Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 238…………13.07.2018
година………………..Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………втори граждански
състав
На десети юли…………………………………………………..……2018….година,
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
НИКОЛА КЪНЧЕВ
Секретар
…..СТОЙКА СТОИЛОВА……………...……………………………
Прокурор……………………………………………………………………………..
като
разгледа докладваното от……………………………съдията МИШОВА
въззивно
гражданско дело номер 1220……по описа за 2018……..……...година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
въззивна жалба, подадена от Рудник “Т.“,
с. М., против решение № 31/13.04.2018 г., постановено по гр.д. № 736/2017 г. на
Г. районен съд, с което предявеният иск
по чл.200 КТ е уважен за сумата от 576,78 лв. за имуществени вреди и 25 000 лв. за неимуществени
вреди.
Във въззивната жалба са
наведени оплаквания, че решението е неправилно и необосновано, поради нарушения
на материалния закон. Въззивникът счита, че сумата за имуществени вреди е
недължима и излага подробни съображения в подкрепа на тезата си. Оспорва се и
присъдената сума за неимуществени вреди, тъй като тя била прекомерна и
некореспондираща с характера и естеството на нанесените увреждания на ищеца.
Твърди се, че РС не е отчел обстоятелството, че се възстановяват всички разходи
по лечението му, за които има представени счетоводни документи.
Възстановителният период не бил приключил, но данните на експертизата били
оптимистични за пълното му възстановяване. Към настоящият момент той бил
трудоспособен и не е предявявал претенции да бъде преместен на друга работа.
Моли, съдът да отмени първоинстанционното съдебно решение и да отхвърли изцяло
предявените искове.
Въззиваемият
Н.И.Н. оспорва въззивната жалба. Твърди се, че работодателят неправилно
е начислил върху сумите, които са му преведени като разход за лечението, данък
в размер на 494,87 лв. за м. май и 21,35 лв. за м. ноември, тъй като тези суми
не са доход. Направените от него разходи за медикаменти и за закупуване на
патерици били доказани. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди било определено в съответствие с правилата на
чл.52 ЗЗД. Излага съображения в подкрепа на становището си и моли съдът да
потвърди обжалваното решение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с
наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт:
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Предявен е от Н.И.Н.
срещу Рудник „Т.“ с. М.иск с правно
основание чл. 200, ал.1 КТ. Пред първоинстанционният съд въззиваемият, тогава
ищец, е твърдял, че е работил при ответника по трудов договор и на 04.05.2017
г. е претърпял трудова злополука – при падане на желязна рамка върху крака му
получил множество счупвания на
подбедрицата на левия крак. На 06.05.2017 г. му била извършена операция с голям
обем и сложност. В болницата престоял до 11.05.2017 г. И провел два курса на
възстановяване в отделението по физикална и рехабилитационна медицина за периодите
от 12.08.2017 г. до 18.08.2017 г. и от 05.10.2017 г. до 12.10.2017 г. В
отпуск поради временна нетрудоспособност бил до 30.10.2017 г., като на
28.11.2017 г. се явил пред ТЕЛК за продължаване на отпуска, тъй като
работоспособността му не била възстановена. Претендирал е присъждане на
обезщетение в размер на 576,78 лв. за имуществените вреди, която сума включва
удръжките по фишовете за работна заплата за м. май и ноември 2017 г., по които
са изплатени доброволно от работодателя направените от него разходи за лечение
и консумативи за извършената операция, сума за закупуване на патерици и за
закупуване на 04.05.2017 г. медикамент. Претендирал е и изплащане на сумата от
30 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивникът, ответник в първоинстанционното
производство, не е оспорил изложените в исковата молба обстоятелства. Твърди,
че е отказал да плати стойността на фискален бон без представена фактура. По
отношение на стойността на помощните средства – патерици, не оспорва
използването им, но счита този разход за недоказан с оглед липсата на фактура и
касов бон за закупуването им. Счита, че
е обезщетил ищеца за претърпените от него имуществени вреди. По отношение на
иска за обезщетение за неимуществени вреди, счита същия за завишен по размер и
некореспондиращ с характера и естеството на нанесените вреди.
Първоинстанционният съд е приел за безспорни
фактите, че ищецът Н.И.Н. е работил при ответника по валидно трудово
правоотношение, и че претърпяната от него злополука представлява трудова
злополука по смисъла на чл.55, ал.1 КСО. При
падането на металната рамка ищецът е получил фрактура на левия крак в областта
на подбедрицата, което му е причинило временна неработоспособност. Проведено е оперативно лечение и
рехабилитационни процедури. Ищецът е ползвал отпуск поради временна
неработоспособност от деня на злополуката – 04.05.2017 г., до 29.12.2017 г.
Първоинстанционният
съд е приел, че съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза и
допълнителните пояснения, дадени от вещото лице д-р М. С. в съдебно заседание,
при трудова злополука ищецът е получил тежко счупване на лява подколенница с
деформирана с патологична подвижност и кости крепитации; липсвал
съдово-неврологичен дефицит; травмата не била животозастрашаваща и нямало
опасност от ампутация на крайника. Със спинална анестезия и чрез мини инвазивна
оперативна техника била направена репозиция и остеосинтеза с медиална плака и
винтове на крайника на ищеца. С втори оперативен разрез е била направена
репозиция на фрагментите на фибулата с остеосинтеза с плака и винтове. Ищецът е
бил изписан от болницата в задоволително състояние, като след това е постъпвал
още два пъти в болница за рехабилитация за периодите 12.08.2017г. –
19.08.2017г. и 05.10.2017г. – 12.10.2017г. Получената травма от ищеца е била
съпроводена с много силна болка за периода до постъпването му в болница. След
хоспитализацията болките са намалели за следващите два дни, като след
извършване на операцията на 06.05.2017г. и излизане от упойка, болката отново е
била много силна за около 2-3 дни. След това всички рехабилитационни
мероприятия са съпроводени с тъпа болка, която налага прием на аналгетици.
Периодът на възстановяване е 12-18 месеца, като в случая на ищеца може да се
очаква пълно възстановяване след около 18 месеца след травмата, като под
възстановяване трябва да се има предвид
възстановяване на костта в пълен обем и достигане максималния обем
движения в глезенната става и в горната колянна става. Въпреки това ищецът ще
продължи да има оплаквания за години напред свързани с метеорологични промени,
при които ще изпитва болки в двете стави. За около 5 до 7 години се очаква
ищецът да получава оток в глезенната област при по-голямо физическо
натоварване, при продължително стоене прав или при клякане. В близките години
ще започнат артрозни промени на глезенната става. След окончателното
възстановяване на костта следва да се извърши нова операция за изваждане на
остеосинтезните средства. Към настоящия момент ищецът не бил напълно
възстановен като няма външна деформация на костния скелет и подколенницата.
Налице била хипотрофия на мускулатурата на лявата подколенница, която следва да
се възстанови напълно. Дисталната четвърт на лявата подколенница е леко оточна
и с по-голям диаметър спрямо дясната, което е резултат от съдовия оток.
Движенията в глезенната става са чувствително по-ограничени в сравнение с тези
на десния крак. Походката на ищеца е куцаща с провлачване на левия крак. За
пълното възстановяване на ищеца са необходими рехабилитационни процедури в
специализирани заведения и балнеолечение.
От показанията на
разпитаните свидетели първоинстанционният съд е приел, че ищецът е изпитвал
силни болки. Кракът му е бил много подут и син; не е можел да се обслужва сам,
бил е на легло около 3-4 месеца. През цялото време е имал нужда от помощ за
обличане и събличане, за тоалетна ползвал санитарен стол. Ищецът бил много
отчаян и много уплашен да не му отрежат крака. По принцип бил жизнерадостен
човек, но след травмата много се депресирал. Към настоящия момент ищецът се
върнал на работа, но все още чувствал туптене, парене и подуване на крака.
Винаги гледал да седне, защото като стоял прав получавал отоци. Куцал и все още
изпитвал болки.
Настоящата съдебна
инстанция напълно споделя фактическите изводи на първоинстанционния съд, поради
което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Г. районен съд, като по
този начин те стават част от мотивите на настоящия съдебен акт. Всички
доказателства по делото са подробно и обосновано обсъдени от първата инстанция,
страните не спорят за фактите по делото и във въззивната жалба не са релевирани
оплаквания по отношение на установената от районния съд фактическа обстановка.
Предмет на настоящото
въззивно производство са правните изводи на първата инстанция относно размера
на претърпените имуществени вреди, за който искът е уважен, както и относно
размера на обезщетението за неимуществени вреди.
По въпроса на имуществените
вреди: Присъдена е сумата от 576,78 лв., съставляваща сбор от 494,87 лв. общо
удръжки по фиша за трудово възнаграждение на въззиваемия за м. май 2017 г., и
21,35 лв. – удръжки по фиша за трудово възнаграждение за м. ноември 2017 г.;
19,56 лв. – сума за закупен медикамент и 40 лв. – за закупени патерици.
Въззивникът признава, че сумата от 494,87 лв. представлява удържани лични
осигурителни вноски върху социални разходи и данък върху доходите на физически
лица, а сумата от 21,35 лв. – само данък върху доходите на физически лица.
Признава за вярно и приетото от първоинстанционният съд, че плащането на суми
на ищеца за лечението му не е доход. Неоснователно обаче възразява, че в
решението на районния съд не е посочен правилния начин за начисление и че
ищецът не е ощетен по никакъв начин, тъй като сумата от 244,98 лв., която му се
губела сега, щяла да излезе по индивидуалната му партида в НОИ, когато се
пенсионира, тъй като осигурителните вноски формират и влизат в личния му
осигурителен стаж. Съгласно чл.6, ал.2 КСО доходът, върху който се дължат
осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и
неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност. След като
изплатената сума от 2792,29 лв. не е съставлява доход от трудова дейност, а
обезщетение за имуществени вреди, изплатени доброволно от работодателя, но
върху тази сума не се дължат осигурителни вноски. Затова няма как да „излезе“
като липсваща по индивидуалната партида на ищеца. Съгласно чл.24, ал.1 от ЗДДФЛ
облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички
други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на
работодателя. В облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват
обезщетенията по чл.200 КТ – чл.24, ал.2, т.8 ЗДДФЛ. Твърдението на въззивника,
че програмният продукт, с който счетоводството му работи, е структуриран по
начин да се облага всеки един получен доход на физическото лице, е
несъстоятелно. След като по закон данък върху плащания, които представляват
обезщетение по КТ, не се дължи, то напълно незаконосъобразно такъв е бил
начислен. А как е структуриран програмният продукт, с който въззивникът работи,
е без значение за разрешаването на спора.
Неоснователно е
възражението на въззивника, че сумата от 19,56 лв. не се дължи, тъй като не е
представена фактура за направения разход. Действително, по делото не е спорно,
че за 2016 г. между Мини „М.“ ЕАД гр. Р.като работодател и синдикалните
организации на ФСО „Подкрепа“ и ДСО на КНСБ при “Мини М.“ ЕАД е сключен
колективен трудов договор, по силата на който (чл.40) работодателят поема
разходите за прегледи и лечение на работници и служители след трудова злополука
при представяне на оригинални разходооправдателни документи, освен в случаите, в
които са поети от работодателя по друг начин. В случая такъв документ е представен от ищеца. Това е
фискален бон от 04.06.2017 г. за закупен от “У.“ ООД „Перскиндол актив гел“.
Видно от представената по делото рецептурна бланка, такъв медикамент е бил
изписан на ищеца. При положение, че в колективния трудов договор липсва
определение за това какво страните влагат в понятието „разходнооправдателен
документ“, следва да се приеме, че разходнооправдателен документ е всеки
документ, с който се удостоверява извършено плащане, направено във връзка с
лечението на травмата, получена при трудовата злополука. Фискалният бон по
правната си същност и частен свидетелстващ документ, който освен регистрационно
има и отчетно значение. Неговото предназначение е да създаде информация за
стойността на реализираната покупка, както и е доказателство за извършено
плащане. Затова напълно неоснователно въззивникът счита, че единственият
разходнооправдателен документ може да бъде само и единствено фактурата.
От друга страна въззивният съд
счита, че чл.40 КТД е по-неблагоприятна клауза за работниците и служителите от
установените в закона текстове, предвиждащи различни обезщетения по смисъла на
чл.50, ал.2 КТ. Съгласно чл.200 КТ работодателят отговаря имуществени за всички
вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили
временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 или над 50 на
сто или смърт на работника или служителя. Ограничения законът не е поставял.
Затова доказването на тези вреди и размера им се извършва с всички допустими
доказателствени средства, като ограничението в КТД като по-неблагоприятно, е
неприложимо в случая. Тези съображения се отнасят и до претенцията относно
закупените патерици, който факт се установява от показанията на свидетелите
Иван Дианов Н. и Ненко И. Ненков, за което, както бе посочено по-горе, няма
пречка. В тази връзка следва да се има предвид, че въззивникът признава факта,
че въззиваемият е използвал такива помощни средства.
По въпроса за
неимуществените вреди: Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост въз основа на
конкретните факти за случая, съобразно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въззивникът признава във въззивната си
жалба, че въззиваемият е претърпял и продължава да търпи болки и страдания
вследствие на травматичните увреждания на левия крак. Признава и това, че след
злополуката той е бил продължителен период в отпуск по болест, като твърди, че
от 26.01.2018 г. отново е започнал работа на същата длъжност. Позовава се на
заключението на съдебномедицинската експертиза, според която травмата не е била
животозастрашаваща, следоперативният период е протекъл без усложнения, че
възстановителният период 12-18 месеца не е изтекъл, въпреки това ищецът се е
върнал на работа и не е поискал трудоустрояване. Възраженията му са
неоснователни. Не е спорно, че ищецът е претърпял негативни преживявания, силни
болки и страдания от увреждането, както и при последващата рехабилитация, и
физически неудобства от временното обездвижване в продължение на 3-4 месеца.
През това време ищецът се е нуждаел от чужда помощ за елементарни битови
дейности. Това го е поставило и в положение да бъде зависим за дълъг период от
време от други лица. Към настоящия момент той все още не е напълно възстановен
от травмата, видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза, въпреки
че се е върнал на работа. Предстоят му още процедури за рехабилитация, както и
още една операция. Въпреки изгледите ищецът да се възстанови напълно, то той за
продължително време – 5-7 години ще получава отоци в травмирания крак при
стоене прав, натоварване и клякане. Освен това в близките години се очаква да
получи и артрозни проблеми в глезенната става, както и да има болки при промяна
на метеорологичните условия. Тези последици от злополуката са много
продължителни след датата на злополуката и ще влияят на живота на ищеца със
значителен интензитет, като сериозно влошават качеството му на живот. Вярно е, че ищецът се е
върнал на работа, но му предстои явяване пред ТЕЛК за трудоустрояване, след
което работодателят ще бъде задължен да го премести на друга работа. Затова,
като има предвид степента на увреждането и претърпените от ищеца болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания, ноторно
намиращи отражение не само върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт,
съдът приема, че определената от
първоинстанционния съд сума за обезщетение за неимуществени вреди от
25 000 лв. съставлява точния паричен
еквивалент на претърпените от ищеца непосредствени болки и страдания, на техния
характер и тяхното реално проявление във времето.
Пред вид гореизложените съображения въззивният съд
намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. При този
изход на делото на въззиваемия следва да се присъдят разноски за възнаграждение
за един адвокат в размер на 1 300 лв.
Неоснователно е възражението на въззивника по чл.78, ал.5 ГПК. Съгласно чл. 7, ал.2 от Наредбата
за минималните адвокатски възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес от 10 000 лв. до 100 000
лв. възнаграждението е 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. Това
възнаграждение е за една инстанция. Изчислено по този начин, минималното
адвокатско възнаграждение възлиза на 1 280 лв. Видно е, че платенитите от
въззиваемия 1 300 лв. не съставляват прекомерно възнаграждение.
Водим от
горните мотиви, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 31 от 13.04.2018 г., постановено по гр.дело
№ 736/2017 г. по описа на Г. районен съд.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.3 ГПК “МИНИ М.”
ЕАД, клон “РУДНИК Т.”, ЕИК…, със седалище и адрес на управление с.М.., общ.Г.,
представлявано от управителя Т. Ж. К., ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.Н. с ЕГН **********,***,
1, сумата от 1 300 лв., представляваща направените по делото разноски за
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС
на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: