№ 48
гр. Ямбол , 23.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, III СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
при участието на секретаря П.Г.У.
в присъствието на прокурора Милен Божидаров Атанасов (ОП-Ямбол)
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Гражданско дело №
20212300100061 по описа за 2021 година
Производството по делото е по чл.336 и сл. от ГПК, във вр. с чл.5 от ЗЛС.
Образувано е по искова молба на З.К.К.. с ЕГН ********** от гр. * против Х.Г.К. с ЕГН
********** от с.гр. Ищцата твърди, че е съпруга на ответника, който страда от заболяване с
диагноза "Деменция". Заболяването е причинило упадък в емоционално-волевата и паметово-
интелектуалната сфера на ответника, което препятства възможността му да възприема
действителността и да взема решения по каквито и да е въпроси. В резултат на болестта си
ответникът е неспособен да се грижи за себе си и за своите работи и да защитава интересите си.
Предвид на това ищцата желае ответникът да бъде поставен под пълно или ограничено
запрещение, ведно с произтичащите от това законни последици.
В срока по чл.131 ГПК ответника Х.Г.К. не е упражнил правото си на писмен отговор и
не е изразил становище по иска.
В о.с.з. по същество ищцата З.К. не се явява, но чрез процесуалния си представител -
адвокат, поддържа иска на основанията, на които е предявен.
В о.с.з. по същество ответника не се явява и не се представлява.
В о.с.з. по същество представителят на ЯОП поддържа становище за основателност на
предявения иск.
След преценка на доводите на страните и доказателствата по делото, Окръжният съд
намира за установено следното от фактическа страна:
Ищцата по делото З.К. е съпруга на ответника Х.К., което се установява от представеното
1
по делото удостоверение за граждански брак. В тази връзка ищцата е от кръга на лицата, които
могат да искат започване на производство за поставяне под запрещение по смисъла на чл.336, ал.1
ГПК.
Видно от представеното Експертно решение на ТЕЛК №3430/31.10.2017 г. ответника е с
множество заболявания, сред които и "органично - мозъчна промяна на личността с нарушение на
паметово - интелектуалните и когнитивни функции в средна степен", поради което му е призната
94% ВСУ, без чужда помощ, пожизнено. От приложените по делото медицински документи, в т.ч.
Епикриза от 25.11.2016 г. на Болница "Токуда" - София се установява, че ответника страда от
"атеросклеротична сърдечно-съдова болест. смесена корова и подкорова съдова деменция".
Съдът, в изпълнение на разпоредбата на чл.337, ал.1 от ГПК, извърши личен разпит на
ответника Х.К., който се проведе в съдебната зала. При разпита на К. се осъществи контакт с него
на елементарно ниво - правилно отговаря на въпроса за името си, но не е ориентиран за дата и
година. На останалите зададени въпроси отговаря многословно, но в повечето случаи по същество
невярно, макар и да разбира какво го питат.
По делото се събраха гласни доказателства. В показанията си св.Р.Г. - дъщеря на ищцата и
ответника, заявява че баща й след като претърпял операция на сърцето много се влошил - може би
от 3-4 години деменцията му се засилила. Това се изразявало в следното: сутрин като станел, не
знаел къде се намира, не познавал майка й, не познавал никой около себе си, не можел да се
обслужва сам - обслужвала го майка й; не можел сам да си взема лекарствата, нито да се храни
сам. От 10-11 години всяко лято майка й и баща й идвали при тях в Германия, а от три години
живеели постоянно в Германия, т.к. имали нужда от грижи и помощ. Майка й била с диабет и
провеждала лечението си в Германия, а баща й в момента бил онкоболен и също провеждал
лечение там. Свидетелства, че баща й не може да се справя сам, без подкрепа и грижа от друг
човек - не може да си налее вода, да се нахрани, майка й го облича, закопчава му копчетата, той не
може да се подписва - не може да даде съгласие за извършване на медицински процедури,
необходими по повод на лечението му. Понякога изпадал в агресия и не знаел къде се намира -
проявявал агресия най-вече към майка й, към свидетелката не бил агресивен.
В заключението на вещото лице д-р Л.Д. по назначената съдебно - психиатрична
експертиза се сочи следното: Освидетелстваният Х.Г.К. страда от СЪДОВА ДЕМЕНЦИЯ.
Деменцията е оглупяване - упадък на умствено-паметовата дейност, настъпила след предшестващо
нормално интелектуално развитие на личността. Деменцията се дължи на органични увреждания
на мозъка в резултат на мозъчно-съдови инциденти. Деменцията, като състояние има напредващ
ход, т.е. оглупяването непрекъснато се задълбочава. Проблемите на освидетелстваният са
започнали през 2010 г. и са се задълбочили през 2016 г. след възникнали сърдечно - съдови
проблеми и претърпяна сърдечно - съдова операция, като към момента К. няма разумни съждения
по повод на основни житейски въпроси, той не може да разбира характера и същността на
социалните проблеми, не може да се справя в обикновена обстановка с обичайни неща от
ежедневието - изпълнява елементарни действия с механичен характер под контрол на съпругата
си. Не се интересува от телевизия, не гледа никакви предавания, защото не разбира за какво става
дума, не може да осмисли видяното. Не може да преразкаже елементарни случки от видяното,
защото не го разбира и вече няма достатъчен речников фонд. Не се ориентира в житейски
ситуации, социални дейности, нито проявява интерес към някакви нови неща. Неговите дейности и
възможности са ограничени само до задоволяване на елементарни жизнени потребности. А
преценката на по-сложни ситуации въобще липсва. Той е неспособен да осмисли обстановката в
цялост, да отличи главното от второстепенното, да съобрази своите решения и действия в
2
съответствие с нововъзникнало положение, поведението му е елементарно, той не може да взема
решения, не може да защитава своите интереси. Съпругата и децата му изцяло са поели грижите за
него, т.к. има постоянна необходимост от контрол, надзор, грижи и организиране на ежедневието.
Предвид наличното състояние, той е неспособен да разбира свойството и значението на
постъпките си, да ръководи действията си, неспособен е да възприема правилно обективната
реалност. Той е неспособен сам да се грижи за своите интереси и да ги защитава, да управлява и да
ръководи делата си, неспособен е сам да удовлетворява жизнените си потребности, да задоволява
текущите си нужди и разумно да разполага с това което е придобил. В о.с.з. вещото лице поддържа
даденото заключение, като в допълнение заявява, че деменцията, като заболяване, има само
напредващ ход и няма обратно развитие към подобрение, а нещата зазляват с времето.
Заболяването е с необратими последици и не е лечимо.
При установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният в производството пред ЯОС иск е с правно основание чл.336 и сл. от ГПК,
във връзка с чл.5, ал.1 от ЗЛС. Искът е допустим, а преценен по същество – съдът го намери за
основателен.
Съобразно нормата на чл.5, ал.1 ЗЛС непълнолетните и пълнолетните, които поради
слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно
запрещение и стават недееспособни. При анализ на нормата следва извод, че предмет на иска по
чл.5 ЗЛС е дееспособността на лицето, чието поставяне под запрещение се иска, а основанието на
този иск е наличието на душевна болест или слабоумие и невъзможността на страдащия от такава
болест да се грижи за своите работи. Законът изисква кумулативното наличие на двата критерия -
медицински (наличие на слабоумие или душевна болест) и юридически (неспособността, поради
това състояние, да се грижи са работите си), за да се постанови ограничаване дееспособността или
обявяване пълната недееспособност на лицето.
В конкретния случай по делото е безспорно установено, че ответника е с установена
диагноза "Съдова деменция." Проблемите му са започнали през 2010 г. и са се задълбочили през
2016 г. след възникнали сърдечно-съдови проблеми и претърпяна сърдечно - съдова операция,
като към момента ответника няма разумни съждения по повод на основни житейски въпроси, не
може да разбира характера и същността на социалните проблеми, не може да се справя в
обикновена обстановка с обичайни неща от ежедневието - изпълнява елементарни действия с
механичен характер под контрол на съпругата си. Неговите дейности и възможности са
ограничени само до задоволяване на елементарни жизнени потребности, а преценката на по-
сложни ситуации въобще липсва. Съпругата и децата му изцяло са поели грижите за него, т.к. има
постоянна необходимост от контрол, надзор, грижи и организиране на ежедневието.
Това се установява, както от показанията на разпитания свидетел, така и от заключението
на назначената по делото съдебно - психиатричната експертиза. Според в.л.-психиатър, предвид
наличното състояние на ответника, той е неспособен да разбира свойството и значението на
постъпките си, да ръководи действията си, неспособен е да възприема правилно обективната
реалност. Той е неспособен сам да се грижи за своите интереси и да ги защитава, да управлява и да
ръководи делата си, неспособен е сам да удовлетворява жизнените си потребности, да задоволява
текущите си нужди и разумно да разполага с това което е придобил. Състоянието на Х.К. е
необратимо, т.к. деменцията, като заболяване, има само напредващ ход и няма обратно развитие
към подобрение, а нещата зазляват с времето. Така описаното заболяване на ответника е тежко и
3
липсва каквато и да е психична годност, т.е. налице е медицинският критерий - наличие на
слабоумие.
От данните по делото безспорно се установява, а и личните впечатления на съда са в тази
насока, че ответника К. не може сам да извършва действия, свързани с обслужването му в
ежедневието и е изцяло зависим от грижите на близките си. При това положение, предвид тежката
диагноза, невъзможността за самостоятелни действия, липсата на критично отношение към
постъпките, както и необратимия ход на заболяването дават основание за доказаност и на
юридическия критерий - невъзможност за ответника да се грижи за своите работи, поради
слабоумие, тъй като той не разбира свойството и значението на постъпките си, не може да
защитава своите интереси, тъй като изцяло са засегнати критериите за дееспособност.
С оглед на изложеното, съда преценя иска като основателен и доказан, поради което
следва да бъде уважен, като ответника бъде поставен под пълно запрещение.
Водим от горното и на осн. чл.336 и сл. от ГПК, вр. чл.5, ал.1 от ЗЛС, ЯОС
РЕШИ:
ПОСТАВЯ под пълно запрещение Х.Г.К. с ЕГН **********, живущ в гр. *, ********
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - гр.Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати на Община Ямбол за
учредяване на настойничество на лицето.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
4