Решение по дело №3418/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260077                                             11.03.2021 г.                              гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,             ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На шестнадесет февруари                                две хиляди, двадесет и първа година  

В публичното заседание в следния състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                      

МАРИАНА МАВРОДИЕВА 

ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                   ВЕСЕЛИНА МИШОВА

 

Секретар Катерина Маджова

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело  №  3418 по описа за 2020 година.

 

Производството е образувано по въззивна жалба от В.Д.В. и М.Д.С., чрез адв.Р.М., против Решение № 260019/ 20.10.2020г., постановено по гр.д. № 13/2020г. по описа на Районен съд – Раднево, с което се признава за установено по отношение на Б.В.Д. и С.В.А., че В.Д.В. и М.Д.С. не са собственици на 2/3 идеални части от следните недвижими имоти: 1. Дворно място с площ от 1729 кв.м., находящо се в ***, съставляващо УПИ III-300 в кв. 34 по плана на селото, ведно с жилищната и стопански сгради в имота; 2. Дворно място с площ от 1059 кв.м., находящо се в ***, съставляващо УПИ II-300 в кв. 34 по плана на селото, ведно със стопанските сгради в имота; 3. Празно дворно място с площ от 1908 кв.м., находящо се в ***, съставляващо УПИ ХIII-300 в кв. 34 по плана на селото; признава се за установено по отношение на В.Д.В. и М.Д.С., че Б.В.Д. е собственик, въз основа на наследствено правоприемство от М.Б.С., на 1/3 идеални части от процесните недвижими имоти; признава се за установено по отношение на В.Д.В. и М.Д.С., че С.В.А. е собственик, въз основа на наследствено правоприемство от М.Б.С., на 1/3 идеални части от процесните посочени по – горе следните недвижими имоти; отменя се на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 143 от 12.10.2000 г., том I, рег. № 4786, нот.дело № 506/2000 г. на нотариус Г.Д., в частта му, с която Д. В.Д., ЕГН **********, е признат за собственик по давностно владение на 2/3 идеални части от процесните недвижими имоти; присъдени са разноски.

 

Въззивниците обжалват постановеното решение на първоинстанционния съд в срока. Считат същото за незаконосъобразно и неправилно. Твърдят, че за да постанови обжалваното решение Радневския районен съд неправилно приел, че процесните имоти били собственост на общия наследодател на страните М.Б.С. и след нейната смърт собствеността преминала върху наследниците й. Съдът достигнал до този извод вследствие на неправилна преценка на събраните по делото доказателства и на неправилно приложение на закона. Молят съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендират разноски за двете инстанции.

 

Въззиваемата С.В.А., чрез адв.С.И., оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита обстоятелството, че бащата на въззивниците Д. Д. построил къща и живял в дворното място, със съгласието на собственика (първоначално тяхната баба, а след това тяхната майка) не го превръщали във владелец на имота. Нямало данни за прехвърляне на собствеността чрез правна сделка, т.е. към датата на смъртта на общия наследодател М.Б.С. – 28.10.1993г., собствеността върху дворното място преминала към нейните трима низходящи наследници по закон. Счита, че съставеният констативен нотариален акт към 12.10.2000г. се явявал незаконосъобразно съставен, тъй като не се установило към тази дата да бил изтекъл 10-годишен давностен срок за придобиване на собствеността върху дворно място от страна на Д. В.Д.. Излага подробни съображения по оплакванията в жалбата.  Моли съдът да остави въззивната жалба без уважение като потвърди изцяло първоинстанционното решение. Претендира разноски за въззивната инстанция.

 

Въззиваемият  Б.В.Д. не е подал отговор на въззивната жалба. Редовно призован в съдебно заседание не се явява, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становището на  другата страна, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Предявени са активно и пасивно субективно съединени отрицателни и положителни установителни искове за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

 

Ищците Б.В.Д. и С.В.А. твърдят, че ответниците В.Д.В. и М.Д.С. били наследници на брата на ищците Д. В.Д., починал на 19.06.2005г. Всички били съсобственици по силата на наследствено правоприемство на следните недвижими имоти: 1. Дворно място с площ от 1700 кв.м., находящо се в ***, съставляващо парцел III-300 в кв. 34 по плана на селото, ведно с жилищната и стопански сгради в имота; 2. Дворно място с площ от 1045 кв.м., находящо се в ***, съставляващо парцел II-300 в кв. 34 по плана на селото, ведно със стопанските сгради в имота; 3. Празно дворно място с площ от 1880 кв.м., находящо се в ***, парцел ХIII-300 в кв. 34 по плана на селото. Имотите наследили от техните общи наследодатели баща им В.Д.С., починал на 01.07.1986 г. и майка им М.Б.С., починала на 28.10.1993 г. Твърдят, че преди смъртта си техният покоен брат Д. В.Д., без тяхно знание, по скрит начин, се снабдил с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение върху имотите от 12.10.2000г. Твърдят, че след смъртта на родителите им ищецът Б.Д. се грижил за стопанисването и управлението на имотите, включително и към момента, като двамата ищци заплащали данъците за имота, споделяли намеренията си за делба на имотите. Твърдят, че никога не се дезинтересирали от собствеността върху имотите. Брат им не бил демонстрирал намерение за промЯ. на държане във владение спрямо тях, не бил владял имотите и поради това не можел да ги придобие по давност. Молят съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо тях, че двамата ответници не са собственици на 2/3 ид.части от имотите, както и че ищците са собственици всеки от тях на по 1/3 ид.части от имотите, а на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да се отмени констативният нотариален акт в частта му за 2/3 идеални части от имотите.

 

Ответниците В.Д.В. и М.Д.С., чрез адв. М., оспорват исковете като неоснователни. Твърдят, че през 1971 г. М.С.а и В.С. се развели. Майката М.останала да живее при големия си син Д. Д. в ***, а бащата В.С. напуснал селото и отишъл да живее в друго населено място. През 1978 г. изгоряла старата къща на вече бившите съпрузи, а през същата година М.С.а дала на сина си Д. - баща на ответниците, свой наследствен имот, който имала от родителите си и който представлявал процесните три дворни места, за да си построи къща, в която да живее заедно със семейството си. По-късно техният баща Д. Д. си построил къща със стопански постройки там и заживял там със семейството си и своята майка. От 1978 г. до смъртта му през 2005 г. техният баща Д. Д. ползвал имотите необезпокоявано от никого, като никой не бил предявявал претенции към тези имоти, в това число и ищците. Твърдят, че баща им посадил овощна градина, грижел се за имотите, а ищците живели в други населени места и само идвали на гости. Тъй като техния баща не притежавал акт за собственост, през 2000 г. се снабдил с констативен нотариален акт, декларирал имотите като свои и заплащал данъците им. Твърдят, че след 2005 г. и смъртта на баща им, имотите се владели и ползвали от ответниците и това състояние продължавало до момента. Молят съдът да отхвърли исковете като неоснователни.

 

За да постанови съдебния си акт, съдът е приел за безспорно, че ищците Б.В.Д. и С.В.А. са брат и сестра на Д. В.Д., починал на 19.06.2005 г., чиито деца са ответниците В.Д.В. и М.Д.С.. От събраните гласни доказателства първоинстанционният съд е установил, че общите наследодатели М.Б.С. и В.Д. С. са притежавали приживе отделни дворни места в село ***. Процесните имоти са били на общия наследодател М.Б.С.. Там тя е живяла до смъртта си. Общият наследодател на страните В.Д. С. е притежавал друго дворно място, на около 250-300 метра от това дворно място, в което е имало къща, която е изгоряла преди много години от пожар, и което дворно място не е предмет на делото. Процесните недвижими имоти: бивш имот № 300, кад.район 501, с площ от 4862 кв.м. в ***, ведно с постройките в него, който имот понастоящем съобразно приетата скица от 11.02.2020 г. и на основание заповед № 733 от 11.10.1989 г., е разделен на три УПИ: 1. Дворно място с площ от 1729 кв.м., находящо се в ***, съставляващо парцел III-300 в кв. 34 по плана на селото, ведно с жилищната и стопански сгради в имота; 2. Дворно място с площ от 1059 кв.м., находящо се в ***, съставляващо парцел II-300 в кв. 34 по плана на селото, ведно със стопанските сгради в имота; 3. Празно дворно място с площ от 1908 кв.м., находящо се в ***, парцел ХIII-300 в кв. 34 по плана на селото са собственост на общия наследодател на страните М.Б.С.. Между трите УПИ няма построена ограда и представляват един общ двор. От събраните гласни доказателства /св. Ж.П., св. В.А., св. Б. К., св. Б.Д./ съдът е установил, че бащата на ответниците – Д. В.Д. със семейството си е живял в дворното място на баща си В.Д. С. до пожара на къщата. След това е отишъл да живее в ***, по-късно се е върнал на квартира и в впоследствие се е преместил да живее в процесното дворно място, в което са живеели неговата майка М.Б.С. и неговата баба по майчина линия Я.. Съдът е направил извод, че имотът е бил собствен на майката на общия наследодател М.Б.С., чиято собственост е преминала по наследствено правоприемство у общия наследодател М.Б.С. до смъртта ѝ /28.10.1993 г./, тъй като не се установи по делото тя приживе да се е разпореждала с процесния имот. Според районният съд до смъртта си М.Б.С. е живяла в процесното дворно място, като още приживе на нейната майка – баба Я., е било позволено на наследодателя и баща на ответниците Д. В.Д. да построи къща в дворното място, в която къща са живели всички. Няма доказателства да са предприети действия по прехвърляне на дворното място, поради което имотът е преминал в собственост чрез наследствено правоприемство към законните наследници на наследодателя М.Б.С. към смъртта ѝ /28.10.1993 г./. Няма доказателства, сочещи наследодателят на ответниците Д. В.Д. да се е обявил като единствен собственик на дворното място и постройките пред своята майка, баба и ищците – негови брат и сестра. Съдът е установил от гласните доказателства, че ищците са живели в други населени места /***, ***/, а не в процесното дворно място, но са ходили при събирания, през лятото, когато са се събирали всички роднини по различни поводи. За недоказано е приел съдът обстоятелството, ищците да са приемали брат си Д. В.Д. като единствен собственик на дворното място и постройките, нито той да им е заявявал такива претенции. Обстоятелството, че е живял в дворното място и е построил къща със съгласието на собственика /първо неговата баба, след това неговата майка/ не го е превърнал във владелец на имота. Пак от гласните доказателства съдът е приел за установено, че на различни събирания около 1997-1999 е бил повдиган въпроса за подялба на дворното място. От показанията на св. В.А., съдът е приел, че съпругата на Д. В.Д. - П.Д.Д. е показала на ищците, че не са искани повече в дворното място след смъртта на Д. В.Д. през 2005 г., поради която причина ищците са спрели да ходят там.  От приета по делото декларация по чл. 26 ЗМДТ, съдът е установил, че Д. В.Д. е декларирал имота като собственик на 1/3 идеални части, а ищците са посочени като съсобственици. При анализа на доказателствата съдът е приел, че непосредствено след изявените претенции на ищците за подялба на дворното место през годините 1997-1999 наследодателят на ответниците Д. В.Д. се е снабдил с процесния констативен нотариален акт за собственост по давностно владение. Тъй като няма данни за прехвърляне на собствеността чрез правна сделка, е налице наследствено правоприемство, от наследодателя М.Б.С. към низходящите наследници по закон Б.В.Д., С.В.А. и Д. В.Д. и съгласно ТР № 1/2012 г., т.1, към датата на смъртта на общия наследодател М.Б.С. - 28.10.1993 г., собствеността върху дворното място е преминала към нейните трима низходящи наследници по закон, като съсобственикът Д. В.Д. е започнал да владее своята идеална част, но да държи недвижимите имоти като общи и е  станал държател на идеалните части на ответниците Б.В.Д. и С.В.А., а презумпцията по чл. 69 ЗС е счел за оборена. Съдът е приел, че към 2000 г. не е имало основания за снабдяване с  констативен нотариален акт, тъй като общия наследодател М.Б.С. е починал на 28.10.1993 г., тоест 7 години преди съставяне на констативния нотариален акт, а за придобиване по давностно владение в хипотезата на недобросъвестно владение са нужни поне 10 години упражнена фактическа власт.  

От проведеното доказване според районния съд, не се е установило  Д. В.Д. да е извършил действия пред ищците, с които да  обективира спрямо тях намерение да владее техните идеални части за себе си. Напротив, ищците са посещавали дворното място, като са повдигали въпроса за делбата, но не са срещали отговор от страна на брат си Д. В.Д., а с оглед на физическото му състояние са изпитвали неудобство да превърнат претенциите си в спор между роднините. Без знанието на ищците, през 2000 г. наследодателят на ответниците Д. В.Д. се е снабдил с процесния КНА за дворното място и постройките, който не го е направил собственик на имота. Съдът е намерил, че не се установява от доказателствата по делото наследодателите на ответниците Д. В.Д. и П.Д.Д. да са демонстрирали спрямо ищците явно и недвусмислено завладяване на техните идеални части, възражението на ответниците за придобиване по давност на имота не се установява в нито един момент от миналото, няма доказателства за упражнявана фактическа власт върху идеалните части на ищците от наследодателите на ответниците и самите ответници.

Поради това съдът е счел, че процесния имот е преминал в собственост от общия наследодател М.Б.С. по наследствено правоприемство при равни части съобразно правилата на чл. 5 и сл. от ЗН към нейните три деца - низходящите наследници по закон Б.В.Д., С.В.А. и Д. В.Д., при равни квоти по 1/3 идеални части за всеки от тях. С тези съображения първоинстационния съд е приел за успешно проведени предявените установителни искове и ги е уважил.

 

Въззивната инстанция намира за установено, че ищците Б.В.Д. и С.В.А. са брат и сестра на Д. В.Д., починал на 19.06.2005 г., чиито деца са ответниците В.Д.В. и М.Д.С..

По отрицателния установителен иск ответниците В.Д.В. и М.Д.С. следва да докажат, че са собственици на 2/3 идеални от имотите на годно правно основание – изтекла придобивна давност в ползва на техния баща Д. Д. в периода от 1978 г. до 2005 г. и в тяхна полза в периода от 2005 г. до 16.01.2020г. По положителния установителен иск ищците следва да докажат, че са собственици, всеки от тях на по 1/3 ид.части от имотите на основание наследствено правоприемство от техните общи наследодатели В.Д. С. и М.Б.С.. Установява се, че М.Б.С. е починала на 28.10.1993 г., а В.Д. С. е починал на 01.07.1986 г.. Общите наследодатели имат три деца – Б.В.Д., С.В.А. и Д. В.Д., починал на 19.06.2005 г. Починалият Д. В.Д. е оставил законни наследници съпругата си П.Д.Д., починала на 10.08.2015 г. и низходящи – В.Д.В. и М.Д.С..

 

От събраните гласни доказателства пред първоинстанционният съд се  установява, че общите наследодатели М.Б.С. и В.Д. С. са притежавали приживе дворни места в село ***. Общият наследодател на страните В.Д. С. е притежавал дворно място, находящо се на около 250-300 метра от процесното дворно място, в което е имало къща, изгоряла преди много години при пожар, което дворно място не е предмет на делото. Собственост на общия наследодател на страните М.Б.С. е бивш имот № 300, кад.район 501, с площ от 4862 кв.м. в ***, ведно с постройките в него, който имот понастоящем съобразно приетата скица от 11.02.2020 г. и на основание заповед № 733 от 11.10.1989 г. е разделен на следните три УПИ: 1. Дворно място с площ от 1729 кв.м., находящо се в ***, съставляващо парцел III-300 в кв. 34 по плана на селото, ведно с жилищната и стопански сгради в имота; 2. Дворно място с площ от 1059 кв.м., находящо се в ***, съставляващо парцел II-300 в кв. 34 по плана на селото, ведно със стопанските сгради в имота; 3. Празно дворно място с площ от 1908 кв.м., находящо се в ***, парцел ХIII-300 в кв. 34 по плана на селото. От събраните гласните доказателства се установява, че между трите УПИ няма построена ограда и представляват един общ имот. От показанията на св. Ж.П., св. В.А., св. Б. К., св. Б.Д., се установява, че бащата на ответниците – Д. В.Д. е живял със семейството си най – напред в дворното място на баща си В.Д. С., до пожара на къщата. След това е живял в ***, върнал се е в селото на квартира и в впоследствие се е установил в процесното дворно място, в което са живеели неговата майка М.Б.С. и неговата баба по майчина линия Я.. От показанията на св. Б. К. – първи братовчед на ищците, които съдът възприема като достоверни, се установява, че в процесното дворно място е живяла баба му Я.. Д. живеел в къщата на баща си в другото дворно място. След като изгоряла тази къща, Д. за известно време живял на други места, но когато се върнал в селото, бащата на свидетеля, заедно с лелите му и баба му Я. решили, че ще дадат имота на Д. да си построи къща там, срещу задължението му да ги гледа. В този имот имало стара къща, която съборили и построили нова /св. Ж.П./. Д. построил къщата около 1977-1978г. и живял в нея заедно с баба си Я. и майка си М., които гледал и за които се грижил до смъртта им /св. Б. К. и св. Б.Д./. Ищците С. и Б. идвали в имота, само на събирания по различни поводи, както и да си наберат плодове от дворното място/св. Б. К./.    Свидетелката Ж.П. установява, че Б. /В./ обработва и се грижи за двора, останал в наследство от баща им /В.Д.В./, който се намира на 250 – 300 м. от къщата й.  От показанията на св. В.А. се установява, че след смъртта на майка им /1993г/. ищцата С.А. повдигнала въпроса за делба, при което Д. отказал и заявил, че имотът е негова собственост. Още няколко пъти бил повдиган въпросът за делба на дворното място, през 1998г. и 1999г. Свидетелят установява, че ищците никога не са разполагали с ключ на имота. След смъртта на Д. /2005г./, съпругата му П. им показала, че не са желани в имота и ищците не го посещавали повече. Свидетелят А.уточнява, че след смъртта на майката на ищците /1993г./ братът на съпругата му /Д./ и жена му не ги допускали до двора и ищците не са влизали вече там.  

С приетия по делото констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 143 от 12.10.2000 г. на нотариус Г.Д. бащата на ответниците – Д. В.Д. е признат за собственик на дворното място въз основа на обстоятелствена проверка по давностно владение.

От приета по делото декларация по чл. 26 ЗМДТ, се установява, че Д. В.Д. е декларирал процесния имот през 1998г. като свой собствен, но с допълнително, с химикал, с червен цвят и с друг почерк, декларацията е преправена като са добавени имената и данните на ищците в декларацията и идеалните части от собствеността са променени от 1/1 на 1/3.

 

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 79 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот са придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи като своя /чл.68 ЗС/. Разпоредбата на чл. 69 ЗС предвижда, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. От събраните по делото гласни доказателства, съдът намира, че при неформална делба, наследодателите на страните – тяхната баба и майка, чичо и леля по майчина линия са предоставили процесното дворно място на Д. В.Д., в което да си построи къща и да живее със семейството си, срещу задължението му да гледа и да се грижи за майка си и баба си. Обстоятелството, че наследодателят на ответниците Д. В. е гледал и полагал грижи за своите баба и майка до смъртта им се потвърждава от всички свидетели. Поради това съдът намира, че още при построяването на къщата през 1977- 1978г. Д. В.  е започвал да държи имота като свой, т.е. започнал е да владее процесния имот. Доколкото владението му не е започнало на годно правно основание, наследодателят на ответниците е недобросъвестен владелец. До 1988г. са изминали  10 години давностно владение, след което владелецът Д. В.Д. е станал собственик на процесния имот, представляващи три УПИ към настоящия момент.

 

При това положение, въззивната инстанция намира, че процесните имоти, не са влезли в патримониума на общия наследодател на страните М.Б.С., която е починала през 1993г. и съответно не са придобити по наследство от ищците като брат и сестра на Д. В.Д..

 

На следващо място, дори са се приеме, че страните са станали съсобственици по силата на наследствено правоприемство на общия наследодател М.Б.С., след смъртта й през 1993 г. наследодател на ответниците по недвусмислен начин е заявил на своите брат и сестра, че владее имота за себе си, като е отблъснал владението им, още през 1993г. след смъртта на майка им, като не ги е допускал до имота си. Налице са действия, които по категоричен начин са демонстрирали на ищците Б.В.Д. и С. В.А., че процесният имот се свои от Д. В.Д. като владелец по отношение на целия имот. Такива действия са били извършени след неговата смърт и от съпругата му П.Д.Д. през 2005г. и до 2015г. е изтекла нова десет годишна давност в полза на недобросъвестния владелец.     

Действията на ищците, през 1993 г. след смъртта на майка им, през 1998 и 1999г., когато са повдигали въпроса за делба на процесния имот, не са прекъснали давността, тъй като не са предприели никакви правни действия за реализиране на правата си. Междувременно пред 2000 г. Д. В.Д. се е снабдил с Констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, за право на собственост върху недвижим имот по давностно владение.

 

При това положение, съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства,  по категоричен начин се установи, че ищците Б.В.Д. и С.В.А. не са собственици на по 1/3 идеална част всеки от тях върху процесния недвижим имот. Ответниците В.Д.В. и М.Д.С. като наследници на починалия си наследодател Д. В.Д. са собственици на процесните недвижими имоти на основание наследствено правоприемство и изтекла в полза на техния наследодател придобивна давност.

 

Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че предявените отрицателни и положителни установителни искове за собственост са неоснователни. Неоснователен се явява и искът с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК за отмЯ. на нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 143 от 12.10.2000 г., том I, рег. № 4786, нот.дело № 506/2000 г. на нотариус Г.Д., с който Д. В.Д., ЕГН ********** е признат за собственик по давностно владение процесните недвижими имоти.

Решението на Радневския районен съд, което е в обратния смисъл като незаконосъобразно следва да бъде отменено. Вместо него предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

 

На основание чл.78, ал.1 ГПК, въззиваемите следва да заплатят на въззивника разноските по делото за двете инстанции за държавни такси и възнаграждение за един адвокат. Направените по делото разноски са общо 1660.51 лв. представляващи ДТ – 60.51 лв. за въззивната инстанция, адв. възнаграждение в размер на 800 лв. за първата инстанция и 800 лв. за втората, съгласно представените доказателства и списък.

Водим от горните мотиви, Окръжният съдът

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 260019/ 20.10.2020г., постановено по гр.д. № 13/2020г. по описа на Районен съд – Раднево, като вместо това ПОСТАНОВИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.В.Д., ЕГН **********,***, и С.В.А., ЕГН **********,***, против В.Д.В., ЕГН **********,***, и М.Д.С., ЕГН **********,***, искове за признаване за установено по отношение на Б.В.Д. и С.В.А., че В.Д.В. и М.Д.С. не са собственици на 2/3 идеални части от следните недвижими имоти: 1. Дворно място с площ от 1729 кв.м., находящо се в ***, съставляващо УПИ III-300 в кв. 34 по плана на селото, ведно с жилищната и стопански сгради в имота; 2. Дворно място с площ от 1059 кв.м., находящо се в ***, съставляващо УПИ II-300 в кв. 34 по плана на селото, ведно със стопанските сгради в имота; 3. Празно дворно място с площ от 1908 кв.м., находящо се в ***, съставляващо УПИ ХIII-300 в кв. 34 по плана на селото.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.В.Д., ЕГН **********,***, и С.В.А., ЕГН **********,***, против В.Д.В., ЕГН **********,***, и М.Д.С., ЕГН **********,***,  за признаване за установено по отношение на В.Д.В. и М.Д.С., че Б.В.Д. е собственик, въз основа на наследствено правоприемство от М.Б.С., на 1/3 идеални части от следните недвижими имоти: 1. Дворно място с площ от 1729 кв.м., находящо се в ***, съставляващо УПИ III-300 в кв. 34 по плана на селото, ведно с жилищната и стопански сгради в имота; 2. Дворно място с площ от 1059 кв.м., находящо се в ***, съставляващо УПИ II-300 в кв. 34 по плана на селото, ведно със стопанските сгради в имота; 3. Празно дворно място с площ от 1908 кв.м., находящо се в ***, съставляващо УПИ ХIII-300 в кв. 34 по плана на селото.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.В.Д., ЕГН **********,***, и С.В.А., ЕГН **********,***, против В.Д.В., ЕГН **********,***, и М.Д.С., ЕГН **********,***, за признаване за установено по отношение на В.Д.В. и М.Д.С., че С.В.А. е собственик, въз основа на наследствено правоприемство от М.Б.С., на 1/3 идеални части от следните недвижими имоти: 1. Дворно място с площ от 1729 кв.м., находящо се в ***, съставляващо УПИ III-300 в кв. 34 по плана на селото, ведно с жилищната и стопански сгради в имота; 2. Дворно място с площ от 1059 кв.м., находящо се в ***, съставляващо УПИ II-300 в кв. 34 по плана на селото, ведно със стопанските сгради в имота; 3. Празно дворно място с площ от 1908 кв.м., находящо се в ***, съставляващо УПИ ХIII-300 в кв. 34 по плана на селото.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.В.Д., ЕГН **********,***, и С.В.А., ЕГН **********,***, против В.Д.В., ЕГН **********,***, и М.Д.С., ЕГН **********,*** за отмЯ. на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 143 от 12.10.2000 г., том I, рег. № 4786, нот.дело № 506/2000 г. на нотариус Г.Д., в частта му, с която Д. В.Д., ЕГН **********.  

 

ОСЪЖДА Б.В.Д., ЕГН **********,***, и С.В.А., ЕГН **********,***, да заплатят на В.Д.В., ЕГН **********,***, и М.Д.С., ЕГН **********,***, сумата от 1660.51 лв. , представляващи направените поделото разноски за двете инстанции.

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: