Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Град
Тетевен, 18.11.2019 година.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание
На четвърти ноември,
През две хиляди и деветнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ
При секретаря: КАТЯ ХРИСТОВА,
Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело
№ 481 по описа на Районен съд-Тетевен за
2019 година,със страни:
Ищец:М.М.М. ***,
Ответник: А.О.Р. ***,
И за да се
произнесе,взе предвид следното:
Предявени са искове за увеличение на издръжка на малолетни деца,съединени с искове за даване заместващо на родител съгласие за пътуване на децата извън територията на страната.
Ищцата твърди,че с решение по гр.дело №1502/2011г по описа на
РС-Севлиево,бракът и с ответника е прекратен,като родителските права върху
децата им О.А.Ородена на ***г и Р.А.Ородена на ***г са предоставени на
ищцата.Ответникът е осъден първоначално да заплаща издръжка за децата в размер
на 80.00лева,като с решение по гр.дело№776/2017г по описа на РС-Тетевен съдът е
изменил издръжката,като ответникът е осъден да заплаща такава в размер на
120.00лева за детето О,а за детето Р в размер на 115.00 лева,начиная от ******** до настъпване на законни причини за
нейното изменяване или прекратяване,ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.Определената издръжка се плаща редовно от бащата.
От постановяване на решението
по гр.дело №776/2017г е изминал голям период от време,налице са основания за
изменение на издръжката и заплащане на такава в по-голям размер от
бащата,децата са ученици в ОУ „****“-***.Налице са и обективни
обстоятелства-изменение на минималната работна заплата за страната.След
раздялата с ответника живее с друг мъж,като имат дете,родено на ***
година.Всички живеят заедно,едно домакинство са,живеят в жилище на майката на
ищцата.Ответникът освен заплащаната издръжка,не се интересува от децата,,не се
ползва от режима на лични контакти с децата,ищцата към момента на подаване на
молбата ползване на отпуск за отглеждане на дете/“по майчинство“/,но имат
намерение да се върнат в *************,където са работили заедно в периода от 2015 до
2018г.Ищцата и мъжът,с когото живее,имат разрешителни за работа в А.И трите им
деца имат задгранични паспорти.Желаят и трите деца да имат възможност да
пътуват с тях до А|,което обаче се осуетява от бащата,който поставя условия за това.
Моли да бъде постановено
решение,с което бъде осъден ответникът да заплаща месечна издръжка за детето О
в размерна 145.00 лева,а за детето Р в размер на 140.00 лева,считано от датата
на подаване на исковата молба.
Моли да бъде постановено
решение,с което бъде заместено,на основание чл.127а,ал.2 от СК,съгласието на
бащата за пътувания на децата извън територията на страната-до ***********,за срок от 5 години,като същите бъдат
придружавани от майката. С допълнителна молба и в изпълнение на указания на
съда,ищцата конкретизира искането си по чл.127а от СК,както следва: за пътуване
на децата за срок от 3 годни до *********,като сочи и адрес на квартира на
семейството в Кралството.
Позовава се на писмени и гласни доказателства.
В срока по чл.131,ал.1
от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника,в който същият излага,че относно
иска за увеличаване на издръжката счита,че същият е допустим и основателен.След
негово възражение и уточняване на периода за пътуванията на децата до
Обединеното Кралство,ответникът е депозирал втори отговор,в който заявява,че е
съгласен децата му да живеят и учат в Англия с тяхната майка.Съгласен е да
плаща минималната издръжка за 2019 година.Доказателства не сочи.Доказателства
не сочи.
В съдебно заседание представителя на Дирекция „Социално подпомагане“-Тетевен изразява становище,че не може да се представи социален доклад,тъй като майката/ищцата/ и децата се намират в******.След запитване в училището в село****** им било отговорено,че на *******г децата са отписани от училището,с друга информация не разполагат.
От приложеното към делото писмени доказателства се установява,че страните са родители на малолетните деца О.А.Ородена на ***г и Р.А.Ородена на *** година.
Ищцата М.М.М. е майка и на трето дете- А А А,родено на ***г,от съжителството и с друг мъж.
Децата О и Р О са с настоящ адрес/към момента на сезирането на съда/ в село ****,Лов.обл. През учебната 2018/2019г са били записани като ученици в ОУ „****“ в село ****,Лов.обл.
С Решение по гр.дело №1502/2011г по описана РС-Севлиево,бракът между страните е прекратен,като родителските права върху децата са предоставени на майката/ищцата по делото/,а бащата-ответникът,е осъден да заплаща издръжка за децата в размер на по 80 лева.
С решение по гр.дело№776/2017г по описа на РС-Тетевен,издръжката за децата е била увеличена,като е бил осъден ответникът да заплаща издръжка в размер на 120.00 лева за детето О и в размер на 115.00 лева за детето Р,начиная от *** година.
От показанията на свидетелката А С С-майката на ищцата и представените в последното проведено открито заседание по делото писмени доказателства се установява,че към момента на развитие на производството и приключване на устните състезания,ищцата,заедно с децата О и Р,се намира в ******-А,както и че детето О е ученик в Академия на църквата М в А,с посочен адрес в град Н,както и че за детето Раиса са предприети постъпки за приемането му за ученик в друго училище в град ****.
При така изложената оскъдна фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявените осъдителни искове за увеличение на издръжка на децата на страните са квалифицирани в изготвения доклад по чл.150 от СК-приложимата материалноправна норма при предявяване на исковете и постановяване на решението за изменение на издръжката.Съгласно чл.150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена.Изменение на обстоятелствата по смисъла на посочената разпоредба е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице,като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки.
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето,като съгласно чл.143,ал.2 от СК те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.Конкретния размер се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите,които я дължат-чл.142,ал.1 от СК.Алинея втора на чл.142 от СК посочва,че минималния размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”.При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка,която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
В настоящия случай задължението за издръжка на ищцата е определено с решението по гражданско дело №776/2017г по описа на РС-Тетевен ,в размер съответно на 120.00лева за детето О и в размер на 115.00 лева месечно за детето Р О.От момента на определяне на издръжката е изминал 2-годишен период,през който период безспорно са се изменили съществено социално-икономическите условия на живот в страната,с оглед протичащите инфлационни процеси,както е променена и възрастта на нуждаещите се от издръжка деца,съответно увеличили са се техните ежедневни нужди.Налице е промяна и в нормативно определения размер на дължимата издръжка,като към момента на определяне на издръжката минималната работна заплата е в размер на 560.00 лева.
В предвид изложеното съдът намира,че безспорно е налице трайно изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.150 от СК,свързани с нарасналите нужди на децата и променените условия на живот в страната, от момента на определяне на издръжката за децата по гр.дело№776/2017г и считано от *****г.,поради което приема за основателни предявените осъдителни искове.В този смисъл е и изразеното становище на ответника в отговора по чл.131 от ГПК.
Безспорно е установено,че след раздялата между родителите на децата и до момента на приключване на устните състезания по делото,ищцата/тяхната майка/,е полагала непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на децата. В предвид горните факти и след като съобрази обстоятелството,че дължимата издръжка за дете/в т.ч. и произнасянето по въпроса за изменение размера на дължимата издръжка/ се определя от съда за един сравнително по-продължителен времеви период за в бъдеще,то съдът намира за основателни предявените искове,квалифицирани по чл.150 от СК.
Като съобразява възрастта и нуждите на ищцата децата към момента на приключване на устните състезания по делото,социално-икономическите условия на живот в страната,материалните възможности на ответника ,съществуващото алиментно задължение на майката към друго свое малолетно дете,съдът приема,че исковете следва да бъдат уважени до размера,за който са предявени,а именно 145.00 лева за издръжка на детето О и 140.00 лева за детето Р.Този размерна издръжката е минималния такъв,в предвид и разпоредбата на чл.142 от СК.
По исковете с основание чл.127а,ал.2 от СК:
Въпросите, свързани с пътуване на дете в
чужбина и издаването на необходимите лични документи за това са в правомощие на
родителите. Разпоредбата на чл. 127а, ал.1 СК регламентира
конкретно родителско право при условията на съвместно упражняване на
родителските права - по общо съгласие, като брачният статус на родителите е без
значение. Целта на закона е да бъде гарантирано, че интересите на детето ще
бъдат защитени в пълен обем. При липса на съгласие на родителите,
съгласно чл. 127а, ал.
2 СК, спорът между тях се решава от съда.
Съгласно дадените задължителни разрешения в
Тълкувателно решение №1 от 03.07.2017г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2016г., ОСГК, в
споровете по чл.127а, ал.2 СК съдът се произнася само по отделен, конкретно
възникнал между родителите спор, но не може веднъж завинаги да замени
съгласието на родителя и да постанови неограничено по време и територия
пътуване.
Настоящият състав съобрази като
доказателства, обуславящи необходимостта от пътуване на децата извън
границите на страната,обстоятелството,че майката на децата,на която са
възложени родителските права понастоящем пребивава в Обединено Кралство
Великобритания-в А /където са и децата/,като възможността детето да живее с
родителя, на когото са предоставени за упражняване родителските права, е
свързано и гарантира най-добрия интерес на детето. От събраните доказателства
съдът може да направи извод, че майката-ищцата,е отговорен родител, който е
напуснал страната и се е установил да живее и работи в чужбина.
На следващо място,едното от децата-О О,е
ученик в училище в А,както и са предприети постъпки за приемане на детето Р в
училище в А.
Налични по делото са и данни за адрес на
майката и децата в А,които съдът намира за достатъчни за наличието на конкретно
защитения интерес на децата при излизането им в чужбина.
Законът не прави разграничение между
различните хипотези на пътуване на детето в чужбина. Пътуването може да е
краткосрочно напускане и връщане в страната, без детето да променя местоживеенето
си извън България.Ограниченията при пътуване на ненавършилото пълнолетие дете
следва да се определят в зависимост от осигуряване спазване на разумен режим на
лични отношения с другия родител и неговото семейство.Настоящият състав намира,
че предвид отношенията баща-деца, установени към момента, не биха били
накърнени същите дори и след като децата започнат училище в А и с оглед на което да пребивават за по-дълго в
посочената държава. В този случай бащата би могъл да осъществява контакти с децата
си при техните завръщания за летни ваканции и други по-краткосрочни завръщания
по различни поводи.
Съдът отчита и обстоятелството,че ответникът
не възразява децата му О и Р да учат в Англия и да живеят в тази държава с
тяхната майка-ищцата по делото.
Даването на разрешение за пътуване на дете в
чужбина в случаите, когато един от родителите не дава съгласие за това/каквато
не е настоящата хипотеза/, само за определен период от време, в определена
държава или в държави, чийто кръг е определяем или за неограничен брой
пътувания, през определен период от време, но също до определени държави,
следва да се извършва въз основа на цялостен и задълбочен преглед на
конкретната семейна ситуация и на всеки един от факторите от физическо,
емоционално, психологическо, материално и медицинско естество, включително при
разумна и балансирана преценка на интересите на всяка от страните и предвид
правилото, че във всички решения, отнасящи се до децата, техните интереси
трябва да бъдат от първостепенно значение.
Настоящият състав приема за установено, че в
интерес на децата О и Р О е да могат да пътуват до **************,където майката се е
устроила, като е наела жилище и осъществява трудова дейност, регистрирана в
съответствие с местното законодателство, като организацията на живота й дава
възможност да полага грижи за децата си и да не прекъсва изградената силна
емоционална връзка помежду им.Напускането на страната и пребиваването на децата
в А ще гарантират отглеждането им в семейната среда на майката, под
непосредствените грижи на родителя, към когото децата са силно и емоционално
привързани/в предвид и показанията на свидетелката С/. Съдът намира, че
възрастта на децата и тяхното
интелектуално развитие не съставлява пречка те да пътуват и пребивават в ****-понастоящем страна-член на ЕС, чието социално,
икономическо и политическо положение не поставя детето в риск, а създадените от
майката материални условия и съществуваща с децата близост могат да способстват
за правилното им емоционално и интелектуално развитие.
С оглед изложеното следва да бъде
дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата децата Ои Р да
напускат пределите на страната за неограничен брой пътувания до ***********, придружавани от своята майка и да пребивава в посочената
държава, за срок до 3 години. Следва да бъде допуснато предварително изпълнение
на решението на основание чл.127а, ал.4 СК.
Обстоятелството,че към момента на приключване
на устните състезания по делото децата се намират в А,не лишава ищцата от
правен интерес за постановяване на позитивно решение по исковете по чл.127а от СК,доколкото и след като децата са приети за ученици в Англия,се касае за техен
по-продължителен престой в посочената държава,като за същите следва да е налице
сигурност за възможността за свободно придвижване между България и ********,независещо изключително от волята на бащата.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на РС-Тетевен държавна такса върху размера на увеличението на издръжката за
двете деца-общо в размер на 72.00 лева,а на ищцата да заплати разноски в размер
на 165.00 лева.
Мотивиран от горното,съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА размера на определената с решение по гражданско дело №776/2017г по описа на Районен съд-Тетевен издръжка за децата О.А.ОЕГН:********** и Р.А.ОЕГН:**********,като я увеличава със сумата от 25.00 лева за детето О и със сумата от 25.00 лева за детето Раиса ОСЪЖДА А.О.Р.,ЕГН:********** ***, да заплаща за в бъдеще на М.М.М.,ЕГН:********** ***,понастоящем пребиваваща в ******, като майка и законна представителка, ежемесечна издръжка за децата,както следва-за детето О.А.ОЕГН:********** в размер на 145.00/сто четиридесет и пет/ лева месечно,а за детето Р.А.ОЕГН:**********- в размер на 140.00/сто и четиридесет/лева месечно,начиная от 19.06.2019 година, до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска
На основание чл.242,ал.1 от ГПК, допуска предварително изпълнение на решението,в частта на присъдената издръжка.
РАЗРЕШАВА, на основание чл.127а,ал.2 от СК,децата О.А.ОЕГН:********** и Р.А.ОЕГН:********** да
напускат пределите на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ и да пътуват до **********/, за период от 3/три/години, придружавано само и
единствено от тяхната майка М.М.М.,ЕГН:**********,***,понастоящем
пребиваваща в *************, без да се изисква
съгласието на бащата А.О.Р.,ЕГН:********** ***.
На основание чл.127, ал.4 от СК ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта на иска по
чл.127а, ал.2 от СК.
ОСЪЖДА А.О.Р.,ЕГН:********** ***, да заплати на М.М.М.,ЕГН:********** ***,понастоящем
пребиваваща в**************,сумата от 165.00/сто шейсет и
пет/лева,представляваща половината от сторените разноски в производството.
Решението може да
се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: