О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№
Град
ТЕТЕВЕН 12.02.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-трети състав в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари
През
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАНКО МАРИНОВ
Като
разгледа докладваното ЧН дело №24 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.243 от НПК.
Обжалвано е постановление на Районна
прокуратура гр.Тетевен от дата 06.01.2020 година за прекратяване на наказателно
производство по досъдебно производство №179/2018 година по описа на РУП на МВР гр.Тетевен.
В жалбата си жалбодателят твърди, че
не е доволен от постановлението на прокуратурата за прекратяване на
наказателното производство. Твърди, че постановлението следва да бъде отменено
и делото върнато на прокуратурата за допълнително разследване. Твърди, че постановлението
е изготвено при непълнота на разследването. Твърди, че по делото не били
изяснени отправените закани за саморазправа и убийство към жалбодателя и
неговия син. Твърди, че не били разпитани съучениците на сина му, които били
очевидци на отправени към сина му заплахи, не били извършени очни ставки между
тези съученици и обвиняемия и не била изяснена предисторията на конфликта.
Твърди, че не били разпитани вуйчото, лелята на обвиняемия и тяхната дъщеря,
които били очевидци на случилото се.
Моли да бъде отменено постановлението на прокуратурата
за прекратяване на досъдебното производство и делото да бъде върнато на същата
за продължаване на разследването.
Като съобрази постановлението
на Районна прокуратура гр.Тетевен за прекратяване на наказателното
производство, оплакванията изложени в жалбата и досъдебно производство №179/2018
година по описа на РУП на МВР гр.Тетевен, съдът приема за установено следното:
Настоящата жалба е
подадена в срока по чл.243 от НПК, както и от лице, което попада в кръга на
визираните в чл.243 ал.3 от НПК, поради което е процесуално допустима.
Досъдебно
производство №179/2018 година по описа на РУП на МВР гр.Тетевен е образувано на
02.07.2018 година за престъпление по чл.129 ал.1 от НК.
С постановление от
11.12.2018 година на Районна прокуратура гр.Тетевен наказателното производство
по цитираното досъдебно производство е било прекратено и с определение от
20.02.2019 година на Районен съд гр.Тетевен по ЧНД №25/2019 година
постановлението на прокуратурата е било отменено. Цитираното определение на
съда е било протестирано от прокуратурата и с определение от 12.04.2019 година
на Окръжен съд гр.Ловеч по ВЧНД №144/2019 година определението на Районен съд
гр.Тетевен по ЧНД №25/2019 година е било потвърдено.
След връщане на
делото на прокуратурата с постановление на наблюдаващия прокурор от 22.04.2019
година досъдебното производство е върнато на разследващия орган и с това
постановление са дадени указания да се извършат очни ставки между всички лица,
в чиито показания са налице противоречия, посочени в определението на съда и за
назначаване на допълнителна експертиза. След депозиране на заключението по
допълнителната експертиза с постановление прокуратурата е указала на
разследващите органи да бъде назначена по делото повторна съдебно-медицинска
експертиза, каквато е била назначена и е депозирано заключение на три вещи
лица. Освен това са проведени очни ставки между пострадалия-свидетел и настоящ
жалбодател и свидетелите Б.Х.М.и А.Е.Й., както и между пострадалия и обвиняемия
А.А.
След извършване на
посочените следствени действия прокуратурата е постановила постановление от
26.08.2019 година, с което отново е прекратено наказателно
производство по досъдебно производство №179/2018 година по описа на РУП на МВР
гр.Тетевен и същото с определение от 25.09.2019 година е отменено от съда по
ЧНД №281/2019 година и делото е върнато на прокурора.
С постановление от
23.10.2019 година на наблюдаващия прокурор досъдебното производство е върнато
на разследващия орган и с това постановление са дадени указания за допълнително
разследване.
След извършване на
допълнителното разследване прокуратурата е постановила настоящото постановление
за прекратяване на наказателното производство, което отново е обжалвано от жалбодателя.
От събраните по
делото доказателства безспорно се установява, че обвиняемият и пострадалият са
съседи и роднини, че повече от година отношенията между семействата им били
влошени, проявяващи се в нередки скарвания, пререкания и закани. На дата 02.06.2018
година пострадалият бил в двора си рано сутринта, за да полива насажденията си
и около 6,30 часа видял в дома си да се прибира обвиняемият, придружен от свид.Б
М . Пострадалият заявява, че още щом го
видял, А го напсувал и казал, че отива
да ги вдига всичките-роднините си, да го бият, а А и М.твърдят обратното, че М. се обърнал към А и му казал да излезе на улицата, за да се
разберат, „по мъжки“, напуснал двора си, приближил обвиняемият и го ударил с
ръка, с отворена длан, по лицето. Установява се също, че А не отговорил на устното предизвикателство и
удара, а влязъл в дома си, събудил майка си-свид.А.Й. и съобщил за случилото
се. Свидетелката Й. твърди, че сина и имал сериозни здравословни проблеми,
пластика на хранопровода, поради изгаряне с киселина преди години и многократно
била предупреждавала пострадалия да внимава и не влиза в конфликти със сина и, тъй
като състоянието му е тежко и по тази причина станала веднага, облякла се бързо
и излязла пред дома си, където видяла пострадалия М. с мотика в ръка.
Последното се потвърждава и от обвиняемия, и от показанията на свид.М , който
макар и да заявява, че за кратко влязъл в дома до тоалетна, след като чул
скандал навън се върнал. Между Й. и М. започнал спор защо пострадалият е в
двора им, какво иска от сина и, М. пък заявява, че направил забележка, че
обвиняемия кара пиян и ще сгази някого. При това скарване между пострадалия и
свид.Й., първият замахнал с мотиката, за да удари Й., при което тя се
предпазила с вдигнати ръце и ударът попаднал върху задната повърхност на
дясната и предмишница, причинявайки хематом с размери 5 на 3 см., констатиран
с медицинско свидетелство и обсъден от
назначена медицинска експертиза. Нараняването на Й. възприел и свид.Е Й , неин баща, след инцидента.
От показанията на
свид.М.и обвиняемия А , пострадалият вдигнал мотиката за втори удар, като в
този момент обвиняемият се затичал и блъснал с ръце в тялото пострадалия, при
което и двамата паднали на земята. Й. издърпала сина си, помогнала му да се
изправи и се отдръпнали назад. Сам се изправил и пострадалият, като си тръпнал
по посока на дома си, държейки се за долната част на лицето, като и тримата-обвиняемият,
майка му и свид.М , забелязали, че има кръв по лицето и твърдят, че на местото,
където двамата-пострадалият и обвиняемият паднали имало натрупани камъни. Следи
от кръв по въпросните камъни възприел след инцидента и свид.Е Й . Свидетелката Й. се обадила на тел.112 и
съобщила за инцидент със съседа си, като заявила: „искам да посоча един сигнал за побой“,,, комшията ми спира детето
и не знам...започва да се дразни с него, дойде тука в двора, хванаха се.../ не
се разбира, говори едновременно с МГ/“. След което е разпитана от оператора
пострадало ли е детето, има ли нужда от спешна помощ и на колко години е. Почти
веднага след нея на тел. 112 се обадил и М., като заявил, че е ударен с камък
от А А и че му е счупено ченето. По тази причина
сигналът бил предаден на МВР и на место били изпратени спешна помощ и полиция.
Пред полицая-свид.А Л Л , М. повторил, че е ударен с камък по лицето
от обвиняемия, а обвиняемият А заявил,
че двамата са се сборили и са паднали на земята, като е отрекъл да е удрял
пострадалия с камък. Майката на А е
съобщила, че това се случва за пореден път, като пострадалият причаква А и търси повод за сбиване.
В показанията си
пострадалият М. твърди, че не е предизвиквал с нищо обвиняемия или когото и да
било, че обвиняемият събудил, само като го видял на двора, всичките си роднини
и почти всички излезли навън, на които той заявил, ненапускайки собствения си двор, че иска само да го оставят него,
майка му и сина му, с които живее, на мира, но А започнал да го замерва с камъни от разстояние
и успял да го уцели в областта на долната челюст в дясно, при което причинил
счупване.
Извършените очни
ставки между всички лица, от една страна-обвиняемият, свид.М в, свид.Й., от
друга-пострадалият, в чиито твърдения са налице съществени противоречия са без
резултат, като всяко едно от тези лица настоява, че твърди истината.
По отношение достоверността
на гласните доказателства следва да се посочи, че правилно прокуратурата е
приела, че по-убедителни, последователни, логични и непротиворечиви са показанията
на свидетелите Й., М.и обясненията на обвиняемия. Направените от тези три лица
твърдения в съответното им процесуално качество се подкрепят и от свид.Е Й , дядо на обвиняемия, разпитан при
допълнителното разследване по делото за пръв път. А , Й. и М.твърдят, че М. е
влязъл в словесен конфликт с обвиняемия, предизвикал го е към саморазправа по повод
разпространени твърдения за някакво „клане“ на сина му. Ударил му е пестница.
Обвиняемият не е отговорил на тази агресия, а е влязъл в дома си, събудил е
майка си и я накарал тя да отиде да се разбере с пострадалия, като непротиворечиво
е установено, че Й. е потърсила сметка на М. вербално, но не е започнала
физически конфликт с него. На база, както на твърденията на посочените
свидетели, така и на обективните данни за причинено на Й. телесно увреждане на
дясната ръка, може да се направи извод, че пострадалият е нападнал Й.,
нанасяйки и удар с мотика, нещо, което той не съобщава и отрича при очните
ставки, като твърди, че е бил в собствения си двор през цялото време. Освен
това отново с оглед гласните доказателства на обвиняемия, майка му и свид.М ,
след първия удар с мотика по Й., нападението от пострадалия не е било прекратено
и М. е замахнал и втори път, което се установява отново от показанията на
свидетелите и обясненията на обвиняемия, тъй като не е захвърлил мотиката и не
се е оттеглил или въобще по какъвто и да е начин да е демонстрирал външно, че
прекратява агресията си спрямо Й., преди намесата на обвиняемия.
Предвид изложеното
правилно прокуратурата е приела, че инцидентът е предизвикан от пострадалия,
първоначално, словесно е предизвикал обвиняемия, веднага щом го е видял, отишъл
е в двора на обвиняемия с мотика и след скарване с майка му, той е предприел
пръв нападение, агресия-нанасяйки удар с мотиката по посока на главата и горната
част на тялото, от който свид.Й. е успяла да се предпази с вдигната ръка и
ударът е попаднал в ръката и, оставяйки обективни следи от причиненото телесно
увреждане, констатирани с медицинско удостоверение, изследвани експертно по
делото, като произхода на нараняването се изяснява, както от Й., така и от
обвиняемия и свидетелите М.и Й . Освен това от гласните доказателства, заявени
от обвиняемия А , М.и Й., които непротиворечат на обективните находки-телесното
увреждане на Й. и на самия пострадал, с оглед на заключенията на назначените
съдебно-медицински експертизи по делото и техния анализ, че това нападение
върху майката на обвиняемия се е случило пред очите му и именно в процес на
същото последният се е намесил, блъснал е пострадалия в тялото с две ръце,
двамата са паднали и са се сборичкали, търкаляйки се по земята. При падането
или търкалянето пострадалият е инкасирал удар в областта на долната си челюст, в
камък върху земната повърхност, след което е станал и се е отдалечил, като
върху него повече не е упражнено каквото и да е насилие от някого-нито от
обвиняемия, нито от близките му. Местото на падането е възприето и от свид.Й след инцидента и е в техния двор.
Заявеното от
пострадалия, че се е намирал в собствения си двор, че е бил заплашен, без повод
от обвиняемия със саморазправа от страна на роднините му, че по него
обвиняемият е хвърлял камъни, при което го ударил с един от тях в челюстта и
така му е причинено инкриминираното телесно увреждане е изцяло неубедително и
неправдоподобно и не се подкрепя от никакви други доказателства, напротив оборва
се от всички останали такива, като е в противоречие с останалите гласни доказателства, изключва,
следователно е в противоречие, с факта на причинено увреждане на ръката на
свид.Й. от описания от нея удар, което би било невъзможно, ако пострадалият се
е намирал през цялото време в собствения си имот и не се подкрепя от
заключенията на съдебно-медицинските експертизи, механизмът на причиняване на
съставомерното телесно увреждане-удар с твърд предмет в дясната половина на
долната челюст, допуска същото да е настъпило по описания от пострадалия начин-хвърляне
на камък и попадане на удара от същия в засегнатата област на долната челюст
/първоначалната експертиза/, но в равна степен е възможен и другият, сочен от
всички останали механизъм за причиняване на такова телесно увреждане-удар на
лицето на пострадалия върху твърд предмет, в какъвто смисъл е повторната
експертиза по делото.
Съдът приема, че
правилно прокуратурата е оценила, че в първия си разпит като свидетел М.не е
заявил да е възприел удар с мотика от пострадалия в областта на ръката на
майката на обвиняемия, но в последствие, при задълбочен и адекватен разпит,
както и при проведената очна ставка категорично е потвърдил това обстоятелство.
Както самият свидетел е заявил, не е се е отнесъл сериозно към задълженията си
при разпита си по делегация, а и разследващия орган, незапознат с фактите по
случая очевидно не е провел детайлен разпит. В действителност свид.Й. не е
съобщила на тел.112 за нанесения и на нея побой, но следва да се има предвид,
че обаждането и е било насочено към случилото се с нейния син. Освен това намесата
на органите на МВР е била по повод и в посока изясняване на по-тежкия резултат-телесното
увреждане на пострадалия М., който е заявил, че е бил ударен с камък, а
обвиняемият, че са се сборили и паднали. В тази връзка свид.Лалев, като
представител на МВР твърди, че не си спомня Й. да е казала, че е ударена, но
следва да се подчертае, че действията по предприетата проверка са били с цел
установяване, в най-общ план, обстоятелствата на причиненото увреждане на М., а
не на някого другиго.
Предвид изложеното
и събраните по делото доказателства, съдът не споделя оплакванията изложени в
жалба за неправилност и незаконосъобразност на постановлението на прокуратурата
за прекратяване на наказателното производство, както и на това, че същото е
постановено при непълнота на доказателствата. Направените в жалбата възражения,
че по делото не били изяснени отправените закани за саморазправа и убийство към
жалбодателя и неговия син, че не били разпитани съучениците на сина му, че не
били извършени очни ставки между тези съученици и обвиняемия и не била изяснена
предисторията на конфликта са несъотносими към случилото се на 02.06.2018
година, тъй като по делото няма никакви доказателства, а и самият жалбодател не
твърди в жалбата си до прокуратурата да е имало закана за убийство по отношение
на него на дата 02.06.2018 година, колкото до разпит на съученици на неговия
син във връзка със закани за саморазправа със сина му отпреди случая същите са
несъотносими към конкретния случай и по никакъв начин няма да доведат до
изясняване на инцидента на 02.06.2018 година. Неоснователно се твърди в
жалбата, че „обявяването на деянието на обвиняемия за извършено при условията
на чл.12 ал.1 от НК не кореспондира с установената на досъдебното производство
фактическа обстановка“, тъй като от събраните по делото доказателства безспорно
се установява, че инцидентът е предизвикан от пострадалия, първоначално,
словесно е предизвикал обвиняемия, веднага щом го е видял, отишъл е в двора на
обвиняемия с мотика и след скарване с майка му, той е предприел пръв нападение,
агресия-нанасяйки удар с мотиката по посока на главата и горната част на
тялото, от който свид.Й. е успяла да се предпази с вдигната ръка и ударът е
попаднал в ръката и, оставяйки обективни следи от причиненото телесно
увреждане, констатирани с медицинско удостоверение, изследвани експертно по
делото, като произхода на нараняването се изяснява, както от Й., така и от
обвиняемия и свидетелите М.и Й . Безспорно е също, че това нападение върху
майката на обвиняемия се е случило пред очите му и именно в процес на същото
последният се е намесил, блъснал е пострадалия в тялото с две ръце, двамата са
паднали и са се сборичкали, търкаляйки се по земята, като при падането или
търкалянето пострадалият е инкасирал удар в областта на долната си челюст, в камък
върху земната повърхност, след което е станал и се е отдалечил, като върху него
повече не е упражнено каквото и да е насилие от някого-нито от обвиняемия, нито
от неговите близки.
Именно по тази
причина и прокуратурата правилно и законосъобразно и приела, което се споделя и
от съда, че към момента на деянието, изразило се в тласък с ръце в тялото на
пострадалия е било налице непосредствено противоправно нападение по смисъла на
чл.12 ал.1 от НК от страна на пострадалия, спрямо майката на обвиняемия. Деянието
безспорно е извършено, за да се отблъсне това нападение и е прекратено веднага
след постигане на тази цел, като няма доказателства противодействието да е било
несъответно на характера на нападението, напротив, следва да се вземат пред вид
обстоятелствата за много по-младата възраст на обвиняемия, фактът, че
здравословното му състояние е тежко и е криело риск за него, както и това, че
пострадалият е държал в ръце мотика, а обвиняемият е бил с голи ръце.
Следователно,
законосъобразно прокуратурата е приела, че с оглед разпоредбата на чл.12 ал.1
от НК деянието, извършено от А А , за
което е привлечен като обвиняем по делото е извършено при условията на
неизбежна отбрана, не е обществено опасно и следователно не съставлява
престъпление.
Освен изложеното
следва да се отбележи, че не е в прерогативите на съда да възлага на прокуратурата да внесе или не обвинителен акт,
тъй като единствено прокуратурата решава да внесе или не обвинителен акт, срещу
определено лице и за какво престъпление, но след като е сезиран-съдът следва да
се произнесе по законосъобразността и обосноваността на прокурорския акт. Неоснователно и незаконосъобразно се твърди в жалбата, че
А има вина за извършеното, тъй като
същия е действал в условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12
ал.1 от НК-съобразно изложеното по горе. В тази връзка следва да се
отбележи, че нападнатият може да употреби всички налични средства, стига да са
необходими за отблъскване на нападението, което в случая А е направил. Не съществува задължение на
отбраняващия се, който се намира в положение на неизбежна отбрана, при
отблъскване на нападението да избира и засяга с действията си, само неуязвимите
/неопасни/ части на тялото на нападателя. Именно пострадалият и настоящ
жалбодател е нападнал майката на обвиняемия, нанесъл и е удар с мотика, като тя
е успяла да се предпази с ръка, което е станало пред очите на обвиняемия и
именно в процеса на това нападение при неизбежна отбрана обвиняемият се е
намесил, блъснал е пострадалия в тялото с две ръце, двамата са паднали и са се
сборичкали, търкаляйки се по земята, като при падането или търкалянето
пострадалият е инкасирал удар в областта на долната си челюст, в камък върху земната
повърхност, след което е станал и се е отдалечил, като върху него повече не е
упражнено каквото и да е насилие.
Предвид изложеното съдът намира, че жалбата на В.М.М.
е неоснователна, а постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното
производство е законосъобразно и обосновано, поради което ще следва да бъде
потвърдено.
Водим от изложените съображения, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА постановление за прекратяване на
наказателно производство от дата 06.01.2020 година на Районна прокуратура
гр.Тетевен по досъдебно производство №179/2018 година по описа на РУП на МВР гр.Тетевен,
водено за престъпление по чл.129 ал.1 от НК, като законосъобразно.
Определението подлежи на обжалване и протест в 7-мо
дневен срок от съобщението пред Ловешкия окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: