ОПРЕДЕЛЕНИЕ №55
гр. Варна,22.01.2020г.
Варненският апелативен съд в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдията Славов в. гр. дело № 30/20г., намира следното:
Производството е
образувано по подадени въззивна жалба
и насрещна въззивна жалба, насочени срещу различни части на решение № 129/16.10.2019г., постановено по т.д.
№ 322 по описа за 2018г. на Окръжен съд – Добрич, както следва:
1.Въззивна жалба от „Застрахователно акционерно дружество Даллбогг: Живот и Здраве”, АД, ЕИК *********, гр. София, против решението в частта му, с която същото е осъдено да заплати на Г.С.И. *** 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени щети - болки и страдания, причинени от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 29.09.2017г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 26.04.2018г. до окончателното ѝ изплащане, на осн. чл. 432 от КЗ вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Изложено е, че е неправилен извода на съда, че вина за настъпилото ПТП има водачът на лекия автомобил „Пежо“, тъй като образуваното за случая наказателно производство до момента не е приключило и липсва акт, който със сила на пресъдено нещо да обвързва по този въпрос произнасянето на съда. Счита се, че вината не е установена и чрез заключението на САТЕ, тъй като същото е основано единствено на свидетелските показания на пътниците от микробуса, които имат качеството на ищци в други производства, насочени против застрахователното дружество, поради което те са пряко заинтересовани от изхода на делото. Неправилни се считат действията на съда по преценка на доказателствата по делото относно установяването на травмите на ищцата и процесът на възстановяването ѝ, тъй като от заключението на СМЕ не се е установила продължителността на болките и страданията, нито пък какво е здравословното състояние на ищцата към настоящия момент. Счита се, че по делото не е установено ищцата да е имала кръвоизлив в коремната кухина, както и че същата се е възстановила в рамките на един месец и се е върнала на работа в семейното магазинче. Счита се, че съдът неточно е определил процента на съпричиняването на вредите от страна на ищцата, която не си е била поставила предпазния колан при настъпването на процесното ПТП, което според въззивника следва да се определи на поне 50%. Поддържа се още, че съдът неправилно е определил и размера на обезщетението за неимуществени вреди като не е спазил принципа на справедливостта, уреден с нормата на чл. 52 от ЗЗД, тъй като не са били съобразени реално претърпените от ищцата болки и страдания в резултат на доказани от процесното ПТП телесни увреди. Претендира се решението в обжалваната му част да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло, а в условията на евентуалност – да се намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и съответните размери на разноски, адвокатски възнаграждения и държавна такса. Претендира се присъждането на разноските за настоящото производство, изразяващи се в заплатена ДТ и юрисконсултско възнаграждение, както и разноските, направени в първоинстанционното производство.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна Г.С.И., подаден чрез Адвокатско дружество „Я. и съдружници“, представлявано от адв. М. Я. и адв. В. З. /отговорът е подписан от адв. М. Я./, с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна, а решението му в обжалваната част за правилно, обосновано и законосъобразно. Споделят се изводите на съда, основани на доказателствата по делото, вкл. и на заключението на САТЕ, че процесното ПТП е причинено при условията на съизвършителство от двамата водачи, участвали в ПТП. Заключението е базирано не само на свидетелските показания, а и на данните от протокола за оглед на местопроизшествието и фотоалбума към досъдебното производство. Липсата на влязла в сила осъдителна присъда по отношение на делинквента не изключва процесуалната възможност за доказването на елементите от деликта с всички допустими доказателствени средства в рамките на гражданския процес, което се счита, че е осъществено по настоящото дело спрямо водача на лекия автомобил М. Т. М.. Поддържа се, че по делото е осъществено пълно и главно доказване на претърпените от ищцата травматични увреждания от процесното ПТП и интензитета и продължителността на търпените вследствие на същите болки и страдания. Оспорва се поддържаното от въззивника становище, че съпричиняването на вредите от страна на ищцата следва да се определи на поне 50%, тъй като евентуалния ѝ принос следва да се определи на не повече от 20%. Изложено е в тази връзка, че непоставянето на предпазния колан е само един от елементите, довели до настъпването на вредите. Не всяко поведения на пострадалия, действие или бездействие, дори когато не съответства на предписанието на закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. Релевантен за извода за съпричиняване на вредата е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало до настъпването им, наред с проявеното от виновния делнквент неправомерно поведение. Непоставянето на обезопасителния колан от ищцата не може да се определи като предпоставка за осъществяването на деликта. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане на разноските за въззивното производство.
2. Насрещна въззивна жалба от Г.С.И. ***, подадена чрез Адвокатско дружество „Я. и съдружници“, представлявано от адв. М. Я. и адв. В. З. /същата е подписана от адв. М. Я./, насочена против решението в частта му, с която е отхвърлен иска на ищцата против „ЗАД Даллбогг: Живот и Здраве”, АД, гр. София, за разликата над присъдения размер от 48 000 лв. до претендирания размер от 100 000 лв., претендирани като обезщетение за претърпени неимуществени щети - болки и страдания, причинени от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 29.09.2017г. Счита се, че решението в тази му част е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита се, че размерът на присъденото обезщетение е изключително занижен и определен в нарушение на принципа за справедливост, установен с чл. 52 от ЗЗД, тъй като не са били отчетени действителния размер на моралните вреди с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките, както и икономическата конюнктура към момента на увреждането. В тази връзка са изложени подробни съображения и са приведени аргументи с оглед конкретно установената по делото фактическа обстановка относно претърпените травми, преживените болки и тяхната интензивност и продължителност, включително и шокът от преживяното. Приведени са аргументи и от одобрените нива на застрахователно покритие, размерите на застрахователните премии и тенденциите към увеличаване им с оглед пълното компенсиране на вредите. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на сума в размер на още 52 000 лв. като обезщетение на неимуществените вреди на ищцата, ведно със законната лихва от 26.04.18г. до окончателното ѝ изплащане, ведно с направените разноски и адвокатско възнаграждение.
В предвидения срок е депозиран отговор на насрещната въззивната жалба от „Застрахователно акционерно дружество Даллбогг: Живот и Здраве”, АД, с който последната е оспорена като неоснователна. Претендира се решението в обжалваната му от ищцата част да бъде потвърдено като допустимо, правилно и законосъобразно, излагайки аргументи за това. Претендира се присъждането на разноски на застрахователното дружество в качеството му и на въззиваем в настоящото производство, образувано по насрещната въззивна жалба.
При извършената проверка за
допустимостта на въззивното производство настоящият състав на съда установи
следното:
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в съответните процесуални срокове за това, от страни с правен интерес от обжалването на съответните части от обжалваем първоинстанционен съдебен акт. Налице са доказателства за надлежна представителна власт за юр.к. Б. по отношение на застрахователното дружество.
Същевременно съдът съобрази, че насрещната въззивна жалба и отговорът на въззивната жалба, подадени от Г.С.И. ***, са подписани от адв. М. Я. като представляващ упълномощеното от страната адвокатско дружество. Действително с исковата молба е представено заверено копие от пълномощно, с което ищцата е упълномощила адвокатското дружество, представлявано от адвокатите М. Я. и В. З., да я представлява пред съдилищата за защита на правата ѝ, произтичащи от претърпяното от нея ПТП на 29.09.17г. /л. 6/. Съобразно нормата на чл. 71, ал. 1 от ЗА, за защита и представителство пред съда, органите на досъдебното производство, административните органи и служби, физическите и юридическите лица, клиентът упълномощава адвокатското дружество. Управителят на дружеството преупълномощава един или няколко съдружници. И това е така, защото съгласно нормата на чл. 32, т. 1 от ГПК представител на страната по пълномощие може да бъде адвокат. Упълномощеното в случая адвокатското дружество е юридическо лице /чл. 57, ал. 1 от ЗА/ и не може да бъде процесуален представител на страната по делото. Дружеството следва да преупълномощи един или няколко от съдружниците – адвокати.
С оглед на така изложеното, въззивната жалба на застрахователното дружество следва да бъде внесена за разглеждане в открито с.з. На насрещната страна следва да се даде възможност в срок до открито с.з. да представи доказателства за преупълномощаването от страна на Адвокатско дружество „Я. и съдружници“ на адв. М. Я., евентуално - насрещната въззивна жалба и отговора на въззивната жалба на застрахователното дружество, да бъдат подписани от самата страна по делото Г.С.И.. При неизпълнение в указания срок производството по насрещната въззивна жалба ще бъде прекратено и същевременно ще се приеме, че липсва подаден отговор на въззивната жалба на насрещната страна.
Не е налице хипотезата на т. 3 от ТР № 1/09.12.13г. на СГТК на ВКС по т.д. № 1/13г. за служебно събиране на доказателства поради неизясненост на делото от фактическа страна или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на обжалваното решение. Не е налице и хипотезата за наличие на задължение на въззивния съд да дава указания на страните относно посочването и събирането на доказателства, а отделно от това и самите страни не са формулирали доказателствени искания, поради което и нови доказателства не следва да се събират във въззивното производство.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва делото в открито с.з. на 19.02.2020г. от 09.00 ч., за която дата и час да се призоват страните.
УКАЗВА на Г.С.И. *** /да се уведоми чрез упълномощеното от нея Адвокатско дружество, представлявано от адв. М. Я. и адв. В. З./, че в срок до открито с.з. следва да представи доказателства за преупълномощаването от страна на Адвокатско дружество „Я. и съдружници“ на адв. М. Я., евентуално - страната лично да подпише насрещната въззивна жалба и отговора на въззивната жалба на застрахователното дружество.
При неизпълнение на дадените на Г.С.И. указания в посочения срок, производството по насрещната въззивна жалба ще бъде прекратено и същевременно ще се приеме, че липсва подаден отговор на въззивната жалба на насрещната страна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: