Решение по дело №4003/2018 на Софийски градски съд

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

София, 28.11.2018 г.

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, III въззивен състав, в открито заседание на единадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИРОСЛАВА ТОДОРОВА

ЧЛЕНОВЕ : А. УРУМОВ

         СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ

 

при участието на секретаря Даниела Пиралкова, като разгледа докладваното от съдия Урумов ВНЧХД № 4003 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 08.05.2018 г. по НЧХД № 13509 по описа за 2017 г., Софийски районен съд, Наказателно отделение, 129 състав е признал подсъдимия Н.И.А. за виновен в това, че на 16.02.2017 г., около 16:45 часа, в гр. Банкя, на беседката, находяща се до входа на конната база “Национален хиподрум” в гр. Банкя, е нанесъл удари и ритници по главата и тялото на И.О.Д. и с това му причинил болка и страдание, без разстройство на здравето, което представлява престъпление по чл.130, ал.2 от НК, като на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “Глоба“ в размер на 1000,00 лева, като съдът е оправдал подс. Н.И.А. по първоначално повдигнатото му обвинение, че е причинил на И.О.Д. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и за правната квалификация по чл.130, ал.1 от НК.

С така постановената присъда, на основание чл.304 от НПК, съдът е признал подсъдимия Н.И.А. за невиновен и по първоначално повдигнатите му обвинения за извършени престъпления по чл.147, ал.1 от НК и по чл.144, ал.1 от НК.

С така постановената присъда, на основание чл.304 от НПК, съдът е признал подсъдимата Й.И.С.за невиновна по първоначално повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.147, ал.1 от НК.

Софийски районен съд, на основание чл. 189, ал.3 от НПК е осъдил подсъдимия К.М.П.да заплати направените в хода на делото разноски.

Срещу така постановената присъда в законоустановения срок е постъпила жалба и допълнение към нея от подс. Н.И.А., чрез неговия уп. защитник - адв. С.Р.. Във въззивната жалба се твърди, че присъдата е необоснована и незаконосъобразна. Излагат се подробни доводи, че по делото не са събрани достатъчно доказателства за това подсъдимото лице да е осъществило деянието, за което му е било повдигнато обвинение. Излагат се и съображения за неправилния анализ на събераните по делото доказателства. Поради това се иска отмяна на присъдата в осъдителната част и оправдаване на подс. Н.И.А.. Не се правят искания за събиране на доказателства.

Постъпила е въззивна жалба и допълнение към нея от подс. Н.И.А., чрез неговия друг уп. защитник - адв. А.С. срещу така постановената присъда. Излагат се подробни доводи, че за липсата на доказателства за осъществяване на деянието от подсъдимото лице. Излагат се и съображения за неправилен анализ на вече събраната по делото доказателствена съвкупност. Поради това се иска отмяна на присъдата и оправдаване на подс. Н.И.А.. Не се правят искания за събиране на доказателства.

Постъпило е възражение срещу постъпилите въззивни жалби от частния тъжител И.О.Д., чрез негов повереник - адв. П.П., в която се развиват подробни доводи за неоснователност на същите.

В разпоредително заседание, проведено на 17.09.2018 г., въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК, след проверка на материалите по делото прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и вещи лица.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитата на подсъдимия Н.И.А., адв. С.Р. поддържа жалбите и допълненията към тях. Счита съдебния акт на първата инстанция за несправедлив, постановен в противоречие със събрания доказателствен материал и при превратно тълкуване на същия, почиващ на предположения. Навежда доводи за вътрешно противоречие в показанията на свидетелите, поради което защитата счита, че се внася съмнение в обвинителната теза.

Частният тъжител моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Счита постановената присъда за правилна и законосъобразна.

В правото си на последна дума подс. Н.И.А. се присъединява към казаното от защитата си.

СОФЙИСКИ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е събрал всички относими към предмета на делото доказателства чрез показанията на свидетелите Л.Р.и Д.Р., частично от показанията на свидетелите М.Й.иЕ.К., обясненията на подсъдимите, писмените доказателства: представени в копие заверено за вярност в оригинала - лист за преглед на пациент с КДБ/СО на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД с № 002556 / 16.02.2017 г.; съдебномедицинско удостоверение № С – 31 / 17.02.2017 г.; регистрационен паспорт на кон Денди, издаден на 03.09.2012 г.; Аутопсионен протокол относно смъртта на кон – жребец Денди с изх. № 58 / 15.02.2017 г., издаден от Ветеринарномедицинска амбулатория “VIP VET” доц. д-р В. М.; справки за съдимост на двамата подсъдими; 2 стр. от амбулаторна книга, водена в 108 /травматологичен/ кабинет на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД с отбелязване на посещението на тъжителя И.Д. на 16.02.2017 г., както и че е консултиран в 11 /неврохирургичен/ кабинет и че му е направена ваксина против тетанус /ТАИ 5 ССЛ/; медицински документ, представен от архива на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, съставен и подписан от лекар на 16.02.2017 г., в който е посочено, че на лицето са направени рентгенова графия на гръден кош и корем, на ляво рамо /фас и профил/ и на дясна длан с пръсти /фас и профил/, при които не са констатирани рентгенови данни за травматични промени; жалби до БФКС от ККС “Олимпик“ и от Н.Д.- П.; справка от СДВР за издадени срещу подс. А. наказателни постановления за извършени административни нарушения; заключение на изготвената и приета съдебно медицинска експертиза, ведно с допълнение, направено от вещото лице в съдебното заседание, в което експертизата е приета, които е обсъдил внимателно и задълбочено.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, Софийски районен съд е приел, че към 2017 г. подсъдимите Н.А. и Й.С.живеели на семейни начала. Те се занимавали с отглеждане и трениране на състезателни коне, като имали конюшня в “Национален хиподрум“ в гр. Банкя. Конюшня там е имал и тъжителят И.Д., като той също се занимавал с отглеждане на състезателни коне.

Кон с име “Денди“ първоначално бил отглеждан и трениран от подс. Н.А., като поради пререкания от финансово естество между подс. Н.А. и собственика на коня, последният го преместил и поверил на грижите на тъжителя И.Д..

Докато е бил поверен на грижите на тъжителя И.Д., на 15.02.2017 г., около 03:30 часа конят умрял, като видно от съдържанието на извлечение от аутопсионен протокол № 58 / 15.02.2017 г., смъртта на животното е настъпила следствие прекратяване на дихателната дейност, след като диспозиция на стомашно -чревния тракт е предизвикала задържане на чревното съдържание, неговата ферментация и образуване на газове. По този начин червата притиснали диафрагмата, а тя - белия дроб, което е довело до невъзможност за вдишване, респективно преустановяване на дихателната дейност.

Тъй като дълго време се грижел за този кон и лично се е явявал на състезания е него, подс. Н.А. е бил привързан към животното поради което е изпитал изключително негативни емоции от смъртта на животното, като както той, така и подс. Й.С., въпреки, че не се съмнявали в обективността на аутопсионния протокол относно причината за смъртта на животното, субективно били убедени, че до този изход се е стигнало поради това, че тъжителят И.Д. не е полагал адекватни, компетентни и професионални грижи при отглеждане, както на коня “Денди“, така и на останалите коне, за които се грижел.

На 16.02.2017 г., между 16:30 и 17:00 часа, тъжителят И.Д. и свидетелите Л.Р.и Д.Р. се намирали на беседката, находяща се до входа на конната база на “Национален хиподрум“ в гр. Банкя. Видели, че подсъдимите Н.А. и Й.С.си тръгват, тъй като се насочили с управлявания от подс. Н.А. автомобил към портала. В този момент подс. Н.А. върнал автомобила назад, минал покрай тях и е спрял за кратко до конюшня в близост, след което се върнал и спрял автомобила до беседката. Със слизането си от автомобила и насочването си към беседката, започнал да вика на тъжителя И.Д. с думите: “ти уби коня, защо уби коня“ и започнал да го удря с юмруци и ритници, като ударите били множество на брой, но с не голям интензитет и попадали в главата и тялото на тъжителя. Един от ударите попаднал в ръката му, поради което той си прибрал ръцете в джобовете. Друг удар е попаднал в лявата му скула. За да прекрати случващото се и за да успокои подс. Н.А. се намесила свид. Д.Р., която застанала между него и тъжителя И.Д., казвайки му да престане. Подс. Н.А., продължил през нея да се пресяга и нанася удари на тъжителя И.Д., като му казал същевременно : “трябваше да те пребия още преди 20 години“. В този момент дошло още едно лице, на име Пламен, който се опитал да успокои подс. Н.А., но не успял да прекрати случващото се. След това, подс. Й.С.слязла от автомобила, който бил паркиран в близост, отишла при подс. Н.А. с думите: “Н. престани, той вече уби коня. Остави го, детето ни гледа от колата.“ След размяна на още няколко реплики подсъдимите Н.А. и Й.С.се качили в автомобила си и тръгнали.

След това, свид. Д.Р. забелязала, че лявата скула на тъжителя И.Д. е подута и тъй като той се оплакал и от болки в рамото, го закарала до УМБАЛСМ “Пирогов“, където И.Д. бил прегледан и след направени изследвания му била поставена основна диагноза: контузия на клепача и околоочна област, контузия и подкожен хематом на лявата скулова област. С оглед на оплакванията от болки по тялото, му е направена рентгенова графия на гръден кош и корем, на ляво рамо /фас и профил/ и на дясна длан с пръсти /фас и профил/, като не са установени травматични промени, както и му е направена ваксина против тетанус.

На следващия ден, тъжителят И.Д. посетил специалист по съдебна медицина - доц. Д-р Н. А.С., който след преглед установил : контузия и подкожен хематом на лявата скулова област на лицето и кръвонасядане и подкожен хематом на дланта и пръстите на дясната ръка, които обективни находки описал в издаденото съдебномедицинско удостоверение № С – 31 / 17.02.2017 г.

От заключението на изготвената и приета в хода на съдебното следствие СМЕ се установява, че посочените контузии по своята медико - биологична характеристика са причинили на тъжителя болка и страдание, без разстройство на здравето, както и че уврежданията се дължат на действието на твърди, тъпи предмети и могат да бъдат получени при побой.

При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че с действията си подс. Н.И.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130, ал.2 от НК.

Въззивният съд в пълна степен споделя както фактическите констатации, направени от Софийски районен съд, така и неговите правни изводи.  Настоящата съдебна инстанция изцяло подкрепя и направеният от първоинстанционния съд анализ на доказателствата по делото. Освен, че анализът на доказателства е правилен и логичен, въз основа на него е установено по един категоричен начин изложената фактическа обстановка, която Софийски градски съд също така напълно споделя. В този смисъл не се споделят доводите, изложени в жалбата, че подсъдимият Н.И.А. е невиновен по повдигнатото му обвинение, с оглед на което постановената присъда следва да бъде отменена като неправилна.

Въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е събрал необходимите доказателства за изясняване на обективната истина и в това отношение не е допуснал процесуални нарушения, с които да е ограничил правата на страните да сочат доказателства. Отделно от това Софийски районен съд в пълна степен е изпълнил задължението си да вземе всички необходими мерки за разкриване на истината.

Районният съд не е допуснал процесуални нарушения и при обсъждането на събраните по делото доказателства. Твърдението, че неправилно са кредитирани показанията на свидетелите, направено във въззивната жалба, съдът прецени за неоснователно. Първостепенният съд е кредитирал с доверие показанията на посочените свидетели, като е възприел техните показания по отношение поведението на подсъдимия спрямо пострадалия и самия него, механизмът на нанасяне на ударите и получените от тъжителя телесни увреждания. В тази връзка, несподелимо е и оплакването за едностранчиво обсъждане на доказателствения материал, защото нито едно доказателство и доказателствено средство не е останало извън вниманието на първоинстанционния съд, като процесът на формиране на вътрешното му убеждение е ясно обективиран в съдебния акт.

Законосъобразно съдът е възприел и писмените доказателства по делото.

В обобщение настоящият въззивен състав не констатира нарушения в доказателствената дейност на Софийски районен съд и в този смисъл възраженията от въззивната жалба, поддържани от защитника на подсъдимия се явяват неоснователни.    

На основата на така изяснената фактическа обстановка въззивният съд се солидализира с изводите на първата инстанция, че подсъдимият Н.И.А. е осъществил състава на повдигнатото с тъжбата обвинение за престъпление по чл.130, ал.2 от НК.

Законосъобразно Софийски районен съд е приел, че от обективна страна подсъдимият Н.И.А., на 16.02.2017 г., около 16:45 часа, в гр. Банкя, на беседката, находяща се до входа на конната база “Национален хиподрум” в гр. Банкя, е нанесъл удари и ритници по главата и тялото на И.О.Д. и с това му причинил болка и страдание, без разстройство на здравето, което представлява престъпление по чл.130, ал.2 от НК.

Доколкото частния тъжител посредством депозираната тъжба е очертал правните рамки на обвинението, правилно Софийски районен съд се е произнесъл единствено по отношение на визираните в тъжбата травматични увреждания. Това не е сторено случайно, а  е взето предвид, че частния тъжител е поискал произнасяне само по отношение на тези увреждания.

От субективна страна законосъобразно Софийски районен съд е преценил, че деянието е извършено от страна на подсъдимия виновно, при форма на вината пряк умисъл. Същият пряко е целял причиняването на лека телесна повреда, в конкретната и форма - болка и страдание.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Н.И.А. за извършеното престъпление по  чл.130, ал.2 от НК, първоинстанционният съд правилно е съобразил, че са налице всички предпоставки по чл.78а от НК за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Законосъобразно и с оглед констатираното смекчаващо обстоятелство и липсата на отегчаващи такива, съдът е отмерил и размера на административното наказание - на минимума на предвиденото - от 1000,00 лева.

При цялостната служебна проверка на присъдата, съдът не констатира необоснованост, непълнота на доказателствата или съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна или частично изменение на присъдата.

С оглед на изложеното  и поради съвпадане на крайните правни изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, постановената от Софийски районен съд, Наказателно отделение, 129 състав присъда по НЧХД № № 13509 по описа за 2017 г. следва да бъде потвърдена.

Така мотивиран и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Софийски градски съд, Наказателно отделение, III въззивен състав

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда от присъда от 08.05.2018 г., постановена по НЧХД № 13509 / 2017 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 129 състав.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

  

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.