№ 268
гр. Русе, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Михаил Драгнев Въззивно гражданско дело
№ 20224500500366 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Жалбоподателят Г.Т.И.. обжалва Решение № 157 от 11.02.2022г.,
постановено по гр.д.№ 3996/21г. по описа на РРС, с което се предоставя
упражняването на родителските права върху детето Н.Г.Т. на майката С.К.И.,
определя се режим на лични отношения на бащата Г.Т.И.. и издръжка на
детето.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на постановеното
решение поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят смята, че не
са налице необходимите изменения във фактическата обстановка, които да
налагат промяна в упражняването на родителските права. Анализирайки
доказателствата, намира изводите на съда за неправилни. Твърди, че майката
е напуснала общия дом, в който е живеела с детето, без предупреждение и не
е търсила контакт с него в продължение на няколко месеца след това.
Поддържа, че С.И., като е поискала съдействие от ЧСИ и социални работници
за осъществяване режима си на лични отношения, е подходила нетактично и
не се е съобразила с особеностите на детето. Изтъква, че не е било доказано
социално-битовият статус на майката да има преимущество пред този на
бащата, както е приел районния съд. Разяснява, че няма необходимост от по-
засилен контрол при изпълнение на учебната дейност на Н.Т., тъй като
същият има добър успех и не допуска неизвинени отсъствия. Сочи възрастта
и пола на детето за обстоятелства, които следва да се отчетат в интерес на
бащата. Говори за висящо производство по ЗЗДН срещу майката, образувано
1
от детето със съгласието на баща му.
Иска се от въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и
да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.
Представя писмени бележки, в които излага съображения, подобни на
развитите в жалбата.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, в
който се излагат доводи за правилност, законосъобразност и обоснованост на
първоинстанционното решение.
Описват се отношенията между майката и детето преди напускането
на семейното жилище като нормални. Въззиваемият сочи за упражнявано
домашно насилие от страна на Г.И. срещу С.И., във връзка с което е била
издадена Заповед за защита по ЗЗДН. Твърди, че детето е настройвано от
баща си, а и от баба си по бащина линия, срещу майка си С.И.. Поддържа, че
майката не е спряла с опитите си да се среща с детето и да се интересува от
неговото образование. Смята, че родителския капацитет на бащата е занижен
съгласно критериите „създаване на правила и напътствия“ и „въвеждане на
ограничения“. Твърди, че майката е тази, която е отговаряла за налагането на
дисциплина и е държала на постижения в учебния процес от страна на детето.
Посочва, че тъй като бащата работи извън с. Долно Абланово, детето е било
оставено за отглеждане при баба си. Анализира финансовото състояние на
страните, като изтъква преимуществото на С.И.. Разяснява, че молбата по
ЗЗДН, за която се сочи в жалбата, е била отхвърлена с влязло в сила решение.
Иска се от въззивния съд да остави без уважение депозираната жалба и
да потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски по делото.
В съдебно заседание адв. Е.Н., представител на С.И., поддържа отговора
и развива подробни съображения в тази насока.
Съдът констатира, че жалбата е подадена от процесуално легитимирана
страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
На 10.05.2007г. С.К.И. и Г.Т.И.. сключили граждански брак.
На 19.06.2007г. по време на брака се родил Н.Г.Т., понастоящем на 15
години.
На 14.02.2011г. с Решение № 217 по гр.д. 148/2011г. по описа на РРС е
прекратен с развод по взаимно съгласие брака между С.К.И. и Г.Т.И... Със
същото решение упражняването на родителските права над детето Н.Г.Т. са
предоставени на бащата Г.Т.И.. и е определен режим на лични отношения с
майката и дължима от нея издръжка в размер от по 60 лв. месечно.
С Решение № 260055 от 28.08.2020г. по гр.д. № 3002/2020г. по описа на
РРС е изменен размера на дължимата от С.И. издръжка от 60 лв. на 200лв.
2
месечно. В иницииращата делото искова молба Г.И. сочи, че работи в
строителни фирми, без трудови договори, получава непостоянни доходи в
размер около минималната работна заплата.
На 18.01.2021г. е издадена Заповед за защита по гр.д. № 5555/2020г. по
описа на РРС, с която се забранява на Г.Т.И.. да се приближава на по-малко
от 50 метра от С.К.И..
В Протокол от 20.02.2021г. по чл. 434, вр. чл. 528 ГПК, изготвен от
ЧСИ В.Н., е записано, че на същата дата детето Н.Т. е било доведено от баща
си Г.И., за да осъществи среща с майка си С.И., като е носело ученическа
раница, в която е имало дрехи, паста и четка за зъби. Детето е отказало да
отиде при майка си, като е дало обяснения, че майка му не го е търсила от 5
месеца, блокирал е номера. Смята, че е отблъснат с нейните думи, че тя
няма да се прибере с него и с баща му на село, а ще остане в гр.Русе. Твърди,
че баща му искал да се срещат с нея, но той не проявява желание.
На 06.03.2021г. в Протокол по чл. 434, вр. чл. 528 ГПК, изготвен от
ЧСИ В.Н., е записано изявление на детето: “Не искам да тръгна с майка ми,
защото е отвратителна и ми говори простотии. Всичкото, което го направи го
прави безсмислено. Заради нея си губя приятелите. Прави малоумни неща
пред тях.“
В Протоколи от 20.03.2021г., 17.04.2021г. и 22.05.2021г. отново е
обективирано желанието на детето да не се осъществи режима на лични
отношения с майка си.
В долната част на Протокол от 23.04.2021г. с ръкописен текст е
изписано, че С.И. е отказала да подпише протокола, дръпнала маската от
лицето на детето и го ударила, качила се в колата си и си тръгнала. Същият не
е подписан и подпечатан от ЧСИ В.Н., а е бил изготвен в с. Долно Абланово
и подписан от двама свидетели, поради това съдът не го кредитира с доверие.
Изготвен е социален доклад от 29.09.2021г. за детето Н.Т., в който се
сочи, че основни грижи за него се полагат от баща му Г.И.. Той задоволява
основните потребности на детето и е осигурил подходящи условия за
развитието му. Описани са жилищните условия на адреса на бащата в с.
Долно Абланово, ул. „А.С.“ № 59 и на адреса на майката в гр. Русе, ул.
„Ш.С.“ № 56, вх. 1, ет. 5. Посочено е, че И. по негови данни работи в сферата
на строителството без трудов договор и му предстои да започне работа във
фирма „Тоне“ на длъжност снабдител. И. споделя на социалния работник, че е
трудово ангажирана като технически сътрудник във фирма „Рубинекс“ ООД-
Русе. Изложени са данни, че докато бащата е трудово ангажиран за детето
полага грижи баба му по бащина линия. Установено е, че детето е учило до
седми клас в ОУ “Т.К.“- Русе, където оценките му са били добри и не е
допускало неизвинени отсъствия, а от осми клас учи в ПГ по транспорт- Русе.
Констатира се, че от 12.05.2012г. Н. и родителите му ползват социална услуга
„Консултиране на дете и грижещ се за него“ в Център за обществена
подкрепа „Т.С.“- Русе. В заключение е изложено, че родителите са разделени,
3
но и двамата са загрижени за сина си и желаят да се грижат за него.
В заседание, проведено на 08.07.2022г. пред въззивната инстанция, са
изслушани Г.Т.И.. и С.К.И..
С.И. обяснява за затрудненията за осъществяване на контакти с детето,
които е срещнала. Сочи, че е правила опити да изиска информация от
училището, в което понастоящем учи сина , но такъв бил отказан по
настояване на Г.И.. Говори за известно улеснение в контактите си с Н. след
постановяване на първоинстанционното решение. Разказва, че от тогава е
получила достъп до електронния дневник в училището, телефонът е бил
отблокиран и е провеждала кратки разговори с Н., подарила му е подарък за
рождения ден, който е бил приет. Казва, че режимът на лични отношения с
Н. откакто е напуснала семейното жилище се осъществява за няколко минути
на улицата пред магазина на бабата по бащина линия на детето, където то
фактически пребивава. Дава сведения за случай, при който детето, като се е
връщало от гр. Русе, е вървяло пеша между разклона на с. Просена до с.
Долно Абланово.
Г.И. твърди, че С.И. му е изневерявала с мъж на име Ниази от
съседното село. Смята, че бившата му съпругата е изоставила детето още
докато е било на една година, после когато е било на три години. Казва, че
само той се е грижел за детето от малко, водел го е на градина с автомобила
си, грижил се е за него докато боледува от шарка, търсел е майката, за да
осъществява тя контакти с детето. Говори как след развода той и С.И. са се
събрали отново да живеят заедно заради детето. Разяснява, че детето е имало
три желани училища, в които е искало да учи след седми клас, като е било
прието само в ПГ по транспорт- Русе. Имало е успех 4,14 в седми клас.
Твърди, че Н. живее в къщата, намираща се в с. Долно Абланово, ул. „А.С.“
№ 59 и описва условията в нея. Казва, че е водил детето с автомобил до
училището му в гр. Русе всеки ден, докато майка му не е пожелавала да го
заведе, въпреки че е пътувала до града ежедневно. Твърди, че не е забранявал
на директорката да дава информация за Н. на майка му, а смята, че детето го е
поискало. Сочи за имот в гр. Русе, намиращ се на ул. „Р.Д.“, който смята да
закупи за сумата от 50 000 евро.
Съдът взема предвид и казаното от страните в съдебно заседание,
проведено на 12.10.2021г.
В заседание, проведено на 12.10.2021г. пред първата инстанция, е
изслушан Н.Т.. Учи в ПГ по транспорт- Русе, защото харесва автомобили.
Рядко пътува до училище с автобус, повечето пъти го води баща му с
автомобил. Разказва как в края на миналата година /2020г./ родителите му са
се скарали и по този повод майка му е напуснала жилището, в което са
живеели заедно, като казала, че няма да се върне. Твърди, че в продължение
на един месец майка му не поддържала никакъв контакт с него. Говори за
срещи между него, баща му Г.И. и майка му С.И., на които двамата са я
увещавали да се върне в с. Долно Абланово, но тя категорично е отказала.
4
Казва, че майка му го е обидила, с думите „ти си луд, моето момче“ и като му
е казала, че децата са най-неблагодарното нещо. От тогава не иска да
осъществява срещи с нея, въпреки че баща му държал на това. Твърди, че
повечето неща прави с баща си, гледат заедно филми, с майка си са правели
само меденки заедно. Казва, че не обича майка си, смята, че с поведението си
е показала колко я е грижа за него. Иска да живее при баща си и баба си,
която се грижела за него докато баща му работел по морето в строителството.
В разпита си св. С.Ц.Ч., приятелка на семейството, говори за
привързаността на детето Н.Т. към майката С.И.. Първоначално след
раздялата е поддържала отношения само с бащата Г.И., след което е
възстановила връзките си с майката и е осъзнала, че фактическото положение
не съответства на представеното от И.. Обяснява, че бащата говори за
проблемите си с майката пред детето, като му казва, че го е изоставила
защото си намерила любовник. Казва, че този, който И. смята за любовник на
бившата си съпруга е женен. Свидетелства за усилията на майката да се
среща с детето и емоционалната реакция, когато не може да осъществи
пълноценен контакт с него. Говори за нежеланието на Н.Т. да комуникира и с
нея и нейното дете откакто е взела страната на С.И. в конфликта. Смята, че
С.И. живо се е интересувала от това, в кое училище ще кандидатства синът
след седми клас, но е научавала за желанията му не от него, а от други хора.
Счита, че детето е на мнението на бащата, че майката ги е изоставила, защото
си има любовник. Твърди, че Н. живее при баба си в магазина, а баща му
работи във Варна, като не го е виждала от 5-6 месеца в с. Долно Абланово.
В разпита си св. С.К.А., майка на С.И., говори за период от две учебни
години, през които детето е живяло при нея в гр. Русе докато е учело в ОУ
“Т.К.“- Русе и „Д.Ш.“. Към онзи момент детето е смятало гр. Русе за свой
дом, имало е близки отношения с леля си. Счита, че бащата е отделил детето
от майката с цел тя да се върне да живее при него. Смята, че бащата е
говорил пред детето за майката като за „курва“, не ставала от чуждите легла,
взела им парите и имотите, ограбила ги. Казва, че С.И. е живяла 11 години
разведена с Г.И., въпреки че е била бита и малтретирана от него, за да бъде с
детето си. Разказва за скандали между бившите съпрузи във връзка с
имущество. Говори за свади след раздялата им пред нейното жилище, във
връзка с които С.И. е подала молба по ЗЗДН и е издадена Заповед за защита.
Казва, че детето е присъствало на тези караници. Твърди, че тя самата е била
блъскана от Г.И., както и че същият е счупил телефона на голямата дъщеря.
Казва, че на С. е бил отказан достъп до информация за детето от класния
ръководител в училището, където учи. Обяснява, как когато Н. я срещне по
улицата извръща глава на другата страна, не комуникира с нея, защото му е
забранено. След раздялата на С. и Г. научила, че С. била пребивана
многократно до степен да си глътне езика, била блъскана с кола. Допълва, че
Г.И., според нея, работи от 10-11ч. до 14 ч., а понеделник, сряда и петък ходи
на лов. Казва, че И. живее в гр. Русе, в бл. 33 при любовницата си, а детето е
оставено при баба му в с. Долно Абланово.
5
А.С.А., свидетелства, че при посещение в здравната служба в с.Ново
Село, където работи, Н.Т. му споделил, че майка му го напуснала, като се
просълзил. Смята, че бащата добре се грижи за детето, на него всичко му е
осигурено, нищо не му липсва. Говори, че Г.И. му е споделял как се опитва да
се събере със С.И. заради детето, но не се получавало. Казва, че детето живее
и при баба си и при баща си, и на двете места. Г.И. гледал детето докато то
било болно от шарка.
Д.И.Д., съсед на родителите, работещ с Г.И. в строителството,
свидетелства за срещи между С. и Г. след фактическата им раздяла, които
описва като нормални, с липса на агресия и от двете страни. Казва, че
материалните потребности на детето се задоволяват адекватно от бащата.
Разказва за случай, при който С. е отказала да се върне в семейното жилище
след раздялата ѝ с Г.И..
В заключението на вещото лице по изготвената Съдебно психологична
експертиза е посочено, че и двамата родители покриват в необходимата
степен първите четири пункта от скалата за измерване на родителски
капацитет и в известна степен петия и шестия. За бащата Г.И. по петия
критерий– „създаване на правила, напътствия и въвеждане на ограничения“
посочва, че детето е овластено да оспорва и не изпълнява родителския
авторитет на бащата, затруднява се въвеждането на изисквания, детето
системно да се ангажира в учебния процес, при въвеждане на ограничения за
времето на игра на компютър. За майката С. Стефанова по този критерий
смята, че се опитва да въвежда правила и граници, базирани на собствените
представи за семейство. Към настоящия момент в психичната реалност на
Н.Т. има изградена и съхранена позитивна представа и за двамата му
родители, въпреки че е включен в конфликта между тях и декларира
нежелание за срещи с майката. Не са налице в достатъчна степен проява на
симптоми на „Синдром на родителско отчуждение“, но се констатират
отделни преживявания, които са сходни с тези типични за синдрома. Смята,
че заявеното от детето предпочитание към бащата и неговото негативно
отношение към майката не са израз само и единствено на самостоятелно и
независимо желание, а са повлияни от нерешения конфликт между
възрастните. Това има като последствие отдалечаване на детето от майката и
съответно страх от нова загуба на близък за него възрастни – бащата и бабата,
както това се е случило с майката след раздялата на родителите. Произхода на
нежеланието на детето да се среща с майката се корени в нарушението на
баланса на емоционални процеси във важни за него отношения, а именно
между биологичните му родители. На практика детето е вписано в „омагьосан
кръг“, от който няма изход - майката свързва образа на бащата с
„преживяното от нея насилие“ по времето, в което са били заедно. Като
последващ момент е достигане на „емоционална слятост“ между баща и син,
даваща възможност притесненията/затрудненията на бащата и тревожността
му по отношение на детето да се валидизират, като така несъзнавано
проектира върху детето си собствените си преживявания/страхове. Детето
6
„попива“ силната чувствителност и нараненост на бащата и за да „оправдае“
очакванията, „сбъдва“ страховете му, като споделя ситуации, в които то се е
преживявало като наранено от срещи с майката. Като фамилен член детето е
свързано емоционално и психологически с всеки един от родителите си. От
друга страна виждаме, че родителите функционират в реалност, силно
повлияна и емоционално украсена от конфликтните отношения помежду им,
като те привнасят своята реалност в реалността на детето. Така на Н.Т. му се
налага да преживява „конфликт на лоялностите“ Тоест задейства се
подсъзнателната система за изключване от конфликта, като пред родителя, с
който живее в момента /бащата/, не си позволява да говори „добро“ за другия
/майката/, а потвърждава казаното от него. Така задоволява очакванията му и
избягва възможността да влезе в конфликт с него.
Служебно известно на съда е, че молбата за защита срещу С.И. по
ЗЗДН, посочена в жалбата, е отхвърлена с Решение № 1183/30.12.2021г. по
гр.д. № 1873/21 на РРС, потвърдено с Решение № 78/14.03.2022 г. по гр. д. №
64/2022г. по описа на РОС.
При така възприетата фактическа обстановка въззивният съд
намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
По оплакването, свързано с постановките на т. 5 от Постановление № 1
от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/74 г. на Пленума на ВС за определянето на
мерки относно упражняване на родителски права единствено при настъпили
промени във фактическата обстановка. Жалбоподателят не е изброил
изчерпателно обстоятелствата, посочени в постановлението, като например
релевантни за случая са: „отчуждаване на детето по вина на отглеждащия
родител спрямо другия родител и пречки на родителя, който отглежда детето,
за осъществяване на личните отношения с другия родител“. Съдът приема, че
в случая несъмнено са налице изменения във фактическата обстановка. Както
се установи до пролетта на 2020г., въпреки че са били разведени Г.И. и С.И.,
както и Н.Т., са продължавали да живеят в едно домакинство. След напускане
на общото жилище С.И. е правела опити да осъществява определения от съда
режим на лични отношения с помощта на съдебен изпълнител. Като е видно
от множеството приложени по делото протоколи детето Н.Т. не е пожелало да
осъществява контакти с майка си. Последният протокол за извършване на
изпълнителни действия е от 22.05.2021г., а исковата молба е подадена на
16.07.2021г., по-малко от два месеца след това. Тоест тук несъмнено имаме
промяна в обстоятелствата, дотолкова съществена, че да оправдава
отправяване на искане до съда за определяне мерките за упражняване на
родителски права. В случая сме и в хипотеза, описана в тълкувателното
постановление, тъй като с оглед горното са възникнали пречи за упражняване
режима на лични отношения на С.И..
Родителските права:
За да прецени, на кого да възложи упражняването на родителските
7
права, съдът взема предвид обстоятелствата по чл. 59, ал. 4 СК във връзка с
тълкуването, дадено в т. 2 на Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. №
3/74 г. на Пленума на ВС, както и най-добрият интерес на детето. Тези
обстоятелства са: Възпитателски качества на родителите; Морален лик на
родителите; Грижи и отношение на родителите към децата; Желанието на
родителите; Привързаност на децата към родителите; Полът на децата;
Възраст на децата; Помощта на трети лица; Социално обкръжение; Жилищно-
битови и други материални условия на живот.
По критерия жилищно-битови и други материални условия на живот
съдът дава преимущество на майката - С.И.. От социалния доклад,
свидетелските показания и изслушването на страните се установява, че
бащата Г.И. живее в къща в с. Долно Абланово, ул. „А.С.“ № 59, състояща се
от четири стаи, кухня, баня и тоалетна. Н. има самостоятелна стая, която е
обзаведена с легло, бюро, два компютъра и скрин. Въз основа на същите
доказателства се констатира, че С.И. живее в апартамент в гр. Русе, на ул.
„Ш.С.“ № 56, вх. 1, ет. 5, състоящо се от дневен тракт с кухня, спалня, баня и
тоалетна. За Н. е обособила детски кът с легло и бюро. Действително
жилището на бащата Г.И. е по-просторно и в него детето има собствена стая,
докато при майката е обособен само детски кът. Съдът, обаче, взема предвид
обстоятелството, че детето към момента учи в гр. Русе в ПГ по транспорт и
пътува всеки ден от с. Долно Абланово. Ако родителските права бъдат
предоставени на майката няма да се налага детето да пътува толкова
продължително до учебното си заведение или дори да използва транспорт.
Още повече, по данни от делото, детето е учило в град Русе от първи клас и
вероятно в града има социално обкръжение. Според св. С.А. Н. е смятал града
за мястото, където живее. Също така не може да не се спомене факта, че
детето пребивава за неопределени периоди от време в магазина на баба си,
където не са били изследвани условията на живот.
В искова молба за изменение на издръжка признава, а и от другите
доказателства по делото, се установява, че бащата Г.И. работи в
строителството, не е на постоянен трудов договор и получава доходи в размер
на минималната работна заплата. До последното съдебно заседание по делото
не представя доказателства да е започнал работа в фирма „Тоне“, на длъжност
снабдител, както е твърдял пред социалния работник и е записано в социален
доклад от 29.09.2021г. За С.И. се констатира, че работи на трудов договор във
фирма „Рубинекс“ ООД– Русе като технически сътрудник. И в това
отношение следва да се даде преимущество на майката, тъй като независимо,
че не са представени доказателства за доходите , е видно, че те са трайни и
със сигурност в размера на минималната работна заплата, тъй като същата
работи на трудов договор. Още повече по делото има данни за притежавано
от нея друго лично имущество, което също би могла да ползва за
задоволяване нуждите на детето.
Неправдоподобно е твърдението на Г.И., че има реално сключен
предварителен договор за закупуване на къща в гр. Русе, на ул. „Р.Д.“,
8
намираща се в идеалния център на града, за сумата от 50 000 евро, след като
сам признава, че няма високи и постоянни доходи.
По критерия социално обкръжение – Тъй като детето учи в гр. Русе, но
живее в с.Долно Абланово, като и на двете места има роднини, съдът не дава
преимущество на нито един от родителите.
По критерия помощ на трети лица – Бащата Г.И. получава помощ за
отглеждане на детето от майка си, бабата на Н. по бащина линия. Майката
С.И. също е доказала, че докато е живяла заедно с детето за отглеждането му
е била подпомагана от майка си св. С.А. и сестра си - лелята на детето. Тук,
обаче, съдът взема предвид, че помощта на трети лица не следва да
представлява заместване на отглеждащия родител от третото лице. В случая
от свидетелските показания, включително и на св. А.А., призован от
ответника, а и от обясненията на Н.Т., се установява, че детето живее при
баба си по бащина линия в магазина в с. Долно Абланово за продължителни
периоди от време. Тоест докато бащата работи извън селото, като не е
установено дали в гр. Русе или другаде по Черноморието, бабата изпълнява
функциите на родител на Н.. Така констатираната обстановка говори не за
помощ от трето лице, а за едно делегиране на родителска отговорност от
страна на бащата или поради незаинтересованост към детето, или поради
липса на необходимите качества.
По критериите възраст и пол на децата – Според тълкувателното
постановление децата във възраст към пълнолетието, особено момчетата,
могат да се нуждаят от непосредствен надзор от бащата. В случая детето от
мъжки пол Н.Т. е в пубертетна възраст на 15 години, поради което в по-
висока степен се нуждае от напътствията на бащата. С оглед горното по този
критерий Г.И. има известно преимущество.
По критерия желание на родителите да отглеждат и възпитават децата
си, следва да се посочи, че и двамата родители изявяват такова, поради което
са равни в това отношение.
По критерия грижи и отношение на родителите към децата – Съдът не
дава вяра на казаното от Г.И. при изслушването му относно изоставянето на
детето от страна на майката С.И., тъй като взема предвид изключителната му
заинтересованост от изхода на делото. Не кредитира и казаното от Н. И.,
относно майка му, тъй като съгласно Съдебно психологичната експертиза
това се дължи на така наречения „Конфликт на лоялности“. Според вещото
лице поведението му се обяснява с това, че детето не си позволява да говори
позитивно за родителя, при когото не живее /майката/, за да избегне конфликт
с другия родител и да оправдае очакванията му. Напускането на общото
жилище на родителите от страна на майката, след като двамата са били
разведени десет години по-рано, не представлява изоставяне на дето,
независимо как е било прието от него или от бащата. Напротив, факта, че
С.И. е останала в общото жилище за толкова продължителен период след
развода, говори за изключително висока степен на заинтересованост на
9
майката за благосъстоянието и развитието на детето. Също така прибягването
до съдия изпълнител за осъществяване режима на лични отношения е законен
способ за изпълнение и отново не би могъл да се характеризира като лошо
отношение към детето, както се твърди в жалбата. Още повече когато
режимът не може да се упражни доброволно, принудителното изпълнение
остава единствения възможен способ за майката С.И. да осъществява контакт
с детето си. Невярно е твърдението, че майката се е дезинтересирала от сина
си след напускане на къщата в с. Долно Абланово. Напротив, от
свидетелските показания и обясненията на майката, които съдът кредитира, е
видно, че тя е правила усилия да осъществи контакт със сина си, като е била
възпрепятствана от самия него чрез блокиране на телефонния номер, от
бащата или бабата чрез забрана да бъде предоставяна информация от
училището му и от бабата чрез присъствието на срещите на С. с детето. От
данните по делото е явно, че отношението и грижите, които е полагала
майката за детето преди фактическата раздяла с бащата, са били адекватни.
От друга страна тук отново следва да се посочи, че бащата след фактическата
раздяла е делегирал до известна степен на майка си отглеждането на детето,
което следва да се отчете в негов ущърб. Както и трябва да се спомене, че
съгласно свидетелските показания, които съдът кредитира, бащата е говорил
пред детето за проблемите си в отношенията с майка му и дори на
несвойствени теми относно изневерите , които остават дефинитивно
недоказана по делото. Следователно по този критерий съдът дава известно
преимущество на майката С.И..
По критерия морален лик на родителя – Според тълкувателното
постановление моралните качества на родителите са важна предпоставка за
създаване у децата на нравствени добродетели и за възпитанието им.
Моралното падение, алкохолизмът, престъпните антиобществени прояви,
развратът и други такива прояви създават отрицателен нравствен облик на
родителя и лош пример за децата. Както се посочи по-горе съдът не дава вяра
на твърденията на съпруга Г.И. за наличието на извънбрачни партньори на
бившата му съпруга, тъй като остават недоказани. Намира за неморално,
обаче, поведението на Г.И., което се установява от св. С.Ч., С.А., а и от
обясненията на С.И., що се отнася до споделеното със сина му за причината
за раздялата между него и ищцата. Съдът, обаче, не кредитира показанията на
св. С.А. за това, че Г.И. е нанасял побой над С.И. до степен да си глътне езика
и я е блъскал с кола. Въпреки че не са опровергани от други данни по делото,
тези твърдения за извършване на престъпления срещу С.И. остават
неподкрепени от другите доказателства по делото, включително и издадената
в нейна полза Заповед за защита. Съдът ги намира за силно пресилени, като
ги оценява с оглед източника на информация - майката на С.И., която също
несъмнено е заинтересована от изхода на делото. По този критерий съдът
приема, че има преимущество майката С.И..
Критериите възпитателски качества и привързаност на децата към
родителите са от особено голямо значение и са най-комплицирани, поради
10
което ще бъдат разгледани заедно и ще им бъде отделено специално
внимание. Родителските качества имат най-голямо значение за правилното
отглеждане и възпитание на децата, за обезпечаване на грижите, необходими
за изграждане навиците на децата. Правилното възпитание на децата зависи
преди всичко от личността и възпитателските качества на родителите. При
анализа на обстоятелствената част на психологичната експертиза съдът
намира, че бащата Г.И. по петия критерий „създаване на правила, напътствия
и въвеждане на ограничения“ изостава от майката. При упражняването от
него на родителските права детето е овластено да оспорва и не изпълнява
родителския авторитет на бащата. Той е затруднен да въвежда изисквания на
детето и да го накара системно да се ангажира в учебния процес, както и да
въведе ограничения за времето на игра на компютър. Това е видно и от
доказателствата по делото, които сочат, че Н. не е успял да влезе след седми
клас в предпочитаното от него учебно заведение ПГИУ
„Е.К.“/Икономическата гимназия/, вероятно заради ниския си успех след
седми клас от 4,14. Докато за майката в експертизата се сочи, че се опитва да
въвежда правила и граници, базирани на собствените представи за
семейство. За това съдът прави извод и от свидетелските показания и
обясненията на С.И., от които се установява, че тя живо се интересува от
образованието на Н. и е правила опити да получи информация от учебното
заведение, в което учи, за успеха му. Действително според вещото лице не са
налице в достатъчна степен проява на симптоми на „Синдром на родителско
отчуждение“. Въпреки това не може да не се отчете във връзка с родителския
капацитет на Г.И., че са констатирани отделни преживявания, които са
сходни с тези, типични за синдрома. Вещото лице намира, че произхода на
нежеланието на детето да се среща с майката се корени в емоционалната
слятост между баща и син. Въпреки това смята, че детето като член на
семейството е свързано емоционално и психологически както с бащата, така и
с майката. Това състояние на детето, въпреки че до известна степен се дължи
на обективни причини, говори за понижени възпитателски качества на
родителя, който дори и отчасти с поведението си предизвиква емоционална
слятост с детето и конфликт на лоялностите му. Тук отново следва да се
спомене, че бащата е делегирал на майка си, бабата на детето, функцията да е
основния обгрижващ възрастен, предвид факта, че в една част от времето
отсъства от с. Долно Абланово, поради местоработата си другаде. Също така
във връзка с капацитета му пак трябва да се наблегне на факта, че е
разговарял със сина си за отношенията, които е имал с майка му и открито е
изложил причината, поради която той самият смята, че връзката им е била
прекъсната. Като взе предвид горното, по критерия възпитателски качества,
съдът дава преимущество на майката – С.И., като по-пригоден да отглежда
децата родител.
Относно привързаността на децата към родителите. Действително между
бащата и детето е установена връзка на доверие и привързаност, която се
изразява в желание да живее с него и разширеното му семейство. Детето Н.Т.
11
казва, че обича да гледа филми заедно с баща си, че баба му помага на баща
му при отглеждането му. Към майката детето демонстрира отхвърляне,
ползвайки фрази, звучащи като заучени, еднотипни и поддържащи лоялността
към баща си. Както се посочи по-горе експерта намира това поведение на
Н.Т. за израз на така наречения „Конфликт на лоялностите“, поради което
съдът не взема обясненията му предвид.
С оглед общата преценка на горепосочените критерии съдът намира, че
по-пригодният да отглежда детето родител е майка му – С.И., на която следва
да бъдат предоставени родителките права. Това би било и в най-добър
интерес на детето - Н.Т..
Съдът указва на майката С.И., че е задължена да осъществява
необходимото възпитателско въздействие спрямо детето и да дава
необходимото съдействие на бащата Г.И. за осъществяване на личните
контакти на децата с него.
Издръжка:
На основание чл. 143, ал. 1 СК всеки родител е длъжен съобразно своите
възможности и материално състояние да осигурява условия на живот,
необходими за развитието на детето. Съгласно, чл. 143, ал. 2 СК родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали
са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно
Постановление на МС № 37/24.03.2022 г. минималната работна заплата от
01.04.2022г. е в размер на 710 лв. Съгласно чл. 142, ал. 2 СК минималната
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата или към момента на 177,50 лв. Първоинстанционният съд е
определил издръжка в размер на 165 лв. Като съобрази, че не е подадена
жалба от С.И. относно размера на издръжката и че Г.И. получава, по негови
данни, минимална работна заплата, съдът намира, че така определената
издръжка в размер от 165 лв. е съобразен с възможностите на издържащия и
необходимостта на детето.
По разноските: С оглед изхода на делото разноски се дължат на С.И. в
размер от 400 лв. за адвокатско възнаграждение, уговорено в дог. на л. 36 от
делото.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 157 от 11.02.2022г., постановено по гр.д.
№ 3996/21г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Г.Т.И.., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на С. К. И., ЕГН:
**********, сумата от 400 лв., разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок пред ВКС.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13