№ 155
гр. София, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Г. Ст. Мулешков
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Г. Ст. Мулешков Въззивно гражданско дело
№ 20221800500660 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 77 от 09.06.2022 г. по гр. д. № 94 / 2022 г. Б.ският районен
съд е осъдил Агенция „П.и.“ да заплати на ЗАД „А.Б.“ АД сумата от 659,17
лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по щета № 0300-17-********** (за ПТП от 13.10.2017 г. на
главен път I-1 в близост до яз. „Б.“ в посока към Б.), ведно със законната
лихва от завеждане на исковата молба на 14.05.2021 г. до окончателното
изплащане, както и направените по делото разноски от 710 лв.
Решението е обжалвано от ответника по иска. Изложени са
съображения за неговата неправилност.
С отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна оспорва жалбата.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима. С нея се обжалва
валидно и допустимо решение на първоинстанционен съд.
Решението на районния съд е правилно. То е постановено в
1
съответствие с ангажираните от страните доказателства. Ето защо на
основание чл. 272 ГПК Софийският окръжен съд препраща към мотивите на
районния съд както относно установената по делото фактическа обстановка,
така и относно направените въз основа на нея правни изводи. Отговорите на
доводите, развити във въззивната жалба, се съдържат в мотивите на
първоинстанционния акт. Тези доводи са били наведени още с отговора на
исковата молба. Фактическите и правните съображения на районния съд са
съответни на събраните по делото доказателства и на закона.
По делото се установява, че на 13.10.2017 г. около 21,00 ч. водачът Т.
М. А. е управлявал товарен автомобил (влекач) по главен път I-1 към Б., като
в района на яз. „Б.“ автомобилът е попаднал в несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно. Били са увредени предна лява гума и
предна лява джанта на превозното средство. Ремонтът на автомобила,
собственост на “П. А. БГ“ ЕООД, е бил извършен в сервиз на „М.М.“ ООД.
Вследствие на удара гумата е била негодна за експлоатация и опасна за
движението, поради което тя е била подменена с нова гума. Цената на
ремонта съгласно представена фактура възлиза на 1614,80 лв. с ДДС.
Застрахователят е изплатил на собственика на увредения автомобил
обезщетение от 659,17 лв.
От приетата автотехническа експертиза и от устните разяснения на
вещото лице в съдебно заседание се установява по категоричен начин, че
уврежданията по товарния автомобил са настъпили по начина, описан в
протокола за ПТП и в ликвидационната преписка на застрахователя.
Установява се, че дупката е била с размери 70х70х50 см, като автомобилът не
е могъл да премине безпрепятствено през нея. Получените увреждания са
съответни на попадане на гумата в дупка с посочените размери. Ако дупката е
била по-малка, то тези увреждания не биха се получили.
Вещото лице дава по-висока оценка на щетите по средни пазарни цени
в сравнение с цената по фактурата и с изплатеното застрахователно
обезщетение, а именно 1618,40 лв.
Не се спори, че пътният участък, на който е станало процесното ПТП, е
част от републиканската пътна мрежа. В този случай отговорността за
състоянието на пътното платно е за държавата в лицето на ответника. За
застрахователя е възникнало регресно вземане срещу ответника за 659,17 лв.,
2
който дължи и законната лихва върху главницата.
По делото не се установява каквото и да е съпричиняване на вредите от
страна на водача на автомобила.
Без значение за отговорността на ответника е направеното от него
оспорване на автотехническата експертиза, какъвто довод е въведен във
въззивната жалба. Оспорването не е било обосновано по какъвто и да било
начин при разглеждането на експертизата (чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК). Не е
било направено и съответното искане. Нещо повече – ответникът е заявил
изрично пред районния съд, че няма искания във връзка с оспорването.
Изводът е, че решението на районния съд следва да бъде потвърдено,
включително и в частта за разноските.
Поради неоснователност на въззивната жалба, жалбоподателят дължи
на въззиваемата страна направените пред настоящата инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение от 360 лв. с ДДС.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК
Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 77 от 09.06.2022 г. по гр. д. № 94
/ 2022 г. на Б.ския районен съд.
ОСЪЖДА Агенция „П.и.“ с БУЛСТАТ *********, да заплати на ЗАД
„А.Б.“ АД с ЕИК ********* разноски от 360 лв. за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3