№ 195
гр. Казанлък, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕЯН Г. ИЛИЕВ
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ИВ. Г.А
като разгледа докладваното от ДЕЯН Г. ИЛИЕВ Административно
наказателно дело № 20245510200712 по описа за 2024 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0284-000961 от 05.06.2023 г. на
Началник сектор в ОДМВР-Стара Загора, РУМВР-Казанлък. Жалбоподателят К. П. К.,
недоволен от наложеното му наказание, моли съда да го отмени. Оспорва извършеното
нарушение и излага общи оплаквания за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
В с.з. се явява лично, но жалбата му се поддържа от адв. А.М., която моли съда
да отмени НП. Постъпило е писмено становище и от адв. Х. Р. с доводи също за
отмяната на НП поради съществено противоречие в свидетелските показания и се
претендират разноските по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. не изпраща представител. В
писмено становище на гл. юрисконсулт Алексиев се излагат доводи за неоснователност
на жалбата и се иска потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и
Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени
заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е неоснователна.
Административнонаказващият орган (АНО) е приел за установено, че на
07.05.2023 г. в 00.03 часа на път III-608, км. 4+900, община Казанлък, жалбоподателят
1
е управлявал л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № СТ 5997 РС в посока юг-север и поради
движение с несъобразена скорост на прав участък се е блъснал челно в частично
паркирания л.а. „Тойота Авенсис“ с рег. № ******, управляван от св. П. Г.. Настъпило
ПТП с материални щети, от което пострадала св. Г.. Жалбоподателят отказал да бъде
тестван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр.
№ ARPМ-0704, както отказал да получи Талон за изследване № 092391 с холограмни
стикери А073268 в присъствието на свидетел. Констатирано е било, че
жалбоподателят е миришел на алкохол. С това жалбоподателят виновно е нарушил чл.
174, ал. 3 от ЗДвП, а по отношение на нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП –
допускане на ПТП е била издадена Мотивирана резолюция № 106/2023 г. и е било
образувано ДП № ЗМ-845/23 г. на РУМВР-Казанлък.
Описаната фактическа обстановка се установява от АУАН № GA923119 от
07.05.2023 г., Талон за изследване № 092391 с холограмни стикери А073268,
Мотивирана резолюция № 23-0284-106 от 02.06.2023 г., ЗППАМ № 23-0284-000209 от
07.05.2023 г., ЗППАМ № 23-0284-000210 от 07.05.2023 г., справка за регистрация и
показанията на свидетелите Г. Г., С. С., А. А., Г. К. и П. Г., които кореспондират
помежду си.
В с.з. и в писмените бележки адвокатите на жалбоподателя А.М. и Х. Р. искат
отмяната на НП поради противоречия на свидетелите относно ПТП.
Съдът отбелязва, че съществени са тези противоречия, които се отнасят до
главния факт на доказване в настоящото производство – отказът от даване на кръвна
проба и извършване на технически тест. Видно е, че с Мотивирана резолюция № 23-
0284-106 от 02.06.2023 г., административното производство в частта за ПТП е
прекратено и е било образувано ДП. По отношение на отказът от тестване и
изследване съдът не установи противоречия. Всички свидетели непротиворечиво
установяват, че жалбоподателят е отказал всякакъв тест, а е бил употребил алкохол. В
случая съдът констатира, че жалбоподателят е имал мотив за отказ от тестване и
изследване, защото е бил осъждан по НОХД № 569/21 г. на РС-Казанлък за
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК – управление на МПС-во след употреба на
алкохол над 1,2 ‰, при условията на чл. 66 от НК с тригодишен изпитателен срок с
начало влизане на съдебния акт в законна сила на 07.06.2021 г., т.е. към момента на
ПТП е бил в изпитателния срок.
Несъществено противоречие е също, че в ЗППАМ № 23-0284-000210 от
07.05.2023 г. номерът на Талона за изследване не е посочен коректно, тъй като съдът
не разглежда жалба срещу тази ЗППАМ.
Доколкото в писмените бележки се възразява, че жалбоподателят е бил ударен
като спрял автомобил, а не обратно, съдът не приема това възражение. Свидетелските
показания са напълно непротиворечиви, че л.а., управляван от жалбоподателя е ударил
2
л.а. на св. Г..
Следователно ПТП е настъпило при управление на МПС-во, което е формален
повод за тестването на жалбоподателя за употреба на алкохол.
По съществен е въпросът дали тоталният отказ от технически тест или
медицинско изследване е бил надлежно удостоверен съгласно Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата).
В жалбата се възразява, че жалбоподателят е искал да получи талона като
доводи черпи и от показанията на св. С. С., който не си спомня дали е участвал като
свидетел при отказа от тестването. Иначе свидетелят потвърждава, че името и
подписът на свидетел по отказа са негови в Талона за изследване.
По отношение на това обстоятелство др. свидетели не установяват факти. Те
акцентират върху тоталния отказ на жалбоподателя да се тества и изследване за
употреба на алкохол, но констатацията, че жалбоподателят е отказал да получи
талонът за изследване е извършена с АУАН.
Съдът не приема възражението.
Действително в Талона не е конкретизирано дали жалбоподателят е отказал да
получи, подпише талона или да избере някой от начините за изследване, но
разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредбата не изисква такава конкретизация. Достатъчно
е отказите да бъда удостоверени с подписа на свидетел, което е било сторено.
Не се споделя и възражението, че отказът от изследване е следвало да бъде
удостоверено от освидетелстващия лекар. Разпоредбата на чл. 15, ал. 7 от Наредбата
предвижда удостоверяване на отказ от медицинско изследване пред освидетелстващия
лекар, но това е при хипотеза, при която изследвания първоначално е заявил такъв
избор, но се е отказал последствие пред лекаря.
По тези съображения съдът счита, че не са допуснати съществени нарушения на
Наредбата, а и няма логика жалбоподателят да отказва всякакво изследване и в същото
време да иска да получи талона и да спази предписанията му.
Подобна хипотеза е била разгледана в Решение № 216 от 07.10.2022 г. на АС-
Стара Загора по КАНД № 192/2022 г., където съдът е заключил, че не е налице
нарушение на Наредбата.
При правилно установената от АНО фактическа обстановка изводът му, че
жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е правилен.
Съгласно тази разпоредба водач на моторно превозно средство, който откаже да
му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
3
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право
да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв.
Наказанието е абсолютно определено по размер в закона и не подлежи на
преценка по чл. 27 от ЗАНН.
При извършената служебна проверка съдът не установи допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяната на НП.
Не се споделя възражението, че актът е порочен, доколкото св. К. не е бил
посочен като очевидец. Това не се приема в съдебната практика като съществено
процесуално нарушение, а самия свидетел в с.з. установява преки доказателства, от
което следва, че той е очевидец на нарушението при тестването на жалбоподателя за
алкохол.
По тези съображения НП следва да се потвърди.
Основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и такова следва да бъде присъдено в минимален
размер от 80 лв. за изготвяне на становище съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ. Жалбоподателят следва да бъде осъден на осн. чл. 84 от ЗАНН във
189, ал. 3 от НПК за направени разноски за явяване на св. Г. в с.з. в размер на 10 лв.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0284-000961 от 05.06.2023 г.
на Началник сектор в ОДМВР-Стара Загора, РУМВР-Казанлък, с което на
жалбоподателя К. П. К. ЕГН ********** са били наложени административни
наказания ГЛОБА в размер на 2000 лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА
мпс-во за срок от 24 месеца.
ОСЪЖДА жалбоподателя ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОДМВР-Стара Загора,
ЕИК ********** - BG30UNCR76303100115626 сумата от 80 лв.
ОСЪЖДА жалбоподателя ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Казанлък разноски в
размер на 10 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Административен съд - Стара Загора.
4
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
5