Решение по дело №920/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по Глава XI от АПК, вр. чл.284, чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС

Образувано е по искова молба от М. Й. М., [ЕГН], понастоящем в Затвора-[област], предявена чрез адв. Н. Д., със съдебен адрес [населено място], [улица], против срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с която иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на общо 15 000 лв. за претърпени от него неимуществени вреди, причинени от нарушения на чл.3 ЗИНЗС от затворническата администрация при Затвора [населено място], ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, във връзка изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ за следните периоди:

- от 15.08.2007 г. до 30.10.2009 г. – 5 000 лв.;

- от 05.01.2010 г. до 05.11.2011 г. – 5 000 лв.;

- от 16.10.2023 г. до 29.04.2024 г. /дата на подаване на исковата молба/ - 5 000 лв.

Излага обстоятелства, че неимуществени вреди се изразяват в причинена обида, възмущение, болки и страдания, огорчение, внушаване на чувство за малоценност, дължащи се на неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ поради липса на достатъчно жилищна площ /под 3 кв. м. нетна площ на човек/; липса на санитарен възел на определените и задължителни места; наличие на хлебарки, дървеници и гризачи; липса на адекватно лечение и липса на подходяща храна за здравословното състояние на ищеца; на коридора няма баня и тоалетна, общата баня се намира отвън на двора и през зимата е много студено и неприятно; когато лиш.св. правят каре не могат да ползват тоалетна, защото на мястото на карето няма нито тоалетна, нито мивка; в килиите хигиената е лоша; има много котки, които влизат в столовата и се качват по масите и създават предпоставки за болести и зарази; в затвора няма пералня, поради което дрехите се перат на ръка, простират се в килиите, поради което се образуват влага и мухъл. Ищецът счита, че с горното са му нарушени правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Редовно призован в съдебното заседание, ищецът не се явява. В писвена молба, пълномощника адв.Д., поддържа изцяло исковата претенция. По същество на спора излага допълнителни съображения, като счита иска за доказан по основание и размер, и моли да бъде изцяло уважен. Претендира се присъждане на 10 лв. ДТ и на адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения представител адв. Н. Д., съгласно чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител юрк.Ч., оспорва предявената искова претенция като неоснователна и ангажира писмени доказателства. По същество на спора счита, че посочените от ищеца вреди не са в причинно-следствена връзка с условията в затвора-[област], поради което искът е недоказан и моли да бъде изцяло отхвърлен. Прави възражение за изтекла пет годишна погасителна давност на правото на обезщетение. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Контролиращата страна чрез участвалия прокурор при Окръжна прокуратура – [област] дава заключение за частична неоснователност на предявения иск.

От фактическа страна съдът прие следното:

В постъпили по делото становища и справки относно правното положение на „лишеният от свобода“ М. М., се установява, че същият е търпи наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-[област] от 16.10.2023г. и до 29.04.2024 г. /дата на подаване на исковата молба/ все още се намира там.

Ищецът е постъпил в Затвора-[област] на 16.10.2023г. и е настанен в стая „РЦ“ на приемно отделение /ПО/, където пребивава до разпределението си в трета група на 31.10.2023 г. Настанен е в стая №24 на пост 3, където пребивава до 29.04.2024 г. /дата на подаване на исковата молба/, вкл. Посочена е подробна информация за спалното помещение, неговата квадратура, размерите на прозорците в помещението, квадратурата на санитарния възел и размерите на прозорците, както и броя настанени в спалното помещение лица при 4 кв.м.

В становище вх.№ 4217/27.05.2024г. се посочва, че в приемно отделение, стая РЦ, санитарният възел разполагат с течаща студена вода, самостоятелно осветление и възможност за вентилация. Помещението разполага с две осветителни тела и достатъчно дневна светлина. Отопляват се посредством централно-локално парно отопление. При постъпване в Затвора-[област] на лишените от свобода се осигурява дюшек, възглавница и спално бельо, осигурена е и възможност лишените от свобода да ползват и лично спално бельо. Хигиената в помещенията, в т.ч. и на спалното бельо е задължение на лиш.св. В становището се посочва, че при престоя си в ПО, М. не е подавал молби или жалби, свързани с лоши битови условия в Затвора-[област].

В представените от ответника и неоспорени справки и становища, по отношение на периода на пребиваване на ищеца в Затвор [област], се посочва, че за всеки от настанените л.св.е осигурен достъп до течаща топла вода съгласно график за разпределение на времето на лиш.св., а на работещите е осигурен достъп до баня всеки работен ден. Затвора-[област] се отоплява посредством централно-локално парно отопление. Проветряването е по желание на лишените от свобода като могат да правят това и чрез отваряне на прозорците. Хигиената в спалните помещения се осъществява от настанените лиш.св. в тях, за което им се осигуряват съответните прибори, които могат да бъдат закупени и от лавката в Затвора-[област], както и да им бъдат донасяни от близките им.

В подробна справка към рег.№4217/27.05.2024г., от 31.05.2024г. на ИФЗ НС „ФЛКР“ при Затвора [област] е посочено, че всяко помещение е добре осветено и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването е по желание на лишените от свобода. Спално бельо и постелъчен инвентар се получава от лиш.св. в деня на постъпване. При желание от страна на лиш.св., домакинът осигурява комплекти, колкото са необходими, такива могат да получат и от своите близки. Прането е по усмотрение на лишения от свобода в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките. Къпането на лиш.св. се осъществява в обща баня по предварително изготвен график, а на работещите е осигурен ежедневен достъп до баня. Хигиената в спалните помещения е задължение на лиш. св., настанени там, като за целта им се осигуряват съответните прибори, както и ежемесечно им се раздават по 2 бр. сапуни и 400гр. прах за пране, за което е приложена таблица №6 за полагащите се перилни и миещи препарати на един лиш.св. за един месец и справки по месеци за изписаните и раздадени перилни и почистващи препарати /л.43-49/. По делото е предоставена и таблица /л.24/, в която са представени перални, миещи, дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи за лицата за един месец и седмичен график за служебна пералня /л.23/.

Посочва се още, че през периода на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” от М., в Затвора-[област] не са извършвани основни ремонти. Извършват се текущи ремонти, извършва се своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняват се течове, сменят се осветителни тела и др. При постъпване в Затвора-[област] на лишените от свобода се осигурява спално бельо и завивки, а при желание от страна на лишените от свобода домакинът осигурява колокото комплекта са му необходими. Изпирането на личното и постелъчно бельо, и ползването на пералня е по усмотрение на лишения от свобода. Когато дрехите се перат в пералнята се сушат в сушилна машине, а когато се перат от лиш.св се сушат на пригодени простори в общото помещение на поста или на карето. Карето, на което ищецът е провеждал престой на открито, няма тоалетна и течаща вода, но при нужда може да бъде използвана тоалетната и водата в коридора или в спалното помещение.

В Затвора-[област], М. не е назначаван на работа. Записан е като ученик във филиал СУ „Св. Иван Рилски“ – [област].

Към писмен отговор от ст. юрк.Ч. са приложени протоколи за изпълнени в Затвора-[област] ДДД обработки за м.11 и м.12.2023г.; м.02 и м.4.2024г. с време на въздействие на биоцида-3 месеца /л.15-20/. По делото е предоставена и таблица №1 /л.22/, за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лиш.св. – възрастен.

По делото по искане на ищеца е разпитан като свидетел М. В. М.. Свидетелят излага факти, че с познавам М.. Сочи, че в килия 24, където бил настанен била 6-7 човека. Свидетелят твърди, че в Затвора-[област] битовите условия са лоши. Навежда твърдения, че ищеца посещавал лекаря, защото постоянно бил нахапан от дървеници. М. сочи и че от месец март тази година има лекар, който си върши работа, но преди това много трудно се стигало до лекар. Не знае дали ищеца е имал други оплаквания. Свидетелят твърди, че общата баня е вън. Зима, лято, трябва да си по кърпа. Пускат 15 човека, а работя 5-6 душа. Зимата е студено и мръзнат, разболяваме се и после никой не ги води на лекар. Пералня няма. С бързовар си топлим вода и си проскаме дрехите в стаята. На два-три месеца пръскат за хлебарки, но те стават повече.

Съдът, при така изяснената фактическа обстановка и събразно приобщените по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от правна страна:

Исковата претенция е процесуално ДОПУСТИМА, а по същество неоснователна.

На първо място следва да бъде съобразено, че разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1 се разглежда по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал.2 на текста сочи като ответници органите по чл.284 ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл.205 АПК са юридическите лица, представлявани от органа/в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията/, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище [населено място], съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“, съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за процесния период има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск. Следва да се посочи, че цитираните разпоредби на закона са приложими към настоящия казус в редакциите им, обнародвани в ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 07.02.2017г.

За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение/чл.3 ал.1/, както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл.3 ал.2/.

На следващо място, съдът намира за необходимо да обсъди възражението на ответника за изтекла погасителна давност за правото на иск за посочените периоди. Погасителната давност е институт на материалното и процесуалното право, представляваща изтичането на предвидения в закона период от време, през който субектът на правото /вземането/ бездейства и не го упражнява. Съответно с изтичането на давността и при направено възражение от насрещната страна вземането се погасява, респективно предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен, поради изтичането на давностния срок за предявяването му.

Съгласно §1 ЗР ЗОДОВ за неуредените в закона въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. Според субсидиарно приложимата разпоредба на чл.110 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, „с изтичането на петгодишен давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок“. След изтичане на този давностен срок, правото на иск за вземане на ищеца за обезщетение за претърпени вреди от деликт, се погасява. Задължението за обезщетение, след изтичане на този срок, може да бъде осъществено единствено доброволно /арг. от чл.118 от ЗЗД/. Съгласно разпоредбата на чл.120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно, а следва да се предяви, като възражение. Възражението за погасяване на вземането по давност е правоизключащо възражение и след неговото изразяване, съдът дължи произнасяне относно това дали претендираното вземане е погасено по давност.

Давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо, като в случаи на непозволено увреждане, от прекратяване на увреждащите действия или от момента на прекратяване на фактическото състояние, когато увреждането е следствие от бездействие. В т.4 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр.д.№3/2004г., ОСГК е прието, че когато вредите произтичат от незаконни действия или бездействия на административните органи, началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за заплащането им е от момента на преустановяването им. Във връзка с изложеното по-горе, съдът намира, че възражението на процесуалния представител на ответника, обективирано в писмен отговор, за погасяване на иска по давност се явява основателно по отношение на периодите от 15.08.2007 г. до 30.10.2009 г. за обезщетение в размер на 5 000 лв. и от 05.01.2010 г. до 05.11.2011 г. . за обезщетение в размер на 5 000 лв., тъй като за тях е изтекла петгодишната погасителна давност.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че искът следва да бъде разгледан по същество за периода, за които се установи, че лицето е пребивавало на територията на Затвора – [област], а именно: от 16.10.2023 г. до 29.04.2024 г. /дата на подаване на исковата молба/. Съобразно представените доказателства, се установява, че за разглеждания период, ищецът е пребивавал с брой лишени от свобода, така че по отношение на него не се е проявявал критерия „пренаселеност на килиите“ като са се падали 4 и повече кв. метра нетна площ на човек. Действително, за периода от 31.10.2023г. до 05.11.2023г. от страна на ищеца не са посочени данни за броя настанени в спално помещение №24 на пост 3 лица при 4 кв.м., но видно от свидетелските показания там са пребивавали 6-7 човека през цялото време. Ето защо съдът приема, че квадратура на помещението съотнесена към броя на лицата пребиваващи вътре за периода от 31.10.2023г. до 05.11.2023г., сочи, че ищецът е пребивавал с брой лишени от свобода, така че по отношение на него не се е проявявал критерия „пренаселеност на килиите“ като са се падали 4 и повече кв. метра нетна площ на човек.

Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

Съотнасянето на описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми, налага да се приеме, че помещенията, които е обитавал М. при изтърпяване на наложеното му наказание, са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване.

Действително, от твърденията на ищеца е възможно да се приеме, че тези помещения са с лоши хигиенни условия, но следва да се отбележи, че хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от лишените от свобода, които се грижат за почистването, за което им се осигуряват съответните прибори, почистващи и перилни препарати.

Няма нарушение и на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС, тъй като във всички стаи и помещения на Затвора – [населено място] е осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода. Всички помещения, в които е пребивавал М. са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща студена вода, а по отношение наличието на топла течаща вода, в приложеното от ответника становище, се сочи, че в Затвора – [населено място] на л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група. Не е доказано и твърдението относно липсата на възможност да се ползва топла вода и съответно за лоши условия за ползване банята при затвора [област], доколкото се установява, че е бил въведен график за използването ѝ по съответните отделения в затвора, което е направено именно с оглед съобразяване факта на ползването ѝ от значителен брой лица. Отделно, от показанията на свидетелите става ясно, че лишените от свобода реално са можели да ползват банята именно по предназначение и не се установява да не е имало вода в банята, или тя да не е била годна за ползване именно с оглед хигиенните нужди на лишените от свобода – за къпане, което предполага и наличие на смесителни батерии на душовете, което е стандарт за страната.

По отношение на твърдението, че за да използват баня лишените от свобода преминават през открито пространство (карето), което особено през зимния период създавало неприятно усещане, то твърдяната последица изобщо не е доказана. Действително, от свидетелските показания става ясно, че това е така, но това обстоятелство по никакъв начин не сочи на нарушение на изискването по чл.151, ал.1, т.3 от ЗИНЗС и на налична невъзможност за ползване на банята. Не са констатирани и заболявания на ищеца, които да са в пряка причинна връзка с моментното преминаване след баня през открито пространство, а доказателствената тежест за това е била на ищеца.

Съдът намира за неоснователно и оплакванието, че когато лиш.св. правят каре не могат да ползват тоалетна, защото на мястото на карето няма нито тоалетна, нито мивка. Видно от доказателствата, представени от ответника, действително карето, на което ищецът е провеждал престой на открито, няма тоалетна и течаща вода, но при нужда е можело да бъде използвана тоалетната и водата в коридора или в спалното помещение.

Неоснователни са оплакванията за наличие на дървеници, хлебарки и гризачи през разглеждания тук исков период. Това е така, защото от страна на ответника са представени доказателства, че такива дейности са били договорени, съответно изпълнени, като по делото са представени и протоколи да извършени дейности по дезинфекция, дезинсекция и дератизация.

Неоснователни са и оплакванията по отношение изпирането на спалното и постелъчно бельо на М. и хигиената в спалните помещения. Видно от справка и становище по делото, изпирането на личното и постелъчно бельо, и ползването на пералня е по график и по усмотрение на лишения от свобода. Хигиената в спалните помещения се осъществява от настанените лиш.св. в тях, за което им се осигуряват съответните прибори.

Недоказани останаха и твърденията, за влага и мухъл в „стаята“, доколкото от една страна не се уточнява за коя точно стая става въпрос, а от друга, липсват ангажирани каквито и да било доказателства в тази връзка. Според постъпилите по делото доказателства големината и разположението на прозорците в килиите са достатъчни за извършване на проветряване на помещенията. Сушенето на дрехите става или в сушилни машини, когато се перат в пералното на затвора или на пригодени простори в общото помещение на поста или на карето, когато се перат от лиш.св.

Съдът намира за неоснователни и оплакванията по отношение на липсата на медицинско обслужване по отношение на ищеца. Според свидетелските показания в Затвора-[област] има лекар. В този смисъл, следва да се отбележи, че по делото не са представени медицински изследвания или амбулаторни листове, от които да става ясно,че лицето има или е имало нужда от специален режим на хранене или страда от някакво заболяване, а доказателствената тежест за това е била на ищеца.

По отношение на твърдението на ищеца, че в Затвора-[област] има много котки, които влизат в столовата и се качват по масите и създават предпоставки за болести и зарази, следва да се посочи, че по делото не се събраха доказателства ищецът да е подавал молби или жалби, свързани с оплаквания от наличие на котки в затвора, на които администрацията да не е обърнала внимание.

От писмените доказателства по делото се установява, че ответника ГДИН е изпълнил всички нормативни изисквания и няма нарушение на изискванията на чл.3 от ЗИНЗС, поради което искът на М. срещу него следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен. Доказателствата по делото сочат, че липсва незаконосъобразно административно действие/бездействие при или по повод изпълнението на служебна административна дейност – т. е липсват първите две от нормативно регламентирани предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по предявения иск срещу ГД ИН. Не са налице и другите два от кумулативно изискуемите се елементи на фактическия състав - настъпването на вреди, пряка и непосредствена последица от твърдяната като незаконосъобразна административна дейност. За да бъде ангажирана отговорността на държавата е необходимо да бъде установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност, която не беше доказана по делото, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност. Вредата е отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно имуществени права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която съществува между тях. На обезщетяване подлежат единствено преките вреди - тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Няма и спор в правната теория и практика, че обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По силата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетението и на неговия размер. Следва да се отбележи че по справедливост се определя не само размерът на обезщетението за неимуществени вреди, но и естеството и характера на страданието, за което се присъжда обезщетението. Ищецът не е освободен от доказателствената тежест в процеса да докаже както настъпването на вредите и тяхното основание, така и причинната връзка между тях и незаконосъобразните актове, действия или бездействия на администрацията. Конкретният вредоносен резултат не се презюмира съобразно чл.284 ал.5 ЗИНЗС, а подлежи на опровергаване от ответника. Затова и по отношение на същия, при налични доказателства, опровергаващи обстоятелствата по предявеният иск, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване, като вредите трябва да се установят с конкретни доказателства по делото, а не с общи твърдения и термини. Следователно в тежест на М. е да докаже с писмени и гласни доказателства по безспорен начин, че е претърпял твърдените от него в исковата молба вреди от неимуществен характер, както и причинната им връзка с изложените в исковата молба обстоятелства. По настоящето дело не е доказано от ищеца М. и периода от време, за който се твърди, че е търпял претендираните неимуществени вреди. В случая релевираните проявления на твърдените като претърпени от ищеца неимуществените вреди, обезщетение за които са претендира от престоя си в Затвора-[област], не е установено по никакъв начин, както и евентуално тяхната пряка и непосредствена връзка точно с посочените действия/бездействия на затворническата администрация.

С оглед неоснователността на иска за обезщетение, неоснователен се явява и иска за присъждане на лихва върху сумата от датата на предявяване на иска и същия също следва да се отхвърли.

Юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника, не следва да се присъжда предвид разпоредбите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, които се явяват специални по отношение на чл.78 ал.3 от ГПК и чл.143 от АПК, и които не предвиждат присъждането на такова, извън случаите на пълно отхвърляне на исковата претенция. Ето защо, въпреки само частичната основателност на исковата претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не може да бъде уважено, тъй като законът не предвижда такава възможност.

Ето защо и поради изложеното Административен съд –[област] -XXVIII състав :

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. Й. М., [ЕГН], иск против Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" - [населено място], за присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на обезщетение 5 000 лв., за претърпени от него неимуществени вреди, причинени от нарушения на чл.3 ЗИНЗС от затворническата администрация при Затвора [населено място], ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, във връзка изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ за периода от 16.10.2023 г. до 29.04.2024 г. /дата на подаване на исковата молба/, като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ направеното искане за присъждане на разноски в полза на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“- [област].

Решението подлежи на касационно оспорване по реда на чл.285 ЗИНЗС пред Административен съд [област]- тричленен състав, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението.