№ 12390
гр. София, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20211110174692 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 13.07.2023 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На седми март две хиляди двадесет и трета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Белослава Испиридонова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
1
гражданско дело номер 74692 по описа за 2021 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „....” АД, с ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление: гр...., представлявано от изпълнителния директор ...., срещу С. И. С., с
ЕГН **********, от гр. ...... Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че подал
заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение,
по което било образувано гр.д. № 32911/2021 г. по описа на СРС, 155 състав. Срещу
издадената заповед за изпълнение било подадено възражение от длъжника, по повод на
което ищецът предявява исковата си претенция. Твърди, че между страните е налице трайно
установено фактическо отношение във връзка с доставяне на ВиК услуги по доставка на
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води. Излага твърдения, че
получаването на ВиК услуги става при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи и
съответния регулаторен орган. Сочи, че ответникът има качеството на потребител на ВиК
услуги, като по отношение на него е открита договорна сметка № **********. Моли съда да
постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на С. И. С., че
ответникът дължи на „....” АД сумата от 8 268,04 лв. - главница за неизплатени суми по
фактури за ползвани ВиК услуги за периода от 18.04.2019 г. до 25.02.2021 г., за договорна
сметка **********, създадена към клиентски номер **********, сумата от 47,09 лв. -
мораторна лихва за периода от 19.05.2019 г. до 25.02.2021 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от 09.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, претендира
направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. По
делото е депозирана молба от процесуалния представител на ищеца, с която се прави
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответника С. И. С., с който оспорва исковите претенции по основание и размер. Оспорва
реалното доставяне на ВиК услуги през процесния период, както и начисляване на суми за
услуги в нарушение на закона. Твърди, че от ответника е било извършено
незаконосъобразно префактуриране на неплатени задължения за периода от 01.02.2012 г. до
18.04.2019 г. Прави възражение за погасителна давност по отношение на претендираните
парични суми за главници и лихви. Позовава се на задължителна съдебна практика, излага
подробни съображения. Моли съда да отхвърли предявените искови претенции, претендира
направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковите претенции, като
неоснователни и недоказани, претендира направените по делото разноски.
Предявените искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал.
2
1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е искане
по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 32911/2021 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
20.08.2020 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която С. И. С., ответник в настоящото производство, е осъден да заплати на
„....” АД сумата от 8 268,04 лв. - главница за неизплатени суми по фактури за ползвани ВиК
услуги за периода от 18.04.2019 г. до 25.02.2021 г., за договорна сметка **********,
създадена към клиентски номер **********, сумата от 47,09 лв. - мораторна лихва за
периода от 19.05.2019 г. до 25.02.2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано
от 09.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, а също и сумата от 216,30 лв. –
направени по делото разноски, от които: сумата от 166,30 лв. – платена държавна такса и
сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 414 от ГПК е постъпило
възражение от длъжника. В предвидения едномесечен срок заявителят „....” АД, ищец в
настоящото производство, е предявил установителен иск.
От представения заверен препис от заявление се установява, че на 27.12.2010 г.
ищецът е направил искане за смяна на титуляра на партида за процесния имот с клиентски
№ **********, като последният е бил променен на клиентски № **********. Със
заявлението е било заявено ползване от двама потребители.
Като доказателства по делото са приети и фактури дубликати, издадени за периода от
18.04.2019 г. до 26.01.2021 г.
От приетото заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза, което съдът възприема за обективно и безпристрастно, неоспорено от страните
по делото, се установява, че за процесния период имотът е бил водоснабден и е била
извършвана доставка на вода, като фактурираните количества вода са на база четирима
живущи в имота, а издаваните фактури са на база утвърдени цени от КЕВР. След
прехвърляне на партидата на ответника, на 27.12.2018 г. и на 18.04.2019 г. са били издадени
фактури от ищцовото дружество, с което начислените суми са били обявени за недължими.
От 18.04.2019 г. водни количества са били начислявани на база четирима живущи и са били
добавени водни количества като съответен дял за имота от общото потребление
първоначално от 01.02.2012 г. до 21.12.2018 г. За периода от 22.12.2018 г. до 18.03.2019 г.
начислените водни количества са на база четирима живущи.
От приетото заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено по делото, което съдът възприема за обективно и безпристрастно, се
установява, че задълженията по партида на клиентски № ********** и съдебна договорна
сметка № ********** с титуляр С. И. С. са изчислени в съответствие с утвърдените от
ДЕКВР цени са в размер на 8 315,13 лв., в това число 8 268,04 лв. за задължения за
3
доставена и потребена вода по фактури за периода от 18.04.2019 г. до 25.02.2021 г. и
начислена лихва за забава в размер на 47,09 лв., изчислена за периода от 19.05.2019 г. до
25.02.2021 г.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че „....” АД е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност предоставяне на водоснабдителни и канализационни
услуги, като доставя такава на живущите в района, в който имот ползва ответникът. По
делото безспорно се установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги за имот, находящ
се на адрес: гр. ....., на който адрес е открита партида за клиент № ********** с титуляр С.
И. С.. Съдът приема, че доколкото става дума за един и същ адрес и титуляр на партида, то
от събраните по делото доказателства се установява конкретния адрес, до който са доставяни
ВиК услугите през процесния период. Спори се за размера на дължимата сума за
предоставени ВиК услуги, както и размера на претендираното обезщетение.
Съгласно Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „....“ АД, публикувани на електронната страница на ищеца, ответникът се явява
потребител на ВиК услуги през исковия период по смисъла на чл. 2 от Общите условия.
Съгласно чл. 71, ал. 1 от Общите условия последните влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централен и местен ежедневник. Съгласно чл. 71, ал. 4 на същата норма
в срок от 30 дни след влизането им в сила потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответния ВиК оператор заявление, в което да предложат различни
условия. По делото не са представени доказателства от страна на ответника за внесено
предложения за условия, различни от общите такива. Ето защо съдът приема, че между
страните са налице договорни отношения за доставка на ВиК услуги за процесния период.
Съгласно чл. 7, т. 6 от Общите условия ВиК операторът има право да отчита
показанията на средствата за измерване, при условията и сроковете, определени в Общите
условия и да издава фактури за дължимите суми.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на ВиК услуги в твърдяното
количество за процесния период и по отношение на процесния имот от ответника, както и
стойността на предоставените услуги. Видно от събраните по делото доказателства ВиК
услуги за процесния имот са били доставяни през периода от 18.04.2019 г. до 25.02.2021 г.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че пет броя фактури, издадени на 18.04.2019 г., а именно: фактура № 88401911
за сумата от 2 101,42 лв., фактура № 88401930 за сумата от 177,10 лв., фактура № 88401942
за сумата от 964,63 лв., фактура № 88401954 за сумата от 1 038,98 лв. и фактура № 88401980
за сумата от 2 289 лв. са за задължения от период преди началото на процесния. Ето защо
задълженията на обща стойност 6 571,13 лв. не представляват задължения за доставени Вик
услуги за процесния период, а префактурирани стари задължения, поради което същите са
недължими. Задълженията на ответника за процесния период, за които са били издадени
фактури за ВиК услуги, възлизат на 1 696,91 лв. От заключението на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че начисленията за доставени
4
ВиК услуги са били извършени на база четирима потребители. От събраните по делото
писмени доказателства се установява, че ответникът е заявил ползване на ВиК услуги за
процесния имот за двама потребители. Ето защо съдът приема, че за процесния период
дължимата от ответника сума възлиза на 848,46 лв., представляваща дължима сума за двама
потребители. Исковата претенция се явява основателна и доказана за сумата от 848,46 лв.,
като за разликата над тази сума до първоначално претендирания размер от 8 268,04 лв.
претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът намира
следното: С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и предявения
акцесорен иск. Исковата претенция се явява основателна за претендирания период върху
главницата от 848,46 лв. От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че задълженията за лихва за забава върху главницата от 1 696,91
лв. за процесния период са в размер на 47,09 лв. Доколкото претенцията за главница е
основателна за сумата от 848,46 лв., то и задължението за лихва за забава се явява
основателно за сумата от 23,55 лв., като за разликата над тази сума до първоначално
претендирания размер от 47,09 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението – 09.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението,
съдът намира за основателно, поради което същото следва да бъде уважено.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в размер от 22,68 лв. от общо направените разноски в
размер на 216,30 лв., от които: сумата от 166,30 лв. – платена държавна такса и сумата от 50
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът
намира, същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 95,90 лв. от общо
направените разноски в размер на 914,42 лв., от които: сумата от 214,42 лв. – платена
държавна такса, сумата от 600 лв. – платени възнаграждения на вещи лица и сумата от 100
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира,
същото за основателно, съобразно с отхвърлената част от исковите претенции, като в полза
на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 672,03 лв. от общо
5
направените разноски в размер на 750,76 лв., от които: сумата от 5 лв. – платена държавна
такса и сумата от 745,76 лв. – платено адвокатско възнаграждение. В случая адвокатското
възнаграждение, с оглед на направеното възражение за прекомерност от процесуалния
представител на ответника, съдът е намалил от 800 лв. на 745,76 лв., съобразно с размера на
минималните адвокатско възнаграждения по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, което възнаграждение е определено
към момента на сключване на договора за правна помощ и съдействие.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „....” АД, с ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: гр...., представлявано от изпълнителния директор
...., срещу С. И. С., с ЕГН **********, от гр. ....., с правно основание чл. 422 във връзка с чл.
415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че С. И. С. дължи на
„....” АД сумата от 848,46 лв. /осемстотин четиридесет и осем лева и четиридесет и осем
стотинки/ - главница за неизплатени суми по фактури за ползвани ВиК услуги за периода от
18.04.2019 г. до 25.02.2021 г., за договорна сметка **********, създадена към клиентски
номер **********, сумата от 23,55 лв. /двадесет и три лева и петдесет и пет стотинки/ -
мораторна лихва за периода от 19.05.2019 г. до 25.02.2021 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от 09.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за главница за сумата над 848,46 лв. до първоначално
претендирания размер от 8 268,04 лв. /осем хиляди двеста шестдесет и осем лева и четири
стотинки/, и за мораторната лихва за сумата над 23,55 лв. до първоначално претендирания
размер от 47,09 лв. /четиридесет и седем лева и девет стотинки/, като неоснователни.
ОСЪЖДА С. И. С., с ЕГН **********, от гр. ....., ДА ЗАПЛАТИ на „....” АД, с ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: гр...., представлявано от изпълнителния директор
...., на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 22,68 лв.
/двадесет и два лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща направени по делото
разноски в производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 11.10.2021 г. по гр.д. № 32911/2021 г. по описа на СРС, 155 състав.
ОСЪЖДА С. И. С., с ЕГН **********, от гр. ....., ДА ЗАПЛАТИ на „....” АД, с ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: гр...., представлявано от изпълнителния директор
...., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 95,90 лв. /деветдесет и пет лева и
деветдесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „....” АД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр....,
представлявано от изпълнителния директор ...., ДА ЗАПЛАТИ на С. И. С., с ЕГН
**********, от гр. ....., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 672,03 лв. /шестстотин
седемдесет и два лева и три стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
6
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7