МОТИВИ към присъда № 15/04.06.2019 г. по НОХД № 65/2019 г. по описа на ВрОС
Подсъдимият
Н.П.Н. е предаден на съд по обвинение в извършване на престъпление по чл.343,
ал.3, пр.1, алт.2 и пр.4, алт.1 НК за това, че на 01.12.2017 г. около 17.05 ч. на
северен обходен път на гр. Враца, в района на язовирната стена с посока на
движение гр. София-гр. Монтана при управление на л.а. BMV, модел
"318И", с рег. № СА *** РС, собственост на С. Н. С. от гр. София, в
нарушение на правилата за движение- разпоредбата на чл.20, ал.1 ЗДвП, като не е
контролирал непрекъснато превозното средство, което е управлявал, отклонявайки
вниманието си от органите на управление на автомобила и навлизайки в лентата за
насрещно движение; и разпоредбата на чл.150 от ЗДвП, като е управлявал ППС без
да е правоспособен водач и след употреба на наркотични вещества- амфетамин, по
непредпазливост е причинил смъртта на возещата се на предна дясна седалка в
управлявания от него автомобил М. К.С. с ЕГН **********.
В
хода на съдебното производство, на основание чл.76 от НПК като частни обвинители
са конституирани М.Д.Ц., Р.К.Ц., Н.К.Ц.- И., К.Ц.С., Д.Ц.С., Н.Г.С. и Ц.К.С.. Подсъдимият Н.П.Н. се признава за виновен,
признава изцяло изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и
дава съгласие да не се събират доказателства за тях, като заедно със защитника
му адв.Р. Н., изразява желание за разглеждане на делото по диференцираната
процедура, уредена в Глава 27, чл.371, т.2 от НПК - съкратено съдебно
следствие.
На
основание чл.372, ал.4 от НПК направеното от подсъдимия самопризнание, което се
подкрепя от събраните в досъдебната фаза на процеса доказателствени материали,
е одобрено от съда, а доказателствената съвкупност от досъдебното производство
е приобщена към доказателствените източници по делото.
В
хода на съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и описаната
в обвинителния акт фактическа обстановка. Пледира за определяне на основното наказание
лишаване от свобода за срок от шест години, при лек превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, което на основание чл.58а, ал.1 от НК да бъде
редуцирано с 1/3, при ефективното му изтърпяване. На основание чл.343г,
вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК заявява, че на подсъдимия не би могло да бъде
наложено и кумулативното наказание лишаване от право да се управлява МПС, тъй
като същия не е притежавал свидетелство за правоуправление.
Повереникът
на частните обвинители- адв.Ж. Т. от КАК, поддържа обвинението и изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка, като по отношение на наказанието се
придържа към поискания от страна на прокуратурата размер.
Защитникът
на подсъдимия- адв.Р.Н., моли съдът да определи на подзащитния му Н. наказание
лишаване от свобода, близко до минимума, което да бъде отложено по чл. 66 НК,
като твърди, че той търпи не по-малки болки и страдания и от загубата на
любимото си момиче, както и че една от причините, за да стигне до такъв фатален
край е младежкото лекомислие.
В
последната си дума подсъдимият Н. изразява съжаление за случилото се.
Въз
основа на така изложеното по-горе и на основание чл.373, ал.3 от НПК, съдебният
състав прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Н.П.Н. е роден на ***г***, българин,
български гражданин, неженен, неосъждан, работи в частна фирма, със средно
образование. Същият не притежава свидетелство за управление на моторно превозно
средство /СУМПС/.
Въпреки този факт през месец ноември 2017 г. той
закупил, без да бъде изготвен договор за покупко-продажба, л.a.BMV, модел „318И“ с peг. № СА***PC.
Автомобилът по документи е
собственост на свид. С. Н. С. от гр. София, който през 2014г. без изготвяне на
договор за покупко-продажба, го е продал на лице с име И.Е., който впоследствие
го продава на подсъдимия.
На 01.12.2017 г. подс. Н. решил да закара с лекия
автомобил приятелката си пострадалата М. К.С. от гр. София, където двамата
живеели, до гр. Монтана, тъй като тя искала да отиде на гости при брат си.
Двамата минали по автомагистралата „Хемус“, като възнамерявали да минат по
северния обходен път на гр. Враца и оттам да отидат до гр. Монтана. Подсъдимият
се намирал под въздействието на приети преди това наркотици - амфетамин и
наркотик, съдържащ тетрахидроканабинол.
След обяд на същия ден- 01.12.2017 г. свид. Г. П. Г.
от гр. Ботевград, който работи като шофьор в ЕТ „Жорго- Ж. Г.“ гр. Ботевград,
управлявал товарен автомобил ДАФ влекач, с рег. № СО***АС, собственост на
фирмата, и прикаченото към него полуремарке peг. № CO***ЕК,
като се връщал към гр. Ботевград. Свид. Г. се прибирал от Република Чехия, като
в т.а. превозвал метални колелета за влакове.
Около 17.05 часа подс. Н. минавал с управлявания
от него л.а. BMV, в който возел на предната дясна седалка
пострадалата С., по северния обходен път на гр. Враца, в района на язовирната
стена по посока от гр. София за гр. Монтана. В същото време в обратната посока
се движел свид. Г. с управлявания от него товарен автомобил. Времето било
мрачно, валял дъжд и пътната настилка била мокра. В участъка имало ограничение
на скоростта от 70 км/ч. въведено със знак В26. Товарният автомобил, управляван
от свид. Г. се движел с около 67 км/ч., а лекия автомобил, управляван от подс. Н.
се движел с около 90 км/ч. Тъй като предното стъкло на лекия автомобил
започнало да се поти, подс. Н., управлявайки автомобила, се опитал да регулира
посоката на въздушната струя на парното. В този момент той отклонил вниманието
си от управлението на автомобила и превозното средство, пресичайки осовата
линия навлязло в срещуположната, лява лента по посока на движението си, където
се движел товарния автомобил на свид. Г.. Последният, от своя страна,
забелязвайки това, отклонил автомобила си вдясно и предприел аварийно спиране,
навлизайки в десния банкет. Тъй като разстоянието между двата автомобила към
момента на навлизане на л.а. в лентата за насрещно движение било малко- около
121 метра, последвал челен удар между двете превозни средства, като лекия
автомобил се ударил със своята предна дясна част в предницата на товарния
автомобил. Мястото на удара било на лек десен завой по посока на движението на
товарния автомобил в близост до магазин за строителни материали, намиращ се на
северния обходен път на гр. Враца. След удара товарният автомобил продължил
движението си напред в процес на спиране, като напуснал с предната си част
платното за движение и се установил до оградата на крайпътен частен имот. Лекия
автомобил от своя страна след удара се върнал назад и завъртайки се на около
180 градуса в посока обратна на въртене на часовниковата стрелка, се установил
в лявата лента на платното за движение с предната си част насочен към гр.
Мездра.
След установяване на двата автомобила в покой,
водачът на товарния автомобил- свид. Г. Г. излязъл от него и направил опит да
отвори предната лява врата на лекия автомобил, но не успял. В близост до
произшествието се намирал свид. Б.К.С., който пътувал с личния си автомобил
непосредствено след товарния автомобил, управляван от свид. Г.. След сблъсъка
на двете превозни средства, С. спрял и се обадил на телефон 112, като съобщил
за станалото ПТП. На място пристигнали две линейки на ЦСНМП Враца, които
транспортирали подс. Н. и пострадалата С.. По пътя за болницата в гр.Враца
последната починала.
По делото е изготвена съдебна автотехническа
експертиза, експертите по която са приели от техническа гледна точка следният
механизъм на транспортното произшествие: Л.а. БМВ 318И се е движел в лявата
лента на платното за движение на околовръстен път на гр. Враца в посока гр.
Враца- гр. Монтана със скорост около 90 км/ч. В срещуположната лента на
платното за движение се е движел товарен автомобил с полуремарке със скорост от
около 67 км/ч. Когато товарния автомобил е наближил лек ляв завой от насрещната
лента на платното за движение, лекия автомобил е навлязъл в платното за
движение на товарния автомобил. водачът на товарния автомобил за да избегне
удара се е отклонил в дясно и предприел аварийно спиране, навлязъл е в десния
банкет достигайки мястото на удара е блъснал челно л.а. БМВ. В заключение в.л.
по АТЕ установяват, че скоростта на движение на товарния автомобил преди ПТП е
била 67км/ч, а към моманта на удара е била 45 км/ч., като водачът на товарния
автомобил с полуремарке не е имал техническа възможност при движение със
скорост от 67 км/ч., чрез аварийно спиране да спре преди мястото на удара.
Скоростта на движение на лекия автомобил БМВ преди ПТП и в момента на удара е
била около 90 км/ч.
Дължината на „опасната зона“ за спиране на т.а. „ДАФ“
при движение с избраната скорост от 67 км/ч, непосредствено преди ПТП е 67 метра.
Дължината на „опасната зона“ за спиране на л.а. БМВ 318И при движение с
избраната скорост от 90 км/ч, непосредствено преди ПТП е 83 метра, а при движение
с максимално разрешената скорост от 70 км/ч е 56 метра. По делото е изготвена и
приета допълнителна съдебно автотехническа експертиза, от заключението на която
е видно, че при установения механизъм на ПТП подс. Н. дори да се е движел с
разрешената за участъка скорост от 70 км/ч. той не би могъл да предотврати
настъпването на ПТП.
От заключението на АТЕ е видно, че причина за
настъпване на ПТП е отклоняването на вниманието от уредите за управление от
страна на подс.Н. вследствие, на което управлявания от него автомобил навлиза в
лентата за насрещно движение в непосредствена близост пред движещия се по нея
товарен автомобил /влекач/, с което сам е поставил себе си и водача на товарния
автомобил в невъзможност да предотвратят ПТП.
От заключението на изготвената и приета по делото
съдебномедицинска експертиза на труп е видно, че пострадалата М. С. вследствие
на ПТП е получила съчетана травма, изразяваща се в: Открита черепно мозъчна
травма- счупване на костите на черепния свод и черепната основа; тотален
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки на главния мозък, мозъчен оток с
вклиняване; четири разкъсно контузии рани и една порезна в областта на лицето;
счупване на носни кости; охлузвания и кръвоносядания на лицето; Гръдна травма-счупване
на 2-ро до 6-то леви ребра; охлузвания и кръвонасядания на гръдния кош и
раменния пояс; левостранна белодробна контузия; аспириране на кръв от белия
дроб; Коремна травма - разкъсване на черния дроб с кръвоизлив в коремната
кухина; Счупване на костите на лява подбедрица; охлузвания и кръвонасядания в
областта на крайниците и тялото. Установено е, че смъртта на С. е в пряка
причинно следствена връзка с установените травматични увреждания. Експертите
заключват, че причината за смъртта на С. е съчетаната травма, довела до
състояние несъвместимо с живота, като същата може да бъде получена в условията
на конкретното ПТП.
По делото е изготвена съдебно химическа/токсикологична/
експертиза, от заключението на която е видно, че в предоставената проба кръв от
подс. Н. се установява присъствието на наркотично вещество- амфетамин, както и
присъствие на специфичен метаболит- карбокси-А9-ТНС, доказващ употреба на
наркотично вещество, съдържащо тетрахидраканабинол.
Съгласно заключението на назначената
съдебномедицинска експертиза по писмени данни, комбинираната употреба на двете
наркотични вещества обичайно води до взаимно засилване действието на същите, а
водач който управлява автомобил под въздействие на тези вещества е опасен за
останалите участници в движението, тъй като те създават у него еуфория,
променена самооценка и променено възприятие за пространство и време.
Заключенията на коментираните по-горе съдебни
експертизи съдът възприема изцяло, като прецени, че същите са обективни, компетентни,
всестранни и пълни.
Горната фактическа обстановка се установява както
от направеното от подсъдимия самопризнание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, така и от събрания на досъдебното производство доказателствен
материал, установяващ по несъмнен начин механизма на осъществяване на деянието
и авторството му, а именно: докладна записка, Протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум/л.6 - 16/; 2 бр. протоколи за отговорно пазене; показания
на св. Г. Г. /л.14-20/; справка за нарушител -водач на т.а. /л.22/; справка за
собственик на товарния автомобил /л.23-24/; справка за нарушител -водач на л.а.
/л.27/; показания на свид. Б. С. /л.28-31/; свид. И. А. /л.32/; свид. Ж. Г.
/л.36/; свид. С. С. /л.46-47/; препис- извлечение от акт за смърт на М. К.С.
/л.51/; удостоверение за наследници на М. К.С. /л.54/; свид. К. С. /л.58/;
свид. Н. С. /л.64-66/; свид. Д. С. /л.71/; свид. М. Ц. /л.76-78/; свид. Р. Ц.
/л.81/; свид. Ц. С. /л.83/; свид. И. М. /л.95/; свид. М. Н. /л.96/; свид. В. Н.
/л.97/; писмо отговор от Регионален център 112 Монтана; опис и оценка на щета
нанесена по т.а. "ДАФ ФТ 95"; съдебно -химическа /токсикологична/
експертиза /л.248-251/; протокол за вземане на биологични проби за алкохол и
наркотични вещества /л.254 и 255/; съдебно автотехническа експертиза
/л.264-278/; допълнителна съдебно автотехническа експертиза /л.281-285/;
съдебно-оценителна експертиза /л.289-293/; съдебно медицинска експертиза на
труп /л.295-296/; съдебно медицинска експертиза по писмени данни /л.304-305/;
обяснение на подс. Н. /л.320-321/ и свидетелство за съдимост на подс. Н., както
и приетите в хода на съдебното следствие такива.
При така безспорно установената фактическа
обстановка, могат да се направят следните правни
изводи:
С деянието си подсъдимият Н.П.Н. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.3, пр.1,
алт.2 и пр.4, б.”б”, алт.1 НК, а именно на 01.12.2017 г., около 17.05 часа, на
северен обходен път на град Враца, в района на язовирната стена, с посока на
движение гр. София - гр. Монтана при управление на л.а. BMV модел „318 И",
с peг. № СА *** PC, собственост на С. Н. С. от гр. София, в нарушение на
правилата за движение- разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата, като не е контролирал непрекъснато превозното средство, което е
управлявал, отклонявайки вниманието си от органите на управление на автомобила
и навлизайки в лентата за насрещно движение; и разпоредбата на чл. 150 от
Закона за движение по пътищата, като е управлявал ППС без да е правоспособен
водач, и след употреба на наркотични вещества - амфетамин, по непредпазливост е
причинил смъртта на возещата се на предна дясна седалка в управлявания от него
автомобил М. К.С. с ЕГН **********.
Принципно, за осъществяване на престъпните състави
по чл.343 от НК е необходимо деецът да е нарушил определени правила за движение
по пътищата при управление на МПС, като това нарушение да е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат. Бланкетният
характер на нормите по чл.343 от НК задължава съда да изясни доколко вменените
във вина нарушения по ЗДвП са допуснати от подсъдимия и са в посочената връзка
с инкриминираните последици.
В настоящия случай прокуратурата е внесла срещу
подсъдимия Н. обвинение за виновно нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, уреждащ необходимостта
водачът на МПС да осъществява непрекъснат контрол върху превозното средство,
което е управлявал.
От доказателствата по делото се установява, че
пътният инцидент е станал именно защото подс. Н. не е контролирал непрекъснато
превозното средство, което е управлявал, отклонявайки вниманието си от органите
на управление на автомобила и навлизайки в лентата за насрещно движение. Т.е.
единствената причина за настъпване на пътното произшествие и последвалата смърт
на пострадалата С. е именно липсата на непрекъснат контрол на лекия автомобил
от страна на подс. Н..
Налице е и квалифициращият признак „след употреба
на наркотични вещества”. Същият се определя от данните по делото за употреба
два вида наркотично вещество намерено в кръвта му от страна на подсъдимия при
управление на МПС.
Налице е и втория квалифициращ признак на
деянието, а именно „управлявал ППС без да е правоспособен водач”, тъй като
видно от материалите по делото подс. Н. не е притежавал СУМПС.
От субективна страна деянието е извършено по
непредпазливост под формата на несъзнавана непредпазливост (небрежност) по смисъла на чл.11, ал.3 пр.1 от НК, като
подсъдимият не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е
бил длъжен и обективно е могъл да ги
предвиди.
При горните съображения, съдът призна подсъдимият Н.П.Н.
за виновен в извършено престъпление по транспорта по чл.343, ал.3, пр.1, алт.2
и пр.4, б.”б”, алт.1 НК, за което му наложи наказание. За това престъпление закона
предвижда наказание лишаване от свобода за срок от три до петнадесет години,
както и лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 от НК да се управлява МПС. Тъй
като пред настоящия съд бе проведено съкратено съдебно следствие по реда на
чл.371, т.2 от НПК, то на основание чл.373, ал.2 от НПК наказанието на подсъдимия
Н.Н. за това престъпление следва да бъде определено при условията на чл.58а,
ал.1 НК (обн.ДВ, бр.26/06.04.2010 г.). Съгласно чл.58а, ал.1 от НК когато определи,
ръководейки се от разпоредбите на Общата част, наказание лишаване от свобода,
съдът следва да го редуцира с една трета.
Същевременно съдът счита, че по делото отсъстват
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия Н.Н. обстоятелства,
които да налагат обсъждане приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, след
преценката по чл.58а, ал.4 от НК.
В рамките на приложението на чл.54 НК и при
определяне на конкретния размер на основното наказание лишаване от свобода,
което съдът наложи на подсъдимия Н., отчете като смекчаващи обстоятелства
чистото съдебно минало и младата му възраст, както и проявеното критично
отношение и изразеното от негова страна съжаление относно извършеното. Като
отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът отчете високата степен на
обществена опасност на извършеното деяние, която се извежда въз основа на
тежестта на допуснатото нарушение на правилата за движение по пътищата,
изразяващо се в грубо незачитане на пътните норми, в контекста на динамиката и
разпространеността в наши дни на този вид престъпления, употребата на два вида
наркотично вещество намерено в кръвта на подсъдимия при управление на МПС и управлението
на ППС, без да е правоспособен водач, които са два квалифициращи признака на
престъплението по чл.343, ал.3 НК. Този факт завишава личната му обществена
опасност.
С оглед на изложеното по-горе и отчитайки както
личната, така и генералната превенция, която наказанието следва да осъществи,
съдът прие, че на подсъдимия Н. следва да бъде наложено наказание при лек
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в размер на пет години
лишаване от свобода, което по правилата на чл.58а, ал.1 от НК намали с 1/3,
т.е. с една година и осем месеца, определяйки му наказание в размер на три години
и четири месеца лишаване от свобода. Размерът на това наказание прави безпредметно
обсъждането на хипотезата, в която би могло да се приложи института на
условното осъждане. На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът определи
първоначален общ режим на изтърпяване на така наложеното наказание от три години
и четири месеца лишаване от свобода.
Съдът не наложи на основание чл.343г, вр.чл.37,
ал.1, т.7 от НК на подсъдимия Н. наказание лишаване от право да управлява МПС,
тъй като същият е неправоспособен водач, не притежава СУМПС и не би могло да
бъде лишен от права, които той към момента не притежава.
В контекста на изложените съображения, настоящият
съдебен състав не споделя доводите на защитата за определяне на наказанието
лишаване от свобода в предвидения от закона минимум от три години, с отлагане
изпълнението му при условията на чл.66, ал.1 от НК. При констатирания съвсем
лек превес на смекчаващите вината обстоятелства, редом с това, че подобни
деяния са зачестили в обществото ни и основателно предизвикват недоволството и
реакцията на гражданите, особено когато се съчетават три обстоятелства, при
които е реализирано пътното произшествие – не е контролирал управляваното от
него МПС, шофиране след употреба на наркотични вещества и без да е
правоспособен водач, определяне на наказание лишаване от свобода в границите на
минималния размер с приложението на чл.66, ал.1 от НК, би се явило не само
незаконосъобразно, но несправедливо и неоправдано снизходително.
Съдът прие, че и предлаганият от прокуратурата и повереника
на частните обвинители размер от шест години лишаване от свобода преди
редукцията по чл.58а, ал.1 от НК е неоправдано висок и не държи сметка за
наличието на изброените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства, както и
за данните, свързани с личността на подсъдимия като гражданин.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189,
ал.3 от НПК съдът възложи в тежест на подсъдимия Н.Н. направените във фазата на
досъдебното производство разноски в размер на 1 467.80 лева, които следва да
заплати в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР-Враца.
При горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: