РЕШЕНИЕ
гр. София, ……………..
2021 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение,
15 въззивен състав в
публичното заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
КРИСТИНА ГЮРОВА
при
участието на секретаря Весела Венева и прокурора Виолета Танаицова, като разгледа докладваното от съдия Маринкова
ВНЧД № 1121 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на Глава ХХІ от НПК.
С определение от 27.01.2021 г., постановено по реда на чл. 433 от НПК,
по НЧД № 3474/20 г., СРС, НО, 101 състав, е оставил без уважение искането на
осъдената Р.Д.П. за реабилитация по всичките й осъждания до този момент.
Срещу определението е постъпила в законоустановения срок жалба от
служебния защитник на осъдената - адв. С.М., в която сочи, че не е съгласна с
така постановеното определение. Подчертава, че от представените доказателства е
видно, че молителката е с 80 % трайна неработоспособност, като получава
прекалено нисък доход - пенсия, която е под минималния жизнен стандарт. Сочи, че са налице и доказателства за добри
характеристични данни на молителката, на база на които може да се направи
извода, че се е проправила и превъзпитала. В тази връзка моли въззивния съд да
отмени определението на СРС и да постанови съдебна реабилитация на молителката.
В жалбата не се правят искания за събиране на доказателства.
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на осъдената, както и разпит на
свидетели и вещи лица, но следва да бъдат изискани заверени преписи от присъди,
постановени по НОХД № 22032/2012 г. на СРС, по НОХД № 6608/2013 г. на СРС и по
НОХД № 4966/07 г. на СРС, с които е била осъдена Р.П. по тези дела, както и
актуална справка за съдимост на същата, както и да бъде изискана информация и
съответно преписи от протоколи по НОХД № 22032/2012 г. на СРС, по НОХД № 6608/2013
г. на СРС и по НОХД № 4966/07 г. на СРС от които да е видно, дали в рамките на
тези съдебни производства лицата, които са били пострадали от престъпленията,
за които П. е бил предадена на съд и след това е осъдена, са взели участие в
някакво качество по делото, дали са предявявали искове спрямо нея в рамките на
тези производства, респ. дали тези искове са били приети за съвместно
разглеждане и изобщо каква е била позицията на пострадалите от инкриминираните
деяния по тези дела в рамките на съдебното производство, като следва да бъдат
изпратени преписи от съответните протоколи, от които това е видно.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция служебният защитник на
осъдената – адв. М., счита, че по делото са събрани категорични доказателства,
че осъденото лице, изтърпявайки наложените по посочените дела наказания, се е
поправила и е променила своя мироглед, като изтъква полагания от последната
общественополезен труд. Намира за неправилни изводите на СРС да отдаде
по-голяма тежест на обстоятелството, че не са възстановени вредите, отколкото
на другите обстоятелства: наличието на заболявания, намаляващи
работоспособността на молителката, добрите характеристични данни и изтърпяването
на наказанията по осъжданията, за които се иска да бъде постановена
реабилитация. Моли съда да отмени атакуваното определение и да постанови лицето
да бъде реабилитирано по НОХД № 22032/2012 г. и по НОХД № 6608/2013 г. на
основание чл. 87, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Представителят на СГП приема, че постановеното от СРС определение е
правилно и законосъобразно. Посочва, че вредите не са възстановени и не са
налице доказателства за наличието на уважителни причини за това, поради което
смята, че не е изпълнена една от задължителните предпоставки на чл. 87 от НК за
постановяване на съдебна реабилитация и моли съда да остави жалбата без
уважение и да потвърди определението на СРС.
Осъдената П., в лична защита, излага твърдения за оказана от нея помощ
на нуждаещи се лица в течение на три месеца. В предоставеното ѝ право на
последна дума посочва, че парите са върнати на жената и са налице обективните
предпоставки за нейната реабилитация.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства,
обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите,
направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото
му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен
акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост,
съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Делото пред СРС е протекло по реда на чл. 434 и сл. от НПК и е било
образувано по молба на осъдената Р.Д., с която е поискано постановяването на
съдебна реабилитация по отношение на всичките ѝ осъждания.
Въз основа на анализ на събраните в хода на съдебното следствие
писмени доказателства, първоинстанционният съд е установил следната фактическа
обстановка, която изцяло се споделя от настоящия състав:
Р.Д.П. е осъждана, както следва:
С присъда на Районен съд Котел по НОХД № 108/1986 г., в сила от
10.07.1986 г., за престъпление по чл.251 от НК, извършено на 20.05.1986 г., за
което й е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от 8 /осем/ месеца,
изпълнението на което на основание чл.66 от НК е отложено за срок от три
години.
С присъда на Софийски районен съд по НОХД № 4966/2007 г., в сила от
26.02.2010 г., за престъпление по чл.206, ал.1, т.1 от НК, извършено на
неустановена дата през периода от 31.12.2004 г. до 05.01.2005 г., за което й е
наложено наказание Лишаване от свобода за срок от 3 /три/ месеца, изпълнението
на което е отложено по реда на чл.66 от НК за срок от три години.
С присъда на Софийски районен съд по НОХД № 22032/2012 г., в сила от
27.05.2014 г., за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, извършено за времето от 08.00 часа на 05.03.2012 г. до около 11.30 часа на
05.04.2012 г., за което й е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от 3
/три/ години и 4 /четири/ месеца.
С присъда на Софийски районен съд по НОХД № 6608/2013 г., в сила от
26.07.2016 г., за престъпления, както следва : по чл.209, ал.1 във вр. с чл.20,
ал.2 във вр. с ал.1 от НК, извършено на 11.07.2010 г., за което й е наложено
наказание Лишаване от свобода за срок от 10 /десет/ месеца; по чл.309, ал.1 от НК, извършено на 11.07.2010 г., за което й е наложено наказание Пробация,
включващо следните пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от една година с явяване и подписване пред пробационен служител
или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично, както
и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година;
по чл.316, във вр. с чл.309, ал.1 от НК, извършено на 12.07.2010 г., за което й
е наложено наказание Пробация, включващо следните пробационни мерки -
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с явяване и
подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с
периодичност два пъти седмично, както и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от една година; по чл.212, ал.4, във вр. с ал.1,
във вр. с чл.26, ал.1 от НК, извършено в периода от 15.03.2012 г. до 03.04.2012
г., за което й е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от 2 /две/
години и 10 /десет/ месеца. Със същата присъда на основание чл.23, ал.1 от НК
на осъдената е наложено едно общо най-тежко наказание измежду наложените, а
именно наказание Лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години и 10 /десет/
месеца. На основание чл.68 от НК е приведено в изпълнение наказанието Лишаване
от свобода за срок от 3 /три/ месеца, наложено на осъдената по НОХД № 4966/2007
г., по описа на СРС.
С определение на Софийски районен съд, постановено по ЧНД № 12251/2016
г., по описа на СРС, влязло в сила от 08.09.2016 г. на основание чл.25, ал.1
във вр. чл.23, ал.1 от НК на осъденото лице е определено едно общо най-тежко
наказание измежду наказанията, наложени по НОХД № 22032/2012 г., по описа на
СРС и НОХД № 6608/2013 г., по описа на СРС, а именно наказанието Лишаване от
свобода за срок от 3 /три/ години и 4 /четири/ месеца. На основание чл.24 от НК
така определеното общо най-тежко наказание е увеличено с 4 /четири/ месеца.
Видно от приложената справка на ГДИН Затвора-Сливен наказанието
Лишаване от свобода за срок от три месеца, наложено на осъдената по НОХД №
4966/2007 г., по описа на СРС, е изтърпяно за времето от 28.07.2014 г. до
20.08.2014 г. със зачитане на предварително задържане. За времето от 20.08.2014
г. до 20.09.2016 г. осъдената е изтърпяла определеното й общо най-тежко
наказание, увеличено по реда на чл.24 от НК - Лишаване от свобода за срок от
три години и осем месеца по НЧД № 12251/2016 г., по описа на СРС, с приспадане
на предварително задържане и работа.
По делото са приложени справки от СРП и от Унифицираната информационна
система на Прокуратурата на Р.България, видно от които срещу осъденото лице
няма данни за неприключени наказателни производства.
Въз основа на така установената фактология, районният съд е достигнал
до законосъобразни правни изводи, че по първото осъждане на лицето по НОХД №
108/1986 г., по описа на PC-Котел, е настъпила реабилитация по право по чл.86,
ал.1, т.1 от НК, а по отношение на осъждането по НОХД № 4966/2007 г., по описа
на СРС е настъпила реабилитация по чл.88а от НК, поради което съдът не следва
да се произнася с нарочен акт.
По отношение на осъждането на молителката с определение по НЧД №
12251/2016 г., по описа на СРС, с което е определено едно общо най-тежко
наказание измежду наказанията, наложени по НОХД № 22032/2012 г., по описа на
СРС и НОХД № 6608/2013 г., по описа на СРС, а именно наказанието Лишаване от
свобода за срок от 3 /три/ години и 4 /четири/ месеца, което на основание чл.24
от НК е увеличено с 4 /четири/ месеца, първата инстанция правилно е изследвала
наличието на предпоставките на чл. 87 от НК за допускане на съдебна реабилитация.
На първо място, обосновано районният съд е приел, че е налице
формалната предпоставка, визирана в разпоредбата на чл. 87, ал.1 от НК за
преценка молбата на лицето, а именно да е изтекъл 3 годишен срок от изтърпяване
на последното наложено му наказание „Лишаване от свобода“. В случая
тригодишният срок е изтекъл на 20.06.2019 г., доколкото осъдената е изтърпяла така
наложеното ѝ най-тежко наказание лишаване от свобода за периода от 20.08.2014
г. до 20.09.2016 г. и е видно от материалите по делото, че в рамките на този
тригодишен срок няма данни да е извършвала друго престъпление, нито спрямо нея
да е образувано и да има висящо наказателно производство за друго престъпление.
Освен това следва да се установи, че в рамките на този тригодишен срок
лицето е показало, че има добро поведение, както и лицето да е възстановило и
причинените с деянията вреди, с оглед обстоятелството, че посоченото осъждане
касае умишлени престъпления.
Въззивният състав, също като първостепенния, намира, че приложените
писмени доказателства съдържат данни за добро поведение на осъдената. Видно от
характеристика, издадена от Център за временно настаняване „Св.Георги“ -
гр.София, за периода на пребиваването ѝ в центъра, П. не е имала
общественоопасни прояви, не е злоупотребявала с доверието на ръководството и
живущите, спазвала е правилата за вътрешния ред и е помагала на живущите в
центъра с хранителни продукти, особено по време на извънредното положение. В
извлечение от партидата на Фондация за безбрачните самотни родители в България
е посочено, че председател на фондацията е осъдената П., поради което би могло
да се приеме, че същата е имала добро поведение.
Въпреки това, с оглед обстоятелството, че посоченото осъждане касае
умишлени престъпления, за да се допусне съдебна реабилитация е необходимо
лицето да е възстановило и причинените с деянията вреди, в случая – съставомерните
имуществени вреди. Става въпрос за престъпления против собствеността, от които
са причинени имуществени вреди в големи размери, както следва: на Т.Н.А.в
размер на 8015,70 лв. от престъплението, за което е водено производството по
НОХД 22032/2012 г. и в размер на 33769,58 лв. от продължаваната престъпна
дейност, за които П. е осъдена по пункт 4 на обвинението по НОХД № 6608/2013 г.,
а на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД - в размер на 600 лв. от престъплението по
пункт 1 от обвинението по НОХД № 6608/2013 г. В резултат от положените от
въззивния съд усилия за събиране на доказателства относно това дали в рамките
на част от осъжданията ѝ по делата са били предявявани граждански искове
или е било заявено от страна на пострадалата, съотв. ощетеното юридическо лице,
че желаят възстановяване на причинените им вреди, се установява, че в хода на
двете производства такива граждански искове са били предявени от Теодора
Ангелова и приети за разглеждане, като П. е осъдена да заплати на пострадалото
лице от съответните престъпления причинените с деянията ѝ имуществени
вреди в претендирания размер.
Както правилно е посочил СРС, по делото не са ангажирани доказателства
за възстановяването от осъдената на причинените съставомерни имуществени вреди
от престъпленията. Още пред първата инстанция в настоящото производство същата
заявява, че не е заплащала тези вреди, нито е правила опит да стори това, като
изтъква намалената трудоспособност като причина да не го направи. Противно на
доводите на защитата, въззивният съд не намира, че посочената причина е
уважителна такава по смисъла на чл. 87, ал. 2 от НК. Видно от експертно решение
на ТЕЛК от 18.07.2018 г., осъдената е с 88% трайно намалена работоспособност,
без чужда помощ, по отношение на нея са налице противопоказания за извършване
на тежка физическа работа, полагане на нощен труд и статично и динамично
натоварване на долните крайници, като е дадено становище за възможност да
изпълнява работа, в частност длъжността, на която е назначена – председател на
фондация. От експертно решение на ТЕЛК от 12.08.2020 г. се установява, че при
преосвидетелстването осъдената е с 80% трайно намалена работоспособност, без
чужда помощ, като не са посочени противопоказни условия на труд. Същевременно
от депозираната от молителката декларация за материално и гражданско състояние
е видно, че тя е разведена, не работи и не осигурява издръжката на други лица.
В този смисъл не може да се приеме, че същата няма възможност за получаване на
доходи и поради тази причина не може да заплати имуществените вреди, които е
причинила с деянията, за които е била осъдена и за които, освен всичко останало
има и осъждане във връзка с граждански искове.
От материалите по делото не се установява П. да е предприела каквито и
да било действия в тази насока. Напротив, преобладаващата част от вредите, за
които не са били предявени граждански искове, не са възстановени на
пострадалата от осъдената, а от банките, а връщането на отнетите вещи, за които
П. е осъдена по НОХД 22032/2012 г., не е доброволно, а е било следствие от
дейността на органите на досъдебното производство. Поради това настоящият
съдебен състав, също като първостепенния, счита, че не са налице обективна и
уважителни причини осъдената да не възстанови причинените вреди. Тук е моментът
да бъде отбелязано, че законът сочи, че съдът има възможност да допусне
реабилитация на лицето, но не е длъжен да го направи при формалното изтичане на
тригодишния срок. Наличието на невъзстановени вреди е показателно за липсата на
една от изискуемите предпоставки на чл. 87, ал. 1 от НК, а липсата на
предприети от осъдената действия, насочени дори към частичното им
възстановяване предполага неприложимост на чл. 87, ал. 2 от НК.
Предвид това, настоящият съдебен състав счита, че молбата за
реабилитация се явява неоснователна и правилно е оставена без уважение от
първоинстанционния съд.
След
обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314 от НПК служебна
проверка на определението, въззивната инстанция не констатира основания за
изменение или за отмяна на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, поради
което прие, че следва да бъде потвърден.
С
оглед горното и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК‚ СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение от 27.01.2021
г., постановено по НЧД № 3474/20 г. по описа на СРС, НО, 101 състав
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.