№ 805
гр. София, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мирослава Тодорова
Членове:Христинка Колева
Иво Юр. Хинов
при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова
в присъствието на прокурора Д. Сл. С.
като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221100603422 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.334 НПК.
То е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от адв. Н. Д., защитник на К.
Ц. С., подсъдим по н.о.х.д. №4454/2021 г по описа на СРС, 104 състав, против Присъда от
30.05.2022 г по същото дело
С тази присъда подс. К. С. е бил признат за виновен в това, че на 23.06.2020, около
10,35 ч, в гр.София, по бул. Христофор Колумб, при управление на МПС – лек автомобил
Ситроен С5 с ДК № ******* КМ, на около 30 м след изхода на бензиностанция Шел, е
нарушил правилата за движение по пътищата – а именно чл.119 ал.1 ЗДвП („при
наближаване към пешеходната пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като навали скоростта или спре“), не пропуснал движещата се по пешеходната
пътека Й. С. В. и по непредпазливост причинил средна телесна повреда – а именно
изкълчване на лявата раменна става и счупване на таза на горното рамо на срамната кост
вдясно, довело до трайно затруднение на движението съответно на горния ляв и долен ляв
крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Дадена е правна квалификация по чл.343 ал.3
пр.последно б.“а“ пр.1 вр ал.1 б.“б“ пр.2 вр чл.342 ал.1 пр.3 НК. Определено е наказание при
условията на чл.55 ал.1 НК – а именно "лишаване от свобода" за срок от 6 месеца, условно
отложено за срок от 3 години, а също така и наказанието „лишаване от право да се управлява
1
МПС“ за срок от 6 месеца. Подсъдимият е осъден да заплати и разноските по делото, както
и разноските на частния обвинител.
В съдебно заседание СГП посочва, че присъдата следва да се потвърди като правилна
и законосъобразна.
Адв.Н., повереник на частния обвинител, посочва, че следва да се потвърди
присъдата. Претендира разноски.
Адв. Д., защитник на подс.С., посочва, че няма доказателства относно мястото на
удара, поради което не е установено ПТП да е станало на пешеходна пътека; обратното,
следва да се кредитират обясненията на подсъдимия, че то е настъпило след нея. Посочва, че
подсъдимият е оказал помощ на пострадалата. Поради което счита, че следва да отпадне
квалифициращото обстоятелство по чл. 343а ал.3 НК, като вместо това се приложи чл.343а
НК, което да доведе до прилагането на чл.78а НК. Алтернативно иска да се приложи чл.55
ал.3 НК, като не се налага наказанието „лишаване от право да се управлява МПС. Акцентира
на характеристичните данни, както и че няма нарушения по ЗДвП. Прави и възражения
срещу размера на възнаграждението на повереника на частния обвинител.
Подсъдимия С. моли да не му се отнема СУМПС, доколкото има семеен бизнес и
колата му е необходима, за да зарежда книжарницата, която стопанисва със съпругата си.
Счита, че ПТП е станало случайно, като само е закачил пострадалата.
Софийски градски съд, III въззивен състав, след като обсъди доводите на страните и
взе предвид естеството на повдигнатото обвинение и събраните по делото доказателства,
установи следното:
Настоящето производство е въззивно, поради което съдът дължи на първо място
отговор на доводите в жалбата и тези, направени от страните в съдебното заседание; също
така дължи и служебна проверка на всички аспекти на законосъобразността на
първоинстанционния съдебен акт, независимо от липсата на изрични доводи на страните в
тази насока.
Относно доводите на защитата, изтъкнати в жалбата. По своето естество тези доводи
се отнасят неправилно установяване на фактическата обстановка; а също така и до
неправилно прилагане на материалния закон; а също така и относно допускане на
съществени процесуални нарушения при постановяване на съдебния акт, изразени в
игнориране на неговите доводи, изтъкнати в съдебните прения пред СРС. Независимо от
желанието на защитника въззивният съд първо да се произнесе по материално-правните
въпроси, а само при отрицателен отговор на искането за оправдаване или прилагане на
чл.78а НК да се занимае с въпроса за отмяна на присъдата и връщане за ново разглеждане,
все пак именно последният въпрос следва да се разгледа на първо място. Това е така,
доколкото ако действително са били допуснати твърдените от адв.Д. пороци и те имат
твърдяното от него правно значение, то въззивният съд не би могъл да се произнесе с акт по
същество – и поради което обсъждането на твърдените пороци, свързани с установяването
на релевантната фактическа обстановка и приложимият закон биха били безпредметни.
Относно твърдените от защитата процесуални нарушения. В жалбата се посочва, че
доводите в пледоарията му не са получили отговор от съда. Това твърдение е основателно.
Видно от материалите по делото, последното съдебно заседание, проведено на
30.05.2022 г (л.76), адв.Д. е изтъкнал множество аргументи, свързани с липсата на
достатъчно доказателства, необходими за установяване на точния механизъм на процесното
ПТП; позовава се на определени твърдени от него пороци в свидетелските показания,
особено тези на пострадалата; изразява съмнение дали това ПТП е настъпило на
пешеходната пътека или извън нея – като иска оправдаване относно квалифициращото
2
обстоятелство по чл.343 ал.3 НК; прави твърдение, че подсъдимият е помагал на
пострадалата – като иска прилагане на чл.343а НК; иска прилагане на чл.78а НК. В
мотивите на присъдата си СРС е възпроизвел почти буквално тези доводи, с частичното им
копиране, дори без да се промени формата на изказа (адв.Д. говори от първо лице
единствено число, като в част от възпроизведените в мотивите му доводи това първо лице
единствено число е запазено). Въпреки това подробно възпроизвеждане, тези доводи не са
получили ясен отговор. Вместо това те са игнорирани. Мотивираните съмнения на адв.Д.
относно достоверността на свидетелските показания и оттам на изготвените експертизи,
особено дали пострадалата е пресичала на пешеходна пътека, не са получили отговор –
вместо това СРС е приел, че липсва съществено противоречие между фактите, поради което
не е необходимо да се обсъждат детайлно доказателствата; последните само да изброени.
Нищо не е посочено относно това защо се приема, че ПТП е настъпило на пешеходна
пътека. Приема се от СРС, че подс.С. е помогнал да се поставят марли на главата на
пострадалата; това обстоятелство е възприето и като смекчаващо отговорността
обстоятелство – но нищо не е казано относно искането на защитата то да доведе до
преквалифициране по чл.343а НК и оттам прилагане на чл.78а НК.
Основателността на възражението на адв.Д. относно игнориране на доводите му,
обаче, не може да доведе до извод, че присъдата следва да се отмени само на това
основание. В случая не може да се приеме, че е налице „няма мотиви“ по смисъла на чл.348
ал.3 т.2 НПК. Такива са налице, макар и да страдат от определен порок. Тези пороци следва
да бъдат отстранени от въззивната инстанция, която дължи отговор на възраженията на
защитата.
Също така съдът служебно констатира и други процесуални нарушения.
При провеждането на разпоредителното съдебно заседание, на два пъти, предвид
отказа на един съдебен заседател (л.30 и л.53), СРС не е посочил, че определението му по
чл.248 ал.1 т.3 НПК подлежи на обжалване, съобразно чл.249 ал.3 НПК. Евентуална причина
за това е липсата на такова определение, като диспозитив. Това, обаче, не може да се приеме
за съществено процесуално нарушение, доколкото никоя от страните не е правила твърдение
за допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебната фаза.
Също така при провеждане на разпоредителното съдебно заседание пострадалата,
конституирана като ЧО, не е имала възможност да изрази становището си по въпросите по
чл.248 ал.1 НПК. С конституирането като страна тя следва да има такава възможност.
Отново не е налице съществено процесуално нарушение, доколкото – видно от
процесуалната позиция на повереника на ЧО, не се твърдят пороци в досъдебната фаза, като
желанието му е било делото да се разгледа по същество, респективно становището пред
въззивната инстанция е за потвърждаване на присъдата.
След обсъждане на събраните по делото доказателства и доводите на страните
въззивният съд установи следната фактическа обстановка:
Подсъдимият К. Ц. С. е с ЕГН **********, българин, български гражданин, женен,
неосъждан и работещ. Той има СУМПС № ******* категория В. Не е наказван за
нарушения по ЗДвП.
Частният обвинител Й. С. В. е с ЕГН **********
На 23.06.2020 г, около 10,35 ч, подс.С. управлявал лек автомобил Ситроен С5 с ДК №
******* КМ по бул.Христофор Колумб, с посока на движение от бул.Асен Йорданов към
ул. К.Д.С.. Времето било влажно и видимостта била намалена. Пътят на бул.Христофор
Колумб бил разделен на две пътни платна, за двете насрещни посоки на движение; всяко
пътно платно имало две пътни ленти, всяка с широчина 3,5 м. Пътят бил покрит с
дребнозърнест асфалт, без неравности, наклони, дупки или посипаности. От двете страни на
3
пътя имало тротоари, отделени от него с непрекъсната метална предпазна ограда,
възпрепятстваща слизането на пешеходците от тротоара на пътното платно.
Когато подс.С. подминал бензиностанция Шел на бул. Христофор Колумб, пред него
на пътното платно имало пешеходна пътека пит „Зебра“. Тя се намирала на около 30 м след
бензиностанция Шел и била надлежно обозначена. А именно веднага след изхода на
бензиностанцията, на 2,5 след него, имало поставен знак А-18 (Пешеходна пътека- ), а
непосредствено до самата пешеходна пътека имало поставени два знак Д-17 (Пешеходна
пътека - ), както и светофарна уредба тип „Бягащо човече“ (три светофарни тела, поставени
хоризонтално едно до друго, всяко изобразяващо фигура на движещ се човек, които се
осветяват последователно едно по едно, непрекъснато – при което се създава ефект на
движещ се човек); трите знака и светофарната уредба били поставени на метални тръби,
поради което водачите на МПС имали добра видимост към тях.
Също така металната ограда, отделяща тротоара от пътното платно, била прекъсната
точно на мястото на пешеходната пътека, като осигурявала достъп по нея. И по-точно
ширината на пешеходната пътека била 4 метра, но отворът на металната ограда бил 2,40
метра – т.е. по-малък от ширината й; този отвор бил така поставен спрямо пешеходната
пътека, че давал достъп до средната част – но не и към крайните части. Така всеки
пешеходец, който напусне тротоара и слезе на пътното платно, неизбежно ще стъпи вътре в
границите на очертанията на пътното платно.
Подс.С. управлявал своя автомобил в лявата лента за движение със скорост от около
40 км.ч. Въпреки множеството означения на пешеходната пътека той не обърнал внимание
дали по нея пресичат пешеходци. В същия момент, в който той приближавал тази
пешеходна пътека, по нея предприела пресичане, отдясно на ляво спрямо посоката на
движение на подсъдимия, св. В.. Тя също така не забелязала автомобила на подсъдимия,
доколкото гледала автобус, който се движил в другата посока.
Подс.С. не видял св.В., не забелязал, че тя пресича по пешеходната пътека и не
предприел никакви действия по спиране или забавяне на скоростта. Вместо това продължил
с неизменна скорост по права линия. При това настъпил удар между предната дясна част на
автомобила му и лявата страна на св.В.. От този удар тя се качила на капака на автомобила,
а след това паднала на пътното платно. Едва след този удар подс.С. осъзнал, че на
пешеходната пътека е имало преминаващ човек; отбил в дясно и спрял.
След колата на подс.С. се движил св.К., който възприел непосредствено това ПТП – а
именно удара между колата на подсъдимия и пресичащата по пешеходната пътека
пешеходка. Той също спрял, слязъл от колата и отишъл при пострадалата. При него дошъл
и подсъдимият. Подсъдимият опитал да се обади на тел.112, но поради проблем с телефона
си не успял. Поради това св.К. се обадил на тел.112 и съобщил за инцидента. Подсъдимият
потърсил аптечка в колата си, за да помогне на пострадалата, но не намерил; отново св.К.
взел своята аптечка извадил от нея марля и я дал на трето лице, дошло на мястото на
инцидента. Това лице поставило марлята на раната на главата на св.В.. Подсъдимият също
бил там, като помагал на това трето лице да държат марлята. След това помогнал на
санитаря, дошъл с „Бърза помощ“, да качат пострадалата в линейката.
В резултат на това ПТП пострадалата В. претърпяла следните травматични
увреждания:
- разкъсно-контузна рана в дясната слеопоочна област на главата;
- мозъчно сътресение;
- изкълчване на лявата раменна става;
- счупване на горното рамо на дясната срамна кост на таза;
Първите две от тях довели до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, третата довела до трайно затруднение на движението на горния ляв крайник, за
4
повече от 30 дни, а последното до трайно затруднение на движението на долния десен
крайник, за повече от 30 дни.
Тази фактическа обстановка се установи от следните източници на доказателствени
сведения:
Обяснения на подсъдимия – л.78 от съдебното производство пред СРС;
Показания на свидетели – св.К. (л.63 гръб), св.В. (л.77 гръб);
Експертни заключения (л.28, л.31, л.61 от досъдебното производство) и пояснения на
вещите лица (л.46 гръб.л.47);
Констативен протокол – л. 11 от досъдебното производство, Протокол за оглед със
скица на ПТП – л.12 с фотоалбум – л.15, епикриза – л.21, справка – л.43, справка за
съдимост – л.73).
По-голямата част от така установената фактическа обстановка е несъмнено
установена, без противоречие между доказателствата и без оспорване от защитата – а
именно самото ПТП, мястото и времето на настъпването му, участниците в него, механизма
му и понесените телесни повреди от св.В..
Налице е оспорване от страна на защитата дали е доказано, че св.В. се е движила по
пешеходната пътека. Това оспорване не се базира на противоречие между доказателствата, а
на съмнения, че е възможно тя да не е била на пешеходната пътека по време на ПТП. Това
оспорване не е основателно. Всички събрани доказателства водят само до един единствен
възможен извод – а именно че св.В. е пресичала точно на пешеходната пътека. Доводите е за
това са следните:
На първо място самата пешеходна пътека била така изградена, че да не се допуска
пресичане на пътното платно извън очертанията ; а именно имало поставена предпазна
ограда между тротоара и пътното платно, която възпрепятствала напускането на тротоара от
страна на пешеходците и слизането им на пътното платно. Тя била прекъсната именно при
пешеходната пътека. Така всеки, желаещ да пресече улицата, ще ползва тази пешеходна
пътека. С цел пресичане на улицата именно по нея, а не до нея или покрай нея, отворът в
оградата бил по-тесен от ширината на пешеходната пътека. Така се гарантирало пресичане
именно по пешеходната пътека.
Макар и адв.Д. да не твърди, че св.В. е прескочила тази ограда и е слязла на пътното
платно извън пешеходната пътека, трябва да се изследва и тази възможност. Тя е очевидно
невъзможна – св.В. е била на 76 г към момента на инцидента, поради което не изглежда
вероятно да прескача оградата; отделно от това е несъмнено, че процесното ПТП е
настъпило при пешеходата пътека – поради което е безсмислено да се прескача оградата
непосредствено до отвора за преминаване.
На второ място пострадалата ясно посочва, че е минавала по пешеходната пътека
(л.77 гръб): „Когато вече навлязох, защото пешеходната пътека е доста широка….аз бях
спокойна, защото не минавах за първи път тази пешеходна пътека“, „Случи се на
пешеходната пътека….“, „…аз тръгнах по пешеходната пътека“. В този смисъл са и
показанията на св.К., който изрично посочва, че при това ПТП пострадалата е била на
пешеходната пътека – доколкото от нея е била изхвърлена при удара на колата в тялото .
Така той посочва (л.63гръб): „…той я удря и я изхвърля на 10-15 метра от пешеходната
пътека“. Самият подсъдим посочва, че въобще не е видял пострадалата; посочва, че е карал
към пешеходната пътека и е гледал право напред; относно самото ПТП посочва: „…мисля,
че подминах пътеката….мисля, че закачих нещо“. Следователно той не е сигурен къде е
станало това ПТП – като конкретното място на това ПТП за него е със същата степен на
5
несигурност, като самото ПТП – доколкото по еднакво уклончив начин признава удара
между колата му и пострадалата и мястото на този удар. Доколкото в тази им част
обясненията не възпроизвеждат негово собствено възприятие, а само предположение, те не
могат да се ценят като източник на доказателствени сведения.
При съвкупната преценка на тези доказателства, съдът приема, че е установено по
несъмнен и безспорен начин, че процесното ПТП е настъпило именно на пешеходната
пътека – но не и извън нея. Оспорването на защитата относно това обстоятелство няма
основания.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема, че СРС
правилно е я подвела под нормата на чл.343 ал.3 пр.последно б.“а“ пр.1 вр ал.1 б.“б“ пр.2 вр
чл.342 ал.1 пр.3 НК – а именно причиняване на средна телесна повреда при управление на
МПС, при нарушаване на правилата за движение по пътищата – в случая чл.119 ал.1 ЗДвП,
при условията на непредпазливост, като ПТП е настъпило на пешеходна пътека.
Защитата оспорва единствено прилагането на правната квалификация по чл.343 ал.3
ЗДвП (ПТП на пешеходна пътека) и неприлагане на тази по чл.343а НК. Поради което
следва да се изложат мотиви само относно тези правни обстоятелства.
Не е основателно възражението за неправилна квалификация по чл.343 ал.3 ЗДвП. То
е пряко обусловено от установяване на фактите; а настоящият съдебен състав възприема
извода на СРС, че процесното ПТП е станало на пешеходна пътека. Поради което правилно
е приложено това квалифициращо обстоятелство.
Не е основателно и второто възражение – за необходимост от прилагане на чл.343а
НК – след Д.ието деецът е направил всичко, зависещо от него, за оказване на помощ на
пострадалия. За да се прецени дали подс.С. е направил всичко, зависещо от него, е нужно да
се изследва поведението му след ПТП.
По делото е установено, че той само се е опитал да се обади на тел.112, но не е успял;
св.К. се е обадил. Също така е търсил аптечка, но не е имал – св.К. е взел своята и е взел
марля от нея. Трето лице е държало тази марля на главата на пострадалата, като след това и
подс.С. е я държал. Той твърди, че е помогнал на санитаря да качат пострадалата в
линейката.
Тези негови действия не може да се определят като „…всичко, зависещо от него“.
Очевидно е, че св.К. е оказал по-пълноценна помощ, като е имал активната роля при
оказване на такава помощ. Без значение е причината, поради която подс.С. е имал
безрезултатни действия (не е можел да се обади по телефона на тел.112, не е можел да
намери аптечка) – важното е, че е имал такава обективна възможност, но не го е направил.
Поради това не са налице основания за прилагане на хипотезата на чл.343а НК, а оттам и
прилагане на чл.78а НК.
Относно наказанието. СРС е приел, че са налице условията на чл.55 ал.1 НК, като е
определил наказание под минимума. Доколкото липсва съответен протест или жалба от
частния обвинител, трябва да се изследват само доводите на защитата относно допълнително
намаляване на наказанието – и най-вече на наказанието „лишаване от право да се управлява
МПС“.
Те не са основателни. Налице е груба небрежност от страна на подсъдимия, който е
игнорирал множеството знаци и светофарна уредба, като не е забелязал пресичащата на
пешеходна пътека св.В., при което е я блъснал. Фактически той е установил наличието на
пътното платно едва в момента на това ПТП. Това е особено силно укорима форма на
небрежност.
6
Обстоятелството, че правоспособността за управление на МПС е нужно на
подсъдимия предвид необходимостта да зарежда книжарницата, в която работи с жена си,
не може да доведе до извод, че наложеното му наказание, свързано с невъзможност да
управлява МПС за срок от 6 месеца, следва да бъде отменено. Основното предназначение на
наказанието е поправяне и превъзпитание на подсъдимия, така че да се предотврати
опасността в бъдеще той да извърши ново престъпление, евентуално подобно на това, за
което е осъден. А подсъдимият през цялото наказателно производство – досъдебна и
съдебна фаза, вкл и пред настоящата инстанция, не е демонстрирал ни най-малка индиция за
признаване на вина, поемане на отговорност, камо ли на разкаяние за стореното от него.
Следователно условното наказание "лишаване от свобода" само по себе си не е достатъчно;
необходимо е допълнително засягане на правната му сфера, под формата на лишаване от
право да управлява МПС.
Не може да се възприеме тезата на защитата, обективирана в жалбата, че е налице
съпричиняване от страна на св.В.. Несъмнено вещите лица, изготвили автотехническата
експертиза, уточниха, че не само подсъдимият е можел лесно да възприеме пресичащата
пред колата му пешеходка, но и пострадалата е можела да възприеме наближаващата кола и
да спре, като така избегне удара. Но в случая пострадалата не е нарушила ЗДвП, като е
продължила движението си по пешеходната пътека. Тя е имала предимство и основателно е
предполагала, че колата ще спре – доколкото тя се намира на ясно означена пешеходна
пътека. Поради което не може да се търси нейна вина при настъпването на това ПТП,
респективно липсва съпричиняване.
Правилно са определени разноските, като подсъдимият следва да бъде осъден да
заплати и разноските на частния обвинител пред втората инстанция. Няма предвидена
законова процедура за намаляване на размера им поради прекомерност.
Поради това жалбата следва да се остави без уважение, като Присъдата на първата
инстанция да се потвърди
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 30.05.2022 г по н.о.х.д. № 4454/2021 г по описа на СРС,
104 състав.
ОСЪЖДА К. Ц. С. с ЕГН ********** да заплати на Й. С. В. с ЕГН **********
сумата от 1 200 лв разноски по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7