Определение по дело №2728/2019 на Окръжен съд - Пловдив

                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е № 2468

 

                                             29.11.2019г, гр.Пловдив   

     

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в закрито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                         Председател: Виолета Шипоклиева

                                                Членове:  Фаня Рабчева

                                                                       Св.Узунов

 

 като разгледа докладваното от съдията Рабчева  ч.гр.д. № 2728/ 2019г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                        Производство по чл.423, ал.1 и сл.ГПК.

                        Делото е образувано по постъпила Молба-възражение с вх.№ 34714/ 21.11.2019г. по описа на ПОС от И.Х.А., през процесуалния си представител адв.Н. П. П., с което се възразява и изрично заявява, че молителят не дължи  по ч.гр.д.№ 1809/2017г. на РС-Асеновград твърдяната парична сума, поради което настоящото възражение да се счита  такова по чл.423, ал.1, т.1 ГПК, като се спре изпълнението по изпълнителното дело. Претендира се присъждане на разноски за съдебното производство по чл.423 ГПК.

                        Постъпил е отговор по възражението от „Банка ДСК“, представлявана от ИД В. С. и Д.Н., чрез пълномощника си юриск. С.Д., с който отговор се оспорва основателността на депозираното пред въззивния съд възражение, налице е получена ПДИ, ведно със ЗИ по ч.гр.д.№ 1809/ 2017г. на РС- Асеновград по изп.д.№ 1125/ 2017г., връчена редовно по реда на чл.46, ал.2 ГПК, видно от оригинал на разписка за получаването.  Независимо от изявленията на молителя, че няма сестра, следва връчването да се приеме за редовно по реда на чл.46, ал.2 ГПК- връчване на лице от домашните му или лице, което живее на адреса, като при връчването  на ПДИ връчителят е удостоверил самоличността на лицето чрез документ за самоличност и е установил, че лицето живее на адреса. Претендира се присъждане на разноски.

                        Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери следното:

                        Със Заявление вх.№ 10419/ 10.08.2017г. за издаване на ЗИ по чл.417 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№ 1809/2017г. по описа на АРС, е инициирано заповедно производство по реда на чл.417 ГПК от кредитора „Банка ДСК“ ЕАД- гр.София против солидарните длъжници А. Р. А.от гр………….., ул.“…………….“, №…. в качеството на кредитополучател и И.Х.А. *** по извлечения от счетоводни книги по чл.417, т.2 ГПК за вземания в общ размер от 10 395,98 лева. Към документа по чл.417, т.2 ГПК е приложен освен Договор за кредит за текущо потребление, който обективира и договор за поръчителство, от 27.07.2016г., сключен с посочените лица в посочените качества, така и 2 броя Нотариални покани, изпратени до длъжниците, вкл. до солидарния длъжник - И.Х.А. на адрес: ***, който адрес видно от служебната справка по реда на Наредба №14/18.11.2009г. е постоянния адрес на лицето. С приложената разписка № 142  за връчване на Нотариалната покана на Н. А.П., с рег.№ 605 на НК, район на действие АРС,  е удостоверено връчване на поканата на 04.07.2017г. на солидарния длъжник И.А. на лицето Н. Ш. А., с ЕГН: ********** в качеството на съпруга на адресата, живуща на същия адрес. Видно от приложените останали доказателства в заповедното производство е бил издадена ЗНИ и ИЛ от 11.08.2017г. , като  въз основа на ИЛ е образувано изп.д.№ 20179080401125 по описа на ЧСИ Б. А., с рег.№ 908, район на действие ОС-Пловдив, в което изп.производство на основание чл.418, ал.5 ГПК  е извършено връчване на длъжниците  на ПДИ, с които са връчени и оригинал на ЗИ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 1809/2017г на АРС на 13.09.2017г.  Видно от Известие за доставяне, приложено към  ПДИ изх.№ 7044/07.09.2017г. изп.д.№ 20179080401125 по описа на ЧСИ Б. А., с рег.№ 908, район на действие ОС-Пловдив, изпращането на ПДИ е извършено чрез куриера Български пощи в адресираната до солидарния длъжник И.Х.А. пощенска пратка с приложение на  ПДИ , като е удостоверено получаването на пратката от лицето Н. Ш. А., на датата 13.09.2017г. в посочено качество „сестра“.

                        С депозираното за приемане от въззивния съд на основание  чл.423, ал.1, т.1 ГПК възражение молителят оспорва редовността, съответно надлежността на извършеното връчване на ПДИ с възражението относно вписаното лице в разписката с изписани имена Н. И. А. в качеството на сестра , във връзка с което заявява, че същият няма сестра и такова лице не живее на адреса на  длъжника, не е от домашните му, като в тази връзка се иска да се счита подаденото пред РС-Асеновград възражение  такова по чл.423 ГПК. Поискано е  спиране на изпълнението. Сочи се прилагане на удостоверение за родствени връзки.

                        Искането за приемане на възражението от въззивния съд е неоснователно. Действително съгласно чл.423, ал.1 и в частност по т.1 на цитираната разпоредба по ГПК предвижда правната възможност подаденото възражение против издадена ЗИ да бъде прието от въззивния съд в случай, че същото бъде депозирано в едномесечен срок от узнаването на ЗИ от длъжника, който е бил лишен от възможността да оспори вземането в случаите на ненадлежно връчване на заповедта.  В случая молителят и солидарен длъжник в заповедното производство е бил търсен двукратно на посочения и надлежно удостоверен постоянен адрес:*** по повод реализиране правата на кредитора във връзка със сключен Договор за поръчителство, обективиран в договор за кредит за текущо потребление от 27.07.2016г. с кредитополучателя А. Р. А..   И в двата случая връчването на адресираните до солидарния длъжник И.Х.А. документи са получени от лицето с вписани имена Н. Ш. А., а не както грешно посочва молителя  за вписани  имена Н. И. А., като действително за разлика от извършеното вписване при връчване на Нотариалната покана качеството на лицето –„съпруга“, в Известието за доставяне е посочено качество на лицето – „сестра“. Независимо от това обаче, доколкото връчването на нотариалните покани се регулират от правилата за връчване на книжа по ГПК, при което съгласно чл.46, ал.1 и ал.2 ГПК връчването на книжата може да се извърши и на друго лице, като това друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните на адресата или който живее на адреса, със задължение за предаване.  По същия ред, уреден в разпоредбите на ГПК, се извършва и връчването на книжа от съдебните изпълнители. Действително в случая извършеното изпращане за връчване на книжата по изп.дело, в случая ПДИ с приложенията, е извършено чрез оператор на пощенска услуга на територията на страната – „Български пощи“ ЕАД, за който се явяват приложими правилата за извършване на пощенски услуги съобразно Закона за пощенските услуги и издадените на основание чл.36, ал.2 от Закона Общи правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети / , приети с Решене № 581/ 27.05.2010г. на Комисията за регулиране на съобщенията, обн.ДВ, бр.45/ 15.06.2010г., в сила от 15.06.2010г./  В случая се касае за изпратена препоръчана пратка, по която е върнато на подателя процесното Известие за доставяне на пощенската пратка във връзка с „ИД 1125/17-7044/17 ПДИ“.  Съгласно чл.5, ал.1 и ал.2 от цитираните ОБЩИ ПРАВИЛА „препоръчаните пощенски пратки се доставят на получателя срещу подпис“, като „препоръчаните пощенски пратки по ал.1 може да се доставят на лице, пълнолетен на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписват трите имена на лицето, получило пратката“. Следователно принципно правилата за връчване на пощенските пратки се явяват аналогични на тези за връчване на книжа, уреден в чл.46, ал.2 ГПК, като съществените изисквания за връчителя, удостоверяващ извършването на връчването на книжата, съответно пратката , е удостоверяване самоличността на намереното на адреса лице по представен от същото документ за самоличност, по който се вписват трите имена както в разписката, така и в служебните документи. Действително с разпоредбата на чл.44, ал.1, пр.ІІ ГПК се предвижда и удостоверяване на качеството на лицето, на което е връчено съобщението, съобразно изискването на която разпоредба очевидно е извършено връчването на посочената по-горе Нотариална покана, в която се явяват удостоверени както ЕГН на лицето Н. Ш. А., така и качеството на съпруга на адресата : И.Х.А., поради което може да се приеме въз основа на тези данни, че това лице е съпруга на молителя.  По отношение на цитираните Общи Правила в приложение на чл.36, ал.2 ЗПУ, е уредена възможността за извършване на връчване на пощенската пратка на намереното на адреса, посочен в пратката,  пълнолетно лице, което се приема да е от домакинството на получателя, на което след удостоверяване на самоличността, е връчена пратката и удостоверено получаването й от адресата чрез това лице.  С оглед на това и доколкото изискването на чл.5, ал.2 от цитираните ОБЩИ  ПРАВИЛА не  предвижда изрично удостоверяване  качеството на лицето, на което е извършено предаване на пратката за получаване от адресата, то недоказано от една страна се намира възражението, предвид горните констатации, че посоченото лице с вписаните имена : Н. Ш. А. не живее на адреса, а от друга страна – ирелевантно е обстоятелството с оглед начина на връчване на документите от ЧСИ чрез препоръчана пощенска пратка, изпълнена от оператора на пощенската услуга „Български пощи“ – качеството на лицето, получило пратката.

                        По така изложените по-горе съображения следователно с представеното „Известие за доставяне“ на пощенската пратка във връзка с „ИД 1125/17-7044/17 ПДИ“, се приема, че се явява връчена приложената към ПДИ ЗНИ по чл.417 ГПК, на основание чл.418, ал.5 ГПК надлежно, което е било извършено още на 13.09.2017г.  Друг момент за узнаване не се сочи с възражението по чл.423, ал.1 ГПК, независимо от което , с оглед разгледаните в молбата за приемане на възражението по чл.414 ГПК като такова по чл.423, ал.1 ГПК, доводи и възражения за ненадлежно връчване като неоснователни, последното обуславя крайния правен извод за неоснователност на възражението по чл.423, ал.1, т.1 ГПК, поради което като такова следва да се остави без уважение.

 

                        На основание чл.78, ал.8 ГПК и чл.25, ал.1 НЗПП в полза на ответника в настоящото производство следва да се присъди юриск.възнаграждение в размер на 100 лева.

 

                      Водим от горното, въззивният съд

 

                                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

                        НЕ ПРИЕМА ВЪЗРАЖЕНИЕ С ВХ.№ 13715/27.09.2019г. по описа на АРС  от И.Х.А., ЕГН: **********, през процесуалния си представител адв.Н. П. П. на основание чл.423, ал.1, т.1 ГПК против Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК  от 11.08.2017г. по ч.гр.д.№ 1809/ 2017г. по описа на АРС, КАТО неоснователно.

                        ОСЪЖДА И.Х.А., ЕГН: **********,*** да заплати на „Банка ДСК“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Московска“, №19, представлявана от ГИД В. С. и  ИД Д. Н., РЦ Пловдив сумата 100 лева / сто лева / юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК.

                        Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

            Председател:                                 Членове: