№ 170
гр. Перник, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20211720201954 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на АЛ. П. АЛ. срещу наказателно
постановление № 236 от 16.11.2021г., издадено от инж. З.П.Т. директор
Регионална дирекция по горите- Кюстендил, упълномощен със Заповед № 49-
199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и горите, с което за
осъществен състав на административно нарушение по чл. 47, ал.1,т.2 от
Наредба №8 за сечите в горите във вр. с чл.108, ал.3 от Закона за горите
във вр. с чл.61 от Наредба №8 за сечите в горите, поради което и на
основание чл. 275,ал.1, т.2 от Закона за горите и чл.53 ал.1 и ал.2 от
Закона за административните нарушения и наказания на лицето АЛ. П.
АЛ. с ЕГН **********, адрес с. *********, община Перник е наложено
следното административно наказание: ГЛОБА по чл. 257, ал.1, т.1 /не е
упражнил контролни правомощия/ от Закона за горите, в размер на 300.00лв./
триста лева/
Жалбоподателят АЛ. П. АЛ., чрез своя упълномощен представител-
адв. Б. от ПАК, е обжалвал наказателното постановление в
законоустановения срок. В жалбата, депозирана срещу него е изтъкнал
1
доводи, че същото е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да
бъде изцяло отменено.
В съдебно заседание, редовно призован жалбоподателят АЛ.
П. АЛ. не се явява, като се представлява от своя упълномощен представител-
адв. Б. от ПАК, който доразвива доводите, изложени в жалбата. Защитникът
на жалбоподателя твърди, че акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени при липса на
установена фактическа обстановка. Навежда доводи, че при съставянето на
акта за установяване на административно нарушение и при издаване на
наказателното постановление от страна на актосъставителя и на
административно наказващия орган са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Сочи, че още с изготвянето на акта е опорочено
административно-наказателното производство, защото е нарушено
императивното изискване на чл. 42, т.3 и т.4 от ЗАНН, като не е описано
подробно нарушението, като този порок е пренесен и при издаването на НП.
Също така излага, че и от събраните гласни докацателства в с.з. чрез
свидетелските показания на двамата разпитани свидетели, се установява, че
не е установена точно датата на извършването на нарушението, а е посочена
една конкретна дата - 09.07.2021 г., от когато е издадено позволителното за
сеч, като не може да се направи категоричен извод кога точно, какво и от
кого е извършено нарушението, като не е посочена точната дата, а това
можело да доведе до невъзможност да бъде извършена проверка относно
спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Излага също, че в
обстоятелствената част, както на АУАН, така и на НП, е посочено, че А. „е
допуснал да се унищожи...“ Тоест АНО е приел, че жалбоподателят е
осъществил състава на нарушението „допустителство“, т.е. изпълнителното
деяние в конкретния случая е посочено като „допуска“, а съгласно
разпоредбата на чл. 10, ал.1 от ЗАНН: „Допустителите се наказват само в
случаите, предвидени в съответния закон или указ“. Описаното в Акта и в НП
нарушение съгласно Закона за горите състав на допустителство не е уреден.
Също така твърди, че не са описани всички релевантни обстоятелства, при
които е било извършено нарушението и се налага в съдебното следствие
свидетелят да пояснява какво е „унищожаване“. Също така не ставало ясно
къде точно е извършено нарушението, а е посочено в отдел 502“н“. Както и не
е и посочено за къде е издадено това ползволително за сеч, дали за същия
2
отдел и същия имот става дума. Т.е. нито в Акта, нито в НП, се съдържали
подробно и конкретно описание, както на нарушението, така не е посочено и
деянието или деянията, в които се е изразило не вземането на мерки от страна
на жалбоподателя, за да предотврати или да спре незаконната дейност,
съгласно посочената разпоредба на чл. 257, ал.1, т.1 от Закона за горите,
която разпоредба съдържа две хипотези. Горното според защитата водело до
извода, че НП е издадено в нарушение на закона и се явява самостоятелно
основание за неговата отмяна. Недопустимо според защитата е в едно АНП,
което е със строго формален характер, тези обстоятелства, посочени по-горе,
да не са посочени в Акта и в НП, а да се изясняват в съдебното следствие, тъй
като същите не могат да се санират. Не можело да се приеме, че А.А. само
поради качеството си на лице по чл. 108, ал.2 от ЗГ следва да носи
административно-наказателна отговорност за проблеми възникнали с
процесния имот. Отговорността не е принципна и почиваща на
предположения, а конкретна и в тежест на АНО е да докаже по безспорен
начин деянието и неговия извършител, както и вината му, които
обстоятелства в случая не са изложени нито в Акта, нито в НП.С тези доводи
моли съда, да отмени атакуваното НП, като на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
претендира и присъждане на направените разноски в производството, с оглед
днес представения договор за правна защита и съдействие.
Въззиваемата страна–Регионална дирекция по горите-гр. Кюстендил,
редовно призована също изпраща представител за съдебното заседание-юк.х.,
счита, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено, тъй-като видно от
събраните писмени доказателства, както и от свидетелските показания,
събрани в съдебно заседание, според нея по безспорен начин се доказвало, че
А.Д. е извършил описаното в Акта и в НП нарушение. Видно от
представеното позволително за сеч № 0619419/09.07.2021 г. за извършена сеч
в имот № 55871.20.50, попадащ в отдел 502, подотдел н, който се намира в
землището на гр. ******, общинска горска територия е, че същото е издадено
на А.Д. и е получено от него, което е удостоверил с подписа си и го е получил
въз основа на това, че той е лицензиран лесовъд, упражняващ частна
лесовъдска практика, в което си качество А.Д., съгласно разпоредбата на чл.
108, ал.3 от ЗГ носел отговорност за добива на дървесина и следи за спазване
на правилата за сеч, които са посочени в позволителното за сеч и
технологичния план от датата на издаването на позволителното за сеч до
3
датата когато е установено извършеното административно нарушение. В чл.
61 от Наредба №8 за сечите на горите описва, че е посочено, че лицето, на
което е издадено позволителното за сеч носи отговорност и осъществява
контрол по добива на дървесина, като спазва правилата за сеч. В случая А.Д.
не е упражнил контрол, като е допуснал да бъде унищожен подраст от цер и
благун на площ от 210 кв.м. С това си деяния той е нарушил разпоредбите на
чл.47, ал.1, т.2 от Наредба № 8 за сечите в горите, вр. чл. 108, ал.3 от ЗГ,вр.
чл. 61 от Наредба № 8 за сечите в горите, поради което е санкциониран с
глоба в минимален размер от 300 лева по чл. 257, ал.1, т.1 от Закона за горите.
Във връзка с изнесените твърдения от защитата добавя, че изнесените
твърдения в жалбата и в съдебно заседание, че описаното деяние в Акта и НП
е за неупражнен контрол и не осъществява състава „допустителство“.
Нарушението според представителя на АНО, е описано с всички белези и при
спазване на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Посочената дата за
извършване на нарушението сочи, че е датата, на която е издадено
позволително за сеч, като от този момент лицензираният лесовъд, който е
получил позволителното за сеч, носи отговорност и контролира какво се
извършва в сечището, а именно осъщесвява контрола по добива на дървесина
и всички други дейности в това сечище. При налагане на глобата в НП
изрично е посочена хипотезата, която е нарушена и по която се налага
административното наказание по чл. 257, ал.1, т.1 от Закона за горите, а
именно за неупражнен контрол, т.е., че не е осъществил контролни
правомощия.Във връзка с гореизложеното, моли съда, да потвърди с
решението си издаденото от директора на РДГ- Кюстендил наказателно
постановление като правилно и законосъобразно. Претендира и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Пернишкият районен съд, като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доводите на страните по реда на чл. 14
и чл. 18 от НПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес, поради
което и същата се явява допустима. Разгледана по същество съдът я намира и
за основателна по следните съображения:
Съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде
4
отменено на процесуално основание, поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и съответно издаване на
наказателното постановление.
Мотивиран за това съдът е от следното:
В акт за установяване на административно нарушение серия № 003693
от 20.08.2021 и констативен протокол № Кп1-1317 от 20.08.2021 съставен от
ГР. ИЛ. ГР., адрес гр. ******, на длъжност горски инспектор при РДГ-
Кюстендил, впоследствие възпроизведен дословно като съдържание и в
атакуваното НП е посочено, че лицето АЛ. П. АЛ., с ЕГН **********, адрес
с. *********, община Перник е извършило следното нарушение: На
09.07.2021г. на територията на РДГ- Кюстендил община Перник, гр. ******,
отдел 502"н", общинска горска територия, лицето АЛ. П. АЛ., на който е
разрешено да извършва добива по позволително за сеч / ПС /№
0619419/09.07.2021г.,-не е упражнил контрол, като е допуснал да се унищожи
подраст на площ от 210 кв. м от цер и благун. В допълнение е посочено и в
НП, че -Лицето е лицензиран лесовъд на частна лесовъдска практика по чл.
108, ал.2 от Закона за горите. С това си деяние виновният съгласно
констатациите в акта е нарушил чл.47, ал.1,т.2 от Наредба №8 за сечите в
горите в вр чл.108, ал.3 от Закона за горите в вр. с чл.61 от Наредба №8 за
сечите в горите, като впоследствие за това нарушение в НП на основание:
275,ал.1т.2 от Закона за горите и чл.53 ал.1 и ал.2 от Закона за
административните нарушения и наказания на жалбоподателя е било
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева, по чл.
257ал.1т.1 от ЗГ.
В акта за установяване на административно нарушение е
отбелязана като дата на неговото установяване-09.07.2021г.. Прави
впечатление, че не е посочен период на осъществяване на същото, а е
отбелязана датата на която на лицето- жалбоподател- лицето АЛ. П. АЛ., е
разрешено да извършва добива по позволително за сеч ПС /№
0619419/09.07.2021г., като същото е приложено в преписката, представена от
АНО към жалбата, и от съдържанието на което се установява, че -срокът за
провеждане на сечта е определен, както следва- от 12.07.2021 г. до 31.12.2021
г. И срок за извозване на материалите от сечището от 12.07.2021 г. до
5
31.12.2021 г., като е издадено на дата- 09.07.2021 г. В позволителното за
сеч е посочено също, че съгласно ПОЗВОЛИТЕЛНО за СЕЧ № 0619419- На
основание чл. 108 от Закона за горите, Заповед № РДГ 05-305/11.06.2020 г. за
утвърждаване на горскостопански план (горскостопанска програма), одобрено
план-извлечение (одобрен инвентаризационен опис), издадено предписание
от РДГ се разрешава на А.А. , представител на „Лесо -2012”- ЕООД , да
извърши сечта в отдел № 502; подотдел н; имот с (кадастрален/КВС) №
55871.20.50 Община Перник; Землище Перник площно сечище от 17.800
хектара. Собственост : ОГТ Дърветата е следвало да са маркирани от К.Д., с
контролна горска марка № А7893, със синя боя, дата на карнет опис:
13.04.2021 г.Очакваният добив е 828.0 плътни кубически метра лежаща маса,
като сред описаните дървета са и цер и благун. Видно от представения по
делото КП- констативен протокол, от 17.08.2021 г. в 11.00 часа в гр. ******,
общ. Перник, то подписалият го актосъставител - инж. ГР. ИЛ. ГР. на
длъжност главен горски инспектор при РДГ Кюстенил, при свидетели
посочено като св.1. Р.Д. на длъжност главен специалист горски инспектор при
РДГ Кюстендил,и в присъствието на К.К.Д. на длъжност горски стражар при
Общински гори-Перник ЕООД; и жалбоподателят-АЛ. П. АЛ. на длъжност
лицензиран лесовъд на фирма „Лесо 2012“ ЕООД, видно от описаното в КП е
била извършена проверка в Отдел 502, подотдел- „н“; имот № 55871.20.50,
Общинска собственост в землището на гр. ******, общ. Перник. В КП е
посочено, че -Проверката е извършена по повод подаден сигнал по телефон в
РДГ-Кюстендил. /като в съдебно заседание свидетелят Г. сочи, че била
„рутинна проверка”, което е в противовес с изложеното в КП/. Същевременно
в констативната част на протокола е посочено, че се е установило, че в Имот
№ 55871.20.50., попадащ в отдел: 502 подотдел „н“- Общинска собственост и
издадено позволително за сеч №0619419/09.07.2021 г, с очакван добив от 825
пл. m3, дървесина. Позволителното е издадено от инж. Ц.В. на името на А.А..
Срок за сеч и извоз , 31.12.2021 г. Начин на почистване: разхвърляне на
отпадъците по цялото сечище. По описаното позволително е посочено, че са
били извозени 756.14 пл. m3., дървесина от благун и цер от общо издадени
159 броя превоз билети. Почистването е посочено, че отговаря на посоченото
в позволителното за сеч. В system.iag.bg са качени документи към
позволителното за сеч. При проверката на терен се установило, че в по-
голямата част от имота сечта е приключила. Налична е дървесина в имота с
6
общ обем от 40 пр. m3, дърва с дължина от 1м. Към момента на проверката
дърводобивни дейности не се извършвали.Поставена информационна табела е
налична. През имота минават съществуващи пътища и просеки. В следствие
от извършеното маркиране, след сечта са се образували нови технологични
просеки с обща дължина 210 м. и ширина 5 м. Същите не са отразени в
технологичния план, както и на терен. В тях се виждат следи от
преминаващите товарни превозни средства транспортиращи дървесина от
имота. Маркирането в имота не отговаря на изискванията за поставяне на
КГМ. КГМ не се чете, на места е поставена от горната страна на пъна спрямо
наклона на терена. Маркирането е извършено със синя боя. Голяма част от
наличния подраст в образуваните просеки е унищожен, вследствие от
дърводобивни дейности. Площта на повредения подраст е 210 кв. м. от цер и
благун. Подотдела е ограничен с оранжева боя./като именно за тази
констатация впоследствие на лицето е бил издаден АУАН и НП на база
същия/.Посочено е, че по време на проверката А.А. предоставил констативен
протокол за сеч без КГМ Серия 1701 №000170/18.07.2021г. с предписания за
АУАН на лицето С.П.К.. Констативния протокол е съставен от инж. Ц.В.-
управител на Общински гори-Перник ЕООД. Следователно, видно и от
подписа на жалбоподателя под КП, то същият е присъствал на проверката,
което сочи и свидетелят- разпитан в с.з.-св. Р.Д. /”… При обиколка на
сечището, находящо се в землище в кв. ****, общинска горска територия, е
предоставена за сечището на фирма, която да извърши дърводобива, и
представиха позволително от лицето, на което съставихме акт. Лицето
дойде малко по-късно след започване на проверката. Да, присъства до края
на проверката, но първоначално го нямаше. Установихме, че бъдещите
дръвчета, на които се залага да се развият и да се запази гората, са
премачкани от движещите се автомобили в сечището. Имаше ясни следи по
тях от извоза на дървесината…. горският присъства. Той не даде обяснения,
но разговора, който се проведе тогава, беше защо не е спазен технологичния
план. Сечта е предвидено да се извърши и би следвало пътища, по които ще
се извозва да спазват. След като има план следва да се работи по него и да
се предвиди предварително, за да не с се унищожи подраста. Това беше
рутинна проверка. Нямаше сигнал и изрична заповед. Позволителното беше в
срок. Проверихме всички тези неща. На място жалбоподателят нямаше
възражения. Аз съм вписан като свидетел по акта. Не, допълнителни
7
обяснения не е дал. Попитахме го за излаза, по който ще се извозва
дървесината, защото освен технологичния план се очертава и на място на
терена, а такова нещо там нямаше. В акта е вписано като унищожаване по
чл.47 от Наредбата за сеч, мисля, но в момента не мога да посоча члена по
Закона за горите…”/. Изложеното от този свидетел сочи, че при проверката
от 17.08.2021 г. са установени описаните обстоятелства, за които
свидетелства и актосъставителят, изготвил и КП-св. Г., който в разпита си
посочва, че – „На 17.08.2021 г. извършихме проверка в отдел 502 „н“,
общинска горска територия, кв. ****, гр. Перник. Като при проверката по
издадено позволително за сеч на лицето А.А., той е получил позволителното,
констатирахме, че е унищожен подраст в имота вследствие от сечта и
извоза на дървесината на площ от 210 кв. м., за което на 20.08.2021 г. го
призовахме за съставяне на акт, като по време на проверката на 17.08.2021
г. същият присъстваше. Актът е съставен за това, че не е осъществил
контрол по време на сечта, тъй като, като лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ той е
длъжен докато позволителното за сеч е действащо, да следи какво се случва
в имота. По време на проверката имаше и други лица - горският, който е
назначен в общината, също присъстваше. По време на проверката К.Д.,
горски стражар в общински гори Перник, не даде обяснения по време на
проверката на 17.08.2021 г. Не е давал А.А. обяснения. По време на съставяне
на акта няма възражения от негова страна…Нарушението е извършено от
датата на издаване на позволителното до нашата дата на
констатацията - 17.08.2021г….Става дума за период - от издаване на
позволителното до нашата проверка на 17.08.2021 г.. Към момента на
проверката позволителното е действало. „Унищожен“ - означава, че
вследствие от камиони, които са преминавали през сечището, подраста
тотално е смачкан…”/.
Видно от описаното обаче в акта /по който не е имало възражения, като
такива не са били депозирани и в срока по чл.44 ЗАНН/ и впоследствие, то в
издаденото на база същите и атакувано понастоящем Наказателно
постановление, е посочена следната фактическа обстановка че лицето АЛ. П.
АЛ., с ЕГН **********, адрес с. *********, община Перник е извършило
следното нарушение: На 09.07.2021г. на територията на РДГ- Кюстендил
община Перник, гр. ******, отдел 502"н", общинска горска територия, лицето
АЛ. П. АЛ., на който е разрешено да извършва добива по позволително за сеч
8
/ ПС /№ 0619419/09.07.2021г.,-не е упражнил контрол, като е допуснал да се
унищожи подраст на площ от 210 кв. м от цер и благун. В допълнение е
посочено и в НП, че -Лицето е лицензиран лесовъд на частна лесовъдска
практика по чл. 108, ал.2 от Закона за горите. С това си деяние виновният
съгласно констатациите в акта е нарушил чл.47, ал.1,т.2 от Наредба №8 за
сечите в горите в вр чл.108, ал.3 от Закона за горите в вр. с чл.61 от Наредба
№8 за сечите в горите, като впоследствие за това нарушение в НП на
основание: 275,ал.1т.2 от Закона за горите и чл.53 ал.1 и ал.2 от Закона за
административните нарушения и наказания на жалбоподателя е било
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева, по чл.
257ал.1т.1 от ЗГ.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява, посредством гласните
доказателства, събрани чрез разпит на свидетелите -Актосъставителят ГР. ИЛ.
ГР. и свидетелят по акт Р. Д. Д. и писмените такива, приложени към
административно наказателната преписка, а именно: акт за установяване на
административно нарушениесерия № 003693 от 20.08.2021 и констативен
протокол № Кп1-1317 от 20.08.2021 съставен от ГР. ИЛ. ГР., адрес гр. ******,
на длъжност горски инспектор при РДГ-Кюстендил, наказателно
постановление НП № 236 от 16.11.21 г. издадено от Директор на РДГ - гр.
Кюстендил. Разписка /известие/за връчено Наказателно постановление -
заверено копие; Рапорт от инж. Г.И.Г. вх.№ РДГ07-4476/23.08.2021г. -
заверено копие;Констативен протокол №000170/18.07.2021г.на Общински
гори -Перник и сортиментни ведомости 2бр.- заверени копия;Позволително за
сеч №0619419/09.07.2021г.- заверено копие; Заповед РД 49-199/16.05.2011г.
на Министъра на земеделието и храните за оправомощаване на Директора на
РДГ-Кюстендил да издава наказателни постановления по Закона за горите-
заверено копие.
Същите съдът по реда на чл. 84 от ЗАНН и чл. 283 от НПК прие, приложи и
цени като доказателства по делото. Свидетелите, след като са били
предупредени за наказателната отговорност, която биха понесли в случай на
лъжесвидетелстване поддържат изцяло и в пълен обем отразените в
обстоятелствената част на акта за установяване на административно
нарушение констатации. Показанията им са пълни, ясни и безпротиворечиви
относно установеното от тях и крайните им правни изводи, като нещо повече
същите в разпитите си доразвиват обстоятелства, които отсъстват в акта, и в
констативния протокол и които имат отношение към правопораждащия
фактически състав на посочените за нарушени разпоредби. Съдът кредитира
тези показания.
От правна страна:
9
Производството, предмет на настоящето разглеждане е от административно
наказателен характер при което е необходимо да се установи налице ли е
деяние, същото представлява ли административно нарушение по смисъла на
чл. 6 от ЗАНН, ако да- извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено
ли е виновно-предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи
върху административно наказващия орган.
Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е
основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е
дейност от процесуално естество от чието добросъвестно и законосъобразно
осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата
юрисдикционна-наказателна дейност на административно наказващия орган.
Чрез съставения акт се сезира оторизирания административно наказателен
орган, със съответния административно наказателен спор и се иска от него да
се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно
извършено административно нарушение от определен вид. Абсолютно
задължително е и в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление административното нарушение, което е
вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да бъде
описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни
и субективни признаци на посочената, като нарушена норма от съответния
нормативен акт.
Също така следва да съществува правно единство между описаното, като
нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление. Не на
последно място съставеният акт за установяване на административно
нарушение, следва да съдържа всички реквизити, посочени в чл. 42 от
ЗАНН.В съответствие с разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът е
подписан от актосъставителя както и от свидетеля по акта. Предявен е на
нарушителя за запознаване с неговото съдържание. В графата му,
предоставяща му възможност да даде обяснения по нарушението и да изложи
възражения При спазване на разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН на
нарушителя е връчен препис от акта срещу разписка /последното е изпълнено,
видно от разписката по делото/.Последващата втора възможност за излагане
евентуални възражения, законодателя е предоставил на евентуалния
нарушител в разпоредбата на чл. 44 от ЗАНН /като такива не са били
10
депозирани в случая/.Издаденото въз основа на него наказателно
постановление е необходимо да съдържа реквизитите, посочени в чл. 57 от
ЗАНН и да бъде издадено от компетентен орган / в случая същия е
оторизиран видно от приложените Заповеди/.
Изводът на състава е, че при съставяне на процесния АУАН и издаване
на Наказателното постановление НЕ са спазени установените към
съдържанието им императивни изисквания в чл. 42 /"чл. 42. Актът за
установяване на административното нарушение трябва да съдържа: 1.
собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му; 2.
датата на съставяне на акта; 3. датата и мястото на извършване на
нарушението; 4. описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
било извършено; 5. законните разпоредби, които са нарушени; 6.
собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния
му адрес и местоработата, единен граждански номер; 7. имената и точните
адреси на свидетелите, единен граждански номер; 8. обясненията или
възраженията на нарушителя, ако е направил такива; 9. (доп. - ДВ, бр. 59 от
1992 г.) имената и точните адреси на лицата, които са претърпели
имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер; 10. опис на
писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и кому са поверени
за пазене. "/ и съответно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН /"чл. 57. (1)Наказателното
постановление трябва да съдържа: 1. собственото, бащиното и фамилното име
и длъжността на лицето, което го е издало; 2. датата на издаването и номерата
на постановлението; 3. датата на акта, въз основа на който се издава, и името,
длъжността и местослуженето на актосъставителя; 4. собственото, бащиното
и фамилното име на нарушителя и точния му адрес, единен граждански
номер; 5. описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават; 6. законните разпоредби, които са
били нарушени виновно; 7. вида и размера на наказанието; 8. вещите, които
се отнемат в полза на държавата; 9. размера на обезщетението и на кого
следва да се заплати; 10. дали наказателното постановление подлежи на
обжалване, в какъв срок и пред кой съд"/,
В случая макар и правилно да са цитирани разпоредбите на ЗГ и
Наредбата, то са налице пороци при описанието на вмененото
нарушение.Посочената като виновно нарушена разпоредба на чл. 108, ал. 3 от
11
Закона за горите и в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление в приложимата си редакция към датата на
установяване на нарушението въвежда задължението на лицето, на което е
издадено позволително за сеч да упражнява контрол и да взима мерки за
предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършване на добив на
дървесина и транспортирането на остатъците сечта по ред, определен от
наредбата по чл. 148, ал. 11 до освидетелстване на сечището.
Безспорно е установено по делото и по този въпрос не се спори между
страните, че жалбоподателят е лице, което има позволително за сеч-
ПОЗВОЛИТЕЛНО за СЕЧ № 0619419 от дата 9.7.2021 г., като именно това е и
датата посочена за датата на установяване на нарушението, така, както е
фиксирана в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление, а именно 9.07.2021 година, като дори и юк
Хлебарова поддържа в с.з., че това е датата на нарушението-„Посочената
дата за извършване на нарушението сочи, че е датата, на която е издадено
позволително за сеч, като от този момент лицензираният лесовъд, който е
получил позволителното за сеч, носи отговорност и контролира какво се
извършва в сечището, а именно осъщесвява контрола по добива на дървесина
и всички други дейности в това сечище..”. Същевременно, тези констатации
се опровергават, както от писмените, така дори и от гласните
доказателства по делото. Видно от позволителното за сеч-срокът за
провеждане на сечта е определен, както следва- от 12.07.2021 г. до 31.12.2021
г. И срок за извозване на материалите от сечището от 12.07.2021 г. до
31.12.2021 г., като е издадено на дата- 09.07.2021 г. В позволителното за
сеч е посочено също, че съгласно ПОЗВОЛИТЕЛНО за СЕЧ № 0619419- На
основание чл. 108 от Закона за горите, Заповед № РДГ 05-305/11.06.2020 г. за
утвърждаване на горскостопански план (горскостопанска програма), одобрено
план-извлечение (одобрен инвентаризационен опис), издадено предписание
от РДГ се разрешава на А.А. , представител на „Лесо -2012”- ЕООД , да
извърши сечта в отдел № 502; подотдел н; имот с (кадастрален/КВС) №
55871.20.50 Община Перник; Землище Перник площно сечище от 17.800
хектара. Собственост : ОГТ Дърветата е следвало да са маркирани от К.Д., с
контролна горска марка № А7893, със синя боя, дата на карнет опис:
13.04.2021 г.Очакваният добив е 828.0 плътни кубически метра лежаща маса,
като сред описаните дървета са и цер и благун. Видно от представения по
12
делото КП- констативен протокол, от 17.08.2021 г. в 11.00 часа в гр. ******,
общ. Перник, то подписалият го актосъставител - инж. ГР. ИЛ. ГР. на
длъжност главен горски инспектор при РДГ Кюстенил, при свидетели
посочено като св.1. Р.Д. на длъжност главен специалист горски инспектор при
РДГ Кюстендил,и в присъствието на К.К.Д. на длъжност горски стражар при
Общински гори-Перник ЕООД; и жалбоподателят-АЛ. П. АЛ. на длъжност
лицензиран лесовъд на фирма „Лесо 2012“ ЕООД, видно от описаното в КП е
била извършена проверка в Отдел 502, подотдел- „н“; имот № 55871.20.50,
Общинска собственост в землището на гр. ******, общ. Перник. В КП е
посочено, че -Проверката е извършена по повод подаден сигнал по телефон в
РДГ-Кюстендил. /като в съдебно заседание свидетелят Г. сочи, че била
„рутинна проверка”, което е в противовес с изложеното в КП/. Същевременно
в констативната част на протокола е посочено, че се е установило, че в Имот
№ 55871.20.50., попадащ в отдел: 502 подотдел „н“- Общинска собственост и
издадено позволително за сеч №0619419/09.07.2021 г, с очакван добив от 825
пл. m3, дървесина. Позволителното е издадено от инж. Ц.В. на името на А.А..
Срок за сеч и извоз , 31.12.2021 г. Начин на почистване: разхвърляне на
отпадъците по цялото сечище. По описаното позволително е посочено, че са
били извозени 756.14 пл. m3., дървесина от благун и цер от общо издадени
159 броя превоз билети. Почистването е посочено, че отговаря на посоченото
в позволителното за сеч. Самите свидетели сочат, че св. Г.- Нарушението е
извършено от датата на издаване на позволителното до нашата дата
на констатацията - 17.08.2021г….Става дума за период - от издаване на
позволителното до нашата проверка на 17.08.2021 г.. Към момента на
проверката позволителното е действало. „Унищожен“ - означава, че
вследствие от камиони, които са преминавали през сечището, подраста
тотално е смачкан…”/ и св. Р.Д. /”… При обиколка на сечището, находящо
се в землище в кв. ****, общинска горска територия, е предоставена за
сечището на фирма, която да извърши дърводобива, и представиха
позволително от лицето, на което съставихме акт. Лицето дойде малко по-
късно след започване на проверката. Да, присъства до края на проверката,
но първоначално го нямаше. Установихме, че бъдещите дръвчета, на които
се залага да се развият и да се запази гората, са премачкани от движещите
се автомобили в сечището. Имаше ясни следи по тях от извоза на
дървесината…. горският присъства. Той не даде обяснения, но разговора,
13
който се проведе тогава, беше защо не е спазен технологичния план. Сечта е
предвидено да се извърши и би следвало пътища, по които ще се извозва да
спазват. След като има план следва да се работи по него и да се предвиди
предварително, за да не с се унищожи подраста. Това беше рутинна
проверка. Нямаше сигнал и изрична заповед. Позволителното беше в срок.
Проверихме всички тези неща. На място жалбоподателят нямаше
възражения. Аз съм вписан като свидетел по акта. Не, допълнителни
обяснения не е дал. Попитахме го за излаза, по който ще се извозва
дървесината, защото освен технологичния план се очертава и на място на
терена, а такова нещо там нямаше. В акта е вписано като унищожаване по
чл.47 от Наредбата за сеч, мисля, но в момента не мога да посоча члена по
Закона за горите…”/.
В акта за установяване на административно нарушение и в НП обаче,
е посочена единствено дата 09.07.2021 г., която дата не може да се приеме за
дата на нарушението. Видно от изложената по-горе доказателствена
съвкупност, то самата проверка, сечта и извоза, които би следвало евентуално
да са причинна връзка за констатираното нарушение, са в последстващ
времеви момент. Следователно, обективно на датата на издаване на
позволителното, няма как да е имало унищожен подраст, при положение, че
видно от самото позволително /цитирано по-горе/, от констативния протокол
/почти месец след разрешителното/ и от гласните доказателства по делото, се
установява, че подрастът е унищожен вследствие на сечта и извоза на
дървесината, като това няма как да е станало на датата на позволително, а
след това, като такива дати са посочени и в позволителното- дори първият
ден на сечта е 12.07.2021 г. В акта и в НП отсъстват напълно такива
обстоятелства. Нарушението, което се твръди, с оглед естеството на същото
следва да е реализирано дори не и на точна дата, а в определен период-и дори
и да се приеме, че това е периода, обективно свързван с датата, на която на
жалбоподателя е издадено позволителното за сеч, а същото следва да е било
ноторно известно, доколкото е било вписано в публичния регистър на
Изпълнителната агенция по горите като извършване дейност от лицензирания
лесовъд, то е следвало да се вземе предвид, че същото е със срок на действие,
посочен в издаденото позволително за сеч, което е с начална дата 12.07.2021
година и няма как нарушение да е извършено преди това при положение, и че
от гласните доказателства по делото се твърди, че унищожение подраст е в
14
резултат на сечта и извозването, а те са с дати след тази на позволителното,
точно фиксирани в позволителното. Следователно,основателни са
възраженията в жалбата, че жалбоподателят е поставен в обективна
невъзможност да се защити, като разбере през кой период е осъществено
нарушението и въз основа на какви доказателства се приема началната и
крайна дата на нарушението. Още повече, че се касае за „продължено” по
своята правна природа нарушение, което трае до момента, в който се
преустанови изпълнителното деяние, с намесата на компетентните държавни
органи, а такова описание в акта липсва. Нещо повече, така, както с
конкретна дата е посочено нарушението, в акта, и в постановлението, то тази
дати дори е предхождаща и датата на констативния протокол, с който
нарушението е констатирано, а това е 17.08.2021 г. Този порок е несанируем
чрез събраните в хода на съдебното следствие доказателства, напротив,
същите способстват за установяването му, както в акта, така и в НП, като
самият актосъставител сочи, че нарушението е осъществено в период- „от
датата на позволителното до датата на протокола”, а такова описание липсва в
НП, и този порок може да се отнесе към категорията съществени
процесуални нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на
нарушителя. Липсата на конкретизация на датата на извършване на деянието е
пряко нарушение на правилата на чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН/"чл. 42. Актът за
установяване на административното нарушение трябва да съдържа:...... 3.
датата и мястото на извършване на нарушението; 4. описание на нарушението
и обстоятелствата, при които е било извършено;............. "/ и чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН /"чл. 57. (1)Наказателното постановление трябва да съдържа:...........
5. описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го
потвърждават;.............. "/, , което от своя страна накърняване на императивни
процесуални правила винаги води до засягане правото на защита с оглед, че
АУАН е първия акт, който инициира административното производство и
спрямо който жалбоподателя организира правото си на защита И това е така,
като същият е достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП./ в този см.
Виж Решение по АНД № 02176/18 год. по описа на ПРС за 2018 г., потв. С
РЕШЕНИЕ ПО КАНД №370 от 2019 на АДМ СЪД-Перник.
Същевременно за субекта на нарушението в акта и в НП е посочено, че –
„ Лицето е лицензиран лесовъд на частна лесовъдска практика по чл. 108, ал.2
15
от Закона за горите.” И като негово виновно поведение е отразено, че в
качеството на лице по чл. 108, ал. 2 от Закона за горите е допуснал-„На
09.07.2021г. на територията на РДГ Кюстендил община Перник, гр. ******,
отдел 502"н", общинска горска територия, лицето АЛ. П. АЛ., на който е
разрешено да извършва добива по позволително за сеч / ПС /№
0619419/09.07.2021г.,-не е упражнил контрол, като е допуснал да се унищожи
подраст на площ от 210кв. м от цер и благун”, така в обстоятелствената част
на наказателното постановление административно наказващия орган е описал
като виновно поведение на А.- изразяващо се в неупражняване на контрол,
като е нарушил разпоредбите на чл.47, ал.1,т.2 от Наредба №8 за сечите в
горите в вр чл.108, ал.З от Закона за горите в вр. с чл.61 от Наредба №8
за сечите в горите. Разпоредбата на Чл. 47. Ал.(1) гласи, че –„При
провеждане на сечите лицата, извършващи добив на дървесина, са
длъжни да: т. 2. пазят от повреди немаркираните дървета, подраста и
младиняка; и чл. 61 от ЗГ-До освидетелстване на сечището лицето, на което
е издадено позволителното за сеч, носи отговорност и осъществява контрол
по спазване изискванията на чл. 47 и 48, както и за изпълнение на
технологичния план за добив на дървесина.Следователно, не се касае за
еднократно действие от страна на лицето по чл. 108, ал. 2 от Закона за
горите да следи за спазване на сроковете и правилата за сеч, а за задължение с
продължително изпълнение- тоест по време на цялата сеч и извоз- да следи за
спазване на одобрения технологичен план, и за повреди на подраста в случая.
От описаното в обстоятелствената част на акта за установяване на
административно нарушение е видно, че е констатирано поради неупражнен
контрол, тоест бездействие, което трае в определен период, а не в конкретен
ден и бива преустановено с контатирането му от контролните органи. В
случая изложените на тези обстоятелства липсват, както в акта, така и в НП,
което води до незаконосъобразност на същите.
Отделно от това описанието на виновното поведение на нарушителя се е
изчерпало единствено с бланкетното отбелязване, че са унищожени подраст
на площ от 210кв. м от цер и благун”, като едва в с.з. свидетелите сочат, както
се има предвид под унищожени и какво е било увреждането на подраста.
Според съда при така извършеното и в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление описание на
нарушението от страна на актосъставатиеля и на административно
16
наказващия орган е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 42, т. 4 респ.
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, въвеждаща изискването е актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление да съдържат
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено и на
доказателствата, които го потвърждават. В тази насока, следва да се
подчертае, че освен че нито от страна на актосъставителя, нито от страна на
административно наказващия орган са наведени доводи, които да са отразени
в обстоятелствената част на двата акта за определяне на именно такъв период
на осъществяване на нарушението, не са приложени и към
административно наказателната преписка писмени документи в
подкрепа на отразеното. Горното води до извод за липса и в двата акта на
дата на осъществяване на административно нарушение–задължителен
реквизит, с оглед разпоредбите на чл. 42, т. 3 респ. чл. 57, ал. 1т. 5 от ЗАНН.
И актосъставителят и административно наказващият орган са
приели, че А. е осъществил състава на нарушението при "допустителство".
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗАНН: "Допустителите се наказват
само в случаите, предвидени в съответния закон или указ. "За описаното в
акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление нарушение състав на допустителство е уреден в бланкетната
норма, цитирано по-горе, но същата следва да бъде запълнена със съответни
обстоятелства, като относно възражението, че не е посочено мястото на
нарушението, съдът това възражение намира за неоснователно. Действително
не е посочено, че става въпрос за имот с (кадастрален/КВС) № 55871.20.50, но
същият е описан в позволителното, поради което е достатъчно, че в акта и НП
е описано, че става въпрос за нарушение натериторията на РДГ Кюстендил
община Перник, гр. ******, отдел 502"н", общинска горска територия.
Но при извод, че датата на нарушението е съществен реквизит от
фактическата обстановка на деянието, поради което невярното й посочване
води до съществен порок. Отделно от това липсата на обстоятелствена част в
атакувания АУАН и НП, на описание на нарушението, както и липсата на
описание на обстоятелствата, при които същото е извършено са пороци от
категорията на съществените и водят до нарушение на императивните
изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. В този смисъл виж Решение № 21 от
17
28.01.2019 г. на АдмС - Перник по к. а. н. д. № 660/2018 г., където е
посочено-„Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, задължителен реквизит на
НП е описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които
го потвърждават. Настоящият състав намира, че в случая АНО не е
изпълнил разпоредбата на цитираната чл. 57, т. 5 от ЗАНН. Пълното,
точно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата, при които
същото е извършено и доказателствата, които го подкрепят, освен че са
задължителни реквизити на АУАН и НП, индивидуализират пряко
нарушението като такова, като непосочването им по ясен и категоричен
начин, както и несъответствието между посочените нарушени норми и
приложената санкционна такава, неяснотата относно точната дата на
извършване на нарушението, винаги съставляват съществени нарушения на
процесуалните правила. Горните процесуални нарушения лишават съда от
възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли
извършено нарушение, правилно ли е квалифицирано същото и правилно ли е
приложена санкционната норма.”. В този смисъл и Решение № 508 от
30.10.2020 г. на АдмС - Перник по к. а. н. д. № 628/2020 г.
Следва да се посочи и, че не се установи от събраните по делото
доказателства обаче по безспорен начин, че жалбоподателят не е изпълнил
вменените му от Закона за горите контролни правомощия. Според
показанията на свидетелите те са установили на място подраста, който е
унищожен, но се сочи че до мястото може да се стига свободно и да влизат и
други автомобили, които имат висока проходимост, като при непосочване на
времето, в което се твърди да е извършено това противоправно поведение, не
може да се приеме, че същото следва да се вмени на жалбоподателя, който
следва да упражнява контролни правомощия в срока на позволителното.
Тоест по делото не се установи със сигурност кога се причинени вредите и
дали това е станало по време на действие на позволителното за сеч, когато на
жалбоподателят са вменени контролни правомощия. Не се установи дали
унищажаването е вследствие на сечта и извоза, като това твърдят едва в с.з.
свидетелите, но такива данни не са описани в акта и в НП. Обстоятелството,
че жалбоподателят притежава позволително за сеч към момента на
проверката, при която е констатирано нарушението в подотдела, не
обосновава закономерен извод, че титулярът на издаденото позволително не е
18
изпълнил контролните си правомощия. За да се ангажира неговата
административнонаказателна отговорност, в тежест на органът, издал
наказателното постановление е по безспорен начин установи, че през периода
на действие на разрешителното е извършено унещажаване на подраста /като
количеството на унищожения подраст не е елемент от състава, макар и в
случая да е посочено/ и че в резултата на именно това противоправно
поведение е причинено противоправното деяние. Тези обстоятелства в
конкретния случай не бяха установени. Ето защо съдът счита, че обжалваното
наказателно постановление е съставено при неизяснена фактическа
обстановка, при неустановени обективни обстоятелства от неговия състав. По
изложените съображения, съдът счита, че неправилно и необосновано
наказващият орган е достигнал до правен извод, че в случая жалбоподателят
не е спазил изискването, посочено в чл. 47, ал. 1, т. 2 от Наредба №
8/05.08.2011 година за сечите в горите.
Освен всичко до съдът намира, за необходимо да отбележи, че иначе
АУАН и НП са съставени и издадени от компетентни органи съгласно и при
спазване на разпоредбите на ЗАНН. В заключение при липса и предвид
констатираните пороци се налага единствено обоснования извод, процесното
НП да бъде отменено, като същото е било издадено в нарушение на закона и
процесуалните правила арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
РАЗНОСКИ
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 63д ЗАНН на жалбоподателя се дължат
и следва да се заплатят разноски в производството по делото. Претендира се
заплащане на разноски за процесуално представителство в размер на 300, 00
лв.
Съдът счита претенцията за основателна и доказана. По делото е представен
Договор за правна защита и съдействие по а. н. дело № 1954/2021 г. пред
Районен съд Перник, в който е уговорено заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 300, 00 лв. в полза на адв. Б., като е
удостоверено, че същото е запратено в брой. Надлежен ответник по
претенцията е Регионална дирекция по горите гр. Кюстендил, издател на
обжалвания акт, който съобразно чл. 2, ал. 1 от Правилника за устройството и
дейността на регионалните дирекции по горите е юридическо лице на
бюджетна издръжка и е легитимирана да отговаря за сторените в
19
производството разноски. С оглед на гореизложеното, РДГ Кюстендил следва
да заплати на А. разноски в размер на 300, 00 лв. /триста лв. / за осъществено
процесуално представителство по делото.
Предвид изложеното на основание чл. 63 ал.3, т.1 и т.2, вр. Ал.2, т.1
вр.ал.1, вр.чл.58д, т.1 от ЗАНН съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 236 от 16.11.2021г., издадено
от инж. З.П.Т. директор Регионална дирекция по горите- Кюстендил,
упълномощен със Заповед № 49-199/16.05.2011 г. на Министъра на
земеделието и горите, с което за осъществен състав на административно
нарушение по чл. 47, ал.1,т.2 от Наредба №8 за сечите в горите във вр. с
чл.108, ал.3 от Закона за горите във вр. с чл.61 от Наредба №8 за сечите в
горите, и на основание чл. 275, ал.1, т.2 от Закона за горите и чл.53 ал.1 и
ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания на лицето
АЛ. П. АЛ. с ЕГН **********, адрес с. *********, община Перник е
наложено следното административно наказание: ГЛОБА по чл. 257ал.1, т.1
/не е упражнил контролни правомощия/ от Закона за горите, в размер на
300.00лв./ триста лева/.
ОСЪЖДА, на осн. 63д от ЗАНН Регионална дирекция по горите-
Кюстендил да заплати на АЛ. П. АЛ. с ЕГН **********, адрес с. *********,
община Перник разноски в размер на 300, 00 лв. /триста лв. / за осъществено
процесуално представителство по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване на основанията,
визирани в НПК и по реда на глава 12-та от Административния процесуален
кодекс пред Административен съд –гр. Перник в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
20