието по реда на чл.53 от ЗАНН, ги е приповторил не само в същия вид, но и ги е направил още по-неясни, допълвайки нарушението с несъотносимия текст на сочената като нарушена норма на чл.140 ал.1 от ЗДвП.

По т. 2 за извършено нарушение по чл. 150 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл.150 ЗДвП забранява управлението на МПС от неправоспособни лица, а тази на чл.150а, ал.1 ЗДвП конкретизира общата забрана, че водачът няма право да извършва тази дейност без свидетелство за управление на МПС за съответната категория.

Разграничителният критерий между двете императивни правила е в обстоятелството, дали деецът има придобита правоспособност по предвидения в закона ред или не. (В този смисъл т.6 от Постановление № 1 от 17.01.1983г. по н.д. № 8/82г. на Пленума на ВС).

Съгласно чл. 150а, ал. 7 от ЗДвП, едно и също лице може да притежава само едно свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено от държава - членка на Европейския съюз.

А в чл. 161, т. 5 от същия закон се постановява, че свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено.

 

Жалбоподателят *** е придобил свидетелство за управление издадено от САЩ. Т.е. към момента на нарушението 30.09.2019 г. е бил правоспособен водач !!!

 

Грешната квалификация на вмененото нарушение е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление.

Неправилно в АУАН и в НП се отъждествяват понятията “правоспособност” и “притежание на свидетелство за правоуправление”. Вярно е, че на практика в преобладаващия брой случаи водачите, които са правоспособни, притежават свидетелство за управление, но Законът за движението по пътищата е регламентирал множество хипотези, при които водачът има правоспособност /след положен изпит за придобиване на правоспособността по реда на наредбата/, но не притежава свидетелство за правоуправление на МПС – било защото свидетелството като документ по някаква причина не му е издадено или било защото, например, издаденото свидетелство е отнето временно като принудителна административна мярка в случаите на чл.171, т.1 от закона.

От наведените примери и предвид разпоредбите на чл.150 и чл.150а, ал.1 от ЗДвП, следва да се направи логичния извод, че не всеки водач, който е правоспособен, притежава свидетелство за управление на МПС и съответно непритежаването на свидетелство за правоуправление не означава обезателно, че лицето е неправоспособно. Самият законодател е разграничил тези понятия с разделната регламентация на правоспособността в разпоредбата на чл.150 от ЗДвП, а с разпоредбата на чл. 150а, ал.1 е въвел задължението водачът да притежава свидетелство за управление от съответната категория, когато управлява МПС.                       

Предвид горепосочените обстоятелства и правни изводи съдът счита, че в конкретния казус е налице допуснато от АНО противоречие между описаното в обстоятелствената част на атакуваното НП нарушение и посочената правна квалификация,  по чиято норма е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя .

Това противоречие съдът счита за съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото му на  защита, тъй като го е лишило от възможността да разбере какво точно нарушение е извършил и да организира защитата си.

 

Водим от горното, Съдът

 

 Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 19-0938-004780 от 22.11.2019 г. на Началник Сектор “Пътна полиция” към ОДМВР – Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложил на ***, с ЕГН: ********** *** административно наказание – глоба в размер на 300 лв. и глоба в размер на 300 лв., за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и за извършено нарушение по чл. 150 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на съобщението от страните за постановяването му.

 

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: