Определение по дело №10288/2017 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 8529
Дата: 26 юли 2018 г. (в сила от 28 януари 2019 г.)
Съдия: Пламен Петев Танев
Дело: 20173110110288
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 юли 2017 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. ***, ….07.2018г.

 

           ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Х състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми юни две хиляди и осемнадесета година, в състав: 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***+при участието на секретаря ***+, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №10288 по описа за 2017 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е образувано по предявени от Г.В.Г., ЕГН ********** и С.Й.Г., ЕГН **********, двамата с адрес: *** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците Д.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***, *** и Е.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ***не са собственици на общо 2/6 ид.ч., а  ответницата И.Г.Т., ЕГН **********, с адрес: *** не е собственик на 1/2 ид.ч. от следния недвижим имот, находящ се в ***, а именно: Жилищна сграда с идентификатор ***по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, разположена в ПИ с идентификатор ***, със ЗП от 33 кв. м., състояща се от входно антре, стая, кухня, склад, баня и тоалет, брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда- еднофамилна, стар идентификатор: ***, както и по предявеното от ищците акцесорно искане с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на констативен нотариален акт № 9, том III, per. № 14834, д. № 290/2007 г. на нотарус per. № 116 ***и на констативен нотариален акт № 185, том II, per. № 13590, д. № 269/2007 г. на нотарус per. № 116 ***в обема на оспорените идеални части.

В исковата молба се поддържа, че ищецът Г.В.Г. е собственик на 4/108 идеални части от процесната жилищна сграда по силата на договор за дарение, сключен на 23.01.2017 г. с нот. акт № 4, т. I, per. № 422, д. № 3/2017 г. на нотариус per. № 116 ***. Двамата ищци са съсобственици в съпружеска имуществена общност на 62/108 идеални части от процесната жилищна сграда по силата на два договора за продажба, сключени на 23.01.2017 г. с нот. акт № 5, т. I, per. № 425, д. № 4/2017 г. на нотариус per. № 116 ***и нот. акт № 6, т. I, per. № 426, д. № 5/2017 г. на нотариус per. № 116 ***. Ответниците Е.И.Г. и Д.И.П. са се снабдили с нотариален акт № 9, том III, per. № 14834, д. № 290/2007 г. на нотариус per. № 116 ***въз основа на писмени доказателства за собственост на 1/2 идеална част от два недвижими имота, сред които и процесния, който е индвидуализиран в нотариалния акт като жилищна сграда с площ от 36 кв. м., състояща се от входно антре, стая, кухня, склад, баня и тоалет. Ответницата И.Г.Т. се е снабдила с констативен нотариален акт № 185, том II, per. № 13590, д. № 269/2007 г. на нотарус per. № 116 ***въз основа на писмени доказателства за собственост на 1/2 идеална част от два недвижими имота, сред които и процесния. Към момента на снабдяването с констативния нотариален акт ответниците не са били собственици на 1/2 идеална част от жилищна сграда, а само на 1/6 идеална част по следните съображения: Процесният имот е бил притежаван от ***и ***в съпружеска имуществена общност, възникнала по силата на договор за продажба, сключен на 29.12.1984 г. с нот. акт № 126, т. XV, д. № 6234/1984 г. на нотариуса при ВРС. Тази общност е била прекратена със смъртта на ***на 25.03.1987 г., който е оставил за наследници  преживялата съпруга ***и децата си И.Г.Т. /третата ответница/ и синът му ***, починал на 26.02.1997 г. и наследен от ответниците Е.И.Г. и Д.И.П.. Между наследниците е възникнала съсобственост върху имота при части: 4/6 идеални части за преживялата съпруга ***и по 1/6 идеална част за децата И.Г.Т. и ***. Собственик на 4/6 идеални части от имота е била ***, която не е имала деца, а само трима братя - ***, Д. ******и *********. И.Г.Т. и *** не са наследници на ***. Лицата ***, ***П. и ***, които са продали идеални части от имота на ищеца Г.В.Г. с нот. акт № 4/2017 г. и нот. акт № 5/2017 г., са част от наследниците на ***. Те наследяват по заместване братята й *** и *********. След като имотът не е бил собственост само на Г. ***, а е бил съпружеска имуществена общност на същия и съпругата му ***, наследниците на ***са станали собственици по наследство само на по 1/6 идеална част, а не на по 1/2 идеална част от имота. Посочените по-горе фактически твърдения оборват правния извод на нотариус ***, която е издала приложените констативни нотариални актове № 9/2007 г. и № 185/2007 г. За ищците като собственици общо на 66/108 идеални части от сграда с идентификатор ***съществува правен интерес да отрекат правото на собственост на ответниците Е.И.Г., Д.И.П. и И.Г.Т. върху 2/6 идеални части за първите две и за 1/2 идеална част за третата от сграда с идентификатор ***и да искат да бъдат отменени констативните нотариални актове за тези части.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника И.Г.Т., с който оспорва предявения иск като неоснователен с твърдения за липса на активна материална легитимация. Твърди се, че праводателите на ищците  ***, ***П. и ***, не са били собственици на процесния имот, тъй като не се явяват наследници на ***. Поддържа се, че последната не е оставила наследници след смъртта си, а съдържащите се в семейния регистър данни за родствени връзки са подправени.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответниците Д.И.П. и Е.И.Г..

           След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

           От представения заверен препис на НА за дарение № 4, том 1, рег. № 422, дело № 3 от 2017г. се установява, че *** е дарил на Г.В.Г. 4/108 ид.ч. от собствените му 24/108 ид.ч., придобити по наследство, от сграда с площ 36 кв.м., а съгласно скица и удостоверение за данъчна оценка 33 кв.м., находяща се в ***, състояща се от входно антре, стая, кухня, склад, баня, тоалет, представляваща сграда с идентификатор ***по КККР, одобрени съгласно заповед РД – 18-64/16.05.2008г., изменена със заповед 18-1991/12.03.2015г. на началник на СГКК.

           От представения заверен препис на НА за покупко-продажба № 5, том 1, рег. № 425, дело № 4 от 2017г. се установява, че ***, ***П. и *** са продали на Г.В.Г. 44/108 ид.ч., придобити по наследство, от сграда с площ 36 кв.м., а съгласно скица и удостоверение за данъчна оценка 33 кв.м., находяща се в ***, състояща се от входно антре, стая, кухня, склад, баня, тоалет, представляваща сграда с идентификатор ***по КККР, одобрени съгласно заповед РД – 18-64/16.05.2008г., изменена със заповед 18-1991/12.03.2015г. на началник на СГКК.

            От представения заверен препис на НА за покупко-продажба № 6, том 1, рег. № 426, дело № 5 от 2017г. се установява, че Е.И.Г. и Д.И.Г. са продали на Г.В.Г. 18/108 ид.ч., придобити по наследство, от сграда с площ 36 кв.м., а съгласно скица и удостоверение за данъчна оценка 33 кв.м., находяща се в ***, състояща се от входно антре, стая, кухня, склад, баня, тоалет, представляваща сграда с идентификатор ***по КККР, одобрени съгласно заповед РД – 18-64/16.05.2008г., изменена със заповед 18-1991/12.03.2015г. на началник на СГКК.

            Представен е НА № 9, том 3, рег. № 14834, дело № 290 от 2007г., издаден на 26.09.2007г., с който е удостоверено правото на собственост върху недвижим имот, а именно, правото на собственост на Е.И.Г. и Д.И.П. върху ½ ид.ч., придобита по наследство от имот, находящ се в ***, представляващ жилищна сграда с площ от 36 кв.м., състояща се от входно антре, стая, кухня, склад, баня и тоалет, изградена в УПИ № VIII-2, с площ от 275 кв.м. в квартал 5А, попадащ в 26ти микрорайон на града.

            Представен е НА № 185, том 2, рег. № 13590, дело № 269 от 2007г., издаден на 04.09.2007г., с който е удостоверено правото на собственост върху недвижим имот, а именно, правото на собственост на И.Г.Т. върху ½ ид.ч., придобита по наследство от имот, находящ се в ***, представляващ жилищна сграда с площ от 36 кв.м., състояща се от входно антре, стая, кухня, склад, баня и тоалет, изградена в УПИ № VIII-2, с площ от 275 кв.м. в квартал 5А, попадащ в 26ти микрорайон на града.

            Видно от заверен препис на удостоверение за граждански брак Г.В.Г. и С.Й.Г. са сключили такъв през 1964г.

            От представен личен регистрационен картон на *** се установява, че негови брат и сестра са ***, ЕГН **********, и Д. ******, ЕГН **********.

            От представен личен регистрационен картон на Д. ******се установява, че негови брат и сестра са ***, ЕГН **********, и ***, ЕГН **********.

            Видно от заверен за вярност препис от удостоверение за сключен граждански брак ***(предишна фамилия ***) и ***са сключили граждански брак на 16.09.1977г.

            Представено е удостоверение за наследници на ***, починала на 19.01.1995г., издадено на осн. чл. 9 от Наредбата за издаване на удостоверения въз основа на регистър на населението. От него се установява, че ***няма деца. Същата има трима братя – ***, починал на 19.05.1983г., Д. ******, починал на 30.12.1986г. и *********, починал на 27.08.1944г., като и тримата са оставили за наследници, както следва: ***, наследник на ******; ***И. ***(внуци), ***и Пенка Д. ***(дъщери), наследници на Д. ******; ***П. и *** (внуци), наследници на *********.

             От удостоверение за наследници на Г. ***, издадено на осн. чл. 9 от Наредбата за издаване на удостоверения въз основа на регистър на населението, се установява, че ***е била негова съпруга, а И.Г.Т., ЕГН **********, и ***, ЕГН **********, са били негови деца. *** е починал на 26.02.1997г., поради което и негови наследници се явяват децата му Е.И.Г. и Д.И.П. (ответници по делото).

              Видно от НА за продажба на недвижим имот № 126, том 15, дело № 6234 от 1984г. ***е продал на ***, следния свой недвижим имот, представляващ стая, кухня, клозет на двора и навес, построена върху държавно място, представляващо дворище, планоснимачен номер 2 по плана гр. ***, в 26ти подрайон, на ***.

               По делото е назначена СТЕ, от чието заключение се установява следното: Описаната сграда в НА № 9/2007г. и в НА № 185/2007г., съвпада със сграда с идентификатор ***по КК на гр. *** като местоположение. Сградата е разположена в имот с ид. ***, предишен УПИ VIII-2, с площ от 275 кв.м., в кв. 5А, попадащ в 26-ти микрорайон на града на ***. Като площ двете описание сгради не съвпадат напълно. В НА е описана сграда с площ от 36 кв.м., състояща се от входно антре, стая, кухня, склад, баня и тоалет. В КК на гр. *** е описана еднофамилна жилищна сграда на един етаж с площ 33 кв.м., като не е описано съдържанието в сградата. Налице е идентичност между жилищна сграда с площ от 36 кв.м., описана в НА № 9/2007г. и НА № 185/2007г., сграда с идентификатор ***и сградата, предмет на гр.д. № 7844/2007г. на ВРС, индивидуализирана във втория диспозитив на Решение № 11/03.01.2013г. по в.гр.д. № 1926/2012г. по описа на ВОС, обозначена като помещения 1,2,3 и 4 на скицата на вещото лице ***, находяща се на л.121 от гр.д. № 7844/2007г. на ВРС по отношение на местоположението на жилищната сграда.

               В хода на производството е починала ответницата И.Г.Т., поради което е представено и удостоверение за нейни наследници. Установява се, че нейни наследници са Я.Т. ***а и Д.Т.И..

               Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

               При установителните искове /включително и отрицателните/ в най-голяма степен се откроява разликата между спорното право и правото, което може да се окаже засегнато от правния спор. Първото има качеството „предмет на иска”, защото е обект на противоречиви правни твърдения на страните по спора. Когато ищецът твърди, че определено право не съществува, предмет на спора и на исковия процес е отричаното от него право. При отрицателния установителен иск, за разлика от всички останали искове, основанието на иска не е негов индивидуализиращ белег. Щом твърди, че оспорваното право никога не е възниквало, ищецът не би могъл и да сочи юридически факт, от който такова право се поражда. Правото, предмет на отрицателния установителен иск и специално при иск, с който се отрича правото на собственост или друго вещно право, не се индивидуализира само с вещта, върху която съществува и с лицето, което е негов носител. Следва да се държи сметка и за придобивното основание като белег, индивидуализиращ това право и разликата в правния режим на правото на собственост, извеждано от първични и производни придобивни способи. При отрицателния установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича правото на ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи. Аргумент за допустимостта на отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право е и правопредпазващото действие на силата на пресъдено нещо.

               Правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора.  Интерес от отрицателния установителен иск за собственост  може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект.  Интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права.  Всяка страна, независимо от процесуалното си качество, следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. При отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. В противен случай, ищецът ще бъде освободен от това да доказва каквото и да било претендирано от него право върху вещта.

                Ако ищецът не докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, производството се прекратява. Правният интерес е основание за допустимостта на иска, като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба.

                В настоящия казус, служебно известен факт за съда е наличието на влязло в сила Решение № 11 от 03.01.2013г. по гр.д. №1926 по описа на 2012г. на Окръжен съд – ***, потвърдено с Решение от 18.12.2013г. на ВКС, постановено по гр.д. № 3665 по описа за 2013г., в частта, с която И.Г.Т., Д.И.П. и Е.И.Г.  са признати по отношение на Г.В.Г. и С.Й.Г. за собственици на 2/6 ид.ч. от жилищна сграда, построена в ПИ № 2, кв. 2 по плана на 26ти подрайон на гр. ***, идентичен с УПИ VIII-2 в кв. 5а по плана на 26ти микрорайон на неприложена регулация на гр. ***, състояща се от стая, антре, кухненски бокс и баня-тоалетна, означена като помещения № 1,2,3, и 4 от скица на вещото лице ***, находяща се на стр. 121 от първоинстанционното производство, както и в частта, с която правото на собственост по отношение на останалите 4/6 ид.ч. от същата сграда е отречено.

                От събраните по делото доказателства и конкретно от заключението на вещото лице по допуснатата и назначена СТЕ, което съдът кредитира изцяло, се установи, че е налице е идентичност между жилищна сграда с площ от 36 кв.м., описана в НА № 9/2007г. и НА № 185/2007г., сграда с идентификатор ***и сградата, предмет на гр.д. № 7844/2007г. на ВРС, индивидуализирана във втория диспозитив на Решение № 11/03.01.2013г. по в.гр.д. № 1926/2012г. по описа на ВОС, обозначена като помещения 1,2,3 и 4 на скицата на вещото лице ***, находяща се на л.121 от гр.д. № 7844/2007г. на ВРС по отношение на местоположението на жилищната сграда. Следователно между страните има влязло в сила решение, обвързващо ги с обстоятелството, че настоящите ответници са собственици на 2/6 ид.ч. от процесния имот.

                С оглед на изложеното за ищците липсва правен интерес от водене на отрицателен установителен иск за отричане на права. Издадените и атакувани по реда на чл. 537 ГПК КНА са издадени преди постановяване на цитираното по – горе и влязло в сила решение на ВОС, поради което не са нови факти или обстоятелства, които да обосноват правен интерес от водене на настоящия процес. Ищците имат правен интерес да водят евентуално положителен установителен иск за собственост, но не и отрицателен такъв. Предвид това следва да бъде отменено протоколно определение от проведено открито съдебно заседание на 28.06.2018г., с което е даден ход на устните състезания, а производството да бъде прекратено поради липса на правен интерес от воденето му от страна на ищците, доколкото правният интерес е основание за допустимостта на иска, поради това, че е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му.

               Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

             ОТМЕНЯ протоколно определение от проведено открито съдебно заседание на 28.06.2018г., по гр. д. № 10288 по описа на Районен съд – *** за 2017г., с което е даден ход на устните състезания.

             ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 10288 по описа на Районен съд – *** за 2017г., поради недопустимост.

             Определението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: