№ 758
гр. София, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000502370 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 65 от 2 март 2021г. по гр. д. № 428/2020г. Окръжен съд
– Перник е признал за установено по предявения иск с правно основание чл.
439, ал.1, вр. с ал.2 от ГПК, вр. с чл. 110 ЗЗД, от ищеца М. С. М., с ЕГН
**********, от гр. ***, ж.к. „***“, бл.4, ап.13, по отношение на ответника
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : гр. София-1335, Район „Люлин“ ж.к. „Люлин - 10“, бул.
„Петър Дертлиев“ 25, сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, че ищецът не му дължи
поради настъпила погасителна давност и погасяване по давност сумата 44 814
лв. – лихва за забава, предмет на договор за банков инвестиционен кредит №
1124/ 20.08.2008г. и Анекси № 1 / 26. 03. 2009г., № 2/15.07.2009г., № 3 /
20.08.2008г. и № 4 /20.04.2011г., прехвърлени и цедирани на основание
договор за прехвърляне на вземания от 15.10.2018г. между цедента
„Уникредит Булбанк“ АД, с ЕИК ********* и цесионера „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, съгласно който банката е
прехвърлила на ответното дружество „изцяло вземането /включително ведно с
обезпечения, принадлежности към него и лихви/, произтичащо от договор за
1
кредитна линия банков системен акаунт № 956LINV082390201 от
20.08.2008г. с „Уникредит Булбанк“ АД, за която сумата са издадени срещу
М. С. М. в качеството му на солидарен длъжник, заедно с „Медицински
център Еврика“ ООД, с ЕИК *********, „Специализирана хирургическа
болница за активно лечение „ /СХБАЛ/ „Еврика“ ООД, А. Л. С., П. С. П. и К.
Г. С., са заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 23.10.2012г.
по ч. гр. д. № 7308/2012г. по описа на Районен съд - Перник и е образувано
изпълнително дело № 20128130402594/2012г. по описа на ЧСИ А. В. с peг. №
*** в КЧСИ. Съдът е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 439,
ал.1, вр. с ал.2 от ГПК, вр. с чл. 110 ЗЗД, от ищеца М. С. М., с който моли да
бъде признато за установено по отношение на ответника „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, че не му дължи поради
настъпила погасителна давност и погасяване по давност сумата 97 913,25 лв.
/деветдесет и седем хиляди деветстотин и тринадесет лева и двадесет и пет
стотинки/ - главница, предмет на посочения договор за банков инвестиционен
кредит и анекси, прехвърлени и цедирани на основание посочения договор за
прехвърляне на вземания между цедента „Уникредит Булбанк“ АД, с ЕИК
********* и цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК
*********, за която сума са издадени срещу посочените лица като солидарни
длъжници заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от
23.10.2012г. по ч. гр. д. № 7308/2012г. по описа на Районен съд - Перник и е
образувано изпълнително дело № 20128130402594/2012г. по описа на ЧСИ А.
В. с peг. № *** в КЧСИ; осъдил „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК *********, да заплати на М. С. М., с ЕГН **********, сумата 3 414,12
лв. /три хиляди четиристотин и четиринадесет лева и дванадесет стотинки/,
представляваща направените от него разноски пред Пернишкия окръжен съд,
съразмерно на уважената част от иска; осъдил М. С. М., с ЕГН **********, да
заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, сумата
450 лв. /четиристотин и петдесет лева/ - юрисконсултко възнаграждение.
Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба
на ищеца М. С. М. срещу решението по гр. д. № 428/2020г. на ОС - Перник в
неговата отхвърлителна част. С доводи за нарушение на материалния закон и
процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата по делото по
отношение на момента, от който тече и изтича погасителната давност, в това
число действията, които я прекъсват, иска отмяна на решението в
2
обжалваната част и уважаване на иска в отхвърлената му част. Прилага
удостоверение, издадено на 31.03.2021г., и иска приемането му. Поддържа, че
обсъдената от ОС молба от 26.06.2019г. е подадена по прекратено спрямо
него изпълнително производство, по което дружеството – цесионер не е било
конституирано като взискател, поради което е недопустимо да се извършват
надлежни изпълнителни действия, прекъсващи давността. Счита също, че
давността следва да се отброява от 20.11.2012г., когато е било образувано
изпълнението, въпреки че се касае за „канцеларско действие“, съгласно ТР №
2 от 26.06.2015г. по т. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, поради което тя е
изтекла още на 20.11.2017г. преди подаването на молбата от 26.06.2019г.,
която не представлява предприемане на изпълнително действие. Наред с това
релевира евентуални по характер доводи срещу приетото в обжалвания акт,
че доколкото няма открита сметка в „Алианц Банк България“ няма наложен
запор, съгласно приложеното към въззивната му жалба удостоверение,
поради което не е налице и валидно предприето действие по изпълнението,
прекъсващо давността.
Ответникът „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД е оспорил
жалбата на ищеца и е подал въззивна жалба срещу решението на
първоинстанционния съд в частта, в която искът е уважен. С доводи за
неправилност на решението поради неправилни изводи за изтекла
погасителна давност, иска отмяна на решението в обжалвана част и
отхвърляне на иска. Поддържа, че в конкретния случай заповедта за
изпълнение срещу длъжника е влязла в сила след връчването й и
неоспорването на вземането, откогато е започнала да тече петгодишна
давност. Развива съображения, че давността не е текла до 26.06.2015г., като
по изпълнителното дело са постъпвали плащания до 09.09.2020г. и между
исканите и извършвани изпълнителни действия не е изтекъл период от време,
по–голям от предвидения в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Счита, че по отношение на
всеки един от солидарните длъжници не тече отделен срок по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК. Поддържа още, че ако е погасена лихвата за забава, то тя би била
погасена само за периода 21.11.2014г. – 26.06.2016г. в размер на 15 906, 82
лв., като периода 26.06.2016г. – 26.06.2019г. давността не е изтекла.
Ищецът М. е оспорил жалбата на ответника АСВ ЕАД с доводи,
идентични на тези, релевирани в собствената му въззивна жалба.
3
Софийски апелативен съд, в изпълнение на правомощията СИ,
уредени в чл. 269 ГПК, разяснени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. д. №
1/2013г. на ОСГТК на ВКС, след служебна проверка на обжалваното решение,
намира същото за валидно и допустимо – разгледани са предявени с редовна
искова молба искове, основани на факти, настъпили след влизане в сила на
заповедта за изпълнение (чл. 439, ал. 2 ГПК), а с оглед доводите във
въззивните жалби счита същото за частично неправилно – в обжалваната от
ищеца част.
По доводите в жалбите и в приложение на императивните
материалноправни норми, приложими към спора, САС намира следното:
Предявени са на 31.07.2020г. искове с правно основание чл. 439
ГПК.
Ищецът М. С. М. твърди, че е солидарен длъжник по договор за
банков инвестиционен кредит № 1124/ 20. 08. 2008г. и анекси № 1 / 26. 03.
2009г., № 2 /15. 07. 2009г., № 3 /20. 01.2010г. и № 4 /20.04.2011г., сключен с
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, гр. София, със съдлъжници „Медицински
център Еврика“ ООД, „Специализирана хирургическа болница за активно
лечение „Еврика“ ООД, А. Л. С., П. С. П., К. Г. С.. Банката се е снабдила с
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 7308/2012г., издаден на 23.10. 2012г. по реда
на чл. 417 и чл. 418 от ГПК, за сумата 349 350 евро – главница, ведно със
законната лихва; 13 530, 43 евро – лихва за периода 10.03.2012г.- 21.10.2012г.;
1 222,73 евро – такси и 14 242, 18 лв. – държавна такса. Въз основа на ИЛ
било образувано изп. дело № 20128130402594/2012г. След публична продан
на обект на изпълнението – ипотекиран имот, принадлежащ на един от
длъжниците, бил съставен протокол за разпределение и размерът на общия
дълг се свел до 125 016, 69 лв. Ищецът твърди, че по отношение на него не са
искани и извършвани принудителни действия в рамките на двугодишен
период и след това, като действията спрямо други солидарни длъжници не
произвеждат действие спрямо него, а нова давност е започнала да тече
считано от влизане в сила на заповедта за изпълнение и е изтекла през 2017г.
Поддържа, че две години след образуването на изпълнителното дело, поради
неизвършване на изпълнителни действия спрямо него, принудителното
изпълнение е било прекратено и в случай, че се приеме, че прилага ППВС №
3/80г., след прекратяването на изпълнението е започнала да тече нова
4
петгодишна давност, изтекла на 23.11.2019г. Счита, че евентуални действия
срещу него след прекратяване на изпълнителното производство, като
извършени при „липсващ“ изпълнителен процес, са без правно значение. Към
20.07.2020г. дългът по изпълнителното дело възлизал общо на 154 183, 47
лв., от които главница в размер на 106 011, 25 лв. и 48 172, 22 лв. - законна
лихва. Иска от съда да признае за установено, че не дължи на ответното
дружество АСВ ЕАД – цесионер на вземанията съгласно договор за
прехвърляне на вземания от 15.10.2018г. – горепосочените вземания, след
изменение на иска, общо в размер на 142 727, 67 лв., от които главница в
размер на 97 913, 25 лв. и 44 814, 49 лв. - законна лихва.
Ответникът – АСВ ЕАД е предприел процесуална защита срещу
допустимостта на исковете – релевирал е отвод за недопустимостта им
поради естеството на погасителната давност като инстутит на материалното
право, предприел е и защита по същество, като е оспорил възражението за
изтекла погасителна давност.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е
приел в решаващите си мотиви, с които е обосновал частична основателност
на исковата претенция, че спрямо ищеца като солидарен длъжник не са били
предприети никакви изпълнителни действия, поради което на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство, образувано на 20.11.2012г.,
е било прекратено по отношение на него на 20.11.2014г., откогато е
започнала да тече нова погасителна давност, текла до 26.06.2019г., когато
АСВ ЕАД е поискала да бъде конституирана като взискател, да се извърши
справка за сметките на длъжника и да бъде наложен запор по открита сметка.
ОС е приел, че ЧСИ е дължала извършването на изпълнителни действия по
перемираното производство срещу ищеца – позовал се е на решение № 37 от
24. 02. 2021г., постановено реда на чл. 290 ГПК по гр. д. № 1747/2020г. по
описа на ВКС, ГК, IV ГО, и въз основа на посочената молба на ответника
ЧСИ е изпратила запорни съобщения до „Алианц банк България“ и до
длъжника – ищец. Съдът е формирал краен извод, че вземането за главница не
е погасено с изтичането на 5 –годишен давностен срок, а е погасено вземането
за лихва – с изтичането на 3 –годишен давностен срок.
Съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест,
установено в чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът, предявил отрицателен
5
установителен иск, е този, в чиято тежест е да докаже своите възражения
срещу вземането под формата на основания за недължимост на твърдяното от
ответника вземане. В конкретния случай, с оглед повдигнатия спор,
взискателят - ответник следва да докаже, че определен изтекъл период от
време след падежа на вземането е правно ирелевантен по отношение броенето
на давностния срок.
За да се произнесе по основния спорен въпрос относно погасителната
давност, въззивният съд взе предвид следното, като изхожда от установеното
в първоинстнационното производство относно хронологията на развилото се
правоотношение ищец - ответник и извършването на изпълнителни действия,
които като факти не са оспорени във въззивното производство:
Не се спори, че с договор за банков инвестиционен кредит №
1124/20. 08. 2008г. и анекси № 1/26. 03. 2009г., № 2/15. 07. 2009г., № 3/20. 01.
2010г. и № 4/20.04.2011г., „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД гр. София, е
отпуснала кредит в евро, по който съдлъжници са „Медицински център
Еврика“ ООД (учредил ипотека върху собствен недвижим имот за
обезпечаване на кредита), „Специализирана хирургическа болница за активно
лечение „Еврика“ ООД, А. Л. С., П. С. П., К. Г. С. и М. С. М.. С договор за
прехвърляне на вземания с нотариална заверка на подписите от 15.10.2018г.
на ответника като цесионер са прехвърлени вземания на банката, измежду
които не се спори, че са и вземания с източник посоченият договор за кредит,
като за прехвърлянето, видно и от уведомително писмо и известие за
доставяне, ищецът е уведомен на 01.03.2019г. (от цесионера съобразно
упълномощаването в договора за цесия).
В полза на банката, въз основа на посочения договор за кредит и
анекси към него, на 23.10.2012г. е издаден ИЛ по ч. гр. д. № 7308/2012г. от
РС – Перник на основание чл. 417 и чл. 418 ГПК, за сумите, както следва: 349
350 евро – главница ведно със законната лихва от 22.10.2012г.; 13 530, 43 евро
– лихва за периода 10.03.2012г. - 21.10.2012г.; 1 222,73 евро – такси и 14 242,
18 лв. – държавна такса, за чието заплащане длъжниците са осъдени
солидарно. Върху ИЛ са отбелязвани плащания от 07.01.2014г. до
14.09.2020г.
Въз основа на издадения в заповедното производство ИЛ, банката е
подала молба на 22.11.2012г. за образуване на изпълнително производство
6
срещу солидарните длъжници, по която е било образувано изпълнително дело
№ 20128130402594/2012г. по описа на ЧСИ с рег. № *** с район на действие
ОС - Перник. С молбата за образуване на изпълнителното дело срещу
длъжниците взискателят е поискал от ЧСИ да се наложи възбрана, да се
извърши опис и публична продан на ипотекирания за обезпечаване на
вземането му имот.
На 03.12.2012г. до ищеца М. е изпратена покана за доброволно
изпълнение, с приложено копие от ИЛ и заповедта за изпълнение, връчени му
на 04.12.2012г., като в ПДИ е обективирана наложена възбрана върху
ипотекирания имот, на който е насрочен опис, извършен на 19.12.2012г.
С молба № 13019/26.06.2019г., АСВ ЕАД, като цесионер, е поискала
да бъде конституирана като взискател по изпълнителното дело, да се направи
справка за банковите сметки на длъжниците и при открити такива да се
наложи запор на „последно откритата“ банкова сметка. В молбата е записано
и, че се оттеглят „правомощия, дадени по чл. 18 ЗЧСИ“. На 23.07.2019г. АСВ
ЕАД е поискала да се направи и справка за телефонните номера на двама от
съдлъжниците, измежду които ищецът.
Не се спори, че по направените в молбите искания са извършени
справки, видно и от документите по приложеното изпълнително дело. ЧСИ е
извършвал и преводи на постъпили суми по изпълнителното дело в полза на
АСВ ЕАД, която е била задължена за плащане на такси по изпълнението.
Не се спори, че по повод молбата на АСВ ЕАД ЧСИ е изпратил на
27.07.2019г. запорни съобщения до „Алианц Банк България“ АД и до ищеца
М., като банката е получила съобщението на 05.08.2019г.
От справка за размера на дълга по изп. дело към 20.07.2020г. е
установено, че размерът на главницата и на лихвата възлиза общо на 154 183,
47 лв., от които главница в размер на 106 011, 25 лв. и 48 172, 22 лв. - законна
лихва с натрупване, начиная от 22.10.2012г.
Съгласно заключението на ССЕ, обявеният за купувач на продадения
на публична продан имот в изпълнителното производство е платил общо 696
655 лв. и по силата на разпределение от 06.08.2013г. от получената сума на
първоначалния взискател - банката е преведена сумата 678 765, 45 лв., от
които 31 362, 93 лв. – разноски, 62 046, 56 лв. – лихва и 585 355, 96 лв. –
главница, като по този начин е останала неплатена сума от 97 913, 26 лв. -
7
главница и 887, 59 лв. – такси и разноски. Съгласно заключението последното
плащане по изпълнението е от 09.09.2020г., а към 30.09.2020г., след
приспадане на полученото от публична продан и запори, дългът е общо 169
363, 21 лв., от които 97 913, 25 лв. – главница, 42 836, 88 лв. – лихва и 163, 78
лв. – задължения към ЧСИ и 28 449, 29 лв. – задължения към община Перник.
При приемане на заключението вещото лице е уточнило,че по
изпълнителното дело липсват плащания от страна на ищеца. Съгласно
допълнителното заключение на ССЕ размерът на дълга към първоначалния
взискател по изпълнителното дело към 25.01.2021г. възлиза общо на 142 727,
67 лв. – 97 913, 25 лв. - главница и 44 814, 42 лв. – лихва.
От приложеното към въззивната жалба на ищеца удостоверение,
издадено след разглеждането на делото от първоинстанционния съд, - № 230-
068/31.03.2021г. от „Алианц Банк България“ - е установено, че ищецът е имал
една открита сметка в банката в долари, която е закрил на 01.08.2019г. и през
времето, през което сметката е била активна, не са налагани запори.
Въз основа на приетите за установени от първоинстанционния съд и
неоспорени фактически положения и въз основа на анализ на действията по
приложеното изпълнително дело, който въззивният съд извършва в
правоприлагащата си дейност, приема следното от правна страна:
На основание приетото в настоящото производство въззивният съд
намира, че, възражението за давност, релевирано от ищеца, е основателно.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. Основанието за
прекратяване, предвидено в цитираната норма, предпоставя бездействие на
взискателя по образувано изпълнително дело за период от време, надвишаващ
две години. Изтичането на този срок води само до прекратяване на
започналото изпълнително производство, но не и до погасяване на
материалното право на взискателя. Прекратяването настъпва по силата на
закона (вж. ТР № 47/65г. на ОСГК на ВС и цитираното по-долу ТР), а с
постановлението си съдебният изпълнител само констатира настъпилото
прекратяване, като издаването му, сега предвидено изрично в разпоредбата на
чл. 433, ал. 1 ГПК, е необходимо не само с оглед прогласяване на това
прекратяване, а и за да се приложат някои от последиците му (вж. напр. чл.
8
433, ал. 3 ГПК). Настъпилото прекратяване на изпълнителното производство
има за последица недопустимост на следващи изпълнителни действия.
От друга страна, по силата на чл. 116, б.”в” ЗЗД давността се прекъсва
във всички случаи от момента на предприемане на действия за принудително
изпълнение и независимо от по - нататъшната съдба на тези действия. В т. 10
от ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК на ВКС е прието, че
когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. Съгласно
разясненията в това задължително за съда ТР (т. 10), след образуването на
изпълнително дело, при висящност на изпълнителния процес, прекъснатата
давност не спира, като според това ТР ППВС № 3/1980г., съгласно което
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането, вече е изгубило сила. Не е
изпълнително действие и не прекъсва давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на призовката (поканата) за
доброволно изпълнение, както и искането за извършване на справки (т. 10 от
цитираното ТР от 2015г.). Във връзка с приложението на посоченото ТР е
образувано ново тълкувателно дело - т. д. № 3/2020г. на ВКС, ОСГТК, за
отговор на въпроса от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №
3/18.11.1980г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г.
на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително
дело, което е образувано преди приемането му?.
От изложеното за движението на процесното изпълнително
производство, се налага извода, че двугодишният срок, представляващ
санкция за бездействието на взискателя да придвижи производството по
изпълнението по отношение на ищеца, откогато следва да се отчита
бездействието на взискателя, за да е релевантно за прекратяване на
изпълнението, в случая започва да тече от 22.11.2012г. – когато е образувано
изпълнителното дело. Това образуване на изпълнителното дело, както се
посочи, не представлява изпълнително действие и не прекъсва давността,
нито въз основа на конкретната обсъдена по-горе молба за изпълнение в по-
късен момент е била прекъсната давността спрямо ищеца с ефект от момента
9
на подаването й, доколкото в нея не се съдържа искане за предприемане на
изпълнителни действия спрямо ищеца като длъжник. По отношение на
ищеца е започнала да тече нова давност с влизането в сила на заповедта за
изпълнение, издадена и срещу него, което най–късно е станало, според
данните по делото, на 19.12.2012г. (чл. 414 – първоначална редакция вр. чл.
416 ГПК). Изпълнителното производство, образувано и срещу ищеца, е било
прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 вр. чл. 60, ал. 2 ГПК по
отношение на него, след изтичане на двугодишният срок, предвиден в чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, – на 25.11.2014г. Тези изводи са в съответствие с принципа, че
предприемането на изпълнително действие по отношение на един от
солидарните длъжници по изпълнителното дело не е предвидено като
основание за неприлагане на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по отношение
на останалите длъжници. Срокът за прекратяване на изпълнителното
производство по перемпция, като правна последица от бездействието на
взискателя, тече поотделно спрямо всеки един от длъжниците, въпреки че
всяко изпълнително действие по събиране на дълга от солидарен длъжник се
отразява на погасяването му (чл. 123, ал. 1 , изр. 1 вр. чл. 141 ЗЗД; вж. и
решение по чл. 290 ГПК № № 83 от 11.04.2018 г. по гр. д. № 1667/2017г., ГК,
ІV ГО на ВКС). Следователно т.н. „абсолютно действие“ при солидарността
каквото определени юридически факти пораждат за всички солидарни
длъжници, допустимо поначало само, когато те са в полза на всички
солидарни длъжници (напр. чл. 123, ал. 1, чл. 124, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, като
давността е обхваната от т.н. относително действие на солидарността – вж.
чл. 125 ЗЗД и изричната норма на чл. 148 ЗЗД), е неприложимо към
прилагане на правните последици на перемпцията. Доводите на ответника, с
които обосновава противна теза (че обсъжданият срок не тече поотделно) не
почиват на закона.
Във връзка с доводите на страните по повод приложението на
цитираното ТР, постановено по тълк. дело № 2/2013г. от ОСГТК на ВКС на
26.06.2015г., въззивният съд намира, че до постановяването му следва да
бъдат приложени постановките на ППВС №3/80, т.е. до 26.06.2015г., по време
на образувано изпълнително дело по отношение на вземането, за чието
събиране е образувано изпълнението, давност не тече, съобразно и
разясненията, дадени в решение по чл. 290 ГПК, постановено по гр. д. №
2382/2017г. на ІV ГО на ВКС. Съгласно същото извършената с т. 10 на ТР №
10
2/2013г. отмяна на ППВС № 3/80 поражда действие от датата на обявяване на
ТР и даденото с т. 10 от него разрешение се прилага от тази дата и по
отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и
към тези, които са приключили преди това. Във връзка с посоченото по-горе
новообразувано тълкувателно дело във връзка с действието на ТР по тълк. д.
№ 2/2013г., въззивният съд следва да посочи, че не е оправомощен да спира
производството поради образуването на тълкувателно дело, което може да
стори само касационната инстанция (ТР № 8 от 07.05.2014г. по тълк. д. №
8/2013г., ОСГТК на ВКС). В случая приетото по-горе относно действието на
ТР по тълк. д. № 2/2013г. принципно правно положение обаче не е от
значение за разрешаване на спора, доколкото, както се подчерта, с молбата за
изпълнение давността спрямо ищеца не е прекъсвана, така че да се поставя
въпрос за следващото й прекъсване с предприемане на изпълнително
действие в хода на изпълнението или след прекратяване на изпълнението. В
тази връзка, с оглед гореприетото, погасителната давност за вземанията, за
чието събиране е било образувано изпълнителното производство, е изтекла по
отношение на ищеца, срещу когото не са искани и предприемани действия за
принудително изпълнение, в края на 2017г. – на 19.12.2017г. (чл. 117, ал. 2
ЗЗД). За да приложи нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, въззивният съд отчете, че
неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК или оттеглянето му имат за
правна последица настъпване на стабилитет на заповедта за изпълнение –
влизането й в сила (чл. 416, изр. 1 ГПК). Оспорването на фактите и
обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането,
предмет на заповедта за изпълнение, се преклудира, освен ако не са налице
специалните хипотези, предвидени в чл. 424 ГПК или чл. 439 ГПК.
Новооткритите обстоятелства и доказателства са основание за оспорване на
вземането по реда и в сроковете на чл. 424 ГПК. На новонастъпили
(настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение) факти длъжникът
може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК, както е
сторил в настоящото производство. Следователно, щом длъжникът не е
възразил в срок, както е в случая, възраженията му срещу вземането, чието
съществуване следва да се приеме за установено към момента на изтичането
на срока за подаване на възражение, са преклудирани с изтичането на този
срок, а заповедта за изпълнение влиза в сила и правна последица от това е
настъпването на ефект, близък до силата на пресъдено нещо, защото
11
единствената възможност за оспорване на самото вземане, предмет на
заповедта, са основанията по иска с правно основание чл. 424 ГПК. Ето защо,
с оглед правните последици, които настъпват при стабилизиране на заповедта
за изпълнение, въззивният съд счете, че в случая няма основание да се отрече
приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно
решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и да се приложи на това основание
петгодишната давност, предвидена за вземане, установено със съдебно
решение. По всички изложени съображения, въззивният съд формира извод,
че предявените искове са основателни – вземанията за главница и лихва на
ответника – частен правоприемник на взискателя към ищеца, уведомен за
прехвърлянето на вземанията (чл. 99, ал. 4 ЗЗД), са погасени по давност (чл.
117, ал. 2 вр. чл. 119 ЗЗД; 5–годишната давност е приложима и на общо
основание – по чл. 110 ЗЗД - по отношение на вземането по договор за кредит,
което не представлява периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД).
Извън изложеното и съобразно вече посоченото, следва да се подчертае,
че изпълнителни действия, извършени след като изпълнителното
производство вече е било прекратено по силата на закона, противно на
приетото от първоинстанционния съд (позовал се на решение по чл. 290
ГПК), не могат да имат за правна последица прекъсване на давността, тъй
като е недопустимо да се извършват изпълнителни действия по прекратено
изпълнително дело. Няма пречка обаче след прекратяването на
изпълнителното производство взискателят да предприеме събиране на
вземането си по изпълнителния лист чрез образуване на ново изпълнително
производство, доколкото, както се посочи, изтичането на срока по чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК води само до прекратяване на започналото изпълнително
производство, но не и до погасяване на материалното право на взискателя. В
разглеждания случай по изпълнителното дело е подадена молба от
правоприемника на кредитора на 26.06.2019г., съдържаща и искане за
налагане на запори по открити банкови сметки. Съобразно приетото за
установено, искането е направено по прекратено за ищеца като солидарен
длъжник изпълнително дело, поради което не може да има за правна
последица прекъсване на давността (освен че в случая съдът на първо място
счете, че тя вече е изтекла към 2019г.) от момента на искането за налагане на
запор, който се счита наложен с разпореждането на съдебния изпълнител и с
получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, съгласно чл.
12
450, ал. 3 и чл. 507 ГПК, без значение дали вземането съществува, както в
случая то вече не съществува с оглед закриването на сметката в предходен на
получаване на съобщението момент (вж. и т. 5 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. по
тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС).
Така мотивиран и поради частично несъвпадане на крайните му
правни изводи с тези на първоинстанционния съд, въззивният съд счете, че
решението, предмет на съдебен контрол, като правилно като резултат
подлежи на потвърждаване в частта, в която искът е уважен и като
неправилно подлежи на отмяна в отхвърлителната му част, като вместо това
искът следва да се уважи, като се признае, че ищецът не дължи на ответника –
страна по правоотношението с посочения договорен източник (независимо
дали правоприемството в ИЛ е констатирано с нарочен акт от ЧСИ), поради
погасяване по давност, принудително изпълнение на исковата сума -
главницата, за чието събиране е образувано изпълнително дело. При този
изход на спора, на отмяна подлежи и решението в частта му, в която са
възложени разноски в тежест на ищеца. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на
база изчисленията на първоинстанционния съд, на ищеца се присъждат
разноски за първа инстанция в размер на още 8 332, 21 лв., а за въззивна
инстанция му се присъждат разноски в размер на 1 958, 27 лв. – държавна
такса за въззивно обжалване и платено адвокатско възнаграждение в
минимален размер от 4 384 лв.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 65 от 2 март 2021г. по гр. д. № 428/2020г. на Окръжен
съд – Перник в частта, в която предявеният иск е отхвърлен и в тежест на
ищеца е възложено заплащането на разноски в размер на 450 лв. и вместо
това:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от М. С. М., с ЕГН
**********, срещу „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
с правно основание чл. 439 ГПК, че същият не дължи принудително
изпълнение на вземанията на ответника АСВ ЕАД – правоприемник на
първоначалния взискател „Уникредит Булбанк“ АД, за сумата 97 913, 25 лв.,
предмет на изпълнително дело 20128130402594/2012г. по описа на ЧСИ с peг.
13
№ *** в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Перник.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********,
да заплати основание чл. 78, ал. 1 ГПК на М. С. М., с ЕГН **********, сумите
8 332, 21 лв. и 6 342, 27 лв. – разноски за двете инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 65 от 2 март 2021г. по гр. д. №
428/2020г. на Окръжен съд – Перник в останалата му обжалвана част.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му, пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14